Топ 10 Фентъзи героини
1. Тенар
Землемория – Урсула Ле Гуин
Dr. Horrible
Фактът, че точно Тенар оглавява нашата класация, ми се струва изключително закономерен. Не просто защото тя е създадена от жена, при това жена, известна със своите феминистични идеи. А защото Тенар е разнолика, събирателна героиня. Тя е главно действащо лице в два от романите за Землемория – втория и четвъртия. Но тези две роли са напълно различни една от друга, показват личността ѝ през два противоположни ъгъла.
Първата ѝ история е приказка за специалните хора, за тези, които съдбата е натоварила с определена мисия, тези, които са предопределени за велики дела. Тенар е откъсната от семейството си като дете. Всъщност правото да води обикновен живот ѝ е отнето още от раждането – тя е родена в нощта, в която е умряла предишната Първа жрица. Това означава, че щом навърши шест години, ще бъде отведена в храма, където да се подготвя за предопределението си. И тя заживява там, расте и се учи. Расте самотна, тъй като хората с мисия често са самотни, и се учи на неща, до които никога не би се докоснала, ако не беше специална. Това е история за самотата и тежестта на предопределеността, но също така за правото на избор и тежестта на свободата. Защото да живееш с предначертана мисия е трудно, но още по-трудно е да се откажеш от предопределението си, да се отречеш от това, за което си бил подготвян цял живот, да избереш да бъдеш свободен. „Свободата е тежък товар, бреме, огромно и странно, което духът не може да схване. Не е дар, който получаваш, а избор, който правиш, и изборът може да се окаже суров.“ В края на тази история Тенар се измъква от наложената ѝ мисия… и плаче. Плаче за годините, загубени във веригите на ненужното зло, плаче от болка, защото е свободна.
Втората ѝ история се развива много години по-късно, когато Тенар е вече възрастна вдовица, майка на пораснали деца. И този път героинята е напълно… обикновена. Живее в своята малка ферма и се грижи за невръстно сираче. Проблемите, с които се сблъсква, са проблеми на обикновена жена в нейното положение, много реални, много битови. И съответно средствата, с които може да се защити, са средства на обикновена жена. Но именно в тази обикновеност си проличава по един нов начин силата на жената. Не силата на Първата жрица, а силата на обикновената жена. Решителността на обикновената жена, волята ѝ живот, борбата ѝ в един мъжки свят, копнежът ѝ да намери смисъл в своето съществуване.
Историята на Тенар, както всички истории на Урсула Ле Гуин, е философска и метафорична. И авторката неслучайно е избрала да разкаже две толкова разнородни приказки чрез една героиня. Тенар не една и съща, но това не я прави противоречива или счупена, дори напротив – именно затова тя е така цяла.
Armydreamer
Урсула Ле Гуин не е автор с открито революционен подход, която настоява за ново, радикално бъдеще, за каквато може да се приеме Джоана Ръс. Не е и от онези писателки, които търсят същността на женското, онази есенция, горяла силно във времената на Атлантида, но затрупана под пластове патриархални плочи днес, каквато е Марион Зимър Брадли. Ле Гуин поставя героините си в мрежата на ежедневното, в едно своеобразно настояще, независимо дали това „сега“ е в приказното далечно минало от някое нейно фентъзи, или в още по-далечното хейнско бъдеще. Тя тръгва от познатото, от стереотипа дори, и започва да разплита и бродира наново. Разплетеното понякога е по-видимо и от разкъсаното, бродираното прилича на белег (от рана, от изгаряне, от дума). Но всичко винаги се случва със скоростта на онова гореспоменато ежедневно. Така и Тенар от Землемория, като младата жрица Арха („Изядената“) в подземен храм и като възрастна жена в отдалечена ферма, е образ игла, който не нарушава границите на класическото фентъзи, но ги изменя, прекроява. И прави това в най-обикновените си и до болка познати на читателя на фентъзи превъплъщения: помощница, приятелка, майка, домакиня, лечителка. Без побутване от съдбата, без подкрепата на мечове и белези на челото, само с това, което е. Може би затова и Ле Гуин избира нея от всички силни и героични магьосници на Архипелага, за да превърне едно хвърлено почти в ръцете на смъртта момиче в дракон.
