Подземен свят: Кървави войни

Винаги съм харесвал вампирите и върколаците в различните им проявления. Да, често вървят поднесени с клиширани трактовки върху зверското в човешката природа, жаждата за власт и вечен живот, но от друга страна именно тези аспекти ме и влекат към тях. И затова, въпреки ниските ми очаквания, продължавам да гледам де що филми и сериали, в които вампирите и върколаците са преди всичко чудовища, ако ще и с къс човещинка (а ла Let The Right One In), или с комедиен привкус (What We Do In The Shadows).

Така се озовах и в киното, за да гледам поредното попълнение във франчайза на Подземен свят. Очакванията ми действително бяха ниски – надявах се на още една доза тъпоумен и окичен с гирлянди от черва екшън с облечената в латекс Кейт Бекинсейл, каквато беше предната част, Пробуждане. Но все пак бях разочарован, а може би и си спомням погрешно степента, в която Пробуждане изпълни тези ми изисквания.

Но нека отбележим защо сегашното предложение предимно се дъни дори по тези прости критерии. Сюжетът в Кървави войни започва с полезен преразказ на събитията от последните три филма (Възходът на върколаците си е предистория) – за малцината в публиката, на които им пука за приемствеността и последователността в поредицата. Разбираме, че Селин (Кейт Бекинсейл) доброволно се е отказала от дъщеря си Ив след края на Пробуждане, за да не попадне тайната на хибридната ѝ кръв в ръцете на върколаците или вампирите, и сама не знае къде се намира момичето. Сега Селин е преследвана и от двете страни, но една от старейшините на единствения оцелял по-голям клан, Самира (Лара Пулвър), ѝ подава маслиновата клонка в замяна на обещанието Селин да тренира войниците им срещу върколаците, неочаквано добре организирани под водачеството на някой си Мариус (Тобаяс Мензийс). Разбира се, скоро след като Селин и лепналият ѝ се младок Дейвид (Тео Джеймс) пристигат във вампирската крепост се започва с трите П-та – предателства, политиканстване и перипетии.

Най-доброто, което може да се каже за сюжета, е че темпото е бързо, бих казал дори твърде бързо. Предателства, съюзи, прозрения и битки се нижеха едни след други, без да оставят особен отпечатък върху съзнанието ми, и почти без реална мотивация от страна на персонажите извън “вампирите са опортюнисти”. Последното е особено странно, когато в крайната третина на филма изневиделица изниква сюжетен момент тип “Арагорн се завръща в Гондор като крал” и се очаква да приемем че всички събрани вампири са достатъчно почтени, за да го позволят.

Актьорският каст е всъщност завидно качествен, но сценарият на Кори Гудман куца и не им позволява да правят нещо различно от това да рецитират репликите си един другиму. Кейт Бекинсейл гледа много сериозно и драматично през повечето време и всъщност най-добрите изпълнения, при все сравнителната им дървеност, са тези на Семира, до някаква степен Дейвид на Тео Джеймс, и Чарлз Данс – изиграл бащата на Дейвид. Лара Пулвър предава жаждата за власт на героинята си адекватно, а има и един-два забавни момента на фона на мелодраматичните ѝ монолози; Чарлз Данс пък винаги е на ниво, дори с малко екранно време. Тео Джеймс, за разлика от Бекинсейл, показва що-годе някакъв емоционален диапазон. Тобаяс Мензийс за жалост не блести с нищо, особено като за уж главния антагонист на филма: стандартно мръщене, диаболични кроежи и кански рев, когато нещата се скапят. От друга страна, едни от по-забавните моменти във филма бяха да гледам с леко съмнително удоволствие как Айрийн Адлър (Лара Пулвър) от Шерлок и Тивин Ланистър (Чарлз Данс) от Игра на тронове се млатят с мечове, или как Артур (Брадли Джеймс) от сериала на Би Би Си Мерлин стреля злобно с автомат по Едмур Тъли (Тобаяс Мензийс), пак от Игра на тронове.

А като споменах мечове и огнестрелни оръжия – екшънът във филма има своите моменти, като гореспоменатите схватки с мечове, а има и дуел с алебарда срещу меч към края на филма. Но през една голяма част от времето екшън сцените са просто скучно безкръвни масови престрелки между вампири и върколаци. Ако нямаше няколко по-задоволително кървави разчленявания и екзекуции във филма, щях да помисля че гледам PG-13 версия на Подземен свят, особено след карантиите в предния филм, които заедно с няколкото битки между Селин и напълно трансформирани върколаци го спасиха от това да е загуба на време. Тук тези конфронтации са доста по-малко, в ущърб на филма, според мен. Друг дразнещ момент е когато двама от персонажите, с пълна преданост към най-малоумните традиции на анимето, ходят един срещу друг, крещейки, и се стрелят ли, стрелят, без никой от тях да получи сериозна рана, защото са Специални^™. Встрани от това, ръкопашните боеве и тези с хладни оръжия са страхотно режисирани и динамични и дори не се виждат кабелите, когато герои със свръхчовешка сила се запращат един друг през стаята. Не би трябвало да е плюс, но си е за отбелязване, предвид качеството в други B-филми и някои сериали (кхъм, Джесика Джоунс, кхъм, Люк Кейдж). Добро впечатление прави, че не сме тормозени от постоянно присвяткване на лампи като в Пробуждане, както и че режисьорката Ана Форстър е заснела всичко с ясен фокус и без досаден shaky cam. (За мен е мистерия как въпросната кинематографична тенденция в екшън-филмите все още съществува.) Иначе филмът пак е в сивкаво-синкава гама, но има някои сцени в отворени пространства и панорамни кадри в Скандинавия, които са глътка свеж въздух.

При все множеството споменати дребни недостатъци, най-големият е че– явно взимайки идеи от успешната ескалация на гадовете и екшъна в продълженията на Заразно зло, – сценаристите са решили да вкарат абсолютно ненужен митологичен фентъзи елемент. Досега в поредицата всичко се въртеше около генетика и наука – малоумна генетика и наука, да, но все пак, – а сега ни представят зле обяснен и изобщо непоказан отвъден свят, който вампирите могат да посещават в дълбока медитация. Цялата концепция е свързана с един всъщност доста готин скандинавски клан на белокоси вампири-викинги, но тяхното присъствие и битката там не компенсират за скудоумието на идеята. Въпросната води и до абсолютно наглия и незадоволителен клифхенгър на финала, и накрая филмът се оказва много шум за нищо.

Защо тогава тази оценка? Ами защото както казах имам нездрав интерес към вампири и върколаци, както и към Кейт Бекинсейл в латекс, а и защото филмът успя да ме развлече в по-добрите екшън сцени и дори на едно-две места в диалозите. При все изключително неравното темпо, недомислените подсюжети, ненужната митология и усещането за преждевременен край, филмът е добре заснет и хореографиран и сравнително адекватно изигран. Саундтракът има някои учудващи приятни мелодии, макар да си признавам, че лично на мен ми липсват емо и метъл звученето с банди като NIN, A Perfect Circle и My Chemical Romance от първия филм. Та, бих ли го препоръчал ей-така, на всекиго? Бога ми, не. Ако обаче сте фенове на франчайза и вампирите, като мен, гледайте и този. Препоръчвам и ако по принцип ви се гледа забравим боклучав B-movie мариз.  В такъв случай знам и че ще се видим в салона за следващия Заразно зло.