Клуб „Уибробия“
Клуб „Уибробия“ – Стара Загора* е основан на 01.01.2000 от група ентусиазирани любители на фантастиката, във времена, когато жанрът беше в кратковременен упадък. Бурното му развитие през 30-те до 50-те години на 20-и век, наричани Златна епоха, и последвалата Нова вълна през 60-те и 70-те бяха оставили в наследство огромно количество качествени, интересни, а също и епохални творби в различните изкуства – художествена литература, комикси, картини и илюстрации, кинофилми и тв сериали, които бяха в състояние да генерират и поддържат немалка фенска маса, въпреки свиването на пазара, дошло през 80-те и 90-те години. Тези десетилетия също се отчетоха с интересни произведения и автори, макар и по-малко на брой. Но това бяха рождените години на феномена Стар Уорс и на многотомните фентъзи поредици, вдъхновени от Властелинът на пръстените, чийто потенциал беше открит от филмопроизводството в първото десетилетие на нашия век. Това доведе и до новия бум в жанра фантастика. А междувременно Близард създаваше нова ера в игрите, в която играчите се обединяваха от клановата си принадлежност, независимо от географските си локации.
Но по онова време, когато беше основан Клубът, хората чели Толкин, а да не говорим за Джордан или пък Мартин, бяха малко и се нуждаеха от общност, в която да обсъждат любимите си герои и произведения. И макар членовете на Уибробия да са фенове на двата основни поджанра – фентъзи и научна фантастика, – което водеше до спорове (принципни, а не лични), всички бяхме обединени от желанието да популяризираме жанра и да подпомогнем развитието му в България.
Тук трябва да поясня, че фантастиката, като никое друго изкуство е облагодетелствана с организирана и влиятелна фенска маса, на която съвременните средства за комуникация ѝ стоят по мярка и от чиито критични мнение и натиск се оплакват дори корифеи като Лукас и Питър Джаксън. Но пък, художествените произведения се създават от творците за феновете, а не от творците за самите тях, така че чия е фантастиката, все пак? 😉
Междувременно, Уибробия е нещо като идеен приемник на по-стар клуб за фантастика, съществувал казионно в града и изчезнал с падането на социализма. Но част от връзките, създаващи мрежа от такива клубове в различните градове, базирана на интереси към жанра, а не на отпаднала идеология, бяха оцелели и за уибробци беше лесно да се свържат със сродните клубове в други градове, като Варна, София и Пазарджик. С тях започнахме да организираме извънградски сбирки, наричани кодово от нас колоквиуми, с цел обмяна на идеи, но и опознаване между феновете. Тази ъндърграунд общност стана основата, около която по-късно се разраснаха сродните общества на толкинисти, ларпъри, геймъри, конани… Последните от тази година са хоръристите от Лазарус. Няма рязка граница между тези общности, те често взаимно се преливат една в друга, тъй като членовете им участват в по повече от едно събитие, което прави годишния календар наситен с възможности за посещение на различни места.
Но в далечната 2000-а година имаше само едно национално събитие, на което да се събират феновете – Булгакон, и явно съществуваше глад за още. Затова, след големия успех на няколкото проведени от нас колоквиума, решихме да организираме и национална среща, на която да се събират заедно писатели, издатели, преводачи и фенове и да обсъждат проблемите и развитието на жанра в една неформална обстановка, сред природата на Старозагорски минерални бани. И тъй като, както споменах по-горе, искахме да подпомогнем развитието на жанра и родната фантастика, създадохме и литературен конкурс за фантастично произведение, роман или разказ, базирано на българските фолклор и митология. Първоначално наградата се казваше „Златен таласъм“, но после прие името на националното събитие „Таласъмия“, чието пълно име е: „Фестивал „Таласъмия“, посветен на фантастичното и приказното в българските фолклор и митология“. Първата Таласъмия беше проведена през 2001-а година, но има сведения, че съвсем първата, почти митична, е била още 2000-та.
Оттогава всяка година по Еньовден ден, тя се провежда при нестихващ интерес и посещаемост, макар и, принудени от промените в собствеността на станциите и хотелите, които през различните години сме ползвали за база, да местехме събитията на различни, за щастие съседни локации. Малко по-трудна беше съдбата на литературния ни конкурс.
Вдъхновени от величавата сага Властелинът на пръстените, ние искахме да открием българския Толкин или поне да създадем средата, в която той да се появи, защото родната митология е не по-малко интересна и разнообразна от скандинавската. Откритието на този конкурс бяха няколко много добри автори и повече от 2 дузини добри произведения, които успяхме да публикуваме в 7 сборника с разкази и 2 романа. Но откритие също бяха и множеството автори, желаещи да пишат по нашата тема и техният ентусиазъм към писането на литература, повлияна от българската митология.
Беше време, когато книгоиздаването беше значително по-достъпно от финансова гледна точка. Така например, парите за втория ни таласъмски сборник, вече апокрифен, тъй като тиражът е отдавна изчерпан, бяха събрани за половин час, като всеки от нас остави на масата в клуба каквато сума реши да отдели. По онова време тепърва предстояха още доста силни години пред конкурса, получавали сме и по 90 произведения годишно, но сега изпитваме затруднения да финансираме награждаването на творбите и издаването на сборника, поради което интересът на авторите, обяснимо, спада. Нашето желание е, разбира се, да излезем от тази неприятна ситуация и да можем да дадем газ на конкурса, който не е отменян никога, а само е забавил темпове.
Извън Таласъмия, клубният живот е организиран около седмичните сбирки, които по традиция се провеждат в петък вечер, като часът и мястото се съобщават със смс, няколко часа предварително – ние продължаваме да бъдем ъндърграунд общност. Клубното помещение, за наема на което събираме пари помежду си, е място, където се организират настолни и ролеви игри, турнири по MTG. За съжаление, за всички тези години общината не можа да отдели 1 помещение за нашата клубна и читалищна дейност и сме оставени да се оправяме както можем.
И тъй като любителите на фантастиката са изкушени от прогностиката, аз предвиждам още около 5 милиарда години живот на клуб „Уибробия“ в тази локация, както и многобройна и разнолика фенска маса на любимия ни жанр. Ако сте от Стара Загора и/или имате желание да посетите някоя от сбирките ни, може да ни пишете на Фейсбук страницата на Таласъмия.
Текстът е част от инициативата ни Фантастичният фендъм, с която целим да покажем на широката публика какво се случва из фантастичния свят в родината и да представим фенските организации и деятелите на жанра у нас. По-подробно за инициативата може да прочетете в редакционното ни от месец май. Тази седмица ви представяме старозагорския клуб „Уибробия“, който може да се похвали с дългогодишна история и голям принос към родния фендъм. Статията е дело на Жулиета Иванова, aka Тигър. Приканваме отново всички деятели на фантастиката (клубни, издатели, редактори и т.н.) да се свържат с нас (на admin-at-shadowdance.info), за да обсъдим публикуването на други такива текстове на страницата на списанието.