Intery
Спекулативният жанр е извънредно плодотворна почва за социална критика, било то под формата на антиутопии, в които съвременни тенденции са екстраполирани до крайност, или на произведения за съвършено различни светове, чийто прогрес не е задържан от някои от проблемите в нашия. Много от тези критики са радикални (и) по отношение на половите роли, като Лявата ръка на мрака отново от Ле Гуин, където се поставя под въпрос цялото структуриране на обществата въз основа на бинарен пол, или Stars in My Pocket Like Grains of Sand на Дилейни, в чийто език универсалният субект е женски вместо мъжки.
Не това е пътят, който Ле Гуин избира в Землемория. И тук са засегнати фундаментални разделения като неприемането на жени в университета за магия, но по-голямата част от несправедливостите са осветени в обикновени и напълно нефантастични ситуации, чрез фино вмъкнати изречения, които много лесно могат да бъдат подминати разсеяно. В центъра на повечето от тези ситуации е Тенар с нейната смелост, емпатия и сила, както и с усет за малките и големите жестокости в поведението на хората. Тя е и една от трите познати ми фантастични героини, в чиято характеризация най-осезаемо присъстват жилки от феминизма в смисъла на конкретно политическо движение, адресиращо определени проблеми със специфични стратегии (другите две са от Kindred на Октавия Бътлър и от The Handmaid’s Tale на Маргарет Атууд).
В една от малкото сцени, които помня от Техану, Тенар говори с порасналия си син след дългото му отсъствие. На този етап от сюжета читателят вече е опознал възхитителната ѝ личност, способна на невероятни подвизи и почти неизчерпаема доброта, въпреки вътрешните ѝ самота и отчаяние. Но когато героинята пита сина си дали ще остане, той отвръща пренебрежително „ще видим“ и тя си спомня как покойният ѝ съпруг е отговарял по същия неопределен начин на всичките ѝ въпроси: „Отричаше й правото да пита и по тоя начин си запазваше свободата, основана на нейното невежество“. Тези интроспекции и наблюдения са нещото, което най-много харесвам в тази героиня: тя е не само пълнокръвен, силен и деен персонаж, но и е написана по начин, който те оставя по-чувствителен към човешкото страдание и по-състрадателен към изпитващите болка.
Demandred
За повечето читатели цялата поредица за Землемория, или поне първата трилогия, е посветена основно на Гед и другите герои остават тотално на заден план. За мен обаче Тенар е по-интересният персонаж, на първо място поради майсторски описаното постепенно преобръщане на мирогледа й в течение на Гробниците на Атуан. За около 150 страници Ле Гуин е успяла да представи убедително личностната еволюция на Тенар от безрезервна вяра в принципите и ритуалите на религията, за върховна жрица на която е подготвяна още от шестгодишна далеч от родното си семейство, до осъзнаване под влияние на събитията около нея, че повечето неща, на които са я учили, са неточни или откровени лъжи. Тя запазва добротата в душата си, въпреки че години наред ѝ е набивано в главата от другите жрици да е безмилостна към неверници и натрапници.
Друго нещо, което отличава Тенар за мен, е, че когато Ле Гуин ни я показва отново в Техану и Другият вятър, тези романи се развиват няколко десетилетия след Гробниците на Атуан, когато Тенар вече е вдовица и живее във ферма на остров Гонт. Тя е избрала тази съдба, въпреки че е имала възможност за слава и богатство в централния град на Архипелага. Тенар, която виждаме в Техану, е практически уникална за главна героиня във фентъзи роман – тя няма магически способности или супер сили и целият сюжет е фокусиран върху това как се грижи за осакатеното дете Теру, което е изоставено от родителите си, както и за Гед, загубил магическите си сили си и изживяващ сериозна личностна криза. Когато се сблъсква със заплахи, тя е принудена да бяга и да се крие, победите ѝ не са на бойното поле или на политическия фронт, а се състоят в това, че с много грижи, мъдрост и внимание, използвайки всичко, научено през годините, успява да подобри състоянието на Гед и Теру.
Въпреки, че около 25 години от живота ѝ се случват „извън кадър“, между края на Гробниците на Атуан и началото на Техану, помъдряването и промените в характера и вижданията на Тенар с натрупаните години са убедителни и тя, за разлика от много фентъзи герои, които се предполага да са в зряла възраст, наистина се държи и мисли като човек с богат житейски опит и отгледал няколко деца. Тази нейна зрялост и мъдрост, както и умението ѝ да се справя с тежки ситуации по мирен път, е причината Тенар от Техану и Другият вятър да е също много интересен персонаж, макар и да не изживява личностна еволюция като в Гробниците на Атуан.
