Дойде време за вече традиционното ежегодно продължение на статията, хвърляща светлина върху бурните творчески процеси, вихрили се в главата на Робърт Джордан, докато последният е сглобявал Колелото на Времето (или първо си припомнете част I, II, и III). Както и преди, ще използвам щедрата информация, споделена от феновете Terez, Linda Taglieri и Matt Hatch, които са имали завидното щастие да получат достъп до безценните бележки на Робърт Джордан, находящи се понастоящем в университетската библиотека на Чарлстън, щата Южна Каролина.

Следва да се отбележи, че не всички папки от бележките на Робърт Джордан са публично достояние за феновете, а някои са под забрана за четене. Вече е известно, че забраната над „скритите“ бележки ще бъде вдигната през септември 2037 г. (30 години след смъртта на писателя).

Текстът надолу съдържа спойлери за цялата поредица! Четете на свой риск.

Първият Век и Приказният Век

Ето какво ни е оставил като информация за Първия век Робърт Джордан. Преди това нека ви напомня, че историята в книгите се развива през Третия век, а Приказният век следва да се брои за Втори. Според бележките, Първият век приключва, когато от небесата завалял огнен дъжд. Плътта започнала да се разгражда, а оцелелите били очернени като въглища. Епидемии, циреи и ужасни рани моряли целия свят. Настанал поголовен глад, тъй като яденето и пиенето често означавали смърт. Водата и плодовете, които някога били здравословни, станали отровни. Вятърът можел да донесе смърт, а реки, пълни с мъртви риби и птици, падали от небето. Дори въздухът или прахта можели да убиват заради невидимите отровни пари, които застилали земята. Тези вредни изпарения можели да разяждат човешката плътта.

Хората протегнали ръцете си към небесата, обикаляли звездите и ги правили свои. Заради тази си самонадеяност човекът бил свален от този величав трон, прочистен от знания и способности, сведен до нивото на животно – за да започне отново изкачването си към Светлината. Не е трудно да се отгатне, че авторът тук е прибегнал до алегория за опасността от ядрен апокалипсис, тегнеща над човечеството.

Ето и каква алтернативна концепция за Приказния век е възнамерявал да развие Джордан. Той е смятал, че във вселената му следва да има богове или същества, толкова могъщи, че да се считат за богове – може би по някакъв начин могъщи колкото Шайкхан (първоначалното име на Шайтан) или дори повече, но въпреки това безполезни за човечеството. Помощта им е била възпряна или ограничена, тъй като можела да бъде повече вредна, отколкото полезна, или в най-добрия случай да даде по-малко от очакваното и обещаното. Това е нишка, през която трябва да се премине – човечеството трябва да зависи от себе си, а не от помощта на всемогъщите богове.

По времето на Приказния век преливащите открили съществуването на други светове, други вселени. За да обменят знания, те се опитали да установят контакт с тези светове, но в продължение на години всички подобни опити се проваляли. Тогава те постигнали успех отвъд най-смелите им мечти и най-мрачните кошмари. Голяма част от получените знания изглеждали неясни и невъзможни за използване. От другата страна на връзката им говорили за земя на мир и изобилие, но истината станала ясна твърде късно. Този друг свят бил на ръба на унищожението, омърсен от злите употреби на власт/сила, покварен до такава степен, че животът там бил почти невъзможен. Дори по-лошо: знанието, което преливащите получили, дало възможност на владетелите от другия свят да проникнат в селението им. В тази част от бележките Робърт Джордан е обмислял дали в другия свят да няма нещо по-зловещо от обикновени нашественици. Оттам авторът развива и идеята си за Тъмния.

Бележките продължават описванието: най-великият и най-порочният от тези чужди владетели бил Шайкхан. Армиите, които го следвали, станали известни като Отстъпниците – хора, получовеци и нечовешки същества без души. Избухнала Войната на Силата. Мъж, наречен Дракона, бил лидерът на човечеството в тази война. От този пасаж можем да проследим колко отрано Джордан е изчистил идеята си, че основният му герой ще носи името „Дракона“, а не друго наименование.

Окото на Света – алтернативата

В следващите редове ще разкрием пък част от изоставените идеи за Окото на света.

Една от големите промени е, че Там първоначално умира от раните си, тъй като Моарейн не успява да го излекува. Също така, групата успява да стигне крайната си цел и всички заедно пристигат в Тар Валон, какъвто бе първоначалният план на Моарейн. В Тар Валон Ранд среща кралица Мургейз, владетелка на града държава Кемлон (понастоящем Кемлин), която е била омъжена за крал Марик Дамодред. Тя се е надявала Моарейн да намери истинския Преродения Дракон, така че тя да управлява редом до него (докато той не бъде опитомен, разбира се). Докато нашите герои са в Тар Валон в тази версия на историята, те научават новината, че Отстъпник и армия от тролоци се придвижват през северната Погибел. (Напомням, че отначало е имало повече от една Погибел, като Великата северна Погибел е основната.) Тази армия на Сянката заплашва да нападне Окото на света, поради което главните герои хукват към Погибелта, за да го защитят. По този начин те се оказват именно на това място в края на книгата.

