Отряд самоубийци
Режисьор: Дейвид Айер
Сценарий: Дейвид Айер
В ролите: Уил Смит, Джаред Лето, Марго Роби, Вайола Дейвис, Джоел Кинаман, Джай Кортни, Кара Делевин
DC Comics ме дразнят неимоверно. И не защо героите им не са ми интересни (което естествено е мой проблем, не техен), а защото филмовата им вселена е ЗЛЕ. Marvel започнаха бавно, изградиха основи, запознаха ни с главните си персонажи в продължение на години, преди да ни предложат първия си ансамблов филм, и днес, осем години по-късно, имаме филми като Гражданска война, където една сюрия привидно несъвместими герои участват в добре конструирани истории; всеки има роля, всеки има място в споделената вселена и зрителят е достатъчно добре запознат с всички установени персонажи, което позволява на новодошлите да получат нужното време, за да опознаем и тях отблизо. Междувременно DC ни предлагат вече втора реинкарнация на Супермен и трета на Батман, която дори нямахме шанса да опознаем в негова собствена лента, преди да го сблъскат с другия си флагман в може би най-неадекватния супергероичен филм за последните петнадесет години. Опитът да скочат от точка А до точка Ф, прескачайки всички други букви по пътя, беше некадърен, протяжен и депресиращ. Съответно, очакванията ми за Отряд самоубийци – филм с не един, не двама, не трима, а ДЕСЕТ нови героя, които не сме виждали досега – бяха меко казано ниски.
Изненадващо, Отрядът (а.к.а. „филмът за Харли Куин с адвокатката от How to Get Away With Murder„) е две и половина идеи по-добър, отколкото си мислех, че ще бъде. Историята е покъртителна (поради което няма да ви губя времето с нея), но такава беше и тази на великолепния Дедпуул. Това само по себе си не е рецепта за провал, ако другите елементи са кадърно изпипани. Случаят тук е смесица от попадения и неуспехи. На първо място, Харли Куин (Марго Роби) е точно толкова добра, колкото всички се надявахме да бъде. Не знам доколко образът ѝ съвпада с този от комиксите, но във филма изпълнението на Роби е прекрасна комбинация от лоли-мечтата на всеки реформиран педофил и отракан психопат с елементи на разлигавен садизъм. От трейлъра беше ясно, че Отрядът ще се пъне да я вкара във всеки възможен кадър, но изненадващото е, че въпреки очевидно комерсиалните причини, персонажът работи.
От останалите самоубийци, единствено Deadshot (Уил Смит) се запомня с нещо, и то е единствено чарът на Смит. Жокерът на Джаред Лето има стабилно, но странично участие, което всъщност е много добро решение, защото този персонаж е твърде популярен и би насочил твърде много внимание към себе си. Лето прави добра, но незапомняща се роля, а любовната му история с Харли е на ръба да носи някаква емоция, но уви, не успява. За съжаление, всички останали герои са тотално безлични, и което е по-лошо, половината са ненужни.
Което ме води до най-сериозния ми проблем както с Отряд самоубийци, така и с DC Comics като цяло. Вместо да се опитват да изградят нещо свое, те реагират. Понеже Marvel постигнаха такъв бомбастичен успех със споделената си вселена, DC се опитват да наблъскат възможно най-много герои в безкрайно недостатъчно количество сюжет вече втори филм тази година. Още преди излизането си, Отрядът видя няколко пренаписвания, особено след бокс-офиса на Дедпуул, когато сценарият беше върнат „за да се добавят повече шеги“. И това си личи. Отношенията между персонажите са недоизпипани и фалшиви, боклучавата история не съумява да ги направи близки на зрителя или да изгради някакви отношения помежду им. Практически всеки елемент от филма вони на опити да се повтори успеха на Marvel, без да се посветят нужното внимание и усилия. Което не е особена изненада, предвид че начело на DC-вселената стои Зак Снайдър, който е тотален позьор с нулев капацитет за нюансираност или интелигентно изграждане на персонажи. Съответно, единствената дълбочина идва от индивидуалните качества на актьорите, а това никога не е достатъчно.
При все основно негативния тон на ревюто, истината е, че Отряд самоубийци всъщност е чаровен и забавен филм, който изгледах с удоволствие и който с удоволствие ще гледам отново. Критиките ми към него реално са базирани на франчайза, към който принадлежи. Ако това беше самостоятена лента със собствени герои, вероятно щях да му се зарадвам доста повече. Но като част от нездравия опит на DC Comics да наваксат огромната преднина, която Marvel имат пред тях, филмът не е големият успех, от който те се нуждаеха. Да се надяваме, че Wonder Woman ще компенсира. И също така че скоро ще видим спин-оф за Харли.
