Peaky Blinders: Mastermind

Peaky Blinders: Mastermind е пъзел игра за един човек, която, както се досещате, е част от франчайза на сериала Peaky Blinders (Остри козирки). Нещо повече – външният вид на героите е взет директно от сериала, което допринася за усещането, че играта е част от историята на поредицата. Но дали тя е нещо повече от просто притурка към франчайза и би ли била интересна и забавна за някого, който не е гледал първообраза? Е, ще се опитам да ви дам отговор на тези въпроси от позицията на именно такъв човек.

Mastermind е практически предистория на сериала Peaky Blinders. Тя ни праща в английския град Бирмингам след края на Първата световна война. Там срещаме семейство Шелби, известни още като престъпната банда на Острите козирки, понеже са зашивали бръснарски ножчета в козирките на шапките си, превръщайки ги в оръжия. Братята Артър, Томи и Джон тъкмо са се завърнали в родния град от окопите на Франция. Семейният бар е успешно управляван от леля им Поли, с помощта на сестра им Ейда и по-малкия им брат Фин, който тук е все още малко момче. Триото решават да вдигнат парти по случай завръщането, но им липсва подобаващото за повода шампанско. Именно това е и първата мисия в играта – да „си вземете“ от запасите пенливо питие на конкурентната банда на семейство Гилрой.

Като геймплей Peaky Blinders: Mastermind е пъзел игра, в която трябва да управлявате персонажите, с които разполагате, към изпълнение на някаква задача (като по пътя може да събирате и няколкото разпръснати из нивото златни часовника). Героите, които ще управлявате, са шестимата членове на семейство Шелби, като всеки от тях разполага с едно или повече уникални умения. Така Артър умее да разбива врати, а Джон да подпалва препятствия, като и двамата могат да пребият противниковите гангстери с юмруците си. Лидерът Томи може да накара някои случайни минувачи да му помогнат. Фин е дребен и умело се промъква през малки дупки и прозорци. Сестра им Ейда може да разсейва пазачите, а Поли да подкупва някои корумпирани полицаи. И двете дами съответно не активират аларми, когато бъдат забелязани. Използвайки тези умения, трябва успешно да навигирате групата си през 10 нива, в които ще се справяте с пазачи, еднопосочни врати, порти, управлявани чрез механизъм, и други препятствия. Много често ще ви се налага с един от героите да държите някоя врата отворена, за да може друг да мине през нея – нещо типично за жанра. Пъзелите не са твърде сложни и обикновено имат едно единствено решение. И все пак нивата са сравнително разнообразни и интересни и ще ви накарат да помислите кой къде трябва да бъде и по кое време, особено последните две нива.

Дотук всичко звучи добре, макар и не особено уникално, нали? Играли сме пъзел игри и си казваме „това не е много по-различно от формулата на добрата стара Commandos”. И до голяма степен ще сме прави. Тук именно идва оригиналният елемент в Mastermind – манипулацията на времето! Във всеки един момент може да спрете хода на времето, да го върнете назад или да превъртите напред. Не става дума за истинска фантастика, в която се пътува във времето или нещо подобно. Вместо това обяснението е, че геният на лидера на бандата Томи е дотолкова развит, че той може да предвижда как ще се развият събитията при дадени действия от страна на членовете на семейство Шелби. Така той предвижда провалите и успехите, а цялата ни игра може да се разгледа като просто част от мисловната линия на Томи до самия момент, в който успешно сме намерили решението на поредната мисия. Въпреки уж реалистичното обяснение за мен този механизъм си се усеща като чисто фантастичен елемент.

Във видео игрите връщането на времето назад е нещо обичайно – все пак безчетните ни преигравания на един и същи сегмент, докато успеем да го минем, са именно това. Това е идеята и на класиката Омагьосан ден, а темата на филма На ръба на утрешния ден, и книгата, по която е правен, директно е вдъхновена именно от видео игрите. Оригиналното в Mastermind е, че тук не говорим за рестартиране на нивото, докато успеем да налучкаме и изпълним правилната комбинация от действия. Не, тук връщаме времето назад точно толкова, колкото ни е необходимо, за да променим този един малък детайл в движението на Фин, който да ни спести половин секунда, за да може той да отвори вратата на приближаващия се Артър току преди полицаят да свърне иззад ъгъла и да го забележи. Нещо повече – реално ние „записваме“ действията на всеки герой, които той изпълнява, докато ние управляваме някого другиго и се възползваме от действията на първия, за да достигнем иначе недостъпни места (като например другата страна на еднопосочна врата). Ако в даден момент сме доволни от действията на някого, не е необходимо да преиграваме дадена част, а можем просто да превъртим времето напред до момента, който искаме да променим. Дори грешките в играта не водят до рестартиране на нивото, а само до нейното паузиране, откъдето просто връщаме времето назад и променяме действията, които са довели до тази грешка (което е механика, която веднага ме хвърля към спомени за играта Braid, за която може да прочетете в карето). Така макар „реалното“ време за изпълнение на дадена мисия да е например едва 4 минути, игралното време, прекарано в умуване, преглеждане и презаписване на действия, докато намерите и изпълните правилната комбинация, е в пъти по-голямо.

В графично отношение Mastermind е приятна, без да блести. Цветовете са наситени и, където светлината е по-добра, ярки. Всичко е ясно и отчетливо забележимо, както трябва да бъде в една пъзел игра. Практически единствените анимации на героите са тяхното ходене, което изглежда достатъчно плавно. Филмчета и озвучаване на персонажите няма и всичко се предава чрез статични картинки и текст, излизащ под звуците на малко досадно тракаща пишеща машина. Музиката обаче е много в тон с тази на сериала* – гръмка, леко агресивна и много непукистка. Същото се отнася и за атмосферата и събитията в играта. Управлението е доста просто и лесно и се свиква бързо, като препоръчвам използването на контролер.

Mastermind е приятно забавление с хитроумна идея. Нивата са разнообразни и интересни. Големият проблем обаче е в малкия им брой и съответно сравнително кратката продължителност – аз я изиграх за под 9 часа със златни медали и събрани часовници на всички нива. Честно казано очаквам повече от игра на цена от 25 евро и изпълнение далеч от това на ААА-заглавие. Вероятно закупуването на правата на франчайза (и използването на лицето на Килиън Мърфи и компания) е изяло парите за озвучаване, повече анимации и дизайн на още нива. Силно се надявам в някакъв момент играта да получи безплатно обновяване с още няколко мисии. Въпреки това идеята с манипулацията на времето и доброто ѝ механично изпълнение са достатъчни, за да я препоръчам. Просто ми се иска да предлагаше повече нива или поне цената ѝ да бе наполовина.