Филми с грабващо начало
Ако с теб, драги читателю, си приличаме, то и на теб ти се ще да гледаше повече филми. Вероятно ти е по-лесно да гледаш още и още епизоди на познат сериал, вместо да се ангажираш с 2+ часа внимание към нещо ново. Може би ти се гледат филми, но настоящите кино предложения не те грабват, а скролването из каталозите на стрийминг услугите само парализира способността ти да си харесаш нещо – особено ако и за теб последната година и нещо е довела до нови патологични дебри на разбитата ти способност за концентрация.
Но няма място за отчаяние! ShadowDance споделя борбите ти и знае колко трудна е първата стъпка. Затова и подготвихме този списък от филми, които са способни да те грабнат още от началните си сцени; които вкарват в началото си достатъчно динамика и ефективна завръзка, че да се излъжеш да изгледаш целия филм от раз. Разделихме списъка на груби, провизорни жанрови категории, за да не падаме сами в капана на хаотичния – и затова невъзможен – избор. И се постарахме да посочим съвсем конкретно за колко минути от непосредственото ти внимание става въпрос – ако след тяхното изтичане филмът все още не те е спечелил, имаш разрешението на редколегията ни да не се занимаваш повече и без угризения да си пуснеш сериал/да гледаш тъпи клипчета в YouTube/да скролваш в социална мрежа/да правиш каквото там правиш във времето, в което иначе ти се иска да гледаше филми и да се чувстваше добре относно себе си (НО НЯМА – бел. ред.).
Intery
Екшън
Еквилибриум / Equilibrium (2002)
- Жанр: научнофантастична екшън-драма
- Нужно време за зарибявка: 10 минути
Еквилибриум е научнофантастичен екшън, в който обществото се е отказало от емоциите си, за които смята, че са в основата на конфликтите между хората. Наказанието за това да чувстваш е смърт, а с изпълнението му са натоварени членовете на орден, които владеят оръжията до такова съвършенство, че в престрелките буквално куршум не ги лови. Така след откриващия наратив, който ни представя антиутопичното бъдеще, разбира се, маскирано като утопично, ставаме свидетели именно на една такава престрелка. Или почти свидетели, защото всичко се развива в мрака на стая, пълна с престъпници. В светлината на кратките проблясъци от изстрели виждаме доста стойкаджийския стил на главния герой Престън, изигран великолепно от Крисчън Бейл. Тази сцена загатва за предстоящите зрелищни екшън моменти, а филмът задава и някои добри философски въпроси като това какво ни дават чувствата и колко са важни за това истински да сме хора.
Х-Мен 2 / X2 (2003)
- Жанр: комиксов филм
- Нужно време за зарибявка: 5 минути
Х-Мен 2 е един от най-успешните комиксови филми от епохата преди MCU. Тук зарибяващият момент е откриващата екшън сцена, в която Nightcrawler (Алън Къминг) напада Белия дом. Много добре си спомням как ме остави със зяпнала уста навремето, а дори и сега тя веднага впечатлява зрителя въпреки еволюцията на специалните ефекти. Телепортирането и атаките на синия мутант са перфектно напаснати към музиката и звуковите ефекти и дори след многократни гледания сцената успява да държи зрителя в напрежение.
По-нататък екшънът не е толкова впечатляващ, но филмът е изненадващо ефективна драма с точната доза хумор и отличен завършек.
Drive: Живот на скорост / Drive (2011)
- Жанр: екшън-трилър-драма
- Нужно време за зарибявка: 10 минути за началната сцена, 13 заедно с песента на отварящите надписи, която също не трябва да изпускате
Drive е доста мейнстрийм трилър-драма с коли (макар че колите всъщност не са основното), който е сниман сякаш е култов филм. От началната сцена ще разберете, че протагонистът (Райън Гослинг) е стоически шофьор на коли за обири; че филмът създава изключително атмосферичен портрет на нощните улици на Лос Анджелис; че екшънът е много качествено заснет (камерата никога не напуска пределите на автомобила, докато показва преследване); и че режисьорът Николас Рефн се е размазал в създаване на моментално емблематични елементи като скорпионовото яке на протагониста, клечката му за зъби и бонбонено розовите надписи. Елате за екшъна, останете за изненадващо сполучливата любовна история. Но Кристина Хендрикс и Оскар Айзък заслужават толкова, толкова повече.
