Еврокон 2016

Фантастиката в другите изкуства

Random

Крос-медиа: нови наративи на 21-и век. Един от най-подплатените със звезди панели: заедно с неизвестните за мен Mihaela Perkovic и Angel Luis Sucasas, гости бяха Ричард Морган, Риана Пратчет (наследницата на сър Тери, която вече отдавна се е еманципирала от името на баща си – най-вече чрез хитови AAA игри като новите части на Tomb Raider; в бъдеще от нея очакваме филмовата адаптация на Волният народец и телевизионна такава на поредицата за Стражата), Джон Клът (основният двигател зад  The Encyclopedia of Science Fiction). Дискусията беше изключително стимулираща, като фокусът, както става ясно от заглавието, падаше върху новите трансмедийни начини за разказване, върху смесването на медии, жанрове, истории, маханики и гледни точки. Бариерите падат с главоломна скорост. Както каза Ричард Морган, цитирайки свой високопоставен колега от Electronic Arts, “Гейм индустрията в момента е все едно кино индустрията през 1917-а година, тепърва се учим да експериментираме, все едно съвсем наскоро на някой му е хрумнало, че може да мести камерата по време на снимки”. Изграждането на т.нар persistent multiplayer games (т.е. игри, в които времето тече непрестанно и светът се развива дори когато играчите спят), правенето на истории около самите играчи, които оформят естествени наративно-гравитационни кладенци около себе си, системният подход към разказвачеството, ренесансът в книгите-игри (включително адаптации на фентъзи света на Морган) и хипертекстуалната литература (набираща все повече инерция благодарние на платформи като Twine, например) – всичките тези идеи хвърчаха във въздуха и създаваха усещане за вълнуващото бъдеще. Джон Клът пък внесе както нотка на оптимизъм относно новите възможности (договорът между писател и читател е пренаписан, светът става все по-порест и пропусклив), така и балансираща нотка на скептицизъм (кой е собственикът и режисьорът на тези нови светове?). В крайна сметка, както каза Клът, фантастиката (fantastika) е метод за познание на света чрез сблъсък с противоречията в него и не трябва да забравяме това, докато четем, гледаме, играем.

Комикси и научна фантастика (Blanca Rodríguez, Irena Rašeta, Richard Morgan) не беше от най-вълнуващите панели, тъй като липсваха панелисти, работили по наистина големи и дълги проекти. Все пак, Ричард Морган и този път беше интересен за зрителите. Британецът разказа за опита си на писател за Marvel, където е имал шанса да пише поредица за Черната вдовица. Неговият принос е направил героинята много по-интересна, доколкото мога да преценя от казаното от Морган, но в същото време като че ли именно това придаване на допълнително измерение отвъд сексапила ѝ е довело до спад на продажбите. Морган е работил по още една поредица на студиото, но в крайна сметка е успял да зарови и нея (всичко това ни го сподели с типичната си прагматичност и прямост). Ще го запомним и с призива му да убием супергероите, защото липсата на истински риск в техните истории ги прави много по-слабо интересни (тук очакваме бурна реакция от колегата Dr. Horrible).

ShadowDance, Хари Марков, Наско Славов и Елена Павлова

Финалът

Moridin

И така, няколкото дни Еврокон преминаха скандално бързо в тичане от панел на панел. Дойде време за заключителната церемония, която започна с култовия откъс от Doctor Who, в който се споменава за планетата Барселона, продължи с класическото изпълнение на Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе и завърши с тържественото предаване на евроконското знаме на следващите домакини от Дортмунд 2017.

Смело можем да повторим, че малко неща на този свят работят по-добре за поддържане на фантастичния огън у човек от тези прекрасни събития, които струпват на едно място много талант, много фенщина, много напредничава наука, достатъчно бира (в Барселона избягвайте Estrella и пийте Voll Damm!) и автори от световна величина. Някак недостатъчно е да се каже, че с нетърпение очакваме подобно нещо и в България. По-скоро да запрятаме ръкави и да се заемаме с организирането му 🙂