Sherlock

Създател: Стивън Мофат и Марк Гетис
Формат (втори сезон): 3 епизода по 90 минути
В ролите: Бенедикт Къмбърбач, Мартин Фриймън, Рупърт Грейвс, Зое Телфорд, Андрю Скот и др.

Автор: Алексис

     Едва ли съм единствената, която е чакала втория сезон на Шерлок с огромно нетърпение, примесено с известна доза неувереност дали той ще успее да бъде на висотата на първия. За моя радост, не ме разочарова. Почти. Когато си чакал повече от година да видиш как точно ще се разреши критичният клифхенгър, си изграждаш определени очаквания, но пък  пасваше добре на общия сюжет.

     Слава на сценаристите, Шерлок е все така маниакално хиперактивен и склонен да третира околните като заблудени олигофрени, пратени на този свят за негово наказание или за да му слугуват. А Уотсън е перфектният помощник и жертва на всички внезапни промени в настроението на своя съквартирант.
      В първия сезон не липсват тънки намеци и дори дебели такива от различни третостепенни герои относно сексуалното естество на връзката между Шерлок и Уотсън и в този това продължава. Макар да не съм много убедена, че екипът на сериала се справи добре с темата за сексуалните предпочитания на Шерлок, показвайки го като (латентно) хомосексуален в очите на околоните, през  асексуален в собствените му, до някакви намеци на интерес към дадена представителка на нежния пол в този сезон, не мога да не призная, че от гледна точка на надлъгване това беше доста добре изградено сюжетно.

     Както всеки фен на традиционните истории за Шерлок Холмс знае (а и дори тези, които не са чели книгите), има някои истории, които са много по-известни от други. В този сезон сценаристите доста амбициозно се наемат да интерпретират несъмнено най-популярната  – тази за Баскервилското куче, както и да изправят Шерлок срещу един от малкото врагове, които са известни с това, че го надиграват – Айрийн Адлър. Доколко добре са се справили е, разбира се въпрос и на личен вкус, но за мен втората серия в този сезон – Баскервилското куче, точно както и втората в първия, отстъпва по качество на другите две. Но пък третата отново изправя Шерлок срещу гениалния консултиращ престъпник Мориарти и води до поредния титаничен сблъсък на интелекти, повличащ всички около тях в смъртоносна игра... и ни оставя с поредния клифхенгър, макар този път по-деликатен към крехката ни психика и изпълнен с повече предизвикателства към детективския ни дух.
     
Предвид високото качество на продукцията във всяко едно отношение - актьорска игра, сценарий, режисура и технически елементи, сериалът логично бе почетен със седем номинации за BAFTA и спечели три от тях, сред които за най-добър драматичен сериал и за поддържаща мъжка роля на Мартин Фриймън (д-р Уотсън).

     Мисля, че никой, харесал първия сезон, няма да остане разочарован от втория и аз лично се надявам, колко и време да им отнеме, да запазят качеството и във вече потвърдения трети сезон.

Оценка: 8.5/10