Скадриал

Скадрианската система е рядкост дори по стандартите на Космера. На първо място, Скадриал е изцяло построен от Отломъците. Теорията е, че Съхранение и Гибел са търсили звезда без планети в зоната, позволяваща човешки живот, за да сътворят изцяло нов свят там. По тази причина Скадриал е и една от само две Отломъчни планети, където хората не са живеели преди Отломъците да пристигнат. Съхранение и Гибел са създали човешките същества там по модела на Йолен, използван и за база на самия Скадриал.

Изначалният съюз между двата противоположни Отломъка е бил прост. Гибел ще помогне на Съхранение да построи нов свят, ако после Съхранение му позволи да го разруши. Но тук идва и първият разрив помежду им. Съхранение е неспособен да допусне унищожение в такъв мащаб, и в момента на завършването на планетата затваря Гибел в капана на Кладенеца на възнесението. Оттам нататък светът, заради който двата Отломъка са се обединили, се превръща в център на апокалиптичния им конфликт.

Скадриал е дом на два Отломъка и това означава, че всеки от тях допринася собствено Вложение. Но тъй като Гибел и Съхранение са тематично свързани, силите им също резонират помежду си, до степен да водят до уникална трета смесица между двамата. Способностите, до които обитателите на планетата имат достъп, са базирани на метали и свойството им да съхраняват, генерират и пренасят енергия.

Аломантия (Съхранение): способността да извличаш качества и способности от метали, погълнати с алкохолен разтвор. Докато са в тялото на носителя, той е в състояние да ги използва като гориво, за да извлече енергия от Съхранение. Аломантът не плаща цена от собствените си физически ресурси.

Ферохимия (хибрид): способността да съхраняваш качества и способности като физическо тегло, спомени или здраве в различни метали. Това умение традиционно е достъпно само за част от обитателите на Скадриал, наричани Терис, сред които се предава между поколенията (вж. карето за науката в Космера и за духовната ДНК). Те традиционно оформят от тези метали гривни, в които да ги складират и извличат. Заради уникалния баланс между Съхранение и Гибел, тази способност не създава нищо и не струва нищо. Ресурсите идват от носителя и са използвани от него.

Хемалургия (Гибел): една от най-странните и недоизследвани форми на Вложение в Космера, това е способността да използваш метални клинове, които в определени точки от човешкото (и не само) тяло са способни да извлекат част от душата му и прилежащите ѝ свойства (включително Вложение), след което да ги поставиш в собственото си тяло, за да си присвоиш тази част.

Хемалургията не е изолирана до Скадриал и може да бъде използвана в целия Космер. Нещо повече, преди смъртта на Гибел, носителите на хемалургически клинове придобиват не само способностите, извлечени от тях, но и директна връзка до Отломъка, позволяваща му да манипулира мислите, чувствата и дори възприятията им за света около тях. Не е ясно дали след унищожението му, тази способност е отишла в Хармония, или може да бъде използвана от други сили в Космера.

В света на Мъглороден виждаме Скадриал, драстично променен спрямо оригиналната си география и природа, които приличат на човешките. Той е планета, потопена в пепел, с генетични разлики между робското население на скаа и благородниците, и с мъгли, в които през нощта скитат странни създания. Още по-странни създания – мистериозните кандри и бруталните сини човекоядци колос, живеят на ръбовете на човешката цивилизация. Как се е стигнало дотук, е част от сюжета на книгите, но е достатъчно да кажем, че е било плод на глобален катаклизъм, преместил орбитата на планетата близо до слънцето и свързан с опасността Гибел да бъде освободен от затвора си. Същото събитие пренаписва радикално географията на света, съсредоточавайки голяма част (но не цялата!) от човечеството на северния полюс на планетата.

