4. Облакът Атлас

Cloud Atlas (2013)

Dr. Horrible

Облакът Атлас дойде при нас в по-ранния период на десетилетието – през 2012 г. И макар оттогава да минаха над седем години, през които излязоха множество страхотни заглавия, никоя друга лента не успя да ме затрогне по този специфичен и особен начин, по който го направи Облакът Атлас.

За мен това е един от най-хубавите фантастични филми, защото той демонстрира не просто изключителните достойнства на жанра, но и невероятната способност на фантастиката да е всепроникваща и да се свързва с другите жанрове и тематики по плавен и логичен начин. В Облакът Атлас са разказани общо шест истории, като над половината от тях дори не са категорично фантастични. Имаме два исторически сюжета, детективски конспиративен трилър, комедия за старчески дом, киберпънк история и един постапокалиптичен разказ. Мащабното обединяване на това жанрово многообразие не е възможно в исторически филм, нито в трилър или комедия, възможно е единствено във фантастично произведение. Именно затова фантастиката във всичките ѝ разновидности – сай-фай, фентъзи, супергеройски истории и т.н. – е най-любимият ми жанр и почти всичките ми любими художествени произведения левитират около него. Защото тя дава свобода, дава простор, побира в себе си всичко друго.

Силата на Облакът Атлас е начинът, по който е разгърната именно тази тема – темата за обединяването, за свързаността. Свързаност между жанровете, между времената, между културите, но най-вече – свързаност между хората. Филмът показва какво е да бъдеш човек в различни общества и епохи, разкрива общите проблеми, пред които всяка отделна личност е изправена на всеки етап от развитието на света. Може би най-смелото и в крайна сметка изключително успешно решение на създателите на филма е да използват едни и същи актьори в различните истории. Така всеки от главните актьори играе различни роли – хора от различно време, от различна култура, дори понякога от различен пол и различна раса. Така по изключително въздействащ визуален начин е предадена темата за свързаността, показано е колко общи са историите ни и как нещата, които ни правят еднакви, са много повече от нещата, които ни правят различни. Друг интригуващ избор на създателите на филма е да разкажат различните истории едновременно, вместо да използват пирамидалната структура на романа на Дейвид Мичъл. По този начин дори само с монтажа се показва, че всички тези истории не са просто продължение една на друга, те са една история, обща история за човешката борба за равенство и човешката нужда да се свържеш с околните.

По всички чисто кинаджийски показатели филмът е разкошен – страхотно написан, страхотно заснет и страхотно изигран. Операторската работа, монтажът, музиката, декорите, костюмите, гримът – всичко е изпипано до съвършенство. Това е проект, в който са вложени наистина колосални усилия – със своя бюджет от почти 150 милиона долара Облакът Атлас е един от най-скъпите независими филми, снимани някога. Лентата не успя да си избие бюджета и да стане боксофис хит. Не успя дори да впечатли кой знае колко критиците и да спечели сериозни награди. Но това в случая не е особено важно. За нас като човечество е изключително ценно, че този филм изобщо е направен, че изобщо съществува. И той ще остане и хората от бъдещето ще имат възможността да го открият и да му се насладят. Какъв по-добър подарък би могло да остави киното от отминалото десетилетие на бъдещото човечество?

Moridin

Изминали са почти осем години от премиерата на този скъпоценен камък, дошъл от бъдещето, от космоса, от онзи невидим, истински свят, в който всички тайно бихме искали да бъдем. Изглеждат като миг в безкрая. Спомените от Атласа и неговият всепомитащ отпечатък върху емоционалния ум са все така тук, все така силни – повторното гледане носи повече усмивка на носталгия и уют, отколкото откривателско ровене из съзнанието. Всяка от Важните Реплики® тежи на мястото си, като любими отбелязки в достойно овехтял от препрочитане речник на вселенски истини. Ако има един единствен задължителен филм за цялото десетилетие, това е без микрон съмнение Облакът Атлас.

За филма ще прочетете много критики от все още очакващи просветлението си хора, вероятно иначе приятни в личния живот. Шестте му паралелни сюжетни линии, прекрасно преплетени с палитра от символи, съдби, думи и погледи през времето, биха объркали по-нетърпеливите. Простата и безбрежната истинност на граничещото с трансцеденталност послание за непреходността на любовта, би се сторила твърде претенциозна и сладникава на циниците. Холивудският формат на по-натоварените части, опростяването на историята и разместването на епизодите през времето биха отблъснали твърде влюбените в уникалния роман на Дейвид Мичъл.