Оценка: 6.5/10
Vox Populi, vox Dei – бях вчера на филма и това, което мога да кажа е, че хората се забавляваха, както и аз. Изобщо не ми пука за мнението на критиците, Rotten Tomatoes и тем подобни. Трябва да разберете и проумеете, че тези първи два филми на DCEU имат за цел да покажат и щрихират героите и вселената от комиксите. Нататък нещата ще се доразвият. Кой е казал, че DC трябва да правят буква по буква това, което са направили Marvel и кой казва, че го желаят? Нещо изключително важно – DC Comics вселената е ФУНДАМЕНТАЛНО РАЗЛИЧНА от тази на Marvel! Оттам насетне всякакви сравнения, колкото и да са неизбежни, са субективни. Джокера скучен? Не знам, на визия е такъв какъвто е представян в комиксите в последно време. Ролята му беше епизодична, но имам усещането, че ще видим Джаред Лето в някоя бъдеща продукция. 😉 Само да подчертая, че ако не беше Зак Снайдер, Супермен щеше да потъне в кино-забвение като красив спомен от една отдавна отминала епоха. 😉 Съвет към Vivian – не знам дали четеш комикси, но ако не си чела Batman R.I.P. на Грант Морисън, направи го – тогава съвсем няма да искаш и чуеш за DC ;). 6.0 за филма.
„тези първи два филма“
Искаш да кажеш – втори и трети.
За настоящия образ на Супермен има заслуга и Кристофър Нолан. Честно казано не съм фен на тази трактовка. Твърде не-супер и не-морален е в нея. Направо различен персонаж.
Да DC…т.е. WB не са длъжни, но го правят…на бързи обороти и неособено добре.
Много по-голям фен съм на тази версия на Супермен, отколкото на Кристофър Рийвс. Май има някакво свикване към прекалено изчистените образи на супергероите отпреди 20 и повече години. Във версията от 1978 г. няма почти никакви екшън сцени и битки, докато в MoS технологиите позволяват за развихряне на възможностите, което се получило в битките и екшън сцените в много по-голям и разнообразен мащаб – направо си е станало badass :D. Да, така е – в една качествена история е съвсем нормално да има противоречия в персонажа, пък било то и на супергерои. Май на някои не им харесва, че са вкарани повече мисъл и философски размисли в комиксови адаптации, особено в Батман срещу Супермен. Да, Нолън е продуцент, но все пак основните идеи за концепция и визия идват от Снайдър. Мисля, че DCEU вече си има утвърдена фенбаза, феновете харесват филмите, а това е най-важният атестат. Пак казвам – това не е Марвъл. Не очаквайте само FUN. 😉
Филмът от 1978 и продълженията му си имат собствените проблеми, не виждам защо го намесваш тук.
„и екшън сцените в много по-голям и разнообразен мащаб“ – ехооо, за версията на Супермен говорехме.
„в една качествена история е съвсем нормално да има противоречия в персонажа“ – но не е задължително. Точно нечовешката божествена доброта е уникалното на Супермен. Все пак е възпитан от силно религиозни фермери, а има силата да налага тези идеали. С подобен премайз може да се направи смислена, дълбока и философска история. Може дори да го представи, като злодей, няма значение. Важното е, че неговата идеалност служи, като контраст на противоречията в човешката природа на заобикалящите го. Това е една от основните черти на персонажа.
Обаче Супермен тук е представен, като поредният тийн получил суперлуксозна бърза кола(в случая тялото си) от мама и татко, който се опитва да блесне на магистралата и в същото време да не утрепе някого (и естествено се проваля с гръм и трясък).
„на някои не им харесва, че са вкарани повече мисъл и философски размисли в комиксови адаптации“ – дааа, философски размисли звучи амбициозно и ако не бях гледал филмите (както и други проекти на Снайдър) щях да ти се вържа…за жалост съм запознат и в случая става дума за празнодумства и характерния снайдеров фетишизъм, зад който не седи нищо смислено.
На теория бих жертвал всякаква прилика с комиксите (обобщените представи от тях, защото има безброй инкарнации), за сметка на интересна и смислена история, но никой не ми даде такава.
В това за мен се корени и основната драма на Снайдър – работи с жанра pop corn екшъни, с който обаче се опитва да вкара послания и символизъм. Нито едното от двете му се отдава.
„но все пак основните идеи за концепция и визия идват от Снайдър“ – основните идеи идват точно от Нолан и филмът, който е планирал да прави за Супермен, но се е отказал.
Пък визията не е толкова важна в случая.
