3. Дони Дарко
Donnie Darko (2001)

Една вечер Дони Дарко, призован от мистериозен глас, напуска дома си, само за да разбере от фигура, облечена в заплашителен заешки костюм, че светът ще свърши след 28 дни, 6 часа, 42 минути и 16 секунди, след което се събужда на съвсем различно място, а странностите в живота му започват да се множат като речни каскади преди водопад.

Brimstone

Дони Дарко е супергеройски филм, а в днешно време на супергероите е отредено да спасят света. Подобно стандартизиране сякаш ни е необходимо, за да обуздаем странностите му и цялостната особена атмосфера, която съчетанието от тях докарва. В него се застъпват широк спектър теми от човешкия опит: от тийнейджърството с присъщото му бунтарство, до литературната критика и различни духовни, философски и научни концепции и теории.

Естествено, той е супергеройски филм без наметалата, ясната граница между злодеи и герои и прочее отличителни техни белези и клишета. Суперсилата на героя е неговото психично отклонение, даряващо го с уникален светоглед, а помощници са му неговият психолог, неговите учители, съученици, семейство. Съответно същите се проявяват и като врагове, но може би най-големият враг на Дони Дарко е самият Дони Дарко.

Сетингът на провинциална америка през късните 80 години успява да ни внуши сладка носталгия по едни по-прости, слънчеви дни, минали под знака на безвремието. Очевидно тук има конфликт между сетинга и заложеното в началото събитие – и на динамиката, породена от него, можем да припишем неравномерното темпо на филма. На моменти изглежда почти сякаш Дони Дарко се отплесва в незначителни посоки, но това, естествено, е само изпитание за вниманието ни. Подобно темпо пасва на историята и помага на зрителя да съпреживее по-убедително драмата на Дони през неговата перспектива – на смутен, сприхав тийнейджър с цялото объркване и гняв, произтичащи от този и от други фактори.

Дони Дарко е сблъсъкът с детерминистична вселена. Той протича като алхимичен сън, в който хроносът и кайросът са страхотно преплетени. Преживяванията от гледането му могат да се отнесат с пълна сила към психеделичния спектър: той е плашещ, чужд, объркващ, ритуалистичен, апокалиптичен, неподвластен на времето и здравия разум, но също така е гениален, бляскав, поразителен, нетърпящ фалша и свободен от претенцията. Героите и местата му с нищо не са изключителни, ала всъщност всичко гореизброено се отнася не само до филма, но и до главния му протагонист. Каквото Дони докосне, е специално. Времето, прекарано с него, е специално. Дони е специален. Все пак не забравяйте, че е супергерой.

Moridin

Ако теглим една мисловна линия между творчеството на Дейвид Линч и останалото кино, то Дони Дарко на Ричард Кели би останал… всъщност приятно встрани от тази линия. Един от най-незаслужено невъзпетите шедьоври на настоящия век, филмът е сравнително изпразнен от значима история и запълва отвореното пространство с изключително фина амалгама от депресия, мистика и много евентуално символизъм. В известен смисъл преживяванията на главния герой (блестящо изигран от младия Джейк Гиленхол) могат да бъдат възприемани като алегория на това какво е да си тийнейджър аутсайдер изобщо. Но също толкова валидно е и гмуркането в обърканата каузалност, пророчества и пътувания във времето, които сюжетът върти сякаш между другото около Дони. Тази двойнственост на ставащото на екрана, която почти физически наслагва напрежение и едва ли не разгъва образа до трептене между двете (или повече) трактовки в ума на зрителя, е може би основното достойнство на лентата – артефакт на времето, който трудно може да видите в друг филм. По същия начин самият Дони флуктуира доста плавно между нахакан и агресивно странен тийнейджър с психични проблеми и самотен герой в меланхоличен апокалипсис, белязан още в самото си начало от гениалната откриваща „Mad World“*. Между тези две персони на Дони прескачат постоянно, маскирани ту като мистични диалози и цитати от книга, ту като на вид нормални ученически разговори, вечните въпроси за смисъла на живота, отношенията между хората, мотивацията и деструктивността на човешкия вид. Има определено много какво да се извади от Дони Дарко, но напълно възможно е и то да мине покрай вас и да не ви провокира да го направите. Филмът е особен и посвоему притеснителен, неясен и вероятно труден за асоцииране освен за онези от нас, които са живели живота на самотния интроверт. Но точно този тип кино в крайна сметка може би заслужава вниманието ви и, кой знае, вниманието на повече продуценти по света някой ден.

Why do you wear that stupid bunny suit?
Why do you wear that stupid man suit?

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11