La La Land

Искам да ми намерите човек, който твърди, че при излизане от киносалона след La La Land му е било смотано. Или че мрази филма. Не „не харесва“, а „мрази“. Ако все пак попаднете на такова лице под една или друга форма, знайте, че то ви лъже най-безсрамно.

Въпреки финала си (няма да разкривам подробности, за да не ви разваля удоволствието), La La Land е един от онези филми, които ще оставят всеки зрител с летливо, приятно, захарно чувство, след като започнат да се нижат надписите. Всеки. Точка. Може да не харесвате мюзикъли по принцип, възможно е да сте достатъчно цинични, за да не ви се понрави любовната история или общият разказ във филма, възможно е да не понасяте Ема Стоун и Райън Гослинг (макар че… е ли възможно???), но няма да сте в състояние да оспорите две неща. La La Land е един от най-красивите и зареждащи филми на изминалото десетилетие, както и един от най-умело режисираните. Ако сте имали щастието да видите предния филм на режисьора Деймиън Шазел, двете ми твърдения няма да ви изненадат. Истината е, че Камшичен удар беше сред най-силните и елегантни филми в годината си, като също така притежаваше нещо, с което много малко Оскарови продукции могат да се похвалят – жива енергия. Темпото на Камшичен удар беше също толкова добро, колкото това на Mad Max. Но да се върнем на La La Land.

Ако с Камшичен удар Шазел даде заявки на какво е способен от визуална и наративна гледна точка, то La La Land го утвърждава като режисьор, който е толкова кадърен и стабилен, че е в състояние да превърне средностатистическа блудкава история в изумителна продукция, компенсирайки всякакви сценарни недостатъци (а от тях, уви, има много) и смотани клишета (от тях също има доста). Защото по своята същност Камшичен удар си беше постижение и като концептуален замисъл, а също и като вътрешна динамика в самата история. La La Land, обаче, е подчертано различен, ако и отново да става дума за музика.

Истинската му магия не е превъзходната химия между Гослинг и Стоун (която беше очевидна още в Оглупели от любов), не е сладката музичка, не е приятната, безвредна романтично-носталгична история за двама мечтатели, а е безсрамният размах и смелост на Шазел, който улавя най-добрите винтидж мюзикъли и най-лекия захарен памук, с който 90-арското кино ви е радвало в ромкомките си, и съумява да ги преработи по начин, който да звучи съвременно, естетически издържано и убедително. На този етап La La Land се явява почти революционен – той представлява извънредно старомодно нещо, претворено в най-актуалната и модерна опаковка. И, което е още по-важно, съумява да изтръгне прекрасно чувство на радост и неподправена наслада от зрителите. Колко от съвременните филми могат да се похвалят с това?

Най-безценният аспект на продукцията е точно това артистично постижение – създаването на безкрайно познат Фред-Астеров тип мюзикъл под формата на съвременен Брилянтин, който да допадне на всеки тийнейджър, ежедневно ангажиран с Инстаграм. Другият е, че Холивуд най-сетне съумя да сътвори мюзикъл, който е преди всичко филм и не ви кара да си мислите непрестанно това колко ли по-яко би изглеждало на Бродуей. През 2001 г. Баз Лурмън успя да върне мюзикъла на мода със страхотния Мулен Руж буквално за една нощ. Сега, Мулен Руж може и да не е топ филмът на годината за вас, но няма как да отречете огромното въображение на Лурмън, както и перфектния колаж, който представлява продукцията. Лошото следствие от това беше, че всякакви популярни Бродуей мюзикъли бяха претворени за големия екран, но не бих нарекла получените резултати точно филми. Добрата новина при La La Land е, че той е на първо място кино-произведение и чак след това мюзикъл. Това, надявам се, ще въведе нова мода оттук-нататък.

Тук бих могла да добавя коментар относно изпълненията, но предпочитам да ги усетите сами на големия екран, така че спестявам суперлативите. Същото важи и за музиката, която, извън филма, звучи напълно обикновено, но е перфектна, когато е поставена във визуален контекст.

La La Land категорично не е шедьовър. Да, на моменти напомня на рекламите на Кока-Кола. На чисто разказвателно ниво съдържа набор бутафорни моменти, тъповати реплики, безумни конфликти и решения. Но, имайки предвид, че цели да отдаде почит на старите класики в жанра, това е малко или много съзнателно търсен ефект. Освен това може да се желае малко повече от второстепенните герои и изпълнения – като изключим Гослинг и Стоун, на никого не е поверена кой знае каква роля.

Важното е, че всеки път, когато мозъкът ви отчита очеваден дефект, който потенциално би ви подразнил другаде, ще бъде склонен да го пропусне тук и да прости на филма в името на онези идеални, незабравими части, които са накарали сърцето да ликува като след първа целувка. La La Land е уникално сладък филм, със страхотен стил, превъзходна режисура, много ентусиазъм от страна на целия екип и достатъчно добре поднесена доза вълшебство. Дайте му шанс – не казва нищо ново, но пък ще допринесе за доброто ви настроение. А какво може да е по-важно от това, когато гледате един филм?