Домът на дракона С01Е01 Наследниците на дракона

Направо не е за вярване, но от премиерата на Игра на тронове са изминали вече цели 11 години! Оригиналният сериал за политическите интриги в седемте кралства на Вестерос се превърна в гигантски мегахит, плени сърцата на половината свят и… завърши толкова катастрофално зле, че феновете правеха петиции финалният сезон да бъде презаснет. Явно Церсей беше права – или печелиш, или умираш, няма средно положение. С Домът на дракона, новия сериал във вселената на Вестерос, HBO се опитва да привлече отново зрителите и да си върне доверието им.

Действието в Дома на дракона се развива близо 200 години преди събитията от Игра на тронове – епоха, в която домът Таргариен седи стабилно на железния трон, а драконите все още се реят свободно из небесата. Сериалът е базиран на части от Огън и кръв, псевдоисторията, посветена на Таргариените, която е и последното дотук официално творение в света на поредицата от страна на автора Джордж Мартин. Интересното е, че създателите на сериала са решили да започнат не от началото, а от последните две-три части на Огън и кръв – това означава, че към края на втори сезон вече няма да имат текстове, които да адаптират, и ще трябва да се осланят на сбитите резюмета в Светът на огън и лед. Доста смело решение, предвид как се развиха нещата миналия път.

И така, успява ли първият епизод на Домът на дракона да оправдае очакванията и може ли да донесе удоволствие на зрителите?

Моят отговор е да, несъмнено! Пилотният епизод е стегнат, интересен, представлява чудесно въведение в епохата и героите и би могъл да се развие в много хубав сериал.

В редица отношения Домът на дракона е както подобен, така и различен от Игра на тронове. Много неща, които зрителите оценяваха в оригиналния сериал, отново са тук – дворцовите интриги, борбите за влияние, кървищата, сексът, драконите. Едновременно с това началото на новия сериал е доста по-камерно. В Игра на тронове имахме огромна палитра от персонажи, разположени из севера, юга и отвъд тясното море. Тук имаме само няколко героя, голяма част от тях са от един род, всички живеят в двореца в Кралски чертог. Тази история далеч не е толкова мащабна и грандиозна, но пък има потенциал да бъде по-фокусирана.

Първият епизод на сериала ни въвежда в ситуацията на крал Визерис I Таргариен (Пади Консидайн), който вече десет години е на престола, а все още няма мъжки наследник. Потенциалните претенденти за трона са брат му Деймън (Мат Смит) и дъщеря му Ренира (Мили Алкок), но и срещу двата варианта съветът на краля има сериозни възражения. Междувременно съпругата на Визерис отново е бременна – след няколко поредни помятания и мъртвородени деца. Дали този път съдбата няма най-после да се усмихне на изтощения крал?

Като цяло историята в този епизод не е кой знае какво и по-скоро представлява стандартен сюжет за исторически филм. Но все пак е разказана добре и въвежда зрителя в ситуацията по уместен начин. Зрителите, които обичат исторически филми и сериали, най-вероятно ще харесат Домът на дракона. Аз обожавам подобни истории, така че пилотният епизод ме спечели и ще продължа да следя сериала с интерес.

Актьорския състав като цяло е на ниво. Пади Консидайн стои много естествено в ролята на крал Визерис, без присъствието му да е твърде натрапчиво. Мили Алкок ми е една идея по-безлична, отколкото би ми се искало, но все пак героинята ѝ е още млада, има накъде да се развие. Голямата изненада за мен беше Мат Смит. Познавам и обичам Смит от Doctor Who и затова в първия момент, в който чух гласа му в Домът на дракона, изпитах усещането, че изобщо не е на място. Това усещане се задържа в първите му няколко сцени – сякаш ролята не му подхождаше, а и той не успяваше да се потопи в нея. С напредването на епизода обаче чувството изчезна, Смит започна да стъпва уверено в ботушите на Деймън и в края на първия час вече нямах никакви забележки към него и дори бях удовлетворен от изпълнението му. Надявам се това усещане да се задържи и да не се налага всяка седмица да извървявам този път.

Освен всичко друго, пилотният епизод ми достави и голяма доза естетическа наслада. Костюмите, декорите, драконите – всичко изглежда чудесно. Докато гледах епизода, се замислих, че никога не съм изпитвал чак такава наслада от Игра на тронове – не защото оригиналният сериал е бил по-грозен, а просто защото там имах много силна привързаност към героите и някак си го гледах заради тях и не успявах да оценя останалото. Домът на дракона ме потопи истински в своята средновековна атмосфера. Духът на епохата е уловен отлично, при това по един по-личен начин, отколкото съм усещал преди. Към средата на епизода ставаме свидетели на ужаса на едно средновековно раждане, преди предимствата на съвременната медицина – сцената е изключително въздействаща и определено провокира замисляне. В епизода също така виждаме няколко битки от рицарски турнир, които бяха доста ефектни. Драконите на този етап са по-скоро за декор, но все пак изглеждат отлично в кратките си моменти на екрана.

Пилотният епизод на Домът на дракона определено дава надежди за нещо добро. Сюжетът е стандартен, но е разказан добре, сериалът печели от страхотната си визия и плътната атмосфера. Ще очаквам следващата серия с нетърпение!