LEGO филмът: Батман

Първият Lego movie беше огромна изненада за мен. Трудно е да искаш много от филм за конструктор, но той се оказа свеж, остроумен и впечатляващо зрял, предвид че разказва историята си от гледната точка на малко дете, което измисля сюжета, докато си играе. Съответно очакванията ми за втория филм в тази вселена бяха умерено високи – все пак подобен успех изглежда повече или по-малко случайно стечение на обстоятелства. С удоволствие докладвам, че Lego Батман е също толкова идиотски и забавен, колкото и предходния.

Действието се развива в Готам Сити, разбира се, но в неговата Лего версия, ситуирана над безкрайна бездна (същата, над която се издигаше кулата на Президент Бизнес в предния филм). Батман (Уил Арнет) е обожаван от целия град, при все очевидната невъзможност всъщност да намали престъпността. Това обаче не го прави по-малко самотен и неспособен да създаде връзки с други човешки същества. Междувременно Жокерът (Зак Галифианакис) страда от факта, че най-големият му противник отказва да го оцени по достойнство, и измисля план, който отива отвъд всичко, с което Готам някога се е сблъсквал. Още по-междувременно един наивен, но способен сирак (Майкъл Сера) случайно бива осиновен от Брус Уейн…

Историята на The Lego Батман разбира се е напълно маловажна. Батман е дори по-голям олигофрен, отколкото беше в предишния филм, и в някои отношения е смесица между образа на Уил Арнет в Arrested Development и Стърлинг Арчър от Archer. Останалите герои не са много по-адекватни, като особено внимание заслужава едва прикритата хомоеротична връзка между Батман и Жокера, която свободно използва модела на двойка, в която единият партньор не оценява другия и изобщо не си прави труда да избягва дебелия намек, че враждата между двамата е покривало за нещо напълно противоположно. Робин е един малък шедьовър, който е лишен от всякакъв инстинкт за куулнес, но съумява да спаси деня отново и отново. В добавка, филмът постоянно хвърля бъзици, свързани с ужасяващо забавния Batman ’66 с Адам Уест, включително емблематичния противоакулен репелент (ако не знаете за какво говоря, намерете филма и си направете услугата да го гледате).

Анимацията е една идея по-слаба от тази в първия The Lego Movie. На моменти конструирането на Лего модели бие на CGI повече, отколкото трябва, и те изважда от илюзията, че гледаш съживени играчки. При все това, общото качество е високо и тези дефекти се забелязват рядко, особено на фона на страхотно заснетите екшън сцени (и факта, че героите буквално викат pew pew pew когато стрелят). В музикално отношение лентата също прави крачка назад и при все гениалните блек метъл изпълнения на Батман и галфонските песни, които Робин използва за бекграунд на героизма си, липсва единност и песен-символ като „Everything Is Awesome“ от предишния филм. Но това отново е проблем единствено при директно сравнение. Сам по себе си, саундтракът на The Lego Батман е прелестен.

Това в общи линии обобщава и филма като цяло. Макар да подозирам, че този модел скоро ще спре да забавлява, на този етап Лего филмите не са започнали да ми омръзват и втората лента от франчайза е достойно предложение, изпълнено с екшън, динамика, галфонски хумор, безмилостна, но добронамерена подигравка със света на героите си, и един такъв наивен чар, който почти те кара да се трогнеш от добродушно елементарното му послание. Плюс, естествено, интензивната гей връзка между Батман и Жокера, която на практика е двигател на цялата история. Препоръчвам горещо.