Не бъдете като тях. Бъдете… всъщност просто бъдете. Позволете на симфонията, която младият Робърт Фробишър пише, да ви завладее. Рецитирайте на глас откровенията на Сонми, унищожили свръхкапиталистическата дистопия на Новия Сеул. Подайте ръка на своя Провидец в търсене на път към звездите. Просто се отпуснете и се насладете на тази извечна ода за доброто у човека. Очакват ви шест времена, шест различни свята, изпълнени с живот от вероятно най-приятните за изпълнение роли на великани на актьорската сцена (какъв Том Ханкс само!). Очакват ви революции, преследвания, измами, изневери, конспирации и какво ли още не. И ако фантастичното може да ви се стори само фон на грандиозния мозаечен замисъл на лентата, орнамент на трудно доловима в реалността истина, задължителност заради бъдещото време, толкова по-добре. Означава, че е успяло да ви накара да повярвате, че едно по-добро настояще е възможно днес, тук, сега и с нас самите.

Ordo Malleus

 

Snowpiercer (2013)

Гигантски влак върти обиколки около замръзналото кълбо, в което се е превърнала Земята след неуспешен опит за овладяване на глобалното затопляне. В дъното на влака живуркат низвергнатите потомци на онези, които са се качили на него безплатно, а в луксозните вагони напред са пасажерите от първа класа. До какво може да доведе това, ако не до революция?

Snowpiercer е сред най-интернационалните творения, на които може да попаднете. Базиран е на френски графичен роман. Продукцията е корейско-чешка, начело с Пон Джунхо, чийто Паразит от 2019 г. спечели четири Оскара, включително за най-добър филм, режисура и сценарий. Сред основните лица в лентата пък са Крис Еванс, Джон Хърт и Ед Харис.

Вероятно си мислите, че резултатът сигурно е странен. Прави сте, странен е, но Snowpiercer единствено печели от тази си странност и дори 6-7 години след като го гледах за първи път (до онзи ден), ясно си спомнях някои от чудатите му сцени. Новата година на моста Екатерина e страхотен пример как се създават напълно противоположни емоции у зрителя, като лично аз се чудих дали е редно да се хиля като идиот, или да се разтреперя от напрежение.

Дистопичната вакханалия непрекъснато превключва жанрове и докато революционерите напредват през вагоните на влака, драмата, екшънът, комедията и фантастиката си подават топката по-бързо, отколкото можем да я проследим. Snowpiercer може да ви погнуси, а може и да ви разплаче, но едва ли би ви оставил безучастни, дори ако стилистиката му не ви допадне, което си е съвсем реална възможност. Аз лично го смятам за едно от филмовите събития на последното десетилетие, пък било само заради стряскащата разлика с обичайните холивудски фантастики… и феноменалното изпълнение на Тилда Суинтън.

Random

 

Okja (2017)

На фона на ускоряващата се климатична криза, фантастиката до голяма степен третира тази реалност… като фон. Той присъства тук-таме, понякога дори е посочен като причина за постапокалиптичното бъдеще, но почти липсват ленти, които да се занимават с конкретните проблеми, водещи ни натам. Okja насочва погледа именно към един от тях и не позволява да го отклоним и за минута. Индустриалното животновъдство и животинското страдание са тема, за която рядко мислим. Лесно е да прокараме несъзнателна граница около човека и неговото ежедневие и така да разтоварим главите си от онова, което се случва на заден план, за да можем да съществуваме като модерни хора. Когато обаче филм те накара да ти пука за гигантско разумно прасе (Окджа) повече, отколкото за всички човешки герои, и когато ти покаже икономическите, социалните и чисто физическите механизми, които свързват това същество с пържолата в чинията ти, неизменно си предизвикан да се замислиш сериозно за онази граница, която уж те маркира като човек.

Супер-прасетата са продукт на генно инженерство, но интелигентността на Окджа, според стопаните ѝ, се дължи на това „че са я пуснали да си броди където ѝ скимне“. Усещането за чудо във филма е именно в сцените, в които момичето Миджа и Окджа се държат като равни. Всяка една друга сцена, в която присъства йерархията човек-животно, всъщност показва нашия вид като подигравка с идеята за човечността. Прави достойнство на Пон Джунхо, че не ни продава фалшива надежда: близначките на върха на злата корпорация са алегорични образи на бруталния капитализъм и „капитализма с човешко лице“, но в сърцевината си са продукт на едно и също; „добрите“ екозащитници са некомпетентни и лишени от разбиране за системата; човешката жестокост спрямо животните ще продължи, докато има кой да печели пари от това. Okja показва истини, без да ни лъже нито за страданието, което причиняваме, нито за структурните причини зад него.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10