7 великолепни супергеройски комикса, писани от жени
3. Angela: Asgard’s Assassin и Angela: Queen of Hel от Маргюрит Бенет
Това са две свързани поредици, разказващи за Анджела – най-голямата сестра на Тор и Локи, открадната още като бебе от Один и отгледана от Ангелите (които в марвелската вселена са зловещи наемници, търгуващи с всичко и извършващи всякакви услуги за пари, най-вече шпионаж и убийства). Първата поредица Маргюрит Бенет пише в съавторство с Кийрън Гилън (автор на страхотни поредици за Тор и Локи), а при втората вече е единствен автор.
Силата на тези комикси е в огромното им жанрово богатство. Това не е точно супергеройска история, макар персонажи като Тор и Пазителите на галактиката да имат важна роля. Това е вълшебно фентъзи за магии и кралства, в което героите пътуват из космоса и деветте реалности и от време на време похапват сладолед на Земята. Почитателите на епичното фентъзи и дворцовите интриги ще останат омагьосани от тази мистични история, започваща с изречението „Ангелът, който не беше ангел, вървеше през пустинята, която не беше пустиня.“
Освен това Angela: Asgard’s Assassin е идеална начална точка за читателите, които не знаят коя е Анджела. Богатата ѝ предистория не е обяснена за две страници в началото, а е разказана малко по малко, развита е слой по слой. Ако си търсите нещо наистина вълшебно и поглъщащо, това е комиксът за вас!
Маргюрит Бенет също така е написала истории за DC’s Bombshells, Batwoman и Red Sonja.
2. Daredevil: A Touch of Typhoid от Ан Носенти
Докато другите авторки в настоящия обзор са сравнително нови и всичките им комикси са излезли след 2000-ната година, Ан Носенти е истинска ветеранка и пише Daredevil още в средата на 80-те.
В арката A Touch of Typhoid (която наскоро беше преиздадена в доста дебеличък том) Носенти създава нова героиня – Тифозната Мери – която набира толкова голяма популярност, че става трайна част от историите за Дръзкия дявол и дори по-късните автори на поредицата публикуват множество истории с нея. С този образ Носенти взима всички клишета и рамки, в които хората поставят женските персонажи – девицата, курвата, жертвата, насилника – и ги разбива на парчета. После събира парчетата и изгражда от тях един цялостен герой. Мери страда от раздвоение на личността, тя буквално е няколко жени едновременно. Интересен е начинът, по който Деърдевил общува с нея, страхотно описан е процесът, чрез който Мат достига до разбирането, че тези различни жени са всъщност една и съща личност. В това има сякаш мета-коментар, за това как хората мислят за жените в категории и не могат да съзрят пълната, противоречива личност, която е пред тях. А прекрасният авторски почерк на Носенти превръща цялата история в абсолютно впечатляващо изживяване. Носенти успява да представи изключително реалистично не само образа на Деърдевил, но и атмосферата в бедняшките квартали на Ню Йорк и всяка страница, излязла под писалката ѝ, е същински шедьовър.
Впрочем малко по-рано тази година Мери направи своя телевизионен дебют във втори сезон на Iron Fist, изиграна безупречно от Алис Ийв. Покрай спирането на марвелските сериали на Нетфликс съдбата на телевизонната версия на героинята е неясна, но аз силно се надявам някой да продължи историята ѝ, защото определено искам да видя още от нея!
Освен петдесет броя на Daredevil Ан Носенти е писала също така Longshot, Classic X-men, Catwoman и Green Arrow и в продължение на няколко години е редактор на Uncanny X-Men и New Mutants.
1. Black Widow: The Name of the Rose от Марджори Лиу
Тази кратка история от пет броя завинаги ще остане в сърцето ми като един от най-прекрасните комикси, които някога съм чел. Черната вдовица е сред любимите ми персонажи, а Name of the Rose e най-любимата ми нейна история.
Обичам начина, по който Лиу интерпретира Наташа. Героинята е мълчалива, затворена, носи в душата си много тайни, които никога не би разкрила, държи се дистанцирано дори с най-близките си хора. Затова и някои автори я интерпретират като студена и безскрупулна личност. Но не и Марджори Лиу. В мълчанието на Наташа Лиу вижда топлина и обич. Нейната Наташа знае цената на любовта, изживяла е много неща и с натрупания опит е станала по-самовглъбена, по-затворена. Но не по-студена. Тя е човек, който твърде често е бил заклещван, затова позволява на другите хора да запазят дистанция, не ги притиска, не се бута в живота им. И въпреки това ги обича – искрено, чисто, неегоистично. Обича, без да има нужда да притежава.
Историята на Черната вдовица е изпълнена с противоречия – това не е необичайно за по-второстепенните герои в марвелската вселена. Тя е персонаж, развиван от много автори – всеки е добавял по нещо към характера и миналото ѝ, всеки е влагал някакъв нов елемент. Марджори Лиу взема тези объркана и разхвърляна петдесетгодишна хронология и извайва от нея единна история за превратностите и неочакваните изменения в живота.
Марджори Лиу също така е написала истории за X-23, Astonishing X-men и Dark Wolverine. За своята авторска поредица Monstress Лиу печели наградите Ейснър и Хюго.