Намесвам филмите с Кристофър Рийвс, защото са надминати вече безцеремонно поради невероятния напредък на технологиите. Вторият не си го спомням, но първият го гледах отново преди една-две години. Да кажем, че искам да си остана с детските спомени. 🙂 – филм за подрастващи, Джийн Хекмън е прекалено тривиален и неубедителен, Лойс Лейн – също. Не казвам, че е слаб, но в контекста на проблемите от 21-ви век вече издиша. MoS е много по-комплициран и пак повтарям мащабен – в битки, космическите кораби, видът на Криптон, ако щеш и самото ЛЕТЕНЕ – хайде стига, настръхнах при тази сцена (https://www.youtube.com/watch?v=VlINHSnUx9). Особено ми допадна идеята за криптонските гербове – че всъщност логото на гърдите му не е S, а означава надежда – във филм мисля, че за първи път се прави такова обяснение, поправи ме, ако греша. Като говорим за Супермен, не говоря само за него като персонаж, а цялостно за атмосферата, в която той се намира.
„Точно нечовешката божествена доброта е уникалното на Супермен. Все пак е възпитан от силно религиозни фермери, а има силата да налага тези идеали. С подобен премайз може да се направи смислена, дълбока и философска история. Може дори да го представи, като злодей, няма значение. Важното е, че неговата идеалност служи, като контраст на противоречията в човешката природа на заобикалящите го. Това е една от основните черти на персонажа.
Обаче Супермен тук е представен, като поредният тийн получил суперлуксозна бърза кола(в случая тялото си) от мама и татко, който се опитва да блесне на магистралата и в същото време да не утрепе някого (и естествено се проваля с гръм и трясък).“ -Грешиш. Идеята и на двата филма е да се покаже, че той е „бог“ в очите на хората, но дори като „бог“ не всички са склонни да го възприемат едностранчиво. Супермен е представен като личност с необикновени способности, на която му става все по-трудно да балансира и да си намира място сред поляризираното общество. В крайна сметка, целта е да се покаже че той НЕ Е БОГ, не е идеален. Въпреки силата, макар и от друг свят, той е живо същество със своите емоции и проблеми. Ако искаш Супермен да е в идеалистичната опаковка отпреди 20 години, няма да има филмово бъдеще, защото ще стане банален и на повечето неутрални зрители ще им е безинтересно да го гледат. И всичко това го казвам като човек, който не е симпантизант на персонажа Супермен по принцип
Що се отнася до Батман срещу Супермен като фен на Батман ще кажа, че и аз като мнозина бях изключително скептичен към него, към Бен Афлек, към резултата, който ще се получи. Е, не отговори на очакванията ми, останах приятно изненадан. Признавам си, че бях заинтересован от филма, тъй като Батман беше в него – ако беше само продължение на MoS, нямаше да проявя такъв интерес вероятно. Частта с Афлек беше на високо ниво – визия, психология, стилът в бойните умения, заплашителността, която излъчваше в тях – с една дума все едно изваден от комиксите. Допадна ми, с нетърпение очаквам соловия филм на Афлек – той е на моя главен фокус от DCEU.
„„на някои не им харесва, че са вкарани повече мисъл и философски размисли в комиксови адаптации“ – дааа, философски размисли звучи амбициозно и ако не бях гледал филмите (както и други проекти на Снайдър) щях да ти се вържа…за жалост съм запознат и в случая става дума за празнодумства и характерния снайдеров фетишизъм, зад който не седи нищо смислено.“ – и да не го оценяваш, не виждам как концепциите за Божественото във филма и косвените препратки към Ницше могат да бъдат празнодумства. Да, съгласен съм, не на всеки ще му хареса. Само не разбрах в какво се изразява „характерния снайдеров фетишизъм“?? Моето цялостно становище е, че Снайдър е наблегнал повече на екзистенциализъм, визия и психология в големи моменти от филма, а не толкова на самия сюжет. Че филмът не е „най-великия“, не е. Че има недостатъци, има. Но да се каже, че е „потресаващо слаб“ и като причина да се изтъква „мрачност“, „фетишизми“, „философски празнодумства“, „Снайдер е лош човек“ 😀 ми се струва наистина несериозно. Та тези филми бяха заклеймени оше преди да излязат. Радвам се, че Нолън е с основни заслуги за MoS, още по-добре – обмяна на идеи, така му се казва.
Визията не била толкова важна ли? Визията е една от ОСНОВНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ за sci-fi жанра и особено за комиксовите адаптаци – в повечето от случаите тя предизвиква ефекта WOW сред зрители, които за първи път гледат нещо подобно. Ако не друго, признайте за страхотен принос премахването на червените гащички! 😉 Enjoy!
Vespertilio
„Намесвам филмите с Кристофър Рийвс, защото са надминати вече безцеремонно поради невероятния напредък на технологиите.“ – за което не споря…дори не говоря…защото по никакъв начин не променят отношението ми към новия филм.
„всъщност логото на гърдите му не е S, а означава надежда – във филм мисля, че за първи път се прави такова обяснение, поправи ме, ако греша“ – във филма от 78 казват, че е семеен герб, а не супер. Не поясняват, какво означава.