Сектор 9 / District 9 (2009)
- Жанр: научнофантастичен екшън-трилър
- Нужно време за зарибявка: 10 минути
В подобно на документален стил Сектор 9 започва с обяснението за извънземните, чийто космически кораб се е появил над Йоханесбург, Южна Африка, и продължава с представяне на предстоящата операция по принудителното им изселване от едноименния бежански сектор, превърнал се в гето. Откриващите кадри ни показват само и единствено пространството, в което ще се разиграе остатъкът от филма, но всичко в него е толкова оригинално измислено, че веднага грабва интереса. Следва екшън, футуристични елементи и облечена в метафора много сериозна критика към расизма.
Комедия
Foolproof (2003)
- Жанр: обирджийска екшън-комедия
- Нужно време за зарибявка: 4 минути
Foolproof е любимият ми филм за обир, включително в сравнение с всепризнати класики като поредицата Бандата на Оушън. Още откриващата сцена е изпълнена със съспенс и показателна за целия филм – Кевин тренира за обир, чието изпълнение ни е показано в разделен на две екран. И точно когато изглежда, че всичко върви перфектно, чуваме наподобяващ аларма сигнал и ни е обяснено, че един елемент от плана не е „съвсем прост“ и подсигурен откъм грешки*. Този малко известен канадски филм проследява трио приятели, чието хоби е да съставят „сигурни“ планове за обири. И макар те само да ги планират, скоро им се налага да планират И да извършат такъв. Сюжетът е пълен с обрати, хуморът е оригинален, а актьорската игра е много добра, включително в ролята на Кевин виждаме младия Райън Рейнолдс от преди да стане популярен.
Зубрачките / Booksmart (2019)
- Жанр: комедия-драма
- Нужно време за зарибявка: 2 минути
Режисьорският дебют на Оливия Уайлд майсторски успява още в първите си 2 минути да покаже към кого е насочен и какъв тип хумор ще има. Героинята на Бини Фелдстийн слуша програма за увереност в тийнейджърската си стая. На полиците има снимки на Мишел Обама и Рут Бейдър Гинсбърг до автобиографията на Глория Стайнем. Позитивният глас от записа я насърчава да си представи всички хора, които са се съмнявали в нея, и да им тегли една майна. След малко пристига героинята на Кейтлин Девър и двете танцуват по доста симпатично-неготин начин, който е и една от най-смешните употреби на музика, които някога са ми попадали. После двете се отправят към училище в кола със стикери на Елизабет Уорън, американското публично радио и движението за репродуктивна справедливост.
Ако споменатите препратки не са ви познати, то този филм вероятно няма да ви е особено забавен. Ако са, вероятно ще ви забавлява повече, отколкото сте очаквали. И макар че изглежда като стандартен американски тийнейджърски филм, Зубрачките, разбира се, измежду хумора си ще успее и да засегне Важни Теми като скрити пукнатини в дългогодишни приятелства, подценяваща другите самооценка, сексуалност и вечния юношески проблем за чувството, че не си на мястото си.
Драма
Булевардът на залеза / Sunset Blvd. (1950)
- Жанр: драма / филм ноар
- Нужно време за зарибявка: 7 минути
Шедьовърът на Били Уайлдър привлича вниманието на зрителя още от откриващия кадър, в който името на филма е показано в близък план, изписано на бордюра на едноименния булевард в Лос Анджелис. Малко след това виждаме как полицията открива труп в басейна на богаташка къща и чуваме глас зад кадър, който обяснява, че умрелият винаги е искал да има басейн. Плаващия с лице във водата труп, показан и изпод басейна, е най-запомнящият се кадър в филма – помня го идеално дори 15 години след първото гледане.
