Алманах ФАНТАSTIKA 2019-20

Алманах ФантAstika достигна юбилейния си десети брой и е крайно време да го разгърнем и да видим какво се крие вътре. Но какво всъщност е алманахът? Създателите му са го обяснили по-добре, отколкото аз бих могъл, в статия от инициативата Фантастичен Фендъм преди няколко години. Накратко, това е годишник, посветен на фантастичното, издаван от Дружество на българските фантасти ТЕРА ФАНТАЗИЯ и Човешката библиотека. Едно прилично дебело книжле, в което може да намерите както публицистика, така и фантастично творчество във всички измерения: проза, стих и картина.

В първата си половина книжката всъщност е сборник от разкази. Започва с отличените от конкурса Изгревът на следващото, провеждан от Човешката библиотека. Въпреки че заложените в тях идеи са чудесни, си личи неопитността на авторите – опитват да въведат читателя в нови фантастични светове,  но място за толкова подробно навлизане просто няма. Дали ще са дълги експозиции, които не са свързани с основния конфликт, или диалози, чиято единствена цел е да дадат конкретна информация, отнемат от заряда и потенциала на централната идея и правят текстовете мудни и претруфени. Единственото изключение е Папъл, папъл и хайде в комина – фантастичният елемент  е приказен и действието би могло да се развива по всяко време в съвремието ни. Контрастът между този текст, който няма нужда от експозиция, и останалите показва колко голямо предимство е възможността на автора да се фокусира върху основната история. Въпросът е, че всяко едно от останалите произведения можеше да го направи и да разчита, че читателят ще се досети и ще попълни празнините. Като цяло разказите имат много хубави идеи и история, но за да блеснат наистина, имат нужда от повече структурна редакция и елиминиране на несъществената експозиция.

Професионалните разкази са разпределени в рубриките Наследниците на Светослав Минков, преводна фантастика и Фантастичното нефантастично. Нямам оплаквания, разказите са чудесни. В българската част има творби от Николай Теллалов, Христо Пощаков и Иван Попов, а преводната литература е представена от Димитри Биленкин и Стенли Уайнбаум, двама автори, които не бях чувал и ми направиха приятно впечатление. Не разбрах обаче имената на рубриките какво символизират. Не съм запознат с творчеството на Светослав Минков, предполагам, че става въпрос за факта, че е наричан баща на българската фантастика. Не искам да звучи като дребно заяждане, но мисля, че едно описание на идеята зад рубриките щеше да помогне.

Следващата част от алманаха е посветена на статии. Има обзор на жанрови списания, излезли през последната година, има ревюта на книги, включително и израелска фантастика(!), представяния на издания на Тера Фантазия и обзор на българска фантастика, издадена в чужбина. Има и статия за руска бойна фантастика, както и китайска фантастика. Общото впечатление, с което оставам, е стремеж за по-нетрадиционен поглед върху фантастичния жанр, което ми хареса. Много ми хареса и трогателният разказ на Кольо Николов за Рей Бредбъри, когото е познавал лично.

Автор: Атанас П. Славов

Обърнато е внимание и върху филмовото изкуство, което е чудесно, но подборът на статии ме озадачи. Статията за Игра на тронове развива тезата, че сериалът е част от пропагандна машина, имаща за цел да подмени ценностите на обществото. Статията е просто лично мнение на руски учен и развива абсурдни тези като тази, че фентъзито е съвсем целенасочено отговорно за липсата на интерес у обществото към космически изследвания и още много други, между които и световната конспирация срещу Русия. Подобен материал е подходящ за издания от рода на Феномен или Строго секретно, нежели алманах, целящ да популяризира жанровата литература. Другата озадачаваща статия е опит за хумореска на тема Батман и защо образът му е обида за моралните норми. Опитва се да пародира движенията за социална справедливост, но освен че се подиграва с реални проблеми, причиняващи страдание на множество хора по света, просто не е смешно вече. Рубриката все пак е спасена на самия край – благодарение на статията Диагноза чрез робот. Интересен поглед върху изкуствения интелект, пречупен през четири сериала от различни държави.

От останалите статии много ми хареса Манифест на оптимизма във време на доминиращ песимизъм, в която Николай Теллалов надълго, широко и много увлекателно разсъждава над възможностите на човешко разселване из вселената. Изхождайки от парадокса на Ферми*, авторът предлага няколко възможни решения на парадокса и ги комбинира, за да предложи своя версия на междузвездно пътуване; разсъждава и върху въпроса какво би станало, ако хората покорим космоса, но сме в ролята на агресорите. Може би не точно статия, по-скоро есе, вътре имаше предостатъчно идеи и теми за размисъл. Хареса ми и Научната фантастика в България на Джон Робърт Коломбо, който е имал възможност да хвърли едно око върху българската фантастика по социалистическо време, присъствайки на конвенция на писателите. Беше много интригуващо да чета за автори, голяма част от които не познавам. България има дълга традиция във фантастиката, факт, за който за жалост малко се говори.

Автор: Калин Николов

Следващата поредица от статии, които ми бяха много любопитни, надгражда тази идея и разказва за развитието на клубовете за фантастика в България във времето преди промените. Периодът на социализма е част от историята на страната и каквито и мнения да има по въпроса, през този период е имало хора, които са творили, и хора, които са им били фенове и са организирали клубове и събирания. Понякога даже се е налагало на тези хора да бъдат изключително находчиви, за да избегнат наложените им ограничения и ми беше много интересно да чета какви препятствия са срещнали клубовете по това време. Единственото, което ми се стори излишно, е началото на тази поредица – започва с форумен спор, с линк, който трябва да преписваме в браузър.

Не бях чел нито едно издание на Алманах ФантAstika до този момент и не знаех какво точно да очаквам. Все още ми е трудно да го определя. Определено е необичайно издание, отчасти сборник, отчасти публицистика. Разказите от конкурса са хубави, но имат нужда от още работа. Има силни статии, обогатяващи читателя с теми, които са встрани от фантастичния мейнстрийм, но включва и псевдонаучни материали, които определено нямат място в сериозно издание, освен като тема за дебат. Имената на рубриките не говорят много на непосветения читател и не става ясно с какво обединяват материалите вътре. Останах с впечатление за леко хаотичен подбор и липса на ясна визия какво трябва да съдържа изданието. Наясно съм, че съставянето на такъв сборник е нелеко начинание, но има нужда от повече редакция и по-строг подбор, за да може да разгърне потенциала си и да представлява интерес за широката публика. Хареса ми и се радвам, че имах възможността да се запозная с него, сцената в България определено има нужда от подобно издание. Надявам се за в бъдеще да успява да надгражда постигнатото.