„Грешиш“ – може да греша в нещо, но да не харесвам тази интерпретация си е мое право.
„Ако искаш Супермен да е в идеалистичната опаковка отпреди 20 години, няма да има филмово бъдеще, защото ще стане банален и на повечето неутрални зрители ще им е безинтересно да го гледат.“ – щото тази версия в момента не е банална, нали?
Както казах, бих харесал нетрадиционна интерпретация, ако тя работеше…
„как концепциите за Божественото във филма“ – т.е. пълното отричане на божественото?
„косвените препратки към Ницше“ – всеки Übermensch е, примерно и Капитан Америка…важното е как са използвани тези препратки. И в двата случая – никак.
„Само не разбрах в какво се изразява“ – има фетиш към изваяни мъжки и женски тела, които участват в по-скоро танцови номера на забавен кадър, не екшън сцени.
Принципно лошо няма има цели суб-жанрове отдадени само на това, но той прекалява с тях и ги превръща в самоцел. И понеже целият му символизъм е предаден по подобен начин, просто не мога да го взема насериозно. Извадени от контекста са много естетични, но това все пак са филми, не балет.
„екзистенциализъм, визия и психология в големи моменти от филма“ – моля дай пример, защото аз такива неща не помня.
„мрачност“ – ми не е точно проблем на конкретния филм, че е наложил този стил на цялата поредици.
„философски празнодумства“ – не знам как е за другите хора, но аз във философията търся малко или много някакъв смисъл. В краен случай – упражнение за ума и/или красноречието.
При Снайдер не съм виждал такова нещо – говори се с постулати, при това неиронично (за разлика от Starship Troopers примерно). Идеите са елементарни, а езикът с който се изказват семпъл.
Та нито ме озаряват с просветления, нито ме забавляват, като структура.
Дори ми е малко трудно да ги нарека философски, ама с цел да е ясно за какво говоря…
„Снайдер е лош човек“ – не знам някой да го е казал. Не бих го нарекъл и лош режисьор/сценарист. По-скоро повърхностен и разчитащ на лустрото, обаче в същото време има амбиции за нещо много по-велико… Не е най-любимата ми комбинация.
„Та тези филми бяха заклеймени оше преди да излязат.“ – защото си знаем Снайдер и Гойер от други места. Пък и това заклеймяване не навреди на бокс офиса – все пак взеха достатъчно пари, а явно само затова им пука на WB.
„Визията е една от ОСНОВНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ за sci-fi жанра и особено за комиксовите адаптаци“ – така е, но ако съдържанието е кухо…
Много си зависи, каква е заявката на заглавието.
Дали иска само да забавлява – тогава критериите за съдържанието са по-ниски.
Дали иска хем да забавлява, хем да каже нещо смислено – тогава е важно да има и баланс и едното да не пречи на другото.
Дали е претенция за чисто изкуство – тогава критериите стават много по-различни и по-строги.
АлШу,
Да, така е имаш право да не харесваш даден филм – както ти, така и останалите. Въпросът е, че определни предпочитания (като твоето за Супермен) се превръщат в стандарт за качеството на конкретните продукции.
„Защото си знаем Снайдер и Гойер от други места“ – това само доказва предубедеността, която визирах. На Гойер не съм гледал филми, на Зак Снайдер съм гледал „300“ – като като човек, занимаващ се с история, няма смисъл да коментирам достоверността на самия сюжет, костюми и т.н. Така или иначе е по комикса на Франк Милър. Но е направен атрактивно, а визуално е перфектен, все едно си там. Слава богу, че и аз имам някакво предишно впечатление, та да мога да си направя изводи. Затова планирам да гледам Watchmen – е така на инат. Снайдер явно може да прави филмови картини впечатляващо и определно му се отдава и в Б с/у С, ако ще само това да му е единствената силна черта.
„екзистенциализъм, визия и психология в големи моменти от филма“ – моля дай пример, защото аз такива неща не помня.“ – „Ако Бог е всемогъщ, не може да е всепрощаващ. Ако е всепрощаващ, не може да е всемогъщ.“ – Лекс Лутор.
– моментът, в който Кларк гледа по телевизията вкъщи дебатите около Супермен, за неговото съществуване, „което е сериозно предизвикателство за човечеството, което вече не е само във Вселената“ (нещо подобно изказано от един от известните водещи, вкарани във филма)При такова внимание, при такива присъди от Осанна до Разпни го, дори да си Man of Steel, няма как да не усетиш натиск и да не се породят съмнения дали това, което правиш е редно. И така се появява криза в съзнанието му. Показан е с човешки качества, да.
– Кларк разговаря с духа на баща си. С риск да стане прекалено „амбициозно“ отново :Д – Шекспиров похват.
