Реликвите на смъртните: Първата трилогия The law is hard, but it is the law

Ще ми отнеме около два параграфа да обясня логическата последователност от странни събития, която ме доведе до това да зачета пост-Здрач YA ърбън фентъзи поредица с романтични елементи, и резултатът ще е повече скучен, отколкото важен за този материал. Единствено ви трябва да знаете, че въпросната включва писателски подкастове, автори, които нямат нищо общо с Касандра Клеър, и повърхностен интерес към най-новата книга в света на Ловците на сенки, която не мога да прочета, без да съм изринал цялата история преди нея. В резултат, реших да подхвана тип четиво, от което обикновено страня панически, не защото съм твърде велик за Young Adult фентъзито като жанр, а просто защото все ми се струва, че имам „по-важни“ неща за четене. Реликвите на смъртните обаче се оказа изненадващо добро четиво (и по-важно – настоящите корици на новите американски издания са УБИЙСТВЕНИ), и след като разбрах, че тези книги са издавани в България, но освен древно ревю на колегата Ян, всъщност не сме писали за тях, реших да се пожертвам за каузата!

Преди да започна този текст, ви дължа уточнението, че съм чел книгите само в оригинал, така че ако някъде се проваля в превода, се надявам да ми простите. В добавка, ще се постарая да не пиша спойлери, въпреки че ревюирам цялата трилогия.

Реликвите на смъртните е доста типичен представител на периода, в който е започната. Първият роман – Град от кости – е публикуван година преди завършека на Здрач сагата, когато целокупното Young Adult фентъзи войнство се чудеше накъде ще тръгне жанрът и откъде ще дойде новият мега хит. Е, новият мега хит в крайна сметка дойде откъм дистопичния плагиаризъм, оказа се (Игрите на глада), но по времето на вампирската гняс на Стефани Майър имаше кратък период, в който изглеждаше, че ангелите ще заместят вампирите. Маса автори се засилиха да творят ангелски романси, кой от кой по-злощастни, но Касандра Клеър има две преимущества. На първо място нейната поредица разчита на доста повече от ангели, за да привлече читатели, и на второ – тя е започнала писането ѝ преди излизането на първата част на Здрач (ако ви е интересно да научите защо това е преимущество, вижте карето).

Град от кости ни запознава с Клариса „Клери“ Фрей – шестнадесетгодишно момиче от Ню Йорк, което живее в малък апартамент с майка си Джоселин, след като баща ѝ е умрял, преди тя да се роди. Една вечер в любимия ѝ нощен клуб Пандемониум с приятеля ѝ Саймън, тя се натъква на трима странни тийнейджъри, които убиват привидно безпомощно момче пред очите ѝ. Но когато момчето изчезва в облак от дим и охраната в клуба дори не може да види тримата убийци, Клери осъзнава, че е станала свидетел на нещо свръхестествено, което по някаква причина е скрито от всички други.

Скоро след това един от тийнейджърите – красивият, но арогантен Джейс Уейлънд – я открива и ѝ разкрива истината: светът, в който Клери живее, е в безкрайна война с демони – чудовищни създания от други измерения, които постоянно търсят пътища към смъртния свят, за да го унищожат. Преди хиляда години един човек е призовал архангела Разиел, за да го помоли за помощ в битката. В отговор е получил три реликви – чаша, меч, и огледало – всяка със свои собствени свръхестествени сили. В чашата, архангелът смесва кръвта си с човешката, създавайки първите Ловци на сенки, наричани Нефилими. Оттогава насам, те живеят отделно от обикновените хора, борейки се срещу демоните и поддържайки несигурния мир с другите свръхестествени създания по света: върколаци и вампири (хора, поразени от демоничен вирус), магьосници (дълголетни деца на хора и демони, които често имат някакъв отличителен белег като рога, криле, ципи между пръстите, или животински очи), и феи (общо название за най-разнообразни приказни създания като гоблини, елфи, и т.н., които според легендите са потомци на демони И ангели).

И така, фактът, че Клери е съумяла да види Джейс и партньорите му, означава, че тя самата е по някакъв начин свързана с този свят на сенки. Това се потвърждава, когато по-късно през деня майка ѝ изчезва, а домът ѝ е нападнат от демони. Клери бързо открива, че животът, който е мислела, че живее, е лъжа, поддържана от заклинание, което потиска способността ѝ да вижда магията около нея. Самата тя е Нефилим, както и майка ѝ. Но преди да може да попита Джоселин защо е крила всичко това от нея, Клери първо трябва да я спаси от Валънтайн – Ловец на сенки, който мрази всички създания с демоничен произход и преди две десетилетия се е разбунтувал срещу Конклава на Нефилимите в опит да ги изтреби до крак. Смятан за мъртъв, сега той се завръща, готов да приключи делото си и, ако трябва, да избие всички Ловци на сенки, които не се присъединят към каузата му.

