Първият отмъстител: Войната на героите

Спайдърмен! Боя се, че това за мен е най-важното нещо във филма за епичния двубой между Железният човек и Капитан Америка. Поправка – между Капитан Америка и Железният човек, защото този филм се старае извънредно много да убеди зрителите, че е филм за Капитан Америка, а не просто Отмъстителите 3. Да се върнем обратно на Спайдърмен, защото както казах – той е ВСИЧКО в Капитан Америка 3 (друго е официалното заглавие на филма, но пък това е далеч по-удобно). Ужасно чаровно брит хлапе с големи изразителни очи, естествена харизма в споделената сцена с Робърт Дауни Джуниър и едно от най-запомнящите се въвеждания на нов герой във вече готова вселена. Реално, не знам как ще дочакам самостоятелния Спайди филм с Том Холънд, особено с оглед на това, че обявиха също и участието на Дауни Джуниър там. А никога не съм си падала дори смътно по Човека паяк.

Новото Паяче е въведено в Капитан Америка 3 съвсем навреме – стратегически в средата на филма, когато въпросът „Наистина ли имах нужда да гледам това?“ започна да ме гложди сериозно. Не ме разбирайте погрешно – Капитан Америка 3, подобно на повечето марвълски филми, е доста сносен. Хубаво количество Майкъл-Бей-екшън, доста произволни кютеци, раздадени тук-там, адекватни прояви на хумор, качествено похарчени пари и общо взето прилично лятно забавление. Но за жена, която не питае кой знае какъв интерес към комиксите генерално, Марвъл не предлага някаква особена тръпка. Нито пък за жена, която е несметна киноманка. За мен марвълските филми отдавна са се слели в една обща амалгама, в която всичко е цветно, весело, добре направено, но ако трябва да съм пряма – не правя кой знае каква разлика между тях. Чудя се и на базата на какво човек на този етап би могъл да направи. Със сигурност не и въз основа на злодеи, тъй като те са чувствително безлични и успяват да се слеят в кумулативна маса, в която най-много да различа Локи – все пак е облечен различно и се шматка около Тор. Със сигурност не и въз основа на самите супергерои, тъй като в днешно време филмът може и да се казва Хълк несметният, но вътре ще видите да се прескачат повече герои, отколкото в X-Мен… В което потенциално няма нищо лошо, като изключим факта, че всяка година вече има по един летен Марвъл филм и напоследък все се чувствам сякаш това вече съм го гледала. Да вземем Капитан Америка 3, например.

Филмът започва със стандартната екшън сцена, която трябва да провокира някакъв размисъл, даже емоция у зрителя. Впоследствие на масата е изложен и централният проблем – дали частна организация трябва да се национализира. Дали група от здравеняци трябва да се чувстват изконно виновни за косвените жертви, които се сипят покрай тях по време на мисии, и да се оставят в лапите на бюрокрацията, или е по-справедливо да се саморъководят, както си знаят. И да, от това става перфектна тема за филм, ако не беше начинът, по който последвалите минути са запълнени. Поради причини, дължащи се на сценарни и режисьорски решения, на всеки 15 минути се чувствах в някакво чудновато дежавю, което просто ме въртеше в кръг и оставяше доста въпроси в моята непросветена от марвълска гледна точка глава. Изведнъж, вместо да има придвижване напред по темата, ситуацията отново заопира до това, че Капитан Америка си е приятел с Бъки, който ту е зомби, ту не е. Бъки не е напълно от „добрите“ – един неинтегриран самотник, когото най-вече свързвам с емо момченце, каращо тежки тийн години. Най-добрият му приятел – популярният капитан на футболния отбор (Капитан Америка демек), се пробва да го интегрира и да го защитава пред останалите „готини“ деца. Вижте, от това става яка история, но тъй като вече го гледахме в предния Капитан Америка, някак намирам за писателска немощ да ме занимават отново с този конфликт с единствената разлика, че сега Бъки е „набеден“.

