Другият

Има някои неща, които не излизат от мода: Стивън Кинг, добра мистерия за човек на две места едновременно, полицейско разследване с противоречиви доказателства. Всичко това ни обещава най-новият роман на Краля – Другият. Трябва да признаем, че напоследък като че липсва живец в творбите на любимия ни автор. Извисяване беше приятно четиво, а Спящите красавици така и не реализира пълния си потенциал, но и двете споделят тенденцията Кинг напоследък да акцентира върху социални проблеми много повече отколкото върху историите си.

Другият идва с респектиращ обем и анотация на корицата, която звучи като класическо негово произведение. Началото на книгата също е повече от обнадеждаващо. Тери Мейнланд е треньор на местния детски отбор по бейзбол, обожаван от децата и уважаван от родителите. Кадърен учител, добър съсед и прекрасен съпруг и баща, Тери е образцов гражданин до момента, в който полицията нахлува по време на мач и публично го арестува по обвинение в жестоко убийство и изнасилване на малко момче. Градът е в шок, семейството му е на ръба на психически срив. Полицията разполага със солидни доказателства и един куп свидетели, но Тери и адвокатът му са убедени в правотата си. Оказва се, че образцовият гражданин има бетонно алиби, което недвусмислено показва, че не може да е извършил убийството. Мистерията как това е възможно и какво всъщност се е случило е основната движеща сила в романа – от началото и почти до самия му край.

За да оценим правилно Другият трябва да го разделим смислово на няколко аспекта. Първият от тях очевидно е гореспоменатата мистерия. Мотивите със заключената стая и един човек на две места са до болка познати и са били пресъздавани, заплитани и разгадавани от зората на детективските романи. Въпреки това продължават да са интересни и изглежда сме готови да се хващаме на същата въдица всеки път, когато ни бъде подадена. За това свидетелства нездравото любопитство, което ме държеше през цялото време. Знаех, че има обяснение, предположих правилно какво е то още в началото и въпреки това вездесъщото каквощестанесега?! не ме пусна нито за секунда. Така че по този параграф имаме положителен резултат: колкото и банален да е даден сюжет, Краля просто умее да го разкаже адски увлекателно. За протокола: все още го може, в случай че сте имали съмнения.

Щом става въпрос за Стивън Кинг, няма да как да не оценим ужаса в книгата. Той неизменно присъства, но не го намираме в отблъскващия убиец, където би трябвало да го търсим. Истината е, че моментите, в които семейството на Тери Мейнланд се оказва изправено пред ужаса той да бъде отведен от полицията по такова кошмарно обвинение, са по-напрегнати и страшни от което и да е описание на убиеца. Часовете на неизвестност, надеждата, отчаянието, разплаканите деца и разтрепераната госпожа Мейнланд, която изведнъж е захвърлена в някаква ужасна нереалност са много по-въздействащи от истинския злодей. Близките на убитото дете също преживяват отвратителни моменти и съдбата им не е никак лека. Героите и в двете семейства са истински и живи и човек много по-лесно може да се постави на тяхно място. Да се чуди какво би направил, ако му се случи нещо подобно, и да съпреживява заедно с тях. Едно свръхестествено същество някъде там никога няма да е толкова плашещо, колкото напълно реалната възможност да изгубиш близък тук и сега. Срещу съществото можеш да излезеш с пушка и огън, но срещу неизвестното и смъртта няма оръжие и това ги прави наистина ужасяващи. Стивън Кинг още умее да всява страх, факт.

Другият се отличава с интересно разказана мистерия и майсторски разгърнати човешки истории. Какво още има? За съжаление книгата не предлага кой знае какво повече. От един момент нататък на сцената се появяват огромно количество герои, които по неведоми пътища изведнъж стават близки приятели и се превръщат в ударен наказателен отряд с мисия. Някъде по това време интригата почти напълно изчезва и романът продължава стремглаво на автопилот, затъвайки в нещо като посредствен екшън, напълно лишен от дух.

Накрая човек остава с впечатлението, че Кинг е взел един мотив от Тъмната половина и го е претоплил на страниците на Другият. Докато първият роман е великолепен, благодарение на оригиналната идея и въздействащото повествование, то във втория нещата са бледи подобия на онова, което са могли да бъдат.

Другият е интересен роман, както би била интересна всяка една кримка, в която искате да разберете кой е убиецът. Книгата е качествено написана, героите са истински, мистерията те дърпа да четеш неуморно. И все пак нещо липсва. Липсваше ми духът на Кинг. Липсваше ми посланието, смисълът, идеята. Изобщо всичко това, което прави книгите на Краля нещо повече от мистериозни романчета, изчетени набързо и забравени веднага щом затвориш последната страница. Другият е добра книга, но можеше да е страхотна. За нас остава надеждата да видим нещо ново и наистина въздействащо.