Леко съм разочарован, че никоя от статиите за Тенар не започва с „Кой не знае Тенар, кой не е чувал за нея“.
Аз пък съм разочарован присъствието на цели 3 героини от „Песен за огън и лед“ в топ 10. Хайде, Денерис все някак може да се впише, но на другите какво им е толкова топ? Не е сериозно някак…
Разочарованите – давайте личните си класации, всички гледни точки са интересни 🙂
Благодарности за всички автори на класацията, но особено ми хареса Dr. Horrible как казва за героините: „Обичам я, защото…“ – наистина си личи, че не са му безразлични 🙂 Intery ме разсмя със закопаващото изречение за Алтея 😀 В частта за баба Вихронрав трябваше да споменете най-впечатляващата й черта: тя е постигнала дзен. Има невероятно големи сили и без проблем би могла да владее света, но не иска. Обожавам я за това!
Не знам, и на мен ми е леко… странно това толкова голяма част от класацията да е заета от героини на Мартин.
Имам чувството, че това се дължи на сериала, честно да си призная – точно като първото място на Тирион в предишната класация. Не съм чел книгите, всъщност, все още, но започва да ми идва в повече навсякъде да гледам и слушам за Старките и Ланистърите. Мисля, че това беше една от причините да зарежа сериала.
Що се отнася до моя класация – идея нямам, но при всички положения щях да намеря място за Арабела Стрейндж от „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“.
Всъщност един от критериите при гласуването беше да се придържаме към литературния образ на героите, а не към образа в сериала/филма/играта/комикса и т.н. Класирането накрая си беше математика и системата може да не е съвсем идеална, но при 13 души с различни вкусове не сме открили по-добра. От моите 10 влязоха само 3 например.
Доста добър Top 10. Със сигурност може и още персонажи да се сложат.
За момента се сещам само за Йеннефер от Вещерът (може би и Цири).
Сериалът „Game of Thrones“ е доста по-зле по отношение на героините, отколкото книгите. Особено по отношение на Кейтлин. 3 героини от поредицата може и да е множко, но факт е, че българските издатели не си падат особено много по поредици и романи с главни герои от женски пол (освен ако не е някоя вампирска бозица за тийнове), така че изборът не беше чак толкова голям, дори от отчитайки, че доста хора от екипа четем основно на английски в последните години.
Абе бива, ама личните ми предпочитания отиват повече към Баба на първо място, Нинив вместо Егвийн (да, през по-голямата част е дразнещ многознаещ нервак, но е доста по-реалистичен и ярък персонаж от идеализираната Егвийн), Аша Грейджой вместо Кейтлин или Денерис (не понасям и двете).
Колкото до липсващата Аря Старк – първоначално тя беше по-интересната от двете сестри, но с развитието на книгите отива към нещо от типа на Цири или Феро Малджин – в главата й липсва какво да е друго освен отмъщение.
Супер си е класацията. Лично от Песента ми допада Аря най-много, но забелязвам, че масово хората не я харесват. Спомена се и Йеннефер, страхотен персонаж, но предполагам Вещерът не е популярен сред негеймърите 🙂
Несериозно е Баба Вихронрав да е след Санса, изобщо не виждам тя каква работа има тук. Аря би била по-подходяща. Освен това леля Ог също не е за пренебрегване, да не говорим за дъщерята на Смърт пък. Йенефер от Вещерът, който бтв беше страхотна поредица много преди да го направят на игра. Моарейн също я няма, а тя си е една доста силна жена също. Другите ще ги проуча, когато най-после ми остане време за четене 🙂
Съгласен. Чел съм книгите (Вещерът) преди да играя игрите 🙂
Заслужава да е сред топ 10 🙂
И все пак… не мисля, че e възможно в един списък до 10 да отчетем всички добри пероснажи 😛
Моарейн Дамодред заслужава да бъде в този списък.
В класацията липсва и един много силен персонаж в лицето на Полгара Магьонсницата от поредицата „Белгариат“ – от Дейвид Едингс 🙂 Но наистина е много трудно да събереш в една толкова малка класация, толкова много героини 🙂
Кейтлин Старк за мен е всичко друго, но не и силна жена. Взима поредица от грешни решения. Предоверява се на Кутрето, подвежда сина си, пускай на свобода ценен заложник, без да има обещание от Тивин или Церсей, че наистина ще пуснат Санса, само на честната дума на Джейми, което пък предизвиква катастрофата със Карстарките – виновница за това е Кейтлин, предоверява се на Фрей и жертва брат си, сякаш може да оправи нещата. Води Тирион при сестра си, защото иска помощ срещу Ланистърите, пък после отказва на сестра си да го убие без съд.