– кошмарът на Брус с големия прилеп, излизащ от гроба на….МАЙКА МУ. Въобще темата за майката е застъпена много сериозно и е абсолютно логично, ако приемем, че американските супергерои са част от определен митологичен кръг. Във всяка една митология темата за майката е един основните топоси. Затова, независимо от всички подигравки, сцената „Марта“ е емоционална и силна. На мен ми въздейства.
– кошмарът „Дарксайд“ отново на Брус.
Е, да не е pop corn блъсканиците на Марвъл, нито Trnsformers, нито който и да е от подобните им.
Като цяло проблемът е именно в очакванията. Пак казвам, филмът далеч не е идеален, не е някакво велико произведение, но за комиксова адаптация е НОРМАЛЕН! Снайдер има право на творческа свобода! Да, има такива, които не одобряват подхода му, има и други, на които им допада. Но не може вкусовете на определена част критици и фенове да се превърнат в тенденциозен стандарт за Б с/у Супермен, за екипа, а оттам насетне и върху следващите филми от цялата поредица. Естествено философските препратки са само щрихирани, но на мен ми харесва, че просто ги има в комиксов филм.
„т.е. пълното отричане на Божественото?“ – да, защо не? проблем? ето, според мен Бог не съществува. 😀
Като цяло BvS е по-добър от поне 3-4 филма на Марвъл. Ако има някакъв недостатък в сюжета, трябва да обвиняваш вселената на Супермен, защото според като концепция и герои страда от лека незавършеност и баналност. Неслучайно в началото на 90-те спадат продажбите на негови комикси и затова DC го убиват в The Death of Superman, за да увеличат интереса.
„определни предпочитания (като твоето за Супермен) се превръщат в стандарт за качеството на конкретните продукции.“ – я кой бил предубеден в случая. Не, просто казвам, че не харесвам тази версия, в качеството си на комикс фен. Че героят е лошо вписан в историята, ето това е кино дефекта.
„това само доказва предубедеността“ – ми не. Въпреки всички предишни боклуци то двамата (по различни проекти), продължавам да им давам шанса, като им гледам филмите, с надежда че ще се променят. Всъщност още след първите им 2-3 филма трябваше да се откажа и то с пълно право. Бих казал, че съм им отпуснал прекалено много доверие на кредит.
„„Ако Бог е всемогъщ, не може да е всепрощаващ. Ако е всепрощаващ, не може да е всемогъщ.“ – Лекс Лутор.“ – сигурно най-лицемерното нещо от героя, защото в случая не става дума за създатели на светове, а за силно антропоморфни създания от типа на боговете и полубоговете деца на Зевс от гръцкия митологичен пантеон примерно. Това асоцииране с християнския всезнаещ и всемогъщ бог е и най-големият проблем теологичната. Супермен определено е човек. В най-добрия случай е аватар на нещо по-могъщо (нашето собствено слънце), но демиург не е.
„При такова внимание, при такива присъди от Осанна до Разпни го, дори да си Man of Steel, няма как да не усетиш натиск и да не се породят съмнения дали това, което правиш е редно. И така се появява криза в съзнанието му. Показан е с човешки качества, да.“ – какво му е философското на това. Най-елементарна реакция…и на обществото и на индивида. Нищо супер-дълбоко не виждам.
„Кларк разговаря с духа на баща си. С риск да стане прекалено „амбициозно“ отново :Д – Шекспиров похват.“ – не е важен похвата, а изпълнението. Което е…
„сцената „Марта“ е емоционална и силна. На мен ми въздейства.“ – а всички останали и се изсмяхме. То не че е лошо да се рови темата за майката, но не така елементарно и първосигнално.
„кошмарът „Дарксайд“ отново на Брус“ – и какво му е философското? Да, челите комиксите, ще имат груба представа, какво символизира…а останалите? Нали филмът е по-по-най и като самостоятелно преживяване?
„Е, да не е pop corn блъсканиците на Марвъл, нито Trnsformers, нито който и да е от подобните им.“ – ми не ги слагай в един кюп. Част от марвълщините са поне забавни.
„но за комиксова адаптация е НОРМАЛЕН“ – не знам да адаптира нещо конкретно, само заимства елементи. За деконструкция и пародия е прекалено беззъбо, а за стандартна история е прекалено иносказателно и алтернативно.
Най-големият му проблем е, че няма увлекателна история с която да ангажира вниманието (което вече е характерно за комиксите) и чак в пиковите и точки да наложи и докаже посланията си. Тук ни заливат произволно с неща, които авторите смятат за особено дълбоки.
„Снайдер има право на творческа свобода!“ – ооо, виждали сме го и когато сам си е шеф. Suker Punch anyone? Ако държеше да прави предизвикващи мисълта филми, да подхване някакви незамисими арт филми…поне публиката му щеше да е наясно, какво ще получи.
