Provenance Политически интриги и семейна драма в далечния космос

За Ан Леки сме писали доста, и ако поддържа качеството, вероятно тепърва ще пишем. Трилогията за Имперския Радч (ревюта тук, тук, и тук) е заслужено сред най-често споменаваните заглавия във фантастичния жанр за последните няколко години, обирайки де що имаше награди за обиране с уникалното си светостроене и избор на гледни точки. Добрата новина е, че Provenance е напълно самостоятелен роман, чието действие се развива далеч от пределите на Радча.

Лошата е, че книгата открито и без предупреждение спойли финала на трилогията. Не бойте се, в това ревю нямам нужда и аз да го правя, но предупреждението си стои: ако искате да не знаете как завършва поредицата за Правдата на Торен, това не е книга за вас. В добавка, мисля, че романът работи по-добре, ако човек вече е навътре в стила и вселената на Леки.

Действието в Provenance се развива скоро след събитията от трилогията за Имперския Радч, но много надалеч – няколко Порти и месеци, ако не и години път от станцията Атоек (мястото, където се развиват Милостта на Калр и Ancillary Mercy). Книгата ни запознава с Ингрей Аугсколд – дъщерята на влиятелен политик от планетата Хуей. В тази култура семействата не са изтъкани от кръвни връзки, а от узаконени такива, и повечето деца са осиновени. Те получават фамилното име на своя нов родител, но само едно от тях ще получи първото му име, което ще го превърне в глава на семейството. Майката на Ингрей, Нетано Аугсколд, е решила да насъска двете си осиновени деца едно срещу друго, за да се докажат като достойни да бъдат неин наследник, и Ингрей знае, че победата на брат ѝ Данак е на практика гарантирана.

В последен отчаян опит да го надиграе тя изхарчва всичките си спестявания, за да плати на сенчеста организация да измъкне престъпника Палад Будраким от „Compassionate Removal“ – затворническа колония, от която на теория няма излизане. Будраким е отговорен за най-ужасяващото престъпление, което хуеяните могат да си представят: фалшифицирането на „реликви“ – привидно маловажни документи като билети и програми от исторически събития, врати от унищожени кораби и прочее артефакти, които богатите семейства на планетата ценят повече от всичко друго като символ на миналото им.

Ингрей се надява, че Палад би бил склонен да ѝ разкрие къде е скрил реликвите на семейството си – на теория дошли в далечното минало от системата Герседай, унищожена от Радчайската империя преди хиляда години. Това би ѝ осигурило политическото влияние да докаже на Нетано, че е достойна да бъде нейна наследница. Още в мига, в който отваря стазисния ковчег на Палад обаче, всичко тръгва накриво и Ингрей се оказва оплетена в интригите на три отделни планетарни правителства, всяко от които дърпа в различна посока. Всичко това се случва на фона на посещение от извънземните Гек, чието присъствие само усложнява нещата заради Договора с мистериозните Пресгери.

Ако всичко това ви звучи объркващо, не бойте се – Леки ефективно обяснява кои са героите, каква е културата им, какви са залозите и какво се случва, ако и събитията и дори идентичностите на някои персонажи да са подвеждащи. Provenance е една от онези редки книги, които не просто претендират да бъдат политически интриги, а слагат политиканстването като основа на сюжета си. Разбира се, рано или късно хората с оръжия се опитват да постигнат целите си със сила, но това не променя факта, че в по-голямата си част романът разчита изцяло на интелекта и машинациите на главните си герои. Ингрей постоянно слуша как околните ѝ обясняват колко е лоша в интригантстването, но това само я прави магнетичен и чаровен персонаж, чиито недостатъци са компенсирани от упоритост и типичното за лишените от талант СТАБИЛНО ЗУБРЕНЕ.

Разбира се, това е книга на Леки, което означава, че отново има игра с пола и идентичността. Докато радчайците идентифицират всички с женски род и умишлено заличават физическите полови белези от поведението, модата и езика си, хуеяните имат три пола – мъжки, женски и неутрален (he, she, e) – и всяко дете минава през ритуал на „съзряване“: нещо като по-специален празник, когато детето е готово да избере пол. Този пол може да отговаря на биологията на детето или не, и докато не е минал през ритуала, всеки хуеянин е третиран като неутрален. Това е и формата, използвана за непознати хора, чиято идентичност не ти е известна. Идеята е приятна, но далеч не толкова експериментална колкото беше унифицираният женски род в оригиналната трилогия. При все това обаче, ми допадна схващането на Леки, че ако дадеш на хората свобода от противните религиозни предразсъдъци на миналото и достатъчно хилядолетия да създадат собствени, уникално нови култури, те вероятно ще третират половата идентичност по напълно различни и неочаквани начини.

Provenance страда в известна степен от ниския си залог. При все умилителните черти на Ингрей, Леки не си е поставила за цел да направи персонажи, на които читателят да симпатизира (след четири прочетени нейни книги имам чувството, че това просто не е сред нейните интереси). И ако не сме емоционално обвързани с техните съдби, това ни оставя със залозите, поставени от сюжета, а те са… политическо влияние на малка провинциална планета, която не изглежда особено интересна като място, където да си прекарваш времето. Липсват Големи Катаклизми или Космически Битки, или дори Извънземни Мистерии. При все огромния кеф, който ми носи да чета как умни хора се надиграват, залозите в книгата са доста ниски.

Но ако този фокус ви се струва интересен и сте чели трилогията за Имперския Радч (или не ви пука да се оспойлите за финала ѝ), Provenance е великолепно написана история с интересни герои и интелигентен сюжет, поставена в напълно нова част на познатата ни вселена, с уникална култура и напълно различна технология от тази на радчайците. За мен това беше поредно качествено четиво от автор, който все още не ме е разочаровал.