Спайдър-мен: Няма път към дома

И така, Спайдър-мен: Няма път към дома най-накрая дойде, и е време да го разнищим! Впечатленията ми са много пресни и този материал неизбежно ще отрази това. Но дори ентусиазмът ми да поутихне с времето, фактът си остава, че този филм постига много и си играе с мащаби, каквито не сме виждали от Отмъстителите: Краят насам.

За да няма неяснота по въпроса – тук ще пиша само за сюжетни детайли, видими в трейлърите. Ако и това ви е твърде много, спрете сега и се върнете когато сте гледали филма. За онези пък, които искат ВСИЧКО СЪС СПОЙЛЕРИТЕ ВЕДНАГА (или просто вече са били в киносалона), този път сме подготвили ВТОРО РЕВЮ, което можете да прочетете ТУК.

Няма път към дома започва веднага след Далече от дома. Мистерио е разкрил самоличността на Спайдър-мен (Том Холанд) и е фалшифицирал видео материала, за да го накара да изглежда като убиец. Животът на Питър се превръща в кошмар от медийно внимание и нежелана знаменитост. Хората около него – Мей (Мариса Томей), Ем Джей (Зендая) и Нед (Джейкъб Баталон) – също не остават незасегнати. За да ги предпази от последствията от славата си, той се обръща към Доктор Стрейндж (Бенедикт Къмбърбач). Но когато магията, целяща да накара света да забрави кой е Спайдър-мен, отприщва хаос, Питър и компания трябва да се справят с нашественици от други реалности, преди цялата мултивселена да се изсипе в техния свят.

Както вече споменах, филмът си поставя високи цели и постига голяма част от тях. Разбира се, фен сървисът е неистов и в моя кино-салон тълпата избухваше в аплодисменти на всеки 10-15 минути. Но Няма път към дома прави нещо повече. Той най-накрая дава емоционално ядро на тази версия на Спайдър-мен. При все очарователния каст и добре разказаните истории, предишните два филма с Том Холанд бяха твърде обвързани с останалата част на Marvel Cinematic Universe. Неговият Спайди беше твърде зависим – първо буквално, а после емоционално – от Тони Старк, и приключенията му се въртяха около тези на Отмъстителите. Но в третата си част, франчайзът най-накрая му дава история, която е изцяло и лично негова. И в която той най-накрая трябва да осъзнае отговорността, която идва с голямата сила.

Няма път към дома разчита да сте в час не само с предишните два филма, но и с MCU и комиксовите филми като цяло. Като се почне от камео-появи – някои очаквани, други не – та се стигне до намигвания като това герой на име Флаш (Тони Револори) да е написал книга със заглавие „Flashpoint“*, лентата не си дава почивка и за миг. Същевременно обаче, това е филмът с най-много чисто човешки емоционални моменти. Връзката между Питър и Ем Джей най-накрая изглежда истинска* и макар че Няма път към дома няма много време за странични герои, Зендая определено внася много повече нюанс в персонажа си, отколкото предишните две части ѝ бяха позволили. Мей също е развита в нови посоки и дори Нед – човекът зад клавиатурата – получава шанса да даде нещо ново на света.

Спайдър-мен: Няма път към дома е прекрасен филм. Емоционален, епичен до абсолютно ента степен, пълен с фен сървис в идеални пропорции, и с огромен каст, в който никой не се губи. Разбира се, перфектни истории не съществуват и ако човек се вгледа внимателно, някои основни елементи от фабулата не връзват смисъл, а някои камеота не се отплащат по начина, по който би ми се искало. Но аз не търся съвършенство, а качество. Това е лента, която си поставя безкрайно амбициозни цели и постига толкова много от тях, че 12 часа след приключването ѝ, не мога да изпитвам нищо друго, освен възторг!