Историята с Баал-замон, който иска да заслепи Окото на света, се появява едва в последваща редакция на историята. Робърт Джордан също така е предвиждал Егвийн да бъде изнасилена от Отстъпник и след това на Ранд да се наложи да я Излекува. Това той извършва в своя сън, или поне така си мисли. Това ще бъде и причината той да използва силата от Окото на света. (За протокола, тази злочеста съдба е била предвидена по-късно и за Нинив, която е щяла да бъде изнасилена от Шайдар Харан.) Друга промяна е, че Моарейн казва веднага на Ранд, че е Прероденият Дракон.

Галад Дамодред

Тук пък ще обърнем повече внимание на Галад Дамодред, който, изненадващо или не, е получил особено отчетливо и комплексно развитие в бележките на Джордан. Първоначално Галад е един от синовете на Мургейз, който по това време също е в Тар Валон. Бележките отбелязват, че той мрази начина, по който майка му флиртува. Като реакция на това, не само, че не си взима жена, но изцяло се отдава на аскетизъм, проповядвайки стремеж към непорочност на плътта. Той също така проявява силна неприязън към всеки мъж, който дори слабо привлича Мургейз. Активно се подиграва и унижава нашите селски младежи.

Единственият мъж, когото Галад не мрази, е Лан, с когото споделят приятелски отношения. Лан е един от малцината, към когото Мургейз не проявява интерес и даже явно пренебрегва. За това обаче си има причина – двамата споделят добре пазена тайна от миналото, а именно това, че Лан е истинският баща на Галад. Лан изоставя Мургейз, след като тя се омъжва за благородника Марик, и прекъсва контакт с нея. Тя му отвръща със същото. По това време Лан вече е Стражник. Него все пак го е грижа за своя син, макар и да не може да му разкрие истината.

Предвидено е Галад да се превърне в много силен преливащ, след като Ранд прочисти мъжката половина от Извора от покварата на Тъмния. Той също така разбира за аферата на Ранд с майка му и това го стимулира да се обърне на страната на Тъмния. В тази първоначално версия майката на Ранд е сестра на Мургейз. След като Ранд решава, че той наистина е Дракона, неговият пръв съюзник ще бъде именно кралица Мургейз, която също така ще стане и негова любовница. Това превръща Галад в непримирим противник и ще го обърне в Сянката. Забележете, че в тази версия изглежда, че Ранд взима за любовница сестрата на майка си, което привнася елемент на инцест в историята. Също така прави още по-иронична сцената в Господарят на хаоса, където Ранд се притеснява дали с Елейн са близки роднини.

А ето каква е била алтернативната хронология за участието на Галад във Великият лов. Той подслушва Нинив, Егвийн, Елейн и Мин да говорят относно предстоящото им пътуване до Томанска глава, поради което се намесва и настоява да ги придружи. Джордан е обмислял колко информация е имал Галад за Черната Аджа – може би именно това го убеждава, че трябва да е с момичетата. Разбира се, Лиандрин не остава очарована от новодошлия, но приема да поведе Галад през Пътищата. Развити са и чувствата на Елейн към Галад. Тя го презира и през целия си живот е наблюдавала как винаги прави добро, как винаги прави правилното нещо, независимо кой ще бъде наранен. Тя е убедена, че тази негова доброта е маска, под която прозират липса на състрадание и на разбиране за човешките слабости. Именно заради това тя не може да му се довери. В крайна сметка групата пътува през Пътищата безопасно въпреки изключителната нервност на Егвийн и Нинив във връзка с опасния Мачин Шин. Стигайки Томанска глава, Лиандрин предава своите спътници на чакащите ги там сеанчанци. Галад се проявява като герой и той, Нинив и Елейн успяват да избягат. След бягството Галад остава сам.

Между другото, в бележките се разкрива и причината защо Лиандрин отвлича момичетата. Това е част от плана на Баал-замон, който се е надявал така да привлече Ранд до Томанска глава и да го принуди да изпълни едно от пророчествата, а именно да се провъзгласи за Преродения Дракон в над небето на Фалме. Оковаването на Нинив и Егвийн и поставянето им в голяма опасност са щели да принудят Ранд да използва Единствената сила. През това време Галад подема партизанска дейност. Той успява да установи контакт с Лорд Борнхалд, или най-малкото с Белите плащове на Томанска глава. Опитва се да освободи момичетата, като особено го е грижа за Егвийн и Елейн. Предателството на Лиандрин спрямо Елейн и Егвийн подрива и малкото му доверие към Айез Седай, което е имал. След като вижда Ранд в небето да се сражава като Дракона, Галад ще го възприеме като най-голямата опасност за света. Ако Ранд е Дракона, то тогава той трябва да може да прелива Единствената сила. Галад заключава, че Ранд трябва да бъде убит, и именно тези разсъждения го тласкат да се присъедини към Чедата на Светлината.

