Бягай!

Бягай! определено не е филмовият дебют, който запознатият зрител очаква от комика и сценарист на едно от най-добрите американски комедийни скеч предавания в последните години, Key and Peele. На първо място, заради избраният жанр –  трилър; на второ – заради това колко добър е всъщност крайният резултат постигнат от Джордан Пийл.

Лентата ни запознава с Крис Уошингтън (Даниел Калууя, познат на зрителите на Black Mirror и Skins), чернокож нюйоркчанин и фотограф, който заминава с гаджето си Роуз Армитидж (Алисън Уилямс) за провинцията през уикенда да се запознае с родителите ѝ. Крис разбираемо е леко нервен как ще реагират родителите на Роуз на новината че е черен, но бива изненадан от изключително (може би прекалено) топлото им отношение. Баща ѝ Дийн (Брадли Уитфърд) го прегръща от вратата, оправдава се сконфузно за двамата чернокожи работници в имението, споделя как щял да гласува за Обама трети път ако можел, а майка ѝ Миси (Катрин Кийнър) предлага на Крис психотерапевтичен сеанс с хипноза за да му помогне да откаже цигарите. Разбира се, нещата не са съвсем такива каквито дори обръгналият жанров зрител си представя.

Сюжетът на филма е майсторски конструиран. Да, темпото в първата половина е по-бавно, може би твърде мудно за някои зрители, но на второ гледане (каквото беше гледането ми в кино) се забелязва колко добре са наслоени по-спокойните и леки моменти между стряскащите и бързите. Всички знаем холивудското клише, че негърът умира първи, дори в сериозни драматични продукции, а то често бива смесвано и с хорър клишето за глупавите персонажи, извършващи малоумни действия. Тук такива недоразумения няма, в сюжета няма някакви очевидни дупки и недомислици, никой от персонажите не се държи като идиот или по контекстуално неподходящ начин, с едно дребно евентуално изключение.

Най-добре изграденият сред въпросните персонажи безспорно е протагонистът Крис. Даниел Калууя е британец (човек никога не би се усетил по акцента му)  и играе персонажа изключително убедително, от нервните усмивки до погледите на неудобство и учудване. Не че съм се съмнявал, предвид ролята му в първи сезон на Black Mirror, но е добре да се види продължаващо развитие. Крис изглежда едновременно доверчив и параноичен, но също така е и рядко интелигентен за главен герой в такъв тип кино, като страхотно написаните комедийни сцени и неловки моменти правят и двата типа поведение достоверни.  Роуз също е майсторски написана и изиграна, а Алисън Уилямс е перфектният избор за ролята на въртящото очи, заради държанието на родителите си, гадже. Другите участници в трилъра са по-еднопланови, но предвид жанра и предоставеното време изпълняват съответните си роли и функции добре и имат ясни мотивации и щипка индивидуалност. Приятна изненада в това отношение е приятелят на Крис и охранител на летище Род, на чийто актьор ЛилРел Хаури пожелавам дълга кариера.

Споменатите комедийни сцени са едновременно очаквани и неочаквани, предвид режисьора. Джордан Пийл успява да развие комичното чувство за неудобство от неадекватните коментари към Крис тип „С твоята физика и генетика може да станеш звяр, ако тренираш MMA“ в нагнетяващо усещане за напрежение. По-нататък във филма това кулминира в две-три сцени с причудливо ефективен черен хумор, където си проличава и усетът на Пийл за странното. Вече знам кой от комедийното дуо Кий и Пийл има по-голяма заслуга за скечове като този. Получаваме и по-стереотипни хумористични моменти тип „дебел черен мъж говори с типичен афроамерикански диалект“ с участието на Род, но в случая те приятно разсейват съспенса преди втората част на филма и допълват личността на Род.

Предвид описаното по-горе, филмът запазва консистентен тон. Хуморът не пречи, а допълва атмосферата на филма. За нея силно допринасят и добрата операторска работа и музикалното оформление. В сцените, в които Крис е най-очевидно фокализатор на гледната точка на камерата, най-често по-тихи мигове на стрес и неудобство, лицата на хората с които разговаря или наблюдава са в почти неприятно близък план, всяко съкращение на лицевите им мускули под лупата на фотографското му око. В редките моменти когато фокусът се измества към друг персонаж, почти винаги е с много умишлена сюжетна или емоционална цел. Това помага едновременно да видим света през очите на черен мъж като Крис в държава и медийна среда където често черните мъже са по-скоро обекти, отколкото субекти, но и показва как другите възприемат него в най-силните моменти на филма. Пийл борави умело и игриво с привидно елементарен символ като елен и го превръща във верига на осимволяване, която се ниже през целия филм, като в процеса успява да се заиграе и с очакванията на зрителя, и с пушката на Чехов.

Озвучаването на филма напомня на класически хорър с острите и неприятни синтезаторни нотки в напрегнати моменти, а блуграс мелодията със Суахили вокали в началото и края на филма служи за доста добър лайтмотив и обобщение на творбата – на старта зрителят е готов за стереотипен филм с черен персонаж в дълбокия Юг, на финала е получил нещо доста по-различно. В определени сцени са използвани и поп песни за комедиен ефект и тонален дисонанс, а Redbone на Childish Gambino е перфектният музикален шоколадов бонбон за първата сцена с младите влюбени.

Никой от придружителите ми не остана недоволен, независимо от очакванията си, и съм склонен да мисля, че за повечето хора ще е същото. Както казах, единственият по-голям потенциален недостатък е бавното начало. Лято е, а независимо дали ви се гледа внимателно написан, хаплив дебютен трилър или просто забавен самостоятелен филм за разнообразие, вместо Роботи + Експлозии + Супергерои: Трети Филм От Четвърти Франчайз Рибуут, то Бягай! e чудесен избор.