1. Тенар

Землемория – Урсула Ле Гуин



Dr. Horrible

tenar2Фактът, че точно Тенар оглавява нашата класация, ми се струва изключително закономерен. Не просто защото тя е създадена от жена, при това жена, известна със своите феминистични идеи. А защото Тенар е разнолика, събирателна героиня. Тя е главно действащо лице в два от романите за Землемория – втория и четвъртия. Но тези две роли са напълно различни една от друга, показват личността ѝ през два противоположни ъгъла.

Първата ѝ история е приказка за специалните хора, за тези, които съдбата е натоварила с определена мисия, тези, които са предопределени за велики дела. Тенар е откъсната от семейството си като дете. Всъщност правото да води обикновен живот ѝ е отнето още от раждането – тя е родена в нощта, в която е умряла предишната Първа жрица. Това означава, че щом навърши шест години, ще бъде отведена в храма, където да се подготвя за предопределението си. И тя заживява там, расте и се учи. Расте самотна, тъй като хората с мисия често са самотни, и се учи на неща, до които никога не би се докоснала, ако не беше специална. Това е история за самотата и тежестта на предопределеността, но също така за правото на избор и тежестта на свободата. Защото да живееш с предначертана мисия е трудно, но още по-трудно е да се откажеш от предопределението си, да се отречеш от това, за което си бил подготвян цял живот, да избереш да бъдеш свободен. „Свободата е тежък товар, бреме, огромно и странно, което духът не може да схване. Не е дар, който получаваш, а избор, който правиш, и изборът може да се окаже суров.“ В края на тази история Тенар се измъква от наложената ѝ мисия… и плаче. Плаче за годините, загубени във веригите на ненужното зло, плаче от болка, защото е свободна.

Втората ѝ история се развива много години по-късно, когато Тенар е вече възрастна вдовица, майка на пораснали деца. И този път героинята е напълно… обикновена. Живее в своята малка ферма и се грижи за невръстно сираче. Проблемите, с които се сблъсква, са проблеми на обикновена жена в нейното положение, много реални, много битови. И съответно средствата, с които може да се защити, са средства на обикновена жена. Но именно в тази обикновеност си проличава по един нов начин силата на жената. Не силата на Първата жрица, а силата на обикновената жена. Решителността на обикновената жена, волята ѝ живот, борбата ѝ в един мъжки свят, копнежът ѝ да намери смисъл в своето съществуване.

Историята на Тенар, както всички истории на Урсула Ле Гуин, е философска и метафорична. И авторката неслучайно е избрала да разкаже две толкова разнородни приказки чрез една героиня. Тенар не една и съща, но това не я прави противоречива или счупена, дори напротив – именно затова тя е така цяла.

Armydreamer

tenar4Урсула Ле Гуин не е автор с открито революционен подход, която настоява за ново, радикално бъдеще, за каквато може да се приеме Джоана Ръс. Не е и от онези писателки, които търсят същността на женското, онази есенция, горяла силно във времената на Атлантида, но затрупана под пластове патриархални плочи днес, каквато е Марион Зимър Брадли. Ле Гуин поставя героините си в мрежата на ежедневното, в едно своеобразно настояще, независимо дали това „сега“ е в приказното далечно минало от някое нейно фентъзи, или в още по-далечното хейнско бъдеще. Тя тръгва от познатото, от стереотипа дори, и започва да разплита и бродира наново. Разплетеното понякога е по-видимо и от разкъсаното, бродираното прилича на белег (от рана, от изгаряне, от дума). Но всичко винаги се случва със скоростта на онова гореспоменато ежедневно. Така и Тенар от Землемория, като младата жрица Арха („Изядената“) в подземен храм и като възрастна жена в отдалечена ферма, е образ игла, който не нарушава границите на класическото фентъзи, но ги изменя, прекроява. И прави това в най-обикновените си и до болка познати на читателя на фентъзи превъплъщения: помощница, приятелка, майка, домакиня, лечителка. Без побутване от съдбата, без подкрепата на мечове и белези на челото, само с това, което е. Може би затова и Ле Гуин избира нея от всички силни и героични магьосници на Архипелага, за да превърне едно хвърлено почти в ръцете на смъртта момиче в дракон.

