Жената чудо

Великобритания по времето на Първата световна война. Борбата за правата на жените тече с пълна сила – битката, която се води в онзи конкретен момент, е за избирателното право, от което жените все още са лишени. След много усилия в началото на 1918 г. е приет нов избирателен закон, който дава на жените право да гласуват, но при определени условия – само ако са на възраст над 30 и притежават собствен имот. Законът е посрещнат от борците за равноправие с доста смесени чувства – той хем разбива важна бариера и осигурява в умерена степен възможност, която преди е липсвала изцяло, хем обаче не е този голям триумф, на който хората са се надявали. Струва ми се, че докато седях в киното по време на финалните надписи на Жената чудо, разбрах точно как са се почувствали.

Аз съм човек, който обича комикси и обожава супергероини. Дори може да се каже, че харесвам всички супергероини, предвидим съм в това отношение. От Алената вещица и Джийн Грей, до Блек Кенъри и Барбара Гордън – която и супергероиня да посочите, най-вероятно я харесвам. А ако ми дойдете на гости, бих могъл да ви покажа комиксовата си колекция и да ви посоча любимите си комикси с нея. Та… Чаках Жената чудо със затаен дъх, защото нямах търпение за първи път от дванайсет години насам да видя нов самостоятелен филм за известна супергероиня. Представях си как гледам нещо напълно епично и светопроменящо, изпълнено със сила, дълбочина, героизъм и любов, точно като най-добрите истории за Жената чудо. Уви, останах разочарован.

Жената чудо не е слаб филм. Напълно покрива всички критерии за приличен високобюджетен екшън.  Главните двама актьори са хубавки като манекени и стоят добре заедно. В битките има някои готини моменти. Сюжетът е съшит с бели конци и злодеите са смехотворно зле, но на кого му пука, това е комиксов филм, пък и хуморът е много як. Наистина, цялото нещо не е слабо, става за кино, приятно е. Но, уви, нищо повече. Основният проблем на филма е, че е ужасно стандартен. Това е най-предвидимата и банална ориджин история, която можете да си представите. И след като в последните десетина години сме изгледали безпрецедентно количество супергеройски ориджин истории, няма как да не се запитам наистина ли беше нужно студиото да реализира Жената чудо точно по този начин.

Сюжетът е чисто и просто елементарен. Малко момиче иска да бъде воин, после пораства, взима меч, бие се с лошите и накрая става воин. В това има редица чаровни елементи като сладка детска наивност и героичен патос, напомнящ духа на оригиналния  Супермен от 1978-ма. Допада ми фактът, че филмът откровено прегръща своята природа и не се опитва да бъде мрачен или циничен, не се мъчи да се изкара зрял и многопластов. Просто разказва своята чиста детска история. Но за жалост това не е достатъчно, за да придобие лентата истинска идентичност.

Актьорските изпълнения са сполучливи. Гал Гадот не е безмилостно добра актриса и определено трябва да изяде още хляб, преди да придобие в пълна степен харизмата, необходима за главната роля във филм за най-иконичната супергероиня на света, но все пак младата израелка е сладка и чаровна, стои добре на екран и общо взето успява да запази присъствие, дори когато е в кадър с по-обиграните си колеги от рода на Кони Нилсен, Робин Райт и Дейвид Тюлис. По-значимата мъжка роля във филма е поверена на Крис Пайн, който също е готин и напет, макар леко да преиграва в една-две сцени. Хубавото е, че Гадот и Пайн, макар да са несъвършени сами по себе си, всъщност стоят изключително добре заедно. Имат химия, отиват си, вдъхват живот на диалозите си, успяват да поднесат всички шеги по радващ начин. Отношенията между техните герои са едно от нещата, които са реализирани много добре.

Смятам, че Пати Дженкинс е добър режисьор, но не съм убеден, че големите супергеройски филми ѝ подхождат като стил. Струва ми се, че Дженкинс не умее да снима екшън – може би е истински пацифист и мрази битките, защото определено си личи нежеланието ѝ да се занимава с такива неща. В болшинството сцени екшънът изглежда доста зле, напълно невдъхновен, сякаш е сниман без желание, за да се попълни задължителната квота от определен брой екшън сцени. В него няма нищо красиво, изобщо не ми е интересно да го гледам и затова ми се струва, че и на Дженкинс не ѝ е било интересно да го заснеме. Показваната в трейлърите битка между амазонки и войници се оказа пълна подигравка във филма. Финалната схватка носи най-лошите белези на финалното меле от Батман срещу Супермен.  Има и някои добри сцени – първото появяване на Жената чудо с костюм на бойното поле е изключителен момент, достоен да се превърна в легенда, тази една сцена е чудесно съчетание от патос, актьорско присъствие, надъхваща музика и качествен екшън. Уви, моментът е изключение, а не норма за филма.

