Цитаделата

Цитаделата е фентъзи уебсайт, създаден от Васил Мирчев през 2003 г. и понастоящем собственост на Александър Драганов. Основната му функция е да бъде портал за новини и ревюта от жанровете фентъзи, научна фантастика и хорър, като по-рядко в него се публикува лично творчество или фенфикове по популярни произведения. През последните години Цитаделата е името и на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър, създаден през 2001 г. под името Конан от Пламен Митрев. От 2003 г. председател на клуба е Александър Драганов.

Това съм аз, пишещият тези претенциозни редове.

Предполагам, всичко с моето битие на фентъзи деец започна някъде в мъгливите спомени от детството ми, когато мама реши, че ще е добра идея да ми чете преди лягане Билбо Бегинс или дотам и обратно, старото издание на книжката от Дж. Р. Р. Толкин, в което според Любомир Николов-Нарви може да намерите единствената илюстрация, където иначе скръбния и изтерзан Ам-гъл е ухилен като зелка.  Това, както и гащите на точици, с които бе рисуван Билбо, очевидно е оставило дълбока следа в моето въображение, тъй като Хобитът (както е по-късният превод на книгата от вече споменатия Николов) стана любимо мое четиво и щом се научих да сричам покрай комиксите за Мики Маус, се заех да си я припомня и след това я минах поне десет пъти, преди да продължа нататък с Властелинът на пръстените. Последва формиращ съзнанието ми период с приключенските романи на Карл Май, Едгар Бъроуз и Емилио Салгари, но за жалост не спрях дотам. Все още се чудя дали ако не се бях ограничил само с Винету, нямаше в момента да съм министър-председател.

Така или иначе, открих световете на фентъзито с книгите за Конан и Землемория, по които не се запалих истински, но по това време вече бях гледал и пиратски видеокасети с Междузвездни войни и стария филм за Батман с Джак Никълсън, което завинаги настрои мозъка ми на фантастична вълна. Един горещ летен следобед сключих сделка с баба си да нося една възголяма диня, а тя да ми купи романа Камъните на елфите от Тери Брукс и това предреши нещата, станах завинаги фентъзи фен.

Първите ми опити за клубна дейност бяха още в 7-мо СОУ „Свети Седмочисленици“, където, трябва да призная, опитът да намеря съмишленици бе осуетен от изключително тесния профил на първия ми клуб, посветен на демона, наречен Косача от стария преводач на Камъните на елфите /превод, който в интерес на истината ми допада повече от по-късното Жътваря на ИнфоДАР/. Към клуба проявиха интерес едно момче, което беше чело книгата, но не я харесваше, и още едно, която не я беше чело, но принципно му допадаше идеята за демон, който преследва елфи и цигани. Юнакът беше футболен ултрас, не бива да му се сърдите. Така или иначе, това не бяха основи, върху които може да се построи активен фендъм и аз зарязах клубната дейност за по-късни времена.

Те настъпиха през ваканцията между 8-ми и 9-ти клас на пребиваването ми в Националната гимназия за древни езици и култури, когато майка ми ме заточи да уча латински език, занимание, към което така и не проявих особен интерес и вместо това излях първия си „сериозен“ писателски опит върху една с нищо непровокирала такава агресия тетрадка. Горд с постижението си, реших да основа писателски фентъзи клуб „Дракон“ в училище, намерих още графомани, единият от които беше прочелото Тери Брукс момче от старото ми училище, и така започна моята активна дейност във фендъма. Ако не друго, то поне не ѝ липсваше амбиция, тъй като още в края на първия срок от годината клубът връчи награди за фентъзи на отминаващото хилядолетие, спечелени от Реймънд Фийст в конкуренцията на автори като Толкин и Тери Брукс. Тогава много държах във фентъзитата, които чета, да има елфи. Те, впрочем още са ми слабост, поради което и станах такъв фен на fluff-а по бордовите игри Warhammer.

10-ти клас, когато за повечето класици настъпваше 9-ти септември заради часовете по култура при легендарния учител Огнян Радев, аз се прилепих към списание Фентъзи Фактор, на които изпращах новини, разкази и ревюта /те публикуваха част от тях, за което сърдечно благодаря на Иван Атанасов, дал първия ми по-сериозен тласък като рецензент и автор/. Дали заради моето участие или не, но списанието в един по-късен етап банкрутира. Аз обаче бях набрал инерция и създадох новинарски бюлетин, който разпращах по мейлите на хората, след което обиколих и няколко сайта, в това число ShadowDance и Dragonclub, преди да намеря удобен пристан в Цитаделата на Васко Мирчев. С него се сприятелихме в една студена зимна вечер, след като няколко пъти се заплашвахме с бой в за щастие вече несъществуващия форум на Бард. Постепенно Васко порасна, аз не, и затова присъствието ми в сайта пусна корени, които прераснаха в това, че аз станах негов собственик.