Ако това не е достатъчно да ви грабне, няколко минути по-късно идва сцена в офиса на холивудски продуцент, демонстрираща типичния за Уайлдър брилянтен диалог, който е една от основните силни страни на филма. Главният герой Джо Гилис, който е сценарист, отчаяно търсещ работа, обвинява асистентката на продуцента, че тя би отхвърлила и сценария на Отнесени от вихъра, защото има твърде високи претенции за качество. На което продуцентът отвръща: „Не, това бях аз. Казах си „Кой ли пък би искал да гледа още един филм за Гражданската война?“.
Тези две сцени отлично демонстрират комбинацията от черна комедия и сериозна драма, която прави Булевардът на залеза легендарна класика.
Антихрист / Antichrist (2009)
- Жанр: психологически хорър
- Нужно време за зарибявка: 5 минути
Когато заговорихме за филми с грабващо начало, един-единствен изплува в главата ми. Гледала съм Антихрист само веднъж преди 12 години и причината да го издържа докрай (да кажем, че не е от най-приятните и отпускащи заглавия) беше началната му сцена. Предвид свръхестествения ми талант да забравям мигновено видяното и прочетеното, тя е и почти всичко, което съм запомнила, извън няколкото по-шокиращи момента по-нататък. През годините съм си я пускала няколко пъти и смятам, че съвсем спокойно може да се гледа като самостоятелна късометражна творба. Красива и брутална, без говор, който да разсейва зрителя. Ако не сте попадали на нея досега, направо си я пуснете и вижте дали тя ще ви бъде достатъчна да се хвърлите в дълбокото и да разберете какво е довело до този момент и какво ще се случи след това с тази така страстна двойка.
Джанго без окови / Django Unchained (2012)
- Жанр: уестърн драма
- Нужно време за зарибявка: 8-9 минути след края на началните надписи (общо 12 минути)
По лично мнение, Джанго без окови е най-добрият филм на Куентин Тарантино. И откриващата сцена на филма, в която героят на Кристоф Валц, германски ловец на глави в САЩ, се опитва да купи чернокожия роб, игран от Джейми Фокс, илюстрира идеално най-силните му качества – на сценарист и по-точно автор на диалози. Те са остроумни и оригинални и бързо обрисуват характера на героите. Следват изненадващи действия на героите и неочаквана развръзка – отново типични за сценариите на Тарантино. Нататък филмът ни предлага още от същото, гарнирано със сериозна доза социална критика към робовладелското общество на САЩ преди гражданската война, която, естествено, е критика и спрямо расизма във всякаквите му форми, включително съвременни. Друг изключителен аспект на филма е перфектната актьорска игра в лицето на Валц и Фокс, включително в откриващата сцена, но така също и на Леонардо ди Каприо, Самюъл Л. Джаксън и всички други замесени.
Майкъл Клейтън / Michael Clayton (2007)
- Жанр: корпоративен трилър
- Нужно време за зарибявка: 8 минути
Майкъл Клейтън започва с монолог зад кадър. Мъжът, когото не виждаме, разказва свое трескаво видение на поквара с корпоративно-органичен привкус. Картините, на чийто фон звучат думите, са на безлюдни офиси посред нощ. Монологът завършва със злокобна заявка, че е дошъл часът на истината, а камерата вече е в жужаща стая с адвокати, които по някаква причина претупват края на дело. В остатъка от осемте минути виждаме още неузнаваема Тилда Суинтън, потяща се в тоалетна, и овехтял Джордж Клуни, когото изпращат да се справя с корпоративен клиент, причинил автомобилна катастрофа.
Началото на Майкъл Клейтън ми е толкова любимо, защото успява изключително пестеливо, скоростно и несамодоволно да ти покаже колко интелигентен и динамичен е предстоящият филм. Монологът моментално заявява колко важни ще са думите на героите, колко качествен е сценарият и колко високо ще е нивото на актьорската игра. Нощната кинематография и меката светлина са визуално пиршество. Камерата се вие флуидно измежду фигурите и се бави, преди да центрира най-важното в сцената – например ни показва всички други играчи на масата за покер, преди да ни позволи да зърнем Клуни, който дори тогава не показва сведените си очи. И през цялото време музиката, едва забележима, захранва напрежението.
