10. Специален доклад
Minority Report (2002)

В близкото бъдеще нов отдел на полицията използва медиуми, за да предотвратява престъпления преди да са се случили. Джон Андертън е начело на този отряд и вярва в системата. Но това е преди същата тази система да го обвини в убийство, което още не е извършил. Сега Джон е беглец, решен да разплете интригата, която ще го доведе до това да убие човек, когото никога не е срещал. Но по следите му са хора, способни да виждат бъдещето.


Roland

Стивън Спилбърг е един от най-големите творци в историята на киното. За всеки слаб негов филм, който човек може да посочи в опит да обори това твърдение, има поне три убийствено добри, оставили толкова дълбока следа в съзнанието ни, че е невъзможно да си представим живота си без тях. Специален доклад не е непременно такъв филм, но това не го прави по-малко перфектен. Спилбърг майсторски минава през правилните стъпки, когато опре до филмиране на история на Филип Дик:
1. Взима ядрото на идеята.
2. Премахва всички герои от историята, защото те са неприятни социопатични ръбове.
3. Написва изцяло нова история, която инкорпорира идеята на Дик, но я осъвременява и вкарва в центъра ѝ реални човешки същества с реална човешка мотивация.

Светът на Специален доклад е провокативен и задава огромни въпроси за предопределеността, свободната воля и естеството на бъдещето. И го прави на фона на страхотна визия, декори, операторско майсторство, и в уверената прегръдка на саундтрака на Джон Уилямс.

Но в центъра на тази перфектно построена картина се намира истински човек. Джон Андертън не е просто ченге, хвърлено на вълците от корумпирания си командир. Той е пълнокръвна личност с трагично минало, което на свой ред е не просто част от историята, но и вплетено във всеки аспект от възприятията на зрителя към случващото се на екрана. Кошмарът, през който е преминал Джон, придава на филма пластове, които нито идеята на Дик сама по себе си, нито супер готината интрига, завъртяна от сценаристите Скот Франк и Джон Коен, биха имали.

И разбира се, това е начинът, по който творци от калибъра на Спилбърг издигат добрите идеи до истинско изкуство. Специален доклад не е най-големият шедьовър дори конкретно в нашия жанр. Финалът му е ненужно сантиментален и игнорира факта, че пробойните в системата, която описва, са почти невъзможни за експлоатация извън супер конкретните събития във филма. Но на всяко едно възможно ниво, това си остава история с дълбочина и сърце. Нещо, с което доста по-известни и успешни произведения не могат да се похвалят.

Couatl

Погледнато в ретроспекция, този футуристичен екшън с Том Круз изглежда актуален и днес. Той поставя два основни въпроса.

Първият е този за свободната воля. Доколко хората са свободни да взимат решенията си? Можем ли да предполагаме, че последствията от действията ни са предопределени при дадени фактически обстоятелства? Или пък имаме постоянен контрол и те винаги подлежат на регулиране от разума ни? Ако отговорът на този въпрос е положителен, то доколко морално би било да наказваме хора за действия, които не са извършили, но евентуално ще извършат? Полицейската дейност на отдела за предварително реагиране е концентрирана върху това да ограничава последиците от престъпленията преди те да са се случили и да заклеймява като престъпници хора, които още не са извършили престъпление. Но престъпникът, който все още не е нарушил закона, престъпник ли е? Ако искаме да наказваме хората за намерението им да извършат нещо, не ставаме ли чудовищно общество, което периодично отстрелва опасния дивеч и къде в тази ситуация можем да впишем достойнството и правото на човека да бъде свободен.

Вторият въпрос, който филмът поставя и е пряко свързан с първия, е този за вярата в системата. Доколко един човек, вярващ в изградената от него система може да сложи собствената си глава на дръвника, за да покаже, че тя работи? И не е ли стремежът на всяко живо създание, когато наближи краят на неговия жизнен път, да се съпротивлява с всички сили, за да се опита да се спаси? А ако опитва да направи това, няма ли той до последно да отрича, че в следващата минута е щял да убие някого и как можем тогава да сме сигурни в система за превантивно наказване на опасни индивиди и в свободната воля на хората?

Тези въпроси са поставени доста интертекстуално във филма и съвсем спокойно можем да ги пропуснем, докато наблюдаваме как Том Круз тича. Същевременно обаче Специален доклад успява в една странна цветова гама да ни нарисува общество с масово правителствено наблюдение, което навлиза и в най-интимните сфери на човешкия живот. И да го заклейми като антиутопия.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11