Warcraft: Началото

„Sometimes video games are best left as video games“

Тълпи от фенове с геймърски фланелки на касите. Възбудено говорене, селфита и жаргон, от който смътно долавям по дума. Това беше гледката, която ме убеди, че колкото и да е зле Warcraft: Началото (а той е доста зле), бокс-офис успехът му е в кърпа вързан. Независимо от стряскащо негативните ревюта, грандиозната фенска маса на World of Warcraft нямаше как да не обрече този филм на поне едно сигурно продължение. Е, оказах се наполовина прав. Филмът се срина брутално в САЩ, но за сметка на това ще постави рекорд по продажби в чужбина, като само Китай вече го изплати изцяло. В България фенщината по игрите на Blizzard също си каза думата. Първият му уикенд донесе 400 хил. лв., с което надмина дори обожавания и от нърдове, и от критици Войната на героите.

Вселената на Warcraft е огромна. От първата игра през далечната 1994 г., която сложи основите на неугасващо съперничество първо с Command & Conquer, а после и с Age of Empires, през хитовото ѝ продължение, на което с удоволствие размазвах съученици в гимназията, та до последната част, белязала епохата на спортния мултиплейър с неизличима следа, творението на Blizzard беше сред исполините в гейм-пространството. Излизането на World of Warcraft през 2004 г. прехвърли франчайза в полето на неизкушените casual хорица, които не бяха докосвали игра през живота си, и се превърна в световен феномен без аналог. Ако сте сред малцината щастливци, които не са скъсвали приятелства или връзки заради почти наркотичната зависимост от играта, вероятно нямате реална представа каква степен на зарибяване мини-социалната ѝ мрежа успя да създаде навремето.

Оттогава досега броят играчи падна почти двойно, вселената излезе от мода и дори безкрайната ѝ поредица от експанжъни не успява да е сериозна конкуренция на Фейсбук (и на родилите се оттогава досега бебета) за ограниченото време на бившите си фенове. Разбира се, двоен спад от 12 милиона си е все още апетитна хапка за таргет аудитория, така че е лесно да предположим как след толкова много игри и една камара книги във вселената (много от които дори сме имали неудоволствието да ревюираме), беше въпрос на време да видим Warcraft митоса и на големия екран.

Задачата на режисьора Дънкан Джоунс (of Moon fame) не е никак лека. Тъй като му се налага да работи с изходен материал с меко казано спорно качество, пред него е стоял изборът дали да се съобрази максимално с оригиналa и да угоди на феновете, или да развива волни съчинения, бегло вдъхновени от историята на играта. Вие и аз, разбира се, веднага бихме се насочили към втория вариант, но при ясното съзнание, че тези именно фенове ще трябва да изплатят филма, Джоунс и бизнесът над него явно са предпочели първия. Като резултат ние получаваме „сюжет“, който едва покрива дефиницията за такъв, и безумни, изпълнени с патос и мрак диалози. Това не е изненадващо. Дори с малко повече уговорки да окачествим развитата вселена на Warcraft като пълнокръвна, то първата игра, по която е филмът, има просто някакво извинение за тематична рамка, на фона на която да хвърляте своите Conjurers срещу Warlo-ците на противника. В този ред на мисли вероятно по-мъдър ход беше началото на очевидно замислен като дълга поредица франчайз да бъде дадено с някоя по-нова арка, например от Wacraft III или дори WOW, и по-древното минало да се допълва с последващи прикуъли, или алтернативно да се започне от първото нашествие на Легиона в Калимдор, което всякак е по-вълнуващо от изпразнената от съдържание историйка, която наблюдаваме в Warcraft: Началото.

Филмът разказва за инвазията на орките в Азерот, малко след като техният върховен жрец Гул’Дан е приел покварените дарове на Пламтящия Легион и използва новопридобитите си сили, за да подчини клановете на волята си и да ги отведе в плодородния свят на хората, джуджетата и елфите. Въпросните трябва да отговорят на заплахата. Свръхлинейният и предвидим сюжет, който излъчва скука на талази, е основната дупка на филма, но дори тя можеше да бъде запълнена с по-кадърен каст. За съжаление, колосалният бюджет, хвърлен за CGI фиестата пред очите ни, едва ли е оставил много за хонорари. Актьорските изпълнения са бледи и незапомнящи се, като за отличаване са основно орките и особено Гул’Дан (Даниел Ву), чиято отвратителна и безалтернативна агресия успява все пак да събуди чувство-две у зрителя. Добри думи заслужават и образите на Блекхенд (Кланси Браун), Драка (Ана Галвин) и Дуротан (Тоби Кебел), и тримата в различна степен под влияние на вътрешния си конфликт между вярност към Ордата и осъзнаване на покварата на Гул’Дан. Освен че са сред най-кадърните герои, Драка и Дуротан доставят и основния фен-сървиз за по-старите фенове в лицето на бебето Трал, главния герой в трагично неосъществилата се Warcraft Adventures и в основните по-късни игри от франчайза.

От човешка страна ситуацията е доста по-тъжна, като единствено протагонистът Андуин Лотар (Травис Фимел) минава през каквото и да е подобие на развитие. Останалите са трагедия от-до, като особено неподходящи са Бен Шнецер като бъдещия Пазител Кадгар, който до края не става наясно каква емоция се опитва да предаде, отегченият Бен Фостър като хаотичния настоящ Пазител Медив, и Доминик Купър като напълно безличния крал Лейн. Пола Патън, в ролята на полу-орка Гарона, прави героични опити да вкара конфликт и драма в персонажа си и в повечето моменти ѝ се получава, но за съжаление сценарият не ѝ дава много поле за действие.

Основното, което оправдава филма, си остават технологичното пиршество и няколкото намигвания към феновете (сред които се открояват превръщането на страж в овца и духът на Саргерас към края). Warcraft: Началото е заложил много тежко на анимацията и в негова чест трябва да кажем, че доста вярно е пренесъл визията на играта на големия екран. Всичко е шаренко и пластмасовко, магиите са зелени и сини енергии, Тъмният портал е епичен, а орките и зверовете им са огромни, мускулести и зли. Остава горчивият вкус, че когато преди години се кълняхме в синематиците на Blizzard и чакахме те да направят филм, не подозирахме, че той ще изглежда по точно същия начин десетилетие по-късно. При все това, за разлика от колегите, за мен визията беше сред силните страни на лентата. Взета предвид, тя е това, което има шанс да остави положително финално впечатление. Или каквото и да е финално впечатление.

Основните задачи на Warcraft: Началото бяха да постели на франчайза си и да покаже, че може да се направи разтърсващ филм по игра. Първата е що-годе изпълнена, втората – никак. Лентата е на светлинни години от феноменалното влияние върху мейнстрийма, което имаха Властелинът на пръстените, Игра на тронове или Хари Потър, просто защото в сравнение с тях сюжетният му оригинал е пълна пишка, а режисьорът е избрал да се придържа към него. Независимо от това, финансовите му постижения вероятно ще се окажат достатъчни, за да може създателите му да докарат историята поне до появата на Illidan „YOU ARE NOT PREPARED“ Stormrage. За по-претенциозните сред нас остава да си чакаме нещо по Legacy of Kain. Е, тогава вече…!