Тези пестеливи 8 начални минути те оставят с четири предполагаемо свързани завръзки – какво се случва с автора на монолога, защо кантората спешно прекратява дело, какво тревожи героинята на Тилда Суинтън и в каква убийствена ситуация е на път да се озове едноименният герой. Всички елементи на пътешествието по разкритието обещават да бъдат първокачествени и наистина ще се окажат такива. Особено свръхчовешката Тилда Суинтън.
Беднякът милионер / Slumdog Millionaire (2008)
- Жанр: драма, романс
- Нужно време за зарибявка: 3 минути
Беднякът милионер е от онези драми, които те грабват още с откриващата си сцена. В този случай тя ни показва младия Джамал, който, в две различни времеви линии, е на път да спечели голямата награда в индийското издание на Стани богат и също така бива разпитван от полицията как е измамил, за да го постигне.
Истинското предаване Стани богат успява да генерира у зрителя голяма доза съспенс с всъщност малко количество събития, а Беднякът милионер допълнително покачва напрежението, като добавя обвинение в измама за много пари. Всъщност целият филм проследява житейския път на Джамал, разкривайки ни откъде знае отговорите на въпросите, и ни прави свидетели на живота и трудностите, през които минават бедняците от гетата като това на Мумбай. Филмът е страхотен и неслучайно спечели 8 Оскара, включително за най-добър филм. Горещо ви препоръчвам най-вълнуващото и драматично участие в Стани богат (което никога не се е състояло реално)!
Игра на кодове / The Imitation Game (2014)
- Жанр: биографична драма
- Нужно време за зарибявка: 11 минути
В първите кадри на Игра на кодове срещаме Алън Тюринг, чиято биография филмът отчасти показва. В двете му срещи, с полицейския инспектор по време на разпит и интервю за работа към кралската флота, научаваме, че той има особен характер. Долавяме и високото ниво на интелигентност, с което е известна тази личност. Моментално искаме да научим повече за Тюринг и приноса му за разбиването на немската кодираща машина Енигма и развитието на изчислителните машини, с които той е известен.
Неусетно с развитието на филма освен като трудно общуващ гений, зрителят го опознава още и като хомосексуален мъж в един период, в който това все още се смята за престъпление. Филмът ни показва как всеки един индивид, колкото и различен и неразбран да бъде от обществото, може да допринесе много за него. Самият Тюринг умира след проблеми, породени от принудителната химическа кастрация, на която е подложен, а престъплението му е нещо, което съвременното ни общество вече е отхвърлило като такова. Това ни кара да се замислим дали пък нашето съвременно общество не осъжда неща, които наследниците ни ще приемат за нормални.
Кабаре / Cabaret (1972)
- Жанр: мюзикъл
- Нужно време за зарибявка: 5 минути
Мюзикълът се развива през 30-те години в Берлин и може да се похвали със сюжет, който е много по-сериозен и драматичен от типичното за жанра. Откриващата сцена е станалият класически музикален номер Wilcommen. Той перфектно представя атмосферата в кабарето, където основно се развива действието, както и самобитната хореография и визуален почерк на режисьора Боб Фоси. Основна фигура в кабарето е един от най-запомнящите се образи в жанра – конферансието на клуба (Джоуел Грей), който успява да е едновременно плашещ и изключително харизматичен при всяка своя поява. Тази сцена най-вероятно ще прикове вниманието ви от първите си секунди с оригиналната си визия и монтаж, съчетани с чудесно пасващи музика и хореография.
Но дори и това да не се случи, няколко минути по-късно се появява Лайза Минели в ролята на Сали, певица в кабарето, чиято харизма е неустоима. Скоро след това идва и първият ѝ музикален номер, Mein Herr, който е един от върховете в кариерата на Фоси като хореография и цялостна визия и заслужено е станал легендарен.
До края на филма има не само още 3-4 легендарни песни, но и една от най-добрите драми, които съм гледал. Берлин от 30-те години е отлично пресъздаден, главните герои са много интересни личности, а Фоси е успял в една 5-минутна сцена да покаже изключително убедително причините за възхода на нацистите в този период.