Intery

tenar3Спекулативният жанр е извънредно плодотворна почва за социална критика, било то под формата на антиутопии, в които съвременни тенденции са екстраполирани до крайност, или на произведения за съвършено различни светове, чийто прогрес не е задържан от някои от проблемите в нашия. Много от тези критики са радикални (и) по отношение на половите роли, като Лявата ръка на мрака отново от Ле Гуин, където се поставя под въпрос цялото структуриране на обществата въз основа на бинарен пол, или Stars in My Pocket Like Grains of Sand на Дилейни, в чийто език универсалният субект е женски вместо мъжки.

Не това е пътят, който Ле Гуин избира в Землемория. И тук са засегнати фундаментални разделения като неприемането на жени в университета за магия, но по-голямата част от несправедливостите са осветени в обикновени и напълно нефантастични ситуации, чрез фино вмъкнати изречения, които много лесно могат да бъдат подминати разсеяно. В центъра на повечето от тези ситуации е Тенар с нейната смелост, емпатия и сила, както и с усет за малките и големите жестокости в поведението на хората. Тя е и една от трите познати ми фантастични героини, в чиято характеризация най-осезаемо присъстват жилки от феминизма в смисъла на конкретно политическо движение, адресиращо определени проблеми със специфични стратегии (другите две са от Kindred на Октавия Бътлър и от The Handmaid’s Tale на Маргарет Атууд).

В една от малкото сцени, които помня от Техану, Тенар говори с порасналия си син след дългото му отсъствие. На този етап от сюжета читателят вече е опознал възхитителната ѝ личност, способна на невероятни подвизи и почти неизчерпаема доброта, въпреки вътрешните ѝ самота и отчаяние. Но когато героинята пита сина си дали ще остане, той отвръща пренебрежително „ще видим“ и тя си спомня как покойният ѝ съпруг е отговарял по същия неопределен начин на всичките ѝ въпроси: „Отричаше й правото да пита и по тоя начин си запазваше свободата, основана на нейното невежество“. Тези интроспекции и наблюдения са нещото, което най-много харесвам в тази героиня: тя е не само пълнокръвен, силен и деен персонаж, но и е написана по начин, който те оставя по-чувствителен към човешкото страдание и по-състрадателен към изпитващите болка.

Demandred

tenar1За повечето читатели цялата поредица за Землемория, или поне първата трилогия, е посветена основно на Гед и другите герои остават тотално на заден план. За мен обаче Тенар е по-интересният персонаж, на първо място поради майсторски описаното постепенно преобръщане на мирогледа й в течение на Гробниците на Атуан. За около 150 страници Ле Гуин е успяла да представи убедително личностната еволюция на Тенар от безрезервна вяра в принципите и ритуалите на религията, за върховна жрица на която е подготвяна още от шестгодишна далеч от родното си семейство, до осъзнаване под влияние на събитията около нея, че повечето неща, на които са я учили, са неточни или откровени лъжи. Тя запазва добротата в душата си, въпреки че години наред ѝ е набивано в главата от другите жрици да е безмилостна към неверници и натрапници.

Друго нещо, което отличава Тенар за мен, е, че когато Ле Гуин ни я показва отново в Техану и Другият вятър, тези романи се развиват няколко десетилетия след Гробниците на Атуан, когато Тенар вече е вдовица и живее във ферма на остров Гонт. Тя е избрала тази съдба, въпреки че е имала възможност за слава и богатство в централния град на Архипелага. Тенар, която виждаме в Техану, е практически уникална за главна героиня във фентъзи роман – тя няма магически способности или супер сили и целият сюжет е фокусиран върху това как се грижи за осакатеното дете Теру, което е изоставено от родителите си, както и за Гед, загубил магическите си сили си и изживяващ сериозна личностна криза. Когато се сблъсква със заплахи, тя е принудена да бяга и да се крие, победите ѝ не са на бойното поле или на политическия фронт, а се състоят в това, че с много грижи, мъдрост и внимание, използвайки всичко, научено през годините, успява да подобри състоянието на Гед и Теру.

Въпреки, че около 25 години от живота ѝ се случват „извън кадър“, между края на Гробниците на Атуан и началото на Техану, помъдряването и промените в характера и вижданията на Тенар с натрупаните години са убедителни и тя, за разлика от много фентъзи герои, които се предполага да са в зряла възраст, наистина се държи и мисли като човек с богат житейски опит и отгледал няколко деца. Тази нейна зрялост и мъдрост, както и умението ѝ да се справя с тежки ситуации по мирен път, е причината Тенар от Техану и Другият вятър да е също много интересен персонаж, макар и да не изживява личностна еволюция като в Гробниците на Атуан.