Искрено и лично за 2018
За мен 2018-а беше бурно време на промени и нови изживявания. Това беше годината, в която най-после завърших дисертацията си и официално станах доктор по психология, преподавах не само в Софийския университет, но и в НАТФИЗ, което ми беше мечта от доста време, получих стипендия, с която отидох на лятна школа в Цюрих, където прекарвах вечерите, четейки Робин Хоб край река Лимат, започнах да работя като училищен психолог в едно съвсем обикновено квартално училище, което се оказа най-обогатяващото изживяване в живота ми, тъй като ми показа един напълно нов свят, съществуващ паралелно на видимата реалност. Беше великолепно. И през цялото това време имах радостта да се наслаждавам на невероятни произведения на изкуството!
ТОП 5 за 2018
5. X-men: Red
2018-а ми донесе много неща и едно от най-прекрасните беше завръщането на любимата ми Джийн Грей на страниците на Марвел в X-men: Phoenix Resurrection. И след като тя беше върната в света на живите, дойде моментът да потърси мястото си в съвременната нова реалност. И така се стигна до X-men: Red –история в 11 броя, където Джийн Грей вижда болката и страданието на света и се опитва да я излекува с любов и емпатия. Комиксът е възхвала на най-положителните, най-съзидателните качества на Джийн като персонаж, на нейната сила, търпение човеколюбие. Поредицата на Том Тейлър e съвършен пример за това какво може да бъде един съвременен комикс и аз съм благодарен, че имах щастието да я прочета.
4. Последният сезон на The Americans
Тази година излезе и финалният сезон на един изключителен сериал, който следя от самото му начало – The Americans. Уникалното в тази интелигентна шпионска драма за руски агенти в САЩ в годините на Студената война е това, че тя никога не представя нещата черно-бели. Заедно със съветския абсолютизъм и покъртителна жестокост сериалът показва руската издръжливост и класическия руски героизъм. Виждаме американската смелост и решителност, но също така американското лицемерие и безчовечност. В някои моменти се чудех как е възможно такава творба да бъде излъчена по американска телевизия. Когато сериалът започна в първите дни на 2013 г., светът още не беше изпаднал в нова Студена война, публиката на Евровизия все още аплодираше в екстаз изпълнението на руските бабушки, изобщо нещата тогава бяха различни. И може би затова именно сега е моментът да изгледаме отново The Americans и да се вслушаме по-внимателно в това, което има да ни каже за войната и омразата.
3. Нарине Абгарян в София
През тази година нашата хубава столица (и други градове в страната) беше посетена от един творец от световна величина – руската писателка от арменски произход Нарине Абгарян. Ако не сте имали удоволствието да прочетете Три ябълки паднаха от небето, то определено ви съветвам да го направите! Магическият реализъм в тази творба е толкова естествен и земен, че човек напълно се потапя в него и приема за истина всяка дума. Преди две години, съвсем изненадващо за издателите, този скромен роман стана най-продаваната творба на Панаира на книгата – просто чарът на прекрасното повествование и близостта на арменския бит до нашия се оказаха неустоими за родните читатели. На срещата с почитателите си в София Нарине беше прекрасна, заредена с топлина и светлина. Няма да забравя историите за детските ѝ лудории, за това как (по погрешка!) е взривила тоалетната в родната си къща с бензин и кибрит, как взривната вълна я е запратила директно през вратата и на леглото в съседната стая и как тя е лежала и плакала там – от болка, разбира се, но и защото е знаела, че този път няма да ѝ се размине.
2. Сериалите на Marvel по Netflix и техните фенове
През 2018-а добрите хора от Марвел ни поднесоха цели четири нови сезона – по един за всеки герой от Защитниците. И макар Люк Кейдж да ми беше скучен и посредствен останалите заглавия – втори сезон на Джесика Джоунс, втори на Iron Fist и трети на Daredevil – бяха абсолютно страхотни, всеки по свой собствен начин. Почнах всички сериали в деня на излизането им и ги изгледах или на едно, или на две сядания – в зависимост от това дали съм бил на работа в съответния ден. Няма да забравя тези топли моменти, когато просто се настанявах на мекия си фотьойл и си знаех, че единствената ми работа в следващите 13 часа е да се насладя на новите страхотни епизоди с любимите си герои. Обожавах тези дни, тези персонажи, тези актьори. Бих дал мило и драго, за да могат те да продължат да правят това, което правят.