Галад първоначално не е имал намерение да пътува до Тар Валон с Елейн и Гавин. Считал е, че ако получи обучение при Стражниците, би изглеждало, че се опитва да предизвика позицията на Гавин като Принц-консорт. Това, което го убеждава да пътува, е неговата среща с Ранд в градините на двореца и преценката, че Елейн трябва да получи допълнителна защита.

Големият шок в бележките е разкритието, че Джордан е смятал да обърне плаща не само на Галад! Последовател на Тъмния е щяла да бъде и самата Нинив ал‘Мийра!

 Спойлер за Спомен за светлина!

Прескачаме напред в плановете на Джордан, който е оставил следа как Галад да се събере с Егвийн и да се грижи за децата на своя брат Гавин след смъртта му. За този вариант подсказва и една реплика от книгите, в която се посочва как Лорд-командирът на Чедата на Светлината да се ожени за Амирлинския трон.

За Героите на Рога

Всеки, който вижда мъртвите Герои, когато са призовани от Рогa на Валийр, може да ги разпознава по имена – нужно е само да си чувал някаква частица от легенда или приказка, с която даден Герой е свързан. По този начин можеш да разпознаеш други имена, свързани с героите, дори когато тези имена идват от други епохи и други култури. Поради тази причина сеанчанците са разпознали Артур Ястребовото крило при битката във Фалме и че той се бие за Ранд и враговете им.

Принципно Героите на Рога, които са втъкани в Шарката, не могат да се разпознават един друг, когато са родени в плът, но Ранд/Луз Терин е специален случай. Другите са „изплювани“ от Колелото за някоя важна или не чак толкова важна роля, нужна за заплитането на Шарката, но има само една душа, която се преражда с единствена цел – да се сражава директно с Тъмния, било с армия или със силата на думите. Биргит, например, не би могла да разпознае никого другиго освен Ранд, ако го срещне в плът. Единственото изключение е ако бъде изхвърлена насила, както в нейния случай, или не бъде повикана от Рога на Валийр.

За танците тиганца и са-сара

Танцът на Калайджиите тиганца се танцува от жени, може да се танцува за мъже, но се счита от жените Туатан за празник на женствеността. Повечето движения са от кръста надолу, включващи значително потъркване/поклащане на бедрата, което се подчертава от шал, развяван зад гърба на танцьорката на височината на талията. Музиката винаги включва барабани и е с повтарящ се ритъм.

Са-сара е танц без някакъв определен шаблон или форма, макар че следва общи модели. Десет жени може да танцуват, без една да повтаря и едно движение на останалите. Характеризира се с плавни и събуждащи въображението движения и поклащане на бедрата – сякаш те галят или галиш друг, изражения на лицето и погледи към зрителя – както знойни, така и изненадни, сякаш танцьорката изведнъж осъзнава, че е наблюдавана. След това „разкритие“ движенията преливат от изненадана, през свенливост, към флирт и съблазняване. Движенията често внушават, че крайниците или раменете, или дори гърдите на танцьорката, могат да бъдат изложени на показ. Облеклото, носено от нея, винаги трябва да е предвидено така, че лесно да се измества или сваля, макар че рядко се премахва дори едно парче от него. Изместването на дрехите е такова, че, първо, изглежда само по себе си като милувка и, второ, частта от тялото, която изглежда ще бъде изложена на показ, всъщност никога не е – но наблюдателят остава с впечатлението, че може би е пропуснал този момент. Са-сарата се танцува единствено от жени и винаги по една жена от група.

Когато са-сара се танцува, обикновено в по-бедните и долнопробни кръчми, а понякога и при частни изпълнения, се поставят пазачи, които да следят да не би някой зрител да се нахвърли на танцьорката. Танцьорките на са-сара обикновено пътуват с телохранител. Танцьорка, която може да играе са-сара сръчно и умело, е добре платена за работата си. Обикновено се казва, че са-сара се танцува за очите на един, без значение колко зрители гледат. Някои казват, че в действителност се танцува по-често за един зрител, отколкото за широка публика. Като цяло са-сара много прилича на ориенталски танц, но може да се каже, че в някои отношения прави същата връзка с бели денс, която ориенталския танц прави с балета. Ориенталският танц е секси, а танцът са-сара е почти сексуален акт сам по себе си.