Скадриал преживява втори такъв катаклизъм хилядолетие по-късно, като последствията са още по-драматични. Гибел и Съхранение са унищожени, а силите им са абсорбирани от нов носител, който приема името Хармония. Той използва баланса между двата Отломъка, за да поправи пораженията, нанесени върху Скадриал от тях. В добавка, Хармония променя естеството на Вложението на планетата и достъпа на хората до нея. Преди втория катаклизъм, определени комбинации от аломантия и ферохимия позволяват богоподобни способности, които са в състояние да застрашат оцеляването на човечеството като вид. След създаването на Хармония никой не може да използва повече от едно аломантично или ферохимическо умение.

В настоящата епоха (Мъглороден, Ера 2) Скадриал е поле на нов конфликт. Мистериозното „божество“ Трел се опитва да манипулира хората на планетата да се противопоставят на Хармония, използвайки новосъздадена технология и хемалургия. Макар и да не е ясно кой е Трел и откъде произлиза, знаем, че той не е неназован Отломък. Целите му вероятно ще се изяснят, когато финалната книга от поредицата излезе догодина. Ера 2 ни позволява за първи път да се запознаем и с южните скадрианци – радикално различна цивилизация от маскирани хора, която е по-високо технологично развита и е успяла да съхрани магически сили в предмети, подобно на фабриалите от Рошар.

Сел

Това е светът, с който феновете на Брандън се сблъскаха за първи път, тъй като в него се развива действието на Елантрис, първия публикуван роман на автора. Сел е класически фентъзи свят към момента, в който го виждаме. На изток властва огромната и войнствена империя на Фьордел, на чийто връх стои религиозна и на пръв поглед безсмъртна фигура, за която знаем малко. На запад Арелон е последното независимо кралство, незавладяно от фьордените основно заради това, че там се намира райският град Елантрис, в който хората не остаряват, невероятно красиви са и владеят всякакви щури магии. Звучи ви като да са пълни до пръсване с Вложение? Прави сте, разбира се. Към момента на романа обаче нещата не се развиват толкова добре за тях. На юг битуват различни по-шамански и анималистично настроени племена. На север има изцяло различен континент, в част от който е ситуирано кралството Теод, което поддържа силна флота, високи руси хора и активни връзки с Елантрис и по необходимост с Фьордел. Основният конфликт в Елантрис намесва по няколко герои от тези три фракции в борба за власт и за съживяване на магията в райския град, която е изгубила сила след тайнствено земетресение. Действието в Душата на императора пък се развива в северната част на северния континент, където властва Розовата империя, силно прилична на нашия собствен Китай.

Сел е интересен с няколко неща от Космерологична гледна точка. Той е (бил) дом на цели двама Отломъци – Владение и Отдаденост, с носители Скай и Аона. В древната история на този свят обаче Одиум напада и разбива и двамата, вероятно под предлог, че те са наруши пакта да не се събират на един свят. Това е една от първите му атаки и за да не остави Отломъците да се сдобият с нови носители, той заключва есенцията им в когнитивната сфера на света и я изпълва изцяло. По този начин се ражда Дор, магическият етер, който различните заклинателски системи на Сел ползват. Като страничен ефект, Сел става много труден за достъп от пътуващите между световете.

Проявленията на Дор са разнообразни, което прави Сел един от световете с най-много магически системи в Космера. Всички те са обединени от това, че за да бъдат активирани, трябва да влязат в някаква форма. Така АонДор, магията на Елантрис, се базира на рисуване на специални йероглифи, монасите от Дакхор практикуват магия чрез разместване на костите си в определени форми, а фалшифицирането на Шай се базира на изографисани печати. Освен формите, за магията на Сел е важно и мястото – и тук се усеща остатъчното влияние на Владение, защото всяко “владение” има собствена магия, която не е активна извън границите му в общия случай. Отдаденост пък е останала в културната памет като божество в повечето религии. Splinters* на двата Отломъка продължават да обитават света под формата на летящи топки светлина на име сеони в случая на Отдаденост, и на летящи топки… мрак… на име скейз в случая на Владение.