Кейтлин Старк е една истерична жена – разбирам ако тук бяха Мелисандра или Аря, Кралицата на Тръните или дори Марджери….. Но Кейтлин Старк???!
Аз лично признавам че съм дълбоко разочарован от тази класация.
Къде остана моята любимка Сюзън – внучката на Смърт. Къде остана хилещата се похотливо Леля ОГ? Къде остана Славея Сладкопойна от Първата трилогия на Убиеца и шута или дори Кетрикен? Къде остана Нинив от Колето на Времето или Червената Соня на Робърт Джордан?
Как жени като Санса – която всеки я подмята както си иска, или супернаглата и кариеристична Егвийн Ал вийр Намериха път в тази класация? Щом Егвийн е тук защо я няма симпатичната, щура Елейн? Къде е Калан АМнел? а някоя от героините във Властелинът на пръстените или Силмарилион?
Тази класация е много сбъркана
Нещо много важно, което се пропуска от част от коментиращите:
„Разбира се, изобщо не претендираме, че този “топ” списък е обективен или дори представителен за масовата публика. Със сигурност обаче е представителен за вкусовете на хората от екипа, които участваха в гласуването, а именно 13 души с много различни интереси и начини на четене.“
Забавно е колко различни са мненията за едни и същи героини, когато се пречупят през призмата на четящия. За теб Санса я подмята всеки, но за Dr. Horrible – „И все пак Санса расте и оцелява. При това без да губи своята чистота и доброта, без да се изпълни с жестокост и озлобление към заобикалящия я свят. Тя ненавижда конкретните хора, които са ѝ причинили болка, но това не я прави суров и безскрупулен човек. Тя не мечтае за отмъщение и кръв, а за свобода и слънце. Осъзнава, че в реалния свят няма храбри рицари, но все пак избира тя самата да бъде благородна дама. Да се държи добре с хората, да проява милост към пияните шутове, да оценява дори малките жестове на доброта, които е получила от другите. И си казва, че ако някой ден стане кралица, не би искала хората да се страхуват от нея. Би искала да я обичат.“
Никога не сме имали идеята, че правим единствената и най-правилна класация на света. В крайна сметка сме 13 различни личности и този топ 10 просто показва къде са се пресекли вижданията ни за добре развити героини. Забележи не казвам готини, любими и т.н. Основният критерий поне за мен беше да са добре развити. В този смисъл Егвийн е една от героините в Колелото на времето, които израстват и се променят най-много.
П.П. Червената Соня в оригинал е героиня на Робърт Хауърд, която участва в един негов разказ, при това исторически, а не фентъзи. Фентъзи еквивалента е създаден от Рой Томас и Бари Уиндзор-Смит за нуждите на комиксите и съжаление най-ценното и качество е, че е облечена със железни бикини и бюстие.
Първо, тази класация не е за „най-силни жени“ (в какъвто и да е смисъл), а за най-добре написани литературни героини. Второ, силните личности също правят грешки. Трето, Кейтлин не прави повече грешки от типичния фентъзи персонаж, но й липсва късмета и „plot armour“-а на някой като да речем Джон Сняг или Ранд ал-Тор, затова и всичките й грешки са жестоко наказани. Четвърто, точно грешките и последствията от тях допринасят един герой да стане по-интересен. Гениите, които са вечно прави, късметът винаги е с тях и всичко им се получава от раз, са ужасно скучни.
Характерът на Кралицата на тръните, показан в книгите, общо взето се изчерпва с това, че прави язвителни забележки към всички около нея. В което няма лошо, тя е третостепенен персонаж с има-няма 15-ина страници присъствие общо и целта й е основно да добави малко хумор, обаче да я сложиш в класация за най-добри героини в цялото фентъзи за мен е тотален абсурд.
значи за най-„силни“ жени съм имал предвид най-волеви жени. До голяма степен бих приел и ако ставаше въпрос за „най-интригуващи жени“ Някой друг горе бе споменал, че класацията била за най-силни жени и аз не съм съгласен голяма част от личностите да са в тази категория.