Специалната музикална селекция на Urd
Има такива филми, които са толкова сраснати с личната ти култура и смисъл, че самата идея за тях те наелектризира. Те са като спалнята ти, цялата облепена с плакати на групи и филми, пространство, където допускаш само най-готините, за да се припознаете и валидирате взаимно. Филми, при които всеки кадър е съкровище, всяка реплика е достойна за преписване в тефтер. С една дума – култови.
Как си стигнал до тях? Първите секунди и минути от тези филми са пробили през нацупената ти тийнейджърска незаинтересованост и недоверие и са ти доказали, че все някой някъде там те разбира. И след това нищо не е било същото.
В традицията, която моите любими филми ми налагат, ще ви ги споделя в автобиографичен ред. И така. Моят пустинен остров, петте най-запомнящи се начални сцени на филми, за всички времена, в хронологичен ред са, както следва:
Момичета от класа / High Fidelity (2000)
Филм, в който музиката говори вместо героите.
Плочата се завърта и Роки Ериксън запищява в ушите ти в класическата версия на You’re Gonna Miss Me, а близкият кадър на лицето на Джон Кюсак, в ролята на угнетения Роб, дори без да го осъзнаваш те изстрелва директно обратно в деветдесетте в един изчезнал вече Ню Йорк. Роб те поглежда в очите и филмът започва:
Какво дойде първо, музиката или мъката? Хората се притесняват, че децата си играят с оръжия или гледат агресивни видеоклипове, че някаква култура на насилие ще ги превземе. Никой не се притеснява от това, че децата слушат хиляди, буквално хиляди песни за разбиване на сърце, отхвърляне, болка, мизерия и загуба. Слушах ли поп музика, защото бях нещастен? Или бях нещастен, защото слушах поп музика?
Почти известни / Almost Famous (2000)
Филм за тези, които слушат музиката и понякога пишат за нея.
Камерън Кроу знае какво искат истинските фенове. Познава в детайли екзалтираните им мозъчета. А какво искат най-много те? Да са бекстейдж с любимите си банди. Началната сцена ни води да разгледаме отблизо как изглежда бюрото на един „вътрешен човек“. Виждаме пасовете, билетите, лайнъпа от концерти, брошурите, значките – боклуци за обикновения наблюдател, но безценни съкровища за поклонника. Да живеят седемдесетте!
Амадеус / Amadeus (1984)
Филм за непостижимото в музиката.
Симфония 25 в сол минор, KV 183 развихря слуха като при буря, насред която се чуват отчаяните викове „Моцарт, Моцарт! Прощавай, аз те убих!“. Милош Форман е безпощаден към посредствеността и хората, които нямат потенциала за величие. Това е история за всеки, който знае какво е чувството, че никога няма да бъдеш най-добрия.
Започни отново / Begin Again (2013)
За хората, които правят музиката.
Тъмен Нюйоркски бар. Джеймс Корден кани Кийра Найтли на сцената да изпее песен. Отзад в публиката, пиян на кирка Марк Ръфало се влюбва и си представя в какво би могла да се превърне тази песен и как би зазвучала. Грета пее с една акустична китара, а ние „чуваме“ неслучилото се. Това е филм за тези, на които им се е налагало да започнат всичко отначало – да си съберат багажа, сърцето и да заобичат отново.
Ако искаш да се прибираш,
кажи дали ме оставяш,
да върна ли сърцето, взето назаем,
просто кажи, ако ще тръгваш.
Само любовниците остават живи / Only Lovers Left Alive (2013)
Филм за тези, които са музиката.
Този шедьовър на Джим Джармуш е или най-претенциозното, или най-съкровеното нещо, което ще гледате някога. Тилда Суинтън и Том Хиделстън са двойка вампири, които са запазили любовта си от времето. Запазили са я в музиката и в литературата, из улиците на по-стари от спомените градове.
Започнахме с въртене на плоча и ще завърша с такава. Плочата на живота се завърта, завъртаме се и ние и звездите и така завинаги.
