Mistborn
трилогията за момента е най-успешното му произведение и втори оригинален свят
след този в самостоятелния му дебютен роман Elantris. В този
материал обаче ще става дума само за нейната първа част, носеща в някои издания
същото име, а в други – подзаглавието The Final Empire.Действието се развива в типичен фентъзи свят, но с една уловка. Изминали са хиляда години след провала на смелия герой от пророчеството да спре злото. Хората живеят в Последната Империя, която владее всичко и всички. Има само две класи – безправните роби скаа и разглезената благородническа класа, която властва над тях като над животни. На върха пък се намира The Lord Ruler – безсмъртен бог, "Частица от Безкрая", който властва вече цяло хилядолетие над Империята. Слънцето е червено, а почвата – безжизнена. Пепел вали непрестанно от небето, бълвана от вулкани из цялата земя. Малкото растения, които виреят при тези условия, са кафяви и грозни. Нощем светът потъва в неестествени мъгли, а сред мъглите бродят демони, или поне така се говори...
Келсиър е бунтовник, произлязъл от скаа, но с благородническа кръв във вените си, който не се бои от мъглите.
Той
е един от малцината роби, притежаващи умението на аломантията – сила, която
само някои от благородниците владеят (и за която ще пиша по-подробно нататък),
поради което всеки благородник, който си вземе жена скаа за любовница, е задължен
да я убие незабавно след... "консумация". Нещо повече – докато повечето
аломанти са просто Mistings – хора, владеещи едно умение, Келсиър притежава
всички накуп и това го прави Mistborn, нещо чудовищно рядко дори сред благородничеството.
Той готви въстание, каквото никой досега не е опитвал. За целта използва екип
от други скаа-мелези като него, всеки от които опитен Misting, и едно момиче
от улицата, което също притежава пълния потенциал на Mistborn. Книгата е убийствено добра. Сандерсън завърта фентъзи клишето наопаки и вместо на прага на апокалипсиса, неговата история се развива векове след въпросния, в "злата империя на злото", където хората все още живеят, все още имат ежедневни проблеми и макар и трудно, все още са запазили някаква нищожна надежда. Разбира се, тази простичка конструкция търпи еволюция в процеса на историята и малко по малко се разбира, че нещата не са точно такива, каквито изглеждат. Развитието на този сюжет обаче е поверено на втора и трета част от трилогията – The Well of Ascension и The Hero of Ages. Mistborn е посветена изцяло на въстанието срещу деспотичното божество, което управлява Последната Империя, и това носи допълнителния плюс, че книгата е напълно завършена и самостоятелна история, независима от продълженията си.
Романът спада към жанра героично фентъзи и въпреки че принципно в ShadowDance сме много елитни, изснобяли и над такива презряни комерсиални неща,
Сандерсън
пише толкова добре и увлекателно, че човек просто не може да не хареса
Mistborn. Книгата се вписва идеално в жанра си и в нея няма
някаква съществена пихологическа дълбочина, но въпреки това героите са живи,
интересни и убедителни, а авторът не се свени да навлиза в доста мрачни аспекти
от живота в Последната Империя. Перверзии няма, но кървища не липсват и въпреки
че Сандерсън е искал да запази по-младата аудитория, си личи, че далеч не е
писал само с мисъл за нея.Другото, с което Mistborn блести, е великолепната магическа система, измислена в изключителни детайли и систематизирана точно и подробно като наука. Аломантията е умението на отделни хора да "горят" метали в телата си. Когато аломантът има някакво количество чист метал или сплав в себе си (най-често ги поглъщат на гранулки в стъкленици с алкохолен разтвор), той е в състояние да го използва като гориво за умението, на което този метал съответства. Така например един метал дава огромна сила, скорост, гъвкавост и реакциите да боравиш с тези умения. Друг ти позволява да успокояваш конкретни емоции у хората около себе си, а трети – да придърпваш метали към себе си. Те са разделени по двойки и през по-голямата част от книгата знаем само за осемте основни и двата "по-специални", но малко по малко ни се разкрива, че може би има и други, за които хората просто още не знаят (експериментирането е трудно, тъй като опитът да "гориш" метал, който не спада към познатите, най-често води до смърт). На по-късен етап от историята се намесва и друг вид магия, но аломантията остава в центъра на Mistborn и е просто изключителна като идея, да не говорим за зашеметяващо динамичните екшън-сцени, за които допринася активно.
Плюсове:
+ Оригинален свят с интересни предпоставки за развитие на историята.
+ Симпатични и правдоподобни, ако и леко идеализирани герои.
+ Изключителна и майсторски имплементирана в сюжета магическа система.
+ Доста драма, кръв и екшън – винаги добра комбинация!
+ Стоманеното министерство – бюрократичната и религиозна сила, командвана от The Lord Ruler, която контролира както скаа, така и благородниците. И особено Стоманените Инквизитори със забитите в очите им шипове, които се подават от тила. Страшно силно като атмосфера.
+ Всяка глава започва с откъс от дневника на Героя на Епохите, който преди хиляда години е трябвало да спаси света. Тези откъси малко по малко ни разкриват част от причините за възникването на Последната Империя.
+ Чудесен стил. Макар и по не толкова епико-героичен начин, Сандерсън повтаря постижението на Дейвид Гемел, лека му пръст – да пише в клиширан и принципно ужасно комерсиален жанр с истинско майсторство и умение, които обикновено очакваме само от майсторите на "Твърдото фентъзи" като Мартин и Ериксън.
Минуси:
– Липсва особена сивота на образите. Като цяло добрите са добри, а лошите – лоши. Само че книгата е толкова увлекателна и добре написана, че това просто не ти пречи, а и е нужно за духа на историята.
– Самият сюжет не е патологично оригинален, макар и да не е болезнено клиширан.
– В Mistborn не се разбира почти нищо за причините за сегашното състояние на света, но във финалните сцени става ясно, че това ще се промени в The Well of Ascension и The Hero of Ages.
И тъй, Mistborn е великолепна книга и въпреки че чувам някои негативни отзиви за следващите две части (все още не съм ги прочел, въпреки че и двете са излезли), като самостоятелна история тя почти няма дефекти. Увлекателна е както със сюжета си, така и със света, който разкрива, и магията, която описва. Едно от най-добрите героични фентъзита, които съм чел изобщо. Горещо препоръчвам.
Оценка: 9/10