По принцип Жената чудо е доста странен персонаж от гледна точка на това, че хем е изключително разпознаваема и всеки я знае, хем малко хора могат да кажат нещо за нея като образ. Това е проблем, който го има и в комиксите, където  понякога дори самите автори не могат да преценят каква е Даяна и затова си нямат идея как точно да я използват. Една от творческите задачи, които този филм трябваше да изпълни, беше да успее да дефинира ясно и точно коя и каква е Даяна като образ. И аз лично не мисля, че успя да го постигне – Даяна е само бледо щрихована. Филмът я показва като смела, състрадателна и, в голямата част от времето, много наивна. Но така и не виждаме каква личност стои зад тези по-общи характеристики. Сблъсъкът на Даяна с „нашия“ свят (доколкото Лондон през Първата световна може да се нарече наш) е показан по-скоро като комичен и забавен, отколкото като многопластов и дълбочинен, и напомня на детското филмче на Дисни Омагьосана с Ейми Адамс. Междукултурните различия не са изследвани сериозно, а са обект на весели шеги, най-добрите от които видяхме в трейлърите. Доволен съм от това, че Даяна е представена като антивоенен образ и изобщо целият филм е силно антивоенен – това е един от централните елементи в персонажа на Жената чудо и се радвам, че дългоочакваният ѝ самостоятелен филм се постара да го подчертае с дебела линия. Но лентата е малко по-неубедителна, когато се опитва да ни продаде Даяна като Шампион на любовта – друг елемент, характерен за комиксовия първообраз на героинята, който обаче във филма е само заявен, без да бъде показан или защитен.

А има и нещо друго, един по-сериозен проблем в цялостната персонажна система на екранизациите на DC, който за жалост присъства и тук. Техните герои практически нямат арки и не претърпяват никакво развитие. Ако искате да разберете за какво точно говоря, можете да отделите 12 минути за това страхотно видео-есе за персонажите в техните филми. (Изгледайте го, моля ви, струва си!!!) В началото на Човек от стомана Супермен героично спасява хора от горяща сграда. В края на филма, Супермен героично спасява хора от генерал Зод. Тоест през цялото време Супермен не се развива като образ, не се променя или обогатява по никакъв начин. Ситуацията е подобна с Батман, който също така няма личност и няма развитие като персонаж, макар да има множество сцени в тричасов филм. Харли Куин от Отряд самоубийци е една идея по-интересна, защото поне има характер, но тя също няма развитие. Сравнете ги с Железния човек, например. В началото на Железния човек от 2008-ма Тони Старк е алчен производител на оръжия, който печели на гърба на войната. По време на филма той изживява определени неща, получава определена информация и по този начин се променя – отказва се от бизнеса с оръжия, започва да произвежда чиста енергия и да помага на хората.

В началото на филма Даяна е малко момиченце, което не иска да приеме, че хората са чак толкова лоши. Вярва, че в тях има добро. В края на филма Даяна епично заявява, че хората не са чак толкова лоши и в тях има добро. Тоест, не претърпява никакво значимо развитие, възгледите и позициите ѝ си остават непроменени. Това не е интересно за мен като зрител и напълно ми уби интереса към филмовата версия на героинята. Обичам много Даяна и ще продължавам да си купувам комикси за нея, но едва ли ще ида да гледам на кино Лигата на справедливостта този ноември.

И все пак, макар да е посредствен, филмът Жената чудо е изключително важна стъпка в развитието на супергеройските екранизации. Радвам се, че лентата получи високи оценки от критиката и се надявам, че и приходите ще бъдат значителни. Защото само така продуцентите в Холивуд ще видят, че има хляб във филмите за супергероини, и ще започнат да правят повече такива ленти. Резултатите впрочем не закъсняват. Няколко месеца, след като DC обявиха, че ще правят филм за Жената чудо, от Марвел съобщиха, че ще правят филм за Капитан Марвел. Той ще излезе на осми март 2019-та, а главната роля ще се изпълнява от Бри Ларсън. Миналата седмица, докато хайпът за Жената чудо достигаше застрашителни нива, от Сони обявиха, че ще направят филм за две интересни супергероини от вселената на Спайдър-мен – Блек Кет и Силвър Сейбъл, със заглавие Silver & Black. От DC вече обявиха, че ще правят Batgirl с режисьор Джос Уидън, както и Gotham City Sirens от режисьора на Отряд самоубийци Дейвид Айер. Ясно ми е, че почти всички тези планове щяха да бъдат отложени с още десетина години, ако Жената чудо се беше оказал провал. Също така ми е ясно, че колкото по-успешен е Жената чудо, толкова по-скоро ще ни залее цунамито от филми за супергероини. И когато правят много филми за супергероини, все ще се стигне до момент, в който видим и истински впечатляващ кино шедьовър!

Така че, макар сам по себе си Жената чудо да не е нещо велико, той все пак може да успее да донесе велики неща. И евентуално, след десетина години, ще съм истински благодарен, че този филм е излязъл и е бил приет от публиката. А дотогава ще си чета комиксите за Жената чудо и Черната вдовица и ще си гледам блу-реите на Джесика Джоунс и Агент Картър.