Редакционно (май 2017)
Mного се радвам, че пиша това редакционно. Не защото ще ви кажа някаква проникновена мисъл, а защото мога да направя нещо, за което през последните години рядко ни се отдава възможност – обзор на това, което ви предстои да прочетете на страниците на ShadowDance. Откакто преустановихме броевия формат преди около пет години, естеството на работата не ни позволява да планираме достатъчно стриктно, за да сме наясно в подробности какви текстове ще успеем да публикуваме. Отскоро обаче се опитваме да променим това, ако и само частично – но всъщност преди два месеца ви представихме първите плодове на тези опити: тематичната ни седмица, посветена на жените във фантастиката. Е, от днес започваме нова такава – седмица на политическата фантастика.
Започваме символично на 1 май (честит празник на всички трудещи се!), защото символите са важни, а за литературата – двойно. Още по-важно, струва ми се, е, че задълбоченото, внимателно четене на фантастика е само по себе си вид труд и политическо действие, защо ни принуждава да вървим срещу познатото, да вършим работата, предхождаща промяната, която искаме да видим в света. Да преодоляваш зоната си на комфорт и да мислиш наистина всеотдайно върху сложните въпроси, които добрата фантастика задава, е истински труд, да разпространяваш плодовете на труда си – не по-малък. В днешни дни определено имаме нужда все повече хора да започнат да влагат това усилие в мисловното картографиране на бъдещето. На вратата чукат редица въпроси за решаване, които изведнъж ще превърнат фантастиката в ежедневие: ИИ революцията, автоматизацията на работата, колонизацията на Марс, надвисналата екологична катастрофа…
С колегите сме се постарали да ви предложим много теми за такова трудоемко мислене и в следващите дни ще ви затрупаме с текстове на политическа тематика, всички до един обвързани с фантастичните жанрове. Всъщност, до такава степен се постарахме, че материалите надхвърлиха бройката, която бихме могли да вместим комфортно в една-единствена седмица, затова ще ви политизираме в течение на цели две. Ще ви предложим голямо разнообразие – от мисли върху стари и нови произведения, в различни рубрики, от различни автори (включително гостуващи). В подборката сме включили текстове, които са сред най-интересните и важните в жанра, освен това ще сложим силен фокус върху двама от най-важните политически ангажирани активни фантасти. Опитваме се да предложим и едно повишено ниво на аналитичност и синтез на идеи, които да създадат възможно по-широк и дълбок контекст на мислене на този крайно важен аспект на фантастичната литература.
И тъй като става дума за политическото във фантастиката, отправям апел и към вас, читателите: включете се в това усилие за контекстуализиране, за създаване на дискурс; помогнете ни да започнем разговори по темите, които ви интересуват и ви палят, пишете ни (в коментарите под статиите, във форума, на мейли, във Фейсбук). Политическото действие в крайна сметка започва наистина с разговора и срещата с човека отсреща, а ако има едно нещо, което ни обединява, то е любовта към фантастиката, така че през следващите дни нека си говорим активно за нея и за потенциала ѝ да трансформира. От мен приятно четене и огромни благодарности за свършената работа на екипа и на гостуващите автори!
Щом темата е политическата фантастика,според мен едно от основополагащите произведения е „В като Вендета“.Remember,remember the 5th of November…
За съжаление, „В като Вендета“ няма да е сред произведенията, които ще обсъждаме в текстовете през тези две седмици, но определено ще се опитаме да пишем за комикса в бъдеще. Ще имаме няколко други статии на комиксова тематика обаче.
Искрено се надявам да не забиете изцяло в левия и/или либералния спектър, защото ще се получи твърде едностранчиво. Също така с интерес ще прочета евентуална аргументация защо Хайнлайн се класира в консервативния сектор, на фона на отношението му към семейство и семейните ценности.
Хайнлайн е интересен случай, неговите идеи търпят промяна в различните му периоди, като действително текстовете му рефлектират и доста либерални схващания по определени въпроси. Точно той не ми е от добре познатите автори, но като цяло впечатлението ми е, че по-скоро става дума за сплав от либерални и консервативни позиции, която е уникална за него. Силно индивидуалистичните му герои, например, са по-скоро пример за десни ценности, но, разбира се, могат да се дадат и контрапримери. Ще ми е интересно и полезно да прочета къде бихте го позиционирали в повече детайли, тъй като наистина не съм запознат в детайли с творчеството му.