Сел е интересен и с това, че в настоящето на Космера (или по-точно настоящето на Мъглороден) изглежда негови обитатели скитат из галактиката в търсене на досег до силата на другите Отломъци. Жител на Сел виждаме в когнитивната сфера на Рошар (в Заклеващия това е чичото във фара, когото срещат героите при пътуването си из морето на сенките), а в Mistborn: Secret History се запознаваме с група на име The Ire, които търсят силата на Отломъка Съхранение. Малко повече за тях можете да прочетете в карето за пътуващите между световете по-долу.

Талдаин

Планетата Талдаин, на която се развива действието в Бял пясък, е единствена по рода си сред обитаемите светове в Космера. Тя стои неподвижна между две слънца – свръхгигант и бяло джудже. Така в едната ѝ половина, Дневната страна, цари вечен ден, докато Тъмната страна, под бледата светлина на второто слънце, е във вечен сумрак.

За Тъмната страна знаем сравнително малко, макар че там е родена една от важните за Космера героини – Крис, за която ще прочетете повече в карето за Worldhoppers. Слънчевата светлина, която достига до Тъмната страна, се състои основно от ултравиолетови лъчи; затова тъмностранците имат тъмна кожа, а много растения и животни там имат свойството да светят в тъмното. Науката и технологиите в Тъмната страна са по-напреднали, отколкото в Дневната – затова тъмностранците разполагат например с пистолети и експлозиви. Основната политическа сила на Тъмната страна е империя, известна като Династията; политическото и културното ѝ влияние е такова, че дори хората от независими държави като Елис говорят династийския език като роден, а начело на империята стои мистериозна наглед безсмъртна фигура с магьоснически способности.

Повече знаем за Дневната страна, която виждаме в Бял пясък. Тя се състои от един континент, голяма част от който е пустиня, покрита с пясък и скали. Там има шест държави, най-важните от които са Кертца и Лосанд. В Лосанд живеят Повелителите на пясъците, които могат да контролират белия пясък; кертцианците пък смятат техните умения за богохулство, обида към Бога на пясъците, и се стремят да ги унищожат.

Не е случайност, че белият пясък съществува само на Дневната страна, където грее по-яркото слънце. Неслучайно и кертцианците почитат слънцето и го наричат „манифестация на Бога на пясъците“, а дори останалите дневностранци „чувстват духовна връзка“ със слънцето. Причината за това е Отломъкът на Адоналсиум, който властва над Талдаин: Автономия. Всъщност има намеци, че Автономия е създала Талдаинската слънчева система в сегашния ѝ вид. Богът на пясъците всъщност е неин аватар, а лъчите на по-голямото слънце съдържат нейното Вложение (Investiture). Тези лъчи „зареждат“ пясъка, влияейки на особен вид микрофлора, която расте „като лишей“ по повърхността на песъчинките и им придава цвят – яркобял при пълно Въвеждане или черен, когато то се изчерпи. Когато на това миниатюрно растение се даде вода, настъпва „верижна реакция на растеж, енергия и преход между Сферите“. Някои хора могат да контролират тази реакция, използвайки вода от собствените си тела, за да създадат временна Когнитивна връзка; те теглят малки количества Вложение директно от Духовната сфера и го използват, за да контролират пясъците.

Достъпът до Талдаин през Когнитивната сфера дълго време е бил блокиран от Автономия, но в някакъв момент планетата отново е станала достъпна. Бавадин, носителката на Отломъка, иска да се изолира от външни влияния, но тя самата често се меси в работите на други планети. Знаем, че съществуват множество нейни аватари, включително на планетите Обродай и First of the Sun в системата Дроминад. Освен това Бавадин има навика да променя облика си – може да се яви като мъж или жена, от всякаква народност и раса, дори невинаги в човешки вид. Според Брандън съществуват цели пантеони, в които всеки бог е всъщност Бавадин.

