Carnival Row

Внимание, внимание, войната е в разгара си! Но в случая не става дума за войната между хора и магически същества, а за една доста по-мащабна, разрастваща се война – тази на стрийминг платформите! Докато Дисни+, които дори не са онлайн, обявяват сериал след сериал, а Нетфликс продължават да ни заливат с толкова много нова продукция, че следенето на всичките им заглавия се превръща в работа на половин работен ден, Амазон на свой ред смело заявяват претенциите си към пазарния дял. Интересното при тях е, че явно са си поставили за цел да привлекат феновете на фантастиката и закупиха правата не само за Колелото на времето, но и за вселената на Властелинът на пръстените. А сега ни поднасят Carnival Row – интригуващ фентъзи сериал по оригинална идея, който не е базиран на книги, комикси или игри. Не знаех, че в 21-ви век все още могат да се заснемат такива неща!

Carnival Row ни пренася в свят, който много напомня на Викторианска Англия, с някои съществени допълнения. След дългогодишна война между два човешки народа, земите на феите са съсипани и негодни за живот. Затова крилатите магически същества са принудени да потърсят убежище в градовете на хората, където са считани за долни имигранти, покваряващи традиционните ценности. Главните герои са хора и магически същества от всички слоеве на обществото – фея-имигрантка, полицейски инспектор, син на политик, наследствена благородница, новозабогатял сатир. Сериалът разказва паралелно няколко привидно несвързани истории, развиващи се на фона на поредица от мистериозни зловещи убийства в града.

Първото, което ме впечатли в Carnival Row, беше изключителното качество на продукцията. Отдалече си личи, че сериалът разполага с огромен бюджет, който в случая е използван правилно. Декорите, костюмите, ефектите, операторската работа, всичко е на толкова високо ниво, че зрителят безпроблемно се потапя в този нов свят и се чувства така, сякаш е на напълно реално място. Викторианският град Бърдж е представен детайлно и пълнокръвно и това си личи практически от всеки кадър. Carnival Row се справя перфектно с изграждането на правдоподобна атмосфера, която хем проблясва с магия, хем изобщо не е захаросана и сладникава.

Второто, което искам да похваля, е стремежът на създателите да разработят оригинална вселена. По-детайлно вглеждане в света на Carnival Row разкрива, че той не е чак толкова нов, колкото базиран на множество по-ранни концепции. Аз лично откривам силното влияние на Шекспир (особено Сън в лятна нощ), Лъвкрафт, комикса Saga, а защо не и Робин Хоб. Но все пак одобрявам начина, по който тези различни идеи са втъкани в една нова картина. Да, редица от елементите са ми познати и съм ги срещал и преди, но все пак се радвам на амбицията на създателите да направят нещо, което е вдъхновено от чуждото творчество, но все пак е оригинално, а не адаптация, римейк, предистория или продължение.

Актьорската игра също е на високо ниво, или поне в по-голямата си част. Орландо Блум е страхотен като меланхоличния и интроспективен комисар Файло, разкъсван от демони от миналото. Изигран от по-слаб актьор, героят би изглеждал дървен и еднопластов, но Блум успява да му придаде емоционалност и дълбочина. Джаред Харис и Индира Варма играят женена двойка от политическия елит и се допълват по страхотен начин. Но все пак звездите на сериала лично за мен са Тамзин Мърчант и Дейвид Гиаси в ролите съответно на младата благородница Имоджин Спърнроус и заможния пан Агрейъс. Обожавам Тамзин още от ролята ѝ на Катрин Хауърд в Тюдорите, където ме плени и след това ми разби сърцето. И години наред се надявам да я видя отново в нещо качествено. Героинята ѝ ми напомня на ранните версии на Санса от Песен за огън и лед и Малта от Сага за живите кораби, така че я обикнах от самото начало. Дейвид Гиаси пък играе може би най-сложната роля, защото героят му работи основно благодарение на харизмата на актьора. Но Гиаси се справя отлично и вярвам, че ако не беше във фантастичен сериал, а в по-„елитна“ драма, щеше несъмнено да спечели някоя и друга сериозна награда.

Както може би сте забелязали, тенденциозно пропускам Кара Делевин. Истината е, че тя не е напълно зле, не и до степен да развали сериала, но просто е… съвсем обикновена. В някои моменти успява да придаде чувства и пълнокръвие на героинята си, но в други просто стои пред камерата. И макар да не представлява истински минус, участието ѝ в сериала определено е пропусната възможност, защото с по-талантлива актриса героинята би била доста по-впечатляваща.

И така стигаме до сюжета… от който има какво да се желае. Основната история никак не е лоша и различните сюжетни линии са интересни, но все пак Carnival Row изглежда някак разпокъсан и небалансиран. В някои моменти действието се развива твърде бързо и ми се искаше сериалът да е поне тринайсет епизода, а не осем, за да имат време героите да дишат. Персонажите също са интригуващи, но ако бях прекарал малко повече време с тях, щях да ги усетя по-добре и да се привържа истински. Например още в трети епизод има огромна ретроспекция, която заема почти цялата серия. Самата тя е хубава и ни казва интересни неща за героите, но просто идва прекалено рано. В този момент зрителят тъкмо е свикнал с атмосферата на сериала и му се иска да види повече от настоящето на тези герои, вместо веднага да разгадее мистериите от миналото им.

Финалът на сезона е добър и общо взето затваря началните арки на повечето герои, но едновременно с това дава началото на редица нови истории и носи усещането, че сюжетът тепърва започва, което не е особено похвално. Иска ми се да бях подхванал сериала, когато вече има натрупани три-четири сезона просто защото, въпреки посочените минуси, Carnival Row е силно пристрастяващ. Надявам се да не се наложи да чакаме две години за следващия сезон!

Carnival Row успя да раздели феновете и критиката – обикновените зрители го обожават, а професионалните критици изобщо не са впечатлени. Аз, естествено, съм на страната на народа! Ако имате интерес към история за феи-имигранти, мистериозни убийства, междувидови предразсъдъци и забранена любов, то сериалът е точно за вас.