Не мисля че това просто човек да оцелява, с цената на непрестанни унижения \Санса\ е някакво страхотно постижение, по-добре да си мъртъв, но с непокътната гордост.Съжалявам – това е мое виждане. Повече възприемам Аря която се бори в живота , но Санса? Какви са нейните успехи – беше любовница на Джофри, който я биеше, послушна съпруга на Тирион, Церсей я мачкаше, Петир я манипулира, леля й едва не я уби… и това че оцеляла – голям успех.
За Кейтлин Старк не бих казал, че й липсва късмет, но тя го пропилява с откровено казано налудничави решения. Първият й късмет е че Бран въобще оцеля – и то на два пъти. Вместо да си го къта – логично бе, че ще има трети опит за убийство – тя се юрна на юг. Стигна в Чертога незабелязно и не се възползва моментално да се измете с дъщерите си а взе да се доверява на Кутрето. Успя да улови Тирион и дори да стигне до сестра си – вместо да го заколи,му даде право на съд и го пусна да си ходи. Ерис да не би да е дал право на съд на Бриндън?
Както вече казах при нея не е до липса на късмет – просто взема налудничави решения. Ако беше останала в ЗХ Теон нямаше да може да го превземе, а ако беше се върнала от Чертога с дъщерите си Церсей нямаше да има Санса за заложница и Нед Старк нямаше да се отрече от думите си.
Не виждам Джон Сняг да е правил чак толкова много грешки – за човек, който никога не е учен да бъде лорд той се справи доста добре. Извоюва някои привилегии от Станис и въведе принцип на равнопоставеност между Свободни хора и Нощен Страж, сключи брак който да намали напрежението. Голямата му грешка бе накрая, че тръгна на война с даден лорд \и наруши привидния неутралитет\ при положение, че имаше твърде малко сведения и че държеше вълка си заключен, всичко останало бе правилно.
Червената Соня като извадим оригинала има толкова много книги и филми за нея \включително и на Питър Тайлър – аз се сещам поне 2\, а за Конан има над 70 разказа при положение, че само 18 са от Р.Хауърд и при това 6 не са били завършени…. Ясно е, че като говоря за Червената Соня имам предвид събирателния литературен образ наложен във фентъзито, а не образа от книгата на Хауърд.
Все пак приемам че класацията е правена от хора с интерес в екшъна, фантастиката и сълзливите мелодрами, а 13 души са твърде малко – аз лично съм участвал в класации където са гласували по 700-800 човека – така че едва ли извадката е представителна.
В този смисъл приемам, че всеки има право да си мисли каквото си иска, стига класацията правена между 13 души да не претендира за представителност.
Ще се повторя още веднъж:
“Разбира се, изобщо не претендираме, че този “топ” списък е обективен или дори представителен за масовата публика. Със сигурност обаче е представителен за вкусовете на хората от екипа, които участваха в гласуването, а именно 13 души с много различни интереси и начини на четене.”
Класацията е класацията на авторите на ShadowDance плюс няколко гост автори, които поканихме специално. Това е нашето виждане и не е задължаващо за никого 🙂 Интересите ни са малко по-различни от „екшъна, фантастиката и сълзливите мелодрами“, което би трябвало да е видно и от първото място.
П.П. Относно Конан – 21 произведения на Хауърд + 5 недовършени + 1 поема + 1 есе 😉 (Така де двата тома събрани съчинения на Хауърд са ми под ръка). Това е в общи линии качествения литературен Конан. Има много комикси с вариращо качество. Има и една камара романи издадени в Русия, които даже нямат автори по кориците, за да избегнат съдебно преследване.
Събирателния литературен образ на Червената Соня е… че е облечена със железни бикини и бюстие и рита задници. Мое лично мнение.
Но пък има доста основателна причина повечето фенове да не приемат особено сериозно нещата на дописващите Конан, Червената Соня, Соломон Кейн и пр.
Качеството или липсата на такова в книгите на Питър Тайлър е предмет на друг разговор. За мен не е плюс, че е писал за Червената Соня.
съжалявам ако съм бил малко остър. Мислех, че класацията претендира за представителност – както повечето такива класации.
„Качествен“ конан е много интересен, определение, някои от неоргиналните романи са страшно качествени. – например Конан Отмъстителя на Бьорн Найберг или повечето Конани на Робърт Джордан (Конан Непобедимия, конан Защитника на Трона, Конан от АКвилония и др.) и Дж. мадокс Робъртс (напр – Съкровището на Питон и Conan the Champion, кой знае защо преведено като конан НАЕМНИКА?)
Лично за мен Допълненията на Джордан към Хауърд са много по-стилни от Колелото на времето да речем.