Реликвите на смъртните е тотална сапунена опера, но именно тук Касандра Клеър блести най-ярко. С няколко малки изключения, всички герои са добре развити и запомнящи се, до степен, в която след стотина страници, читателят има много ясна представа не само кой какъв е и за какво се бори, но и какви са чувствата му по въпроса, какви са отношенията му с всички останали, и като цяло какво го движи насред целия тоя хаос от семейни връзки, тайни от миналото, демони, и свръхестествени създания. Клери е изненадващо активна героиня, която не само няма постоянна нужда от спасяване, но и често се оказва в ролята на спасител, но същевременно изобщо не е Мери Сю, а има много за учене и прави немалко грешки. Джейс е на пръв поглед стандартен YA любовен интерес – нахакан, свръхсилен, леко чепат, и отвращаващо красив – но с развитието на историята научаваме много за мотивацията му и причините, довели до тази фасада. Връзката му с Клери също не е предвидима, макар че доста от „изненадите“ по време на развитието ѝ са телеграфирани доста отрано.

Поддържащите персонажи са не по-малко приятни. Изабел и Алек, партньорите на Джейс, са като Ин и Ян. Изабел е нахакана красавица с безупречен усет за облекло, перфектна прическа, и плашеща жажда за кръв. Малко демони оцеляват срещу камшика ѝ или токчетата на обувките ѝ, подковани с различните метали, срещу които сенчестите създания са слаби. Междувременно, по-големият ѝ брат Алек е аскетичен, винаги носи стари, захабени пуловери, и при все че е не по-малко опитен воин от сестра си, не е убил дори един демон през живота си, защото винаги пази гърба на Джейс. Той също така има и „тайна“ (става ясна буквално във втората сцена с негово участие), а именно това, че е гей, което по някаква странна причина обществото на Нефилмите не толерира, при все че са свръх прогресивни в други сфери. Очаквано, Алек има сериозни чувства към Джейс.

В добавка имаме Саймън – приятел от детинство на Клери и напълно обикновен чиляк. Клери е единственото човешко същество на страницата или извън нея, което не осъзнава, че той е патологичено влюбен в нея, но това не го спира да бъде истински приятел и когато се оказва въвлечен в свръхестествените ѝ драми и интензивна ненавист с Джейс, това не го спира да я защитава. Последен, но не и по важност, е Магнус Бейн – „великия магьосник“ на Бруклин, привидно на същата възраст като Клери и приятелите ѝ, но всъщност над 400-годишен. Магнус е самовлюбен келеш с котешки очи, огромна сила, нестабилен морален компас, и пънк гардероб, който – също като самия Магнус – се черпи щедро и от двата пола. При все, че е забавен образ, той не е прекалено централен, но това не значи, че няма роля както в основната история, така и в сапуна. Магнус, също така, е и герой, който се появява в абсолютно всички книги за Ловците на сенки, благодарение на дълголетието си.

За съжаление обаче, един от персонажите, които се провалят, е злодеят Валънтайн. Без да навлизам в спойлери, той просто е твърде белезникакъв. Мотивацията му е черно-бяла, когато е лош, е НАИСТИНА лош, а когато е добър… обикновено не е особено добър. Касандра Клеър не си дава никакъв зор да накара читателя да му симпатизира, и макар и това донякъде да може да бъде обяснено от таргет аудиторията ѝ, липсата на многопластов злодей – особено когато толкова много други герои в трилогията имат различни емоционални и психологически слоеве – определено е провал.

Това обаче не пречи Реликвите на смъртните да е увлекателно YA четиво. Писателският стил на Клеър е изненадващо добър, особено в сравненията и описанията, където езикът ѝ е не само богат, но и много точно подбран за всяка конкретна ситуация. Честно казано, когато почнах да чета книгите, не очаквах да бъде толкова добра, но това, естествено, е проблем на моите снизходителни чувства към жанр, който от доста години е дом на множество истински качествени творци.

Струва ли си да се захващате с тази поредица? Зависи от това какво искате да получите от нея. Реликвите на смъртните не е Дълбокото Идейно Четиво на Века, няма да ви смае със светостроение или сюжетни обрати. Но за Young Adult ърбън фентъзи, тази трилогия е впечатляващ дебют с удовлетворителен завършек (макар че… вижте карето долу), разкошни герои, които рядко дразнят, при все интензивната си тийнейджъровост, и свят, който малко по малко се надстроява с нови и нови свръхестествени пластове. Моята цел в момента е да видя колко далеч ще стигна, преди да изтрещя и да трябва да сменя скоростта. Ако това ревю ви беше интересно, стискайте ми палци, защото планирам да пиша за всяка поредица във вселената на Ловците на сенки, която съумея да завърша.