Което лансира в момента (че не му се отдава и отделна тема) изключително рядко е сработвало в блокбъстър формата, при това същите хора не са могли да повторят успеха си.
„но на мен ми харесва, че просто ги има в комиксов филм“ – едно е да ги има чисто статистически, друго е да работят наистина.
„да, защо не? проблем?“ – да, проблемът е в това, че се ползва най-обикновен всекидневен атеизъм (ти, аз, всички…), а не дълбок разбор в стил Ницше, каквото е и твърдението.
По-горе споделих за какъв тип божество може да се класифицира Супермен. Вкарвайки теологически спор та това място и по такъв начин, за мен доказателство, че авторите не са интерпретирали темата добре. Не е лошо и да хвърлят едно око на All-Star Superman, как се прави това и примерно да измисля контра аргументи или нещо такова…
„Ако има някакъв недостатък в сюжета, трябва да обвиняваш вселената на Супермен, защото според като концепция и герои страда от лека незавършеност и баналност. Неслучайно в началото на 90-те спадат продажбите на негови комикси и затова DC го убиват в The Death of Superman, за да увеличат интереса.“ – че е трудно да се работи със Спермен е ясно, но провалът не е заради природата му, а заради авторите, които са се занимавали с него. Има тук-таме и добри истории с него и повечето от тях са за сблъсък между морални ценности.
Снайдер е просто един от неуспелите. Пък ако не го харесва толкова, да не е правил филми за него.
„Като цяло BvS е по-добър от поне 3-4 филма на Марвъл.“ – ми то Марвъл има големи боклуци, та не е особено трудно за постигане. Просто общо погледнато техните филми са по-косистетни, в това което целят и постигат. Друг плюс е, че минават по-кината в по-завършен и разбираем вид.
BvS не можеше да реши какво иска да бъде, арти или забавление, а и кино версията му беше енигматичен хаос.
АлШу,
Ще писнем на хората. 😀 Търсиш под вола теле. Саният факт, че се хващаш педантично за същността на божественото и за лицемерието на Лутор означава, че филмът успял да провокира някакво разсъждение. В крайна сметка, ситуацията, която описваш, по никакъв начин не срива качеството или ефекта. Супермен може да бъде представен като гръцки тип бог, полубог, културен герой, в библейския смисъл или всичко заедно – няма абсолютно никакво значение. А атеизмът, както и да го определяш, си е атеизъм.
„сцената „Марта“ е емоционална и силна. На мен ми въздейства.“ – а всички останали и се изсмяхме. То не че е лошо да се рови темата за майката, но не така елементарно и първосигнално.“ – кои сте всички останали? Една част се изсмя, друга част я съпреживя. Ако човек може да разбере драматичните похвати, ще проумее, че сцената си пасва изцяло в атмосферата на филма.
„Кларк разговаря с духа на баща си. С риск да стане прекалено „амбициозно“ отново :Д – Шекспиров похват.“ – не е важен похвата, а изпълнението. Което е…“ – което е…какво? Не знам, имам чувството, че сме гледали различни филми. И как, по дяволите, да не е важен похватът? Та дай да отречем всички елементи на актьорското майсторство, театралното и кино изкуство, да гледаме само шегички и тук-таме по малко кютек.
Филмът има недостатъци. Сюжетът не е кой знае какво. Имайки предвид и излишното според мен предварително разкриване на някои неща от него, стана доста предсказуемо. Но като цяло очаквах да е доста по-зле. Има много яки неща, личи се, че е вкарана идея. Според мен хората, които не са го харесали не са си изяснили добре очакванията – какво точно искат да видят, какво трябва да стане според тях, как да изглеждат героите и т.н. Оттам насетне не можем да говорим за някакви ясни критерии. Кино критиката е субективна и почти никой не я брои за фактор. Нямаше да е норално всички да го бяха харесали. Аз изцяло заставам зад творческата свобода на режисьорите и не смятам, че изцяло трябва да се ходи по акъла на феновете. Продуцентите и режисьорите са шефове и ако има достатъчно много гледаемост (а то очевидно има, съдейки по продажбите и на Blu-ray edition, а и на финансовия отчет от прожекциите), ще продължат по начина, по който са си наумили.
https://www.facebook.com/dcmovieuniverse/photos/a.183979371763387.1073741828.183976198430371/616684211826232/?type=3&theater
http://www.comicmix.com/2016/08/07/john-ostrander-reviews-the-suicide-squad/
https://www.facebook.com/MarvelAndDCHeroes/photos/a.465649170273603.1073741828.465340260304494/586312521540600/?type=3&theater
Малко е пресилено да се каже, че Batman v Superman е „най-неадекватния супергероичен филм за последните петнадесет години“. Ъ-ъ-ъ, да припомням ли „Зеленият фенер“? Batman v Superman има проблеми, но има и много яки неща в него. Кинематографично е страхотен и не разбирам какъв беше този nitpicking от страна на много от критиците. Да кажеш, че един филм е лош, ‘щото е бил мрачен и в него нямало хумор, ми се вижда несериозно. Забавен филм с Батман … благодаря, но по-скоро не.
