Пролет е. Пчеличките пчелят, цветята цветят, топлият южняк ни лашка – или скоро ще, или пък няма и парченцата от мозъка на Имир, сбрали се над нас, ще ни обливат с рядката си лимфа вовеки.

Както си личи от горното встъпление, колегите, опиянени от оптимистично подранили пролетни цветя, взеха съмнителното решение да поверят редакционното в моите изстинали пръсти, на мен, зимната душа, екипното memento mori, като ме отвърнат от поста ми в подстъпите на студения космическия безкрай и обърнат насила главата ми обратно, от свършека към началата.

Едно такова начало впрочем бе първата ни тематична седмица, посветена на жените във фантастиката – само в седем дни материали като за два пъти повече, и то материали толкова разностранни и понякога толкова изчерпателни, че аз поне имах чувството, че сме предложили съдържание поне като за месец. Признавам, че след романтическия устрем на колегите в тази седмица се присетих за древната си младост, и тази на списанието, когато наистина беше списание, материалите излизаха накуп, а ние се питахме „Готово ли е вече, имаме ли новина?!“ – и късче лед се стопи и се стече отвътре по лявото ми око, преди с досада да го подсуша.  Но подобни непривични за мен изблици на емоция ще се повторят, защото Жените във фантастиката далеч няма да е последната ни тематична седмица.

Още едно ново начало: tag-team шампионите ни по писане на материали, Ordo Malleus и Aravala, поеха на бездруго неуморните си плещи организацията на Mullidanceтурнир по бордови игри и фантастичен куиз, съвместно с клуб Mulliganкато се проявиха блестящо и в тези непонятни ми дебри – организационните умения и оптимистичния хъс. Пролетта явно наистина е започнала да се носи във въздуха, макар в моя кръгозор да я изчерпват главно тези досадни досадни сълзи от сенната хрема.

Март, тази ранносутрешна ерекция на нежния Зефир, довя и съвсем истински, живи чуждестранни писатели по нашите ширини – най-напред нашумелия френски автор Пиер Певел, на чиито романи обърнахме внимание и дори успяхме да го интервюираме, като разбрахме, че е фен на драконите. (На интервюто си впрочем той дойде с един.) В самия край на месеца пък, леко приседнал в отворена раковина, оттатък океана пристигна и самият Брандън (омгомгомг) Сандерсън, споходен от люляков цвят и фееричен звън, плод на упоритите усилия на българските му издатели от Artline Studios да зарадват все повечето му български фенове (с щипка наш собствен принос!). Обзор от цялата визита на един от най-успешните двама съвременни фентъзи автори ще получите и в ShadowDance СЪВСЕМ СКОРО, както ми заръча да напиша един от новопокръстените в Сандерсъновата вяра, нашият собствен Moridin, който освен всичко останало успя и да интервюира писателя и на живо след епистоларния ни гуляй с него отпреди месец-два.

В този обзор несъмнено ще се докоснете отново до светлината, която Moridin лее край себе си, където и да стъпи, както личи и от редакционното преди сегашното, и както и ще проличи навярно и в следващото, когато май ще ни мори с миризми и ярко слънце. Наслаждавайте се на пролетта, докато можете, усмихвайте се, чувал съм, че е хубаво. Но и помнете.