Честит празник, приятели!

Едно нещо е важно да си пожелаем точно днес, и това е да не спираме никога да търсим, осмисляме и ценим свободата, на която е посветен този ден. Свободата, разбира се, да разполагаш с живота си и правото да бъдеш пред света този, който си. Но и свободата да не си в плен на навик, конформизъм, натиск, бедност, омраза. Свободата да мечтаеш, да летиш там, където никой преди теб не е летял. Свободата да откриваш и създаваш свой собствен свят и своя собствена история във всяка капка дъжд или графит по стената.

Свободата на въображението. Това, някак, е което дефинира фантастиката изобщо, нали? Най-долу, в същността на нещата, това е осъзнаването, че няма причина да сме заключени в описания на нашия свят (колкото и да е невъобразимо неописуем той), нито в метафори и притчи върху него. Че от сънищата, фантазмите и малките ни лудости изкристализират светове, които ни казват малко повече за това-което-би-могло-да-бъде. А такива светове – като цел, като контрапункт, като скрит урок, или като упражнение по латерално мислене, ако щете, са много важни за всяко общество.

Днешният ден е ден на национална гордост за нас. Но живеем във времена, които изобличават болезнено силно колко лесно е националната гордост да прерасне в отрицание на обществени борби, траяли десетилетия. Това е проблем от онези, за които лесно решение няма, и значи точно от типа проблеми, за които бива да мислим през призмата на фантастичното. За съжаление, далече сме още от припознаването на този подход като валиден и смислен, а далеч сме и като творчество в тази посока. Но не пречи да помечтаем и да поработим по въпроса.

За сметка на това, крачки продължаваме да правим и за радост не съвсем малки, по една друга, по-утъпкана пътека на мислене за срещата между фантастичното и националното – родното митологично и фолклорно фентъзи. На кръстопътя на няколко цивилизации и ощастливени с гореща етнографска отвара от най-различни корени, това е мястото, където наистина си струва да развиваме гласа на родната фантастика. И традицията на конкурсите Таласъмия, яркото творчество в жанра на Николай Теллалов, Йоан Владимир и мнозина други, ако щете дори успехът на Златната ябълка и популярността на сборника за змейовете сред фантастичната общност – всичко това със сигурност са едни добри основи, върху които тази посока би могла да се развие експоненциално. Та толкова много неизследвана митология продължава да се крие из родните кътчета! Синтезът на античната тракийска традиция със славянската фантастична фауна, тенгристкия мистицизъм със силата на стихиите, християнският вътък с езическите островчета уникалност, а защо не дори и пътешествието на готските богове по нашите земи, всичко това са теми, които плачат за литературна вакханлия и можем само да очакваме нетърпеливо да бъдат разработени подобаващо.

Да се върнем обаче на днешния ден. Борбата на възрожденците преди столетие и половина е била да сложат България на световната карта. Да успеят върху устоите на хилядолетна традиция да построят модерно общество, такова, с което да се гордеем, и такова, на което останалите народи да гледат с уважение. Това са стъпките, по които и днес трябва да вървим – съзидателни, а не разрушителни. Приобщаващи, а не отричащи. Задачата на всеки от нас днес е да не изпускаме от очи това модерно общество и да се борим да не го отнемат от нас.

А България нека уплътним и на фантастичната карта! Както вече сме си говорили, фантастичните общности в страната успяхме като че ли да се обединим в желанието си да създадем един голям хубав модерен общонационален фестивал и аз лично се надявам да успеем да сторим това по най-добрия начин още тази година. Представете си гости от други страни, представете си демонстрации, работилници и представления от всички кътчета на фантастичното, представете си игри, теоретични бистрения, митологични дискусии, и какво ли още не. Ще е славно!

Междувременно, пожелавам ви огън в сърцата и фантазия в душата, нека бъде хубава пролет. Очаквайте ни още следващата седмица с приятни изненади. Наслука!

Moridin
03.03.2017