Снайдер е добър режисьор, но наистина има проблем с изграждането на образите, а в Batman v Superman не можа да изведе основния конфликт на преден план, а от там дойде и липсата на хомогенност в историята. Друг проблем е, че знае прекалено много за комиксите и средностатистическият зрител трудно му наваксва, а пък той не се стреми да обяснява много, което му е и грешката. Въпреки това, смятам че има бъдеще. Филмите му са накъсани , мрачни, пълни със символика (според много критици излишна), но ме кефят и виждам потенциал в тях. Плюс това „Пазителите“ е един от най-добрите филми в жанра.
„Отряд самоубийци“ го гледах преди два дни, а до края на седмицата ще го гледам още веднъж. Нелош, лековат, летен филм. Ако тръгнем да гледаме по-сериозно на него, се дъни, но то ако подходим сериозно и към „Дедпул“ и той се пропуква. При него също има много минуси – плоска история, нелепо прикрита с хронологична непоследователност; втората половина прилича на романтична комедия с Мег Раян;отново във втората половина Ванеса е сведена до клиширана девойка в беда, а Морена Бакарин имаше потенциал за по-интересен персонаж, а като се има предвид, че в комиксите героинята и има суперсили, се отварят още повече възможности. Ако търсим под вола теле, винаги ще намерим.
Марго Роби, Уил Смит и Вайола Дейвис са супер, а Джай Кортни прави първата си добра роля. Лето хич, ама хич не е скучен. Имаше една много добра сцена с Common, която си струва да се гледа отново и отново.
Филмът има недостатъци, но никак не е лош. Странни са ми тези ниски оценки, който филмът получава от някои сайтове, особено като се има предвид, че новия „Ловци на духове“ е оценен доста по-високо. Не че съзирам някаква конспирация, но не мога да разбера какви са им критериите.
Силно се надявам DC и WB да не клекнат под всеобщия натиск, защото имат потенциал да направят нещо различно и далеч по-интересно от Марвел, чийто подход – да играем на сигурно – достигна апогея си и ако не направят нещо различно, a DC изгладят недостатъците и успее да си създаде публика, нещата може и да поемат в друга посока. Надявам се Марвел да предложат нещо по нестандартно с „Dr. Strange“. Филмите им взеха обаче малко да се размиват и ако трябва да съм честен, някои от тях направо съм ги забравил – Какво се случи в двата филма за Тор?
P.S. F*ck Rotten Tomatoes! F*ck… абе, не, Марвел ме кефят, заедно с целия си инфантилизъм 🙂
Дано наистина не се повлияят. WB имат този навик (справка Батман се завръща) Имайки предвид, че финансово филмите вървят повече от добре, нямат причина да го правят.
Мда, Уотнър обичат да се месят, което се вижда и от посегателството върху работата на Дейвид Айер. То и Джоел Шумахер беше казал, че неговото виждане за „Батман завинаги“ е било много различни, но продуцентите са тропнали с крак и виждаме до къде я докараха.
„Батман се завръща“ на мен ми е окей, просто Тим Бъртън си има своите странности, а не всеки ги приема добре.
Просто DC прекалено много лакатушат, рестартират и сменят подхода към филмите си, за да могат да си създадат твърда екранна публика. Иначе с комиксите се справят добре. Скот Снайдер разцепва с новия Батман.
Мда, затова WB спира проекта на Тим Бъртън Superman Lives през 99-та с…Никълъс Кейдж :). https://www.youtube.com/watch?v=G7Ll2OYj77k
Четейки ревюто оставам с впечатлението, че това е по скоро сравнение ДС срещу Марвел, отколкото ревю за самия филм. Филма ще го пропусна, защото докато се върна в БГ вероятно ще е минал от киноафиша, а да ходя да го гледам с турски титри, няма да е същото. Така че директно от тракера ще се чака блурей издание. От това което прочетох от коментарите и отзивите в нета, филма явно е забавен, че и Джей Кортни отнася доста хвалби а и до някаква степен са се придържали към оригинала. На всички им е ясно, че кинокъщите си гледат финансовия резултат и съответно винаги ще има: ама аз режисьора исках едно, ама те дойдоха и ми казаха да направя друго, затова след 6 месеца ще си пусна моята версия в луксозно ДВД издания, нъц. Доматите никой не бива да взима на сериозно, все пак тъй наречените критици разбират само от критикуване, а и с това се издържат така че оценката им никога няма да е безпристрастна. Всички знаят примера Блейд Рънър, повече може да се вярва на оценки в сайтове като този.
