Матрицата: Възкресения Dr. Horrible Strikes Again

Неизброими станаха филмите, които Холивуд реши да рестартира, рибуутне или римастърне. Май единствено меметата “коя година сме” са по-неизброими. Ето че и редът на Матрицата дойде. Но това е Матрицата, този път ще е различно, гризеше ме червеят на съмнението докато отивах към киносалона*. Няма да е поредният циничен опит за изцеждане на още малко пари от любим франчайз… Нали?

И да и не, в крайна сметка. Че е опит за изцеждане на пари от страна на Холивуд, така е. Но единственото цинично в случая е отношението на Лана Уашовски към компанията майка – Уорнър Брадърс. Възкресения е мета. Толкова мета, че Томас Андерсън (Киану Рийвс), познат и като Нео в един друг живот, е успешен гейм дизайнер, създал мега популярната трилогия игри „Матрицата“. Толкова мета, че компанията майка – Уорнър Брадърс – иска от него четвърта игра в поредицата и ще я направи с него или без него. Неприязънта на Лана е толкова гъста, че може да се реже с нож. Прекалено очевидно? Може би. На мен ми се стори освежаващо и забавно.

Историята този път е семпла. Филмът буквално започва с първата сцена от първата Матрица: Тринити (Кери-Ан Мос) е на път да бъде заловена от полицаи, но нещо не е съвсем като хората. Актрисата не е Кери-Ан Мос, събитията са леко променени, а в сенките се спотайва Бъгс (Джесика Хенуик), която има за цел да открие Нео. Това е матрицата, но една по-различна матрица. Нова версия. Приликите с оригиналния филм не свършват, историята отново се върти около нуждата Избрания да бъде намерен и изваден от въпросната матрица. Основната интрига този път обаче е защо? Защо Нео е отново в матрицата, защо отново го търсят? Донякъде прилича на Силата се пробужда в начина, по който повтаря основни точки от първия филм, но на мен повече ми напомни на Последните джедаи, заради това как използва познатата формула, за да направи нещо ново, да покаже как са се променили нещата в тази вселена и да ядоса много хора. Осъзнавам, че пиша тази статия, все едно всеки, който я чете, знае кои са Нео, Тринити и за какво изобщо става въпрос. Не, не, не бързайте. Все пак минаха над 20 години и действително е възможно да има хора, които не са чували за Матрицата. Истината за тях обаче е, че Възкресения няма смисъл да бъде гледан, преди да сте изгледали поне първия филм от поредицата, а за препоръчване и цялата трилогия. Със сигурност си заслужава да се види, но просто голяма част от метакоментарите няма да имат смисъл.

Възкресения естествено не е само и единствено опит на Лана Уашовски да натрие носа на капиталистите от Уорнър. Но може би е опит да се натрие носът на капитализма по принцип. В крайна сметка дори през 1999 г. Матрицата беше коментар върху консуматорското общество и върху човечеството, избрало да яде вкусни тлъсти пържоли и да бъде поробено, вместо да яде отвратителна каша и да живее под земята в нищета*, но в свобода. Възкресения ъпдейтва тази тема в духа на новото време – времето на дезинформацията и на масовите психози. На фокус е най-вече контролът, който някои хора си позволяват да упражняват, използвайки емоциите на хората. Дори и да изглежда направен по принуда, този филм не е самоцелен и отразява не по-малко страховете на съвремието, от колкото оригиналът – тези на своето. Бих казал, че и приносът на Дейвид Мичъл се усеща в историята. Витае едно типично за неговите произведения усещане, че човечеството е нещо повече от индивиди. Подобно на Облакът атлас, душите на хората са (може би) свързани някак.

Какво е Матрицата без екшън? Възкресения, хе-хе. Шегата настрана, това е една критика, която е често срещана и съм склонен да се съглася. Франчайзът, който направи кунг-фу престрелките модерни и въведе булет тайма като стандарт за екшън филм, тук издиша. Битките са някак вяли, неособено вълнуващи. Има различни обяснения за това, от липса на ключови хореографи до безидейност, но на мен честно казано ми се връзва тематично. И случайно да е, пасва на целия тон, че този филм е нещо, което корпоративният свят е възкресил и откраднал. Дори самият булет тайм е апроприиран като сюжетен елемент в самата матрица. ВССП*, но на мен определено ми допадна.

В този тон на размисли и актьорите вече са поостарели. Киану Рийвс особено има това „уморен съм от живота“ излъчване, което пасва идеално на „уморен съм от Холивуд“ стилистиката на филма. Кери-Ан Мос е великолепна както винаги и с удоволствие рита задници. За новите попълнения е трудно да се говори, без да влизаме в прекалено спойлерска територия, но си струва да спомена Яхия Абдул Матийн Втори, който играе страхотно новия, леко чалнат Морфей (и за двете си има обяснение), както и Нийл Патрик Харис, благодарение на когото целият филм ми носеше вайб на духовно продължение на Доктор Хорибъл. Страничните персонажи ми бяха малко безлични и просто фон на историята на Нео и Тринити, но честно казано в толкова наситен с препратки, подсказки и персонажи филм, това е неизбежно.

И така. Може би не беше Матрицата, която искахме, но Възкресения е Матрицата, която заслужаваме. Отдавна спрях да гледам рибуути, които имат цел да спечелят пари на гърба на носталгията, но никак не съжалявам че гледах Матрицата. Далеч не беше това, което очаквах и всъщност се получи доста по-добре за което. Ако продължението на успешен франчайз вече е неизбежно като феномен, то Възкресения показа как трябва да се прави.