Преди обаче да се превърна в мини-медиен магнат, вече се бях присъединил към още една инициатива. Към 11-ти клас вече си давах сметка, че училищният клуб е към своя завършек и заради това се навъртах към столичния клуб по фантастика Иван Ефремов. Именно там се запознах с Пламен Митрев, автор на книги за Конан Варварина под псевдонима Питър Дж. Тайлър, и двамата, заедно с още доста хора, основахме Националния Клуб за Фентъзи и Хорър, който в началото на съществуването си получи името на прословутия герой, изигран от Арнолд Шварценегер в първите филмови адаптации по Робърт Хауърд. В един момент на Пламен му писна да се занимава с дечурлига и председател на клуба станах аз, пост, който по пример на добрите демократични практики в Централна Азия заемам и до ден днешен. Накрая успях да се отърва от името на Конан и да сложа това на Цитаделата и за клуба и сега двете са едно и също. С какво обаче се занимаваме вече толкова години?

Идеята на сайта винаги е била да представя теми от и за феновете, демек да споделяме впечатления от любими книги и филми. В началото помагаше това, че аз и Васко имахме съвсем различен вкус, сега вкусовете ни са по-близки, но пък харесваме повече неща. Някога смятах, че е реалистично, постижимо и необходимо да намирам най-важните новини от жанра и да ги представям на читателите, признавам си, в светлината, в която исках да ги виждам аз. Днес вече смятам, че жанрът е абсолютно необятен – струва ми се като космос на човешкото въображение – и нямам никаква друга амбиция освен да споделям с читателите ни това, което е интересно на мен и на сътрудниците ни, сред които не мога да не спомена имената на д-р Искрен Иванов, Ивета Станиславова и Петя Иванова, оказвали ми неоценима помощ през годините. Резултатът е, че поне една трета от новините са за роботи, още една трета за ужаси и последната третина каквото там важно и значимо се случва по света и у нас.

Голяма част от историята на материалите в Цитаделата е била съсредоточена върху героичното фентъзи и young adult литературата. Аз съм имал удоволствието да работя и като преводач по имена като Р. А. Салваторе и Касандра Клеър и имах щастието интересите ми да съвпадат с професията ми. В този ред на мисли, не е тайна за никого, че най-голямо удовлетворение изпитах от работата си върху поредицата Героите на Олимп от Рик Риърдън, хумористично фентъзи, базирано върху старогръцките легенди и митове.

Клубът бе замислен с цел да запознава един с друг хора с въображение, които обичат книгите. Все пак по наше време настъпи периодът, в който на четящите тийнейджъри, особено пък тези, залитащи по фантастиката, се гледаше като на чумави. Просто искахме място, в което хора на един акъл да споделят маниите си и горе-долу това е концепцията, по която продължаваме да съществуваме и до днес, въпреки няколкото премествания – първоначално сбирките ни бяха в различни кафенета, после се наместихме в културен дом „Средец“, а в момента са ни приютили от „Книжен Център Славейков“.

Тук е мястото да спомена и най-голямото събитие, което успяваме да организираме, а именно годишните награди за фентъзи и хорър, които гласуваме в Цитаделата. Това е традиция, която не сме прекъсвали от 2001 г. насам, като се надявам, че за цялото това време сме давали една безспорно субективна, но интересна гледна точка.

Клубът прави и антологии, с които доста се гордеем. Досега това са Мечове в леда, Мечове в града, Мечове в морето и Мечове в космоса. Догодина ще има и пети сборник, Копия във времето. Шегувам се, разбира се – ще се казва Мечове във времето. В лично качество се надявам да съм представял достойно клуба и в сборници като Фентъзи Фактор, Звяр Незнаен, Замъкът на престола, До ада и назад, Вдъхновени от краля, Писъци.

В заключение няма как да не спомена и турбулентните отношения между Цитаделата и ShadowDance в миналото. Ще кажа само, че това не е период, който ме радва особено, но смятам, че е неизбежен за пубертета и не много различен от сблъсъците между футболни фенове или почитатели на различни музикални стилове. Надявам се да е останал безвъзвратно в миналото.

А какво ще донесе бъдещето? Най-вероятно още ревюта за Трансформърс, разбира се!

Текстът е част от инициативата ни Фантастичният фендъм, с която целим да покажем на широката публика какво се случва из фантастичния свят в родината и да представим фенските организации и деятелите на жанра у нас. По-подробно за инициативата може да прочетете в редакционното ни от месец май. Тази седмица за нас е удоволствие да ви представим Цитаделата и нейния идеен двигател Александър Драганов, преводач и автор на фантастика, в това число Хрониките на Ралмия (2008) и съвсем новата Сказания за ледената планина. По-отдавнашните ни почитатели може би си спомнят дългите пререкания, които сме имали с този клуб, но днес с радост си подаваме ръка за тази инициатива и вярваме, че сме оставили онези времена зад гърба си. Запознайте се с историята и успехите на Цитаделата в полето на родния фендъм. Приканваме отново всички деятели на фантастиката (клубни, издатели, редактори и т.н.) да се свържат с нас (на admin-at-shadowdance.info), за да обсъдим публикуването на други такива текстове на страницата на списанието.