За Сделката с Морския народ

В книгите остава неясно какви са точно уговорените условия на прословутата сделка, сключена в Корона от мечове между Нинив и Елейн, като представители на Бялата кула от една страна, и Морския народ, от друга. Споразумението включва следните точки:

  1. Когато Купата на ветровете бъде използвана, за да се поправи времето, тя ще бъде предадена в ръцете на Морския народ. Амирлинският трон може да изиска употребата ѝ, когато тя пожелае, но не повече от четири пъти в годината.
  2. Всяка Айез Седай, която пътува на плавателен съд на Морския народ, ще сподели своите знания за преливането на Ветроловката на този съд. Тя няма да се опитва да убеждава или принуждава жени да отиват в Бялата кула.
  3. Айез Седай да изпрати 20 Сестри, които да споделят своите знания за преливането с всяка Ветроловка, която желае да се обучи. Тези сестри ще бъдат подвластни на законите на Морския народ и на Ветроловките. Всяка една сестра ще остане при Морския народ най-малко една година и преди да напусне, тя трябва да бъде сменена от друга сестра. Тези сестри са ограничени да не вербуват по никакъв начин преливащи жени за Бялата кула.
  4. На Ветроловките на Морския народ им се позволява да отиват до Бялата кула да се обучават, но не за да стават Айез Седай. На тях ще им бъде позволено да избират какво да изучават и ще им бъде оказвана всякаква помощ. Докато те пребивават в Кулата, ще получават правата и привилегиите на Айез Седай.
  5. На всяка жена от Морския народ, която е издигната в Айез Седай, трябва да бъде дадена възможност да се отрече от Трите клетви и да се завърне при Морския народ.

За репрезентацията и още нещо.

Между една трета и половината от всички Айез Седай са или хомосексуални, или бисексуални в една или друга степен. Това се дължи на извънредно трудните отношения с мъжете – те остаряват и умират, а някои не биха започнали с охота връзка с толкова могъща жена. Сексуални отношения между преливащи и непреливащи жени не са непознати, но не са и често срещани. Те също страдат от проблема с дълголетието на преливащите и трудно могат да се превърнат в нещо по-сериозно от случаен флирт.

Поради това не е необичайно така наречените приятелки по възглавнички да се отчуждят една от друга и връзката им да се превърне в чисто платонично приятелство, щом младите жени бъдат издигнати до шала. Нито е толкова необичайно сексуалната връзка да продължи много, много години. Пропорциите между гей и хетеросексуалните сред Айез Седай са приблизително същите като сред непреливащото население, но гореизброените причини подтикват някои Айез Седай да поддържат силни емоционални, а понякога и сексуални връзки в дългосрочните си приятелства с други сестри. Разбира се, за да е още по-объркващо, немалък брой от онези, които се смятат за гей, все пак понякога експериментират с мъже. Повечето, макар и не всички, от тези отношения са моногамни. Поради тази причина повечето сестри са или безбрачни, или гей/бисексуалнi; любовните афери със Стражници са на трето място.

Един от примерите за скрита репрезентация в книгите е Сеонид Трайган, Айез Седай от Зелената Аджа. Тя започва връзка с Алиандре, кралицата на Геалдан (която от своя страна е бисексуална). Връзката им не е продължила дълго, но изиграва своята роля да спечели отново доверието на кралица Алиандре, когато Сеонид придружава Перин до Геалдан в Пътят на кинжала. Това обяснява и нейния цитат от книгата: „Освен това аз съм била в Геалдан и преди и името ми е добре известно. Алиандре не само ще ме приеме незабавно, но ще се вслуша в думите ми.“

Какъв е броят на Айез Седай в Бялата кула?

Изчисленията са дадени по времето на Господарят на хаоса: 206 Червени сестри (21%), 185 Зелени сестри (19 %), 144 Сиви сестри (15%), 134 Кафяви сестри (14%), 124 Жълти сестри (13%), 103 Сини сестри (11%) и 82 Бели сестри (8%). Тоест, общият брой на Айез Седай е 987. По време на разкола след депозирането на Сюан Санче като Амирлински трон 300 сестри оформят бунтовническата фракция, 294 сестри остават лоялни на Кулата, а близо 400 сестри са пръснати по света, без да заемат страна в конфликта.

Какъв е размерът на Черната Аджа и как е разпределена тя сред останалите Аджи?

Ето сухите цифри за разкритите Черни сестри. Червената Аджа има 48 черни агенти, Зелената Аджа – 38, Сивата Аджа – 30, Кафявата Аджа – 28, Жълтата Аджа – 21, също колкото Синята Аджа, а Бялата Аджа – 17 черни агенти. Общият брой на разкрити Черни сестри е 203, като процентно това са около 21% от всички Айез Седай в Кулата.