Покрай така зададените параметри, освен Човека паяк, в продукцията успяват да бъдат набутани не само почти всички от Отмъстителите 2, но и всякакви пичове, за които лентата не беше стигнала миналата година. Човекът мравка, Човекът пантера (или само Пантера май по-скоро), Човекът скука… упс, това не е официалното име на злодея, изигран от Даниел Брюл, но реално би било подходящо звание. Брюл е приличен актьор, но за съжаление умовете зад сценария са преценили, че при наличието на достатъчно инетересна тема – онази за национализацията, хубав конфликт – този между Капитана и Железният човек, както и дългите монолози на Вижън (защо продължават да го държат във филмите, защо?), на средностатистическия зрител няма да му е до интересен злодей, затова е логично да се сложи заемка от 90-тарски екшън с Брус Уилис, барабар с акцента… Разбирам замисъла, но не го подкрепям. Искаше ми се да има повече в злодея на Брюл и мисля, че ако имаше, щеше да направи филма чувствително по-интересен.

Като оставим настрана мрънкането ми по Бъки, по злодея и по такива нищожни кахъри като факта, че присъстват рециклирани сцени от всякакви други екшън продукции (включая една от сезон 2 на тв сериала Homeland), Първият отмъстител: Войната на героите успява да предложи няколко супер готини неща. Спайдърмен! Добре, няма да се връщам към него, но повярвайте ми – уникално разкошен е. Хипер дългата сцена на летището, в която всеки се млати с всеки, ще ви напомни за най-добрите традиции на X-Мен. Сега, факт е, че приличат малко и на хлапета от детска градина и липсва каквото и да е реално усещане за заплаха, тъй като знаете, че колкото и да са от противникови лагери, няма да си избодат очите или сериозно да се наранят, но все пак е достатъчно добре заснета, за да порадва качествено. Играта на Робърт Дауни Джуниър, който има малко сцени (или просто не ми бяха достатъчни), но категорично успява да присъства актьорски и емоционално в тях този път. Скарлет Йохансън и нейната Наташа в първите 40 минути (само за да бъде впоследствие почти изоставена като образ). Фактът, че втората половина на филма е дефинитивно по-силна, по-ангажираща и далеч по-впечатляваща от първата, което оставя истински приятен послевкус веднъж щом тръгнат финалните надписи.

Така че нека забележките ми не ви обезкуражават. Намирам, че Първият отмъстител: Войната на героите е филм лесен за харесване, безспорно по-добре издържан от Батман срещу Супермен и категорично един от „хубавите“ Марвъл филми. В ръцете на режисьор, който би бил по-склонен да поеме рискове, потенциално темите можеха да бъдат развити по по-интересен начин и да предоставят още по-добър филм. Но Марвъл са добре известни с това, че не желаят подобен режсьор, а съдейки по бокс офиса на хитовете им – изглежда не им и трябва. Може би звуча по-критично отколкото имам за цел. Истината е, че марвълската вселена никога не ме е привличала нито на емоционално, нито на визуално ниво, което малко или много ме превръща в остро равнодушна към тези герои по даденост, а мнението ми – в недотам меродавно. Но със сигурност мога да ви уверя в следното – Първият отмъстител: Войната на героите е като песен на Джъстин Тимбърлейк. Знаете какво може да очаквате, лесен за консумация, доставящ забравимо, но високооктанно удоволствие, от което ще получите отново наесен. От Доктор Стрейндж.

Следват малко по-сериозни спойлъри. Четете на свой риск! (бел. ред)

P.S. 1 Това с родителите на Тони Старк и Бъки е било планирано като изненадващ туист във филма. Не се усети като такъв. Реално човек успява да навърже това в първия половин час (или някъде там).

P.S. 2 Защо никой сценарист не прави кой знае какво с Елизабет Олсен и героинята ѝ? Тя има завиден талант, това е интересен образ, а в крайна сметка я докарват като тийн мрънкало с люлеещи се настроения.

P.S. 3 Каква е ползата от въвеждането на цяла плеяда от зимни войничета, за които се говори непрекъснато, обяснява се произхода им, качествата им, ПОКАЗВАТ СЕ… само за да останат в трупно състояние и да не бъдат възкресени? Нима бюджетът е свършил там???