Червената Соня е един доста сложен образ на антинчна феминистка – до голяма степене образа на Джордановата Карела (която е включена даже и като сериялена героиня ) е повлиянаот нея. Соня във литературата и филмите ни е представена като смела, решителна, волева жена, умее да се бие – на практика е женски еквивалент на Конан. Модел за феминистка, така както Конан е модел за „мачо“
Питър Тейлър и аз не го приемам много сериозно с неговите елфи, дриади, джуджета и т.н. той разглежда нещата в съвсем друг сетинг. Но пък той беше споменал, че е създал героя Хисар Зул (идвайки от Хисаря и думичката Зъл), който по-късно стана доста популярен чрез сериала. Освен това е българин и беше тъпо да не го споменаваме.
П.С. Без да се заяждам – гледах Землемория преди около десет-петнадесет години на филм и нищо не ми остана в главата, освен че се отегчих още преди средата на филма? стори ми се детска приказка, все едно Хари потър или Нарния? Даже от Властелинът очаквах повече навремето, а то – батални сцени. От един филм-фентъзи очаквам да е на нивото на Викинги или Спартак – кръв и секс да се леят от екрана. Първият Конан с Шварценегер също бе адски добър.
А когато главната героиня е жена – очаквам да чупи главите на хората около нея – като ЕСме вихронрав – зла, проклета, гадна, налага се над останалите – Йе, това е Жена, със главно Ж.
Някой сред първите беше писал – разочарованите да даваме лични класации
ето една такава
1 Сюзън Сто Хелит (Тери Пратчет) – най -пълно развитие на образа – от напълно невярваща в неща извън логиката до помощник на Смърт, а накрая има и романтична история със сина на Дамата Време.
2. Мелисандра (Мартин) – манипулатива, умна, чаровна, владееща тайнствени познания тя действа като сив карднил на крал Станис, а по-късно се опитва да играе тази роля при Лорд Командира Джон Сняг.
3. калан Амнел (Тери гудкайнд)- Изповедника, пред която се кланят крале и кралици, е скромна, добродушна и справедлива жена(по-скоро – момиче) която се бори със труден враг има лична драма – не може да има деца от мъжа който обича.
4. Леля Ог (Пратчет) – Леля е забавна, готина, може да преспи с 20 мъже и да обърне 50 кльопачки, но по-добре не я ядосвайтие, че ще откриете как хората ще се съберат да стачкувата срещу вас….абсолютно нероганизарано гарантирам ви! .
5. Елейн Траканд (Джордан) – щерката наследница е палава, щура, динамична, малко луда с много късмет и с двама приятели които са от Стоте Етаири – Мат каутон – Надувача на Рога, Лорда на Щастието, Принца на Гарваните и Биргит Каутолион Сребролъката. Това е достатъчно за да успеята и най-налудничавите й планове
6. Аря Старк (Мартин) – енергична, инатлийка, никога не се предава пред съдбата, желае да бъде жена-войн и да се прибере при роднините си.
7.Бруна (Питър Брет)- цинична, проклета, но справедлива – тя до голяма степен на помня Есме Вихронрав или Нинийв.
8. Се’Недра от Белгариада – хитро,щуро женче, което знае как да се налага. пък и е кралица.
9.Щом ще трябва да влючваме Робин хоб – Малта – тя преживява голяма трансформация на образа от егоистична, себична, хлапачка до енергична но разсъдлива млада дама, готова да се пожеретва за баща си, а също и за любимия си, умееща вече да борави с пари и т.н.
10 Десетото място оставям празно.
Тифани Сболки.
Приятно изненадан съм от избора на Тенар.
Много има да се каже и това е най хубавото, всеки може да каже по нещо различно в зависимост от начина по който я вижда.
Харесвам ми този подбор, доста по различен е от това което аз бих избрал, но това е и очарованието да погледнеш малко по различно.
И понеже не мога да устоя на изкушението ще изредя още няколко героини за които ми се иска да чуя коментар. (Очарователно е да съпоставиш собственото си виждане с това на други фенове които умеят да се аргументират)
N1. За мен винаги е била – Галадриел.
2. Чани ( Дюн) – Причислявам го към фентъзи романите
3. Ирулан – (Дюн)
4. Цири – (Вещерът)
5. Дара (Амбър)
6. Монцаро Муркато (Отмъщението на Монца)
7. Шалан (Пътят на кралете)
8. Влора ( Барутния маг)
9. Олга (Патрулите)
10. Надежда (Патрулите)