Сравненията които правиш по отношение на изграждането на вселените поне към този филм е нечестно, по простата причина, че няма как да изградиш вселената за Самоубийците, нещо не виждам как ще стане със самостоятелни филми за Дедшот, Килъркрок, Бумеранга, а и в комиксите през 3-4 броя някой от основната петорка винаги гушваше букета, и точно това му бе готиното на самата идея за антигероите тип Мръсната дузина. Колкото до прехвалената вселена на Марвел, ами и тя има много трески за дялане, особено Авенджърите: първия се справи добре със задачата да струпат 5-6 главни героя на едно място, макар че там по приятното ми бе докато гледах как се дразнеха по между си и сцените с Локи. Втория филм си бе провал отвсякъде: постоянното навиране в лицето на цялата титулярна петица-седмица, безумния главен злодей който нищо не направи за целия филм а имаше толкова много потенциал и още по безличната ситуация с Краковия или каквото бе там името на летящата град-държава. Третия филм даде наченки на нещо ново като вкарване на сериозни политическо-социални елементи и след това най безцеремонно ги заряза. За поредните номера на отделните герои да не говоря, Тор 2 го помня само заради Локи, Капитана 2 само заради бойните сцени, Тенекията 2 и 3… нищо не помня от тях, а за зеления олигофрен не искам и да чувам. Не че Б с/у С бе нещо по добро, а и директор кът версията само вгорчи вкуса в устата, но като се има предвид поредния Стар Войни колко пари направи, защо и УБ да не хукнат по диагонала и директно да забият на поредната All-Star комиксова адаптация? А и много ми се ще да видя поне анимационна версия на Forever Evil. В отчаянието си да догонят Марвел, това е много добра идея за ДС. И Батман забавен, ами че той е лишен от чувство за хумор, затова и немезиса му е клоун, а единствените шеги ги ръси Алфред или някой от поредните номера сайдкикове.
Аз също мисля, че критиците по навик подцениха филма, който има доста положителни страни, поне в първата си половина – и хуморът, и музиката, и куулнеса (снайдеризма) като цяло. Ако бяха вложили две идеи повече старание в сценария и в мотивацията на героите, щеше да си е слънце. Но имаше прекалено много абсолютни глупости в сюжета и прекалено безличен ансамбъл извън Маргото и Уил Смит. Лето изобщо не ме впечатли – подкрепям ревюиращите, определено беше много стандартен луд, а и от тия зъби ме втрисаше всеки път. Не знам колко сцени са му рязали в крайна сметка, но съдейки по останалото, не е било чак такава загуба. Разочароващо, като за актьор, който е превърнал целия си живот в символика и изкуство.
Яд ме е, щото този филм можеше да е ТОЛКОВА по-добър…
Много ми липсваше лошите да са наистина Лоши. Не знам как е в комиксите де, но тук от един момент насетне имаха твърде силен гуд гай вайб, който ме подразни. И да, нямаше никаква логика в това да се чувстват като семейство (втф?), да си помагат и да се юрват алтруистично да спасяват всички.. Ако го бяха направили простичко: контролира ги лелката с чиповете, отиват директно към вещицата и се млатотят там, като междувременно вкарват бек сторита, някой лек туист, някаква заигравка между героите – щеше да е перфектен.
Но и така си имаше моментите и като цяло ме забавлява достатъчно и имаше яка визия и музика.
А за Лето като Жокера, според мен е рано да се каже и имаше твърде малко участие. Но мисля си, че има потенциал и смехът и визията му ме кефят, особено зъбите, но все пак ми се стори изкуствен и преиграващ! Самият той твърди, че най-яките му сцени са отрязани де.
Едва снощи изгледах разширеното Блу-Рей и определено не разбирам пишман критиците, какво толкова се дървят на този филм. Почти два часа забава, скуката и раздразнението ми идваше от опитите за вмъкване на по сериозни теми, досадната гео-политическа коректност и Уил Смит, ама аз него не си го харесвам по принцип. Екшън сцените биваха, героите си бяха добре изиграни и описани, без много задълбочаване към миналото им, саундтрака стабилен, като изключим втръсналите рок-парчета, не им ли омръзна едни и същи парчета да въртят във филмите. Нямаше битки на тъмни в тъмното или битка тип: Не мога да разбера кой е нашия човек. Всеки от лошите си бе забавен по себе си, и ДА: ЗА ПРЪВ ПЪТ ХАРЕСАХ КОРТНИ КАТО АКТЬОР. Не очаквах, че някога ще го кажа. Образа на Уолър бе прекалено човечен от това което което съм чел в комиксите, ама нейсе. Не е филма на годината, но не е този провал за който толкова се опитват да го изкарат.