Бавадин е сред оригиналните носители на Отломъците, което означава, че е родом от Йолен. Не знаем към коя от трите разумни раси на Йолен – човеци, дракони и Шо Дел – е принадлежала. Брандън я посочва като своя любимка сред оригиналните носители и съжалява, че няма да има възможност скоро да я представи като герой, след като се е отказал да пише Бял пясък като поредица романи. Можем само да се надяваме на още продължения на комикса, за да научим повече за Талдаин, Автономия и историята на Крис и Кентън.

Науката в Космера

Сандерсън от години е известен като привърженик на “твърдите” магически системи, т.е. тези, които са обяснени в голям детайл в книгите, с почти научна достоверност. Ако го попитате какъвто и да е въпрос за механиката на нещо в Космера, той най-вероятно ще може да ви отговори, откъдето личи колко обмислено е всичко това в главата му, но личи също така и най-важното качество за учения: любопитството и поставянето под съмнение на всичко. Като че ли именно това му позволява сам да се пита постоянно “ами какво ще стане, ако… “ и да им отговаря в книгите си. Ужасно трудно е да го хванеш в неконсистентност. Разбира се, вие може да сте от читателите, за които това няма кой знае какво значение и е важна историята или героите, но дори да е така, може да ви е интересно колко всъщност референции към науката в нашия свят намираме в Космера.

Един по-известните примери за това е така наречената духовна ДНК, или spiritual DNA. Както физическата ДНК определя част от чертите и характеристиките на живите същества, така духовната определя тяхната връзка с Духовната сфера и съответно – и най-важно – способностите им да взаимодействат с Вложението. Така тези способности се предават и между поколенията, а различни по-мощни магически артефакти, като например металът лерасиум на Скадриал, могат да променят духовната ДНК и ефективно да предизвикат духовна мутация, превръщайки в аломантик човек, който не е роден с тази способност. Разбира се, Сандерсън няма нуждата дори да залага наличието на нещо като ДНК в своя свят, нито изобщо да обяснява как работи всичко това. Но тогава не би бил той! Със сигурност този фендъм и този автор биха се запитали именно “как работи всичко това” и понеже усилието да се създаде изцяло нов механизъм, различен от ДНК, би било доста голямо, то опирането на тази концепция от нашия свят, но адаптирана, е всъщност чудесен инструмент за строене на светове, които да са консистентни. По същия начин видяхме как в Талдаин, а ще видим и в Дроминад, и на Ашин, различни микроорганизми симбиоти дават на хората Вложение, вместо те просто да го имат “магически”.

Друг пример за вдъхновение от нашия свят е концепцията за перпендикулярност, за която говорихме няколко пъти. Ако се замислим за нейното описание, при което количеството чиста сила, т.е. Вложение, изкривява сферите до точка на допиране, то това звучи много познато, нали? Точно така работят черните дупки в Общата теория на относителността в нашия свят – гравитацията е толкова голяма, че изкривява пространство-времето до сингулярност и това е основен елемент от идеята за червеевите дупки, които ефективно са “бързи пътища” между съвсем недостижими точки от Вселената, точно както перпендикулярностите позволяват пътуване между иначе недостижимите сфери.

Сандерсън не спира дотук с физиката! В Летописите например има интерлюдия, в която двама пенсионирани арденти наблюдават спренове и виждат нещо много интересно: че те променят свойствата си именно когато са наблюдавани! Който помни нещо от гимназиалните класове, веднага би разпознал тук ясна препратка към принципа на неопределеността на Хайзенберг, фундаментален за квантовата механика. Впрочем идеята е доразвита в новелата Dawnshard а и изобщо в идеята за фабриалите и най-вече далекосъобщителите, където разделени части от спрен се движат в синхрон – феномен, познат в нашия свят като quantum entanglement, или квантово заплитане.

1 2 3 4 5 6