Но след като Нетфликс така грозно и надменно спряха сериалите на Марвел (защото решиха, че вече разполагат с достатъчно продаваеми свои продукти и нямат нужда от нещо, което да носи пари и на тях, и на Марвел), станах свидетел на друго изключително нещо – всеотдайността и решимостта на феновете. #TheFandomWithoutFear ме радва всеки ден в онлайн пространството, кампаниите #SaveDaredevil продължават да изпълват душата ми с надежда. Нямам идея дали тези кампании ще се окажат успешни, но в крайна сметка резултатът не е толкова важен, колкото самата борба.
Както казва Брандън Сандерсън – „Пътят преди целта.“. И както казва Добромир Тонев:
Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.
1. Творчеството на Робин Хоб
2018-а беше годината, в която достигнах до финала на грандиозната сага в 18 тома на Робин Хоб. През изминалата година прочетох общо пет книги на Хоб – последните две от The Rain Wilds Chronicles, както и финалната трилогия Фиц и Шута. Излишно е да опитвам да опиша богатството, което ми подари тази поредица. Плътните, реалистични и пълнокръвни персонажи, качествената история, невероятната магическа система, огромният свят, изтъкан от елементи, които са хем самостоятелни, хем взаимосвързани…. Това беше несравнимо с нищо друго в читателския ми опит. Когато си спомням ключовите моменти от годината, си спомням всъщност Робин Хоб – как четях поредицата за Дъждовните гори на пейките край НАТФИЗ, докато студентите ми са в обедна почивка, как разлиствах страниците на Убиецът на шута – най-личната, камерна и нестандартна фентъзи творба, до която някога съм се докосвал – в парковете в Цюрих, как четях Гонитбата на шута в национален парк „Рила“ край Дупница и в хижичките на Витоша, как, уморен от подготовка за защитата на дисертацията, за три дни заразях всичко академично и се потопих ненаситно в Съдбата на убиеца… Всички тези мигове бяха прекрасни и се връщам към тях с носталгия…
След като приключих с романите от Realm of the Elderlings, започнах да чета книги, препоръчани от Робин Хоб. Макар Изтръгнати от корен на Наоми Новик да не ме впечатли, другите бяха невероятни – Мечокът и славеят на Катрин Арден определено ми влезе под кожата, а трилогията Разделената империя на Марк Лорънс беше отлична. През следващата година несъмнено ще прочета още доста неща от него. Благодаря ти, мила Робин!
Надежди и желания за 2019
5. Финалният сезон за Санса Старк
Ясно е, че качеството на Игра на тронове спадна, след като историята навлезе в етап, надхвърлящ разказаното в книгите. И ми е доста тъжно, че едно толкова могъщо литературно произведение като Песен за огън и лед най-вероятно ще остане незавършено, а тези персонажи и сюжети ще бъдат запомнени от масовия зрител основно в телевизионната си версия. Скърбя за това.
И все пак се вълнувам за финала. Искам да видя как ще го завършат, искам да разбера съдбата на Санса Старк. Допреди седмица не осъзнавах колко силна нужда имам от този финал, но когато в годишното промо на HBO, съдържащо само няколко секунди от Игра на тронове, видях Санса да казва на Денерис “Зимен хребет е Ваш, Ваше Величество“ с едно много особено изражение, осъзнах, че отчаяно имам нужда да разбера точно какво се случва със Санса в този момент и как ще приключи цялото нещо. My skin has turned to porcelain, to ivory, to steel!
4. Dark Phoenix
Това най-вероятно ще бъде последният филм от дългата поредица за X-men на Фокс. Знам, че повечето хора са скептични, знам, че студиото имаше някакви проблеми с първоначалните реакции към филма, затова го отложиха с девет месеца и се върнаха да презаснемат някои части от него. Но все пак това е Джийн Грей и няма как да не съм развълнуван!!! Противно на повечето хора, аз бях изключително доволен от Х-мен: Апокалипсис и наистина искам да видя какво ще направи Софи Търнър, когато ѝ дадат повече възможност за изява. Освен това филмът излиза в навечерието преди 30-тия ми рожден ден и това най-вероятно ще е последният филм, който ще изгледам, докато съм на 29. Искам да изпратя това десетилетие достойно!
3. Неочаквани неща на родната сцена
Не съм от хората, които обичат да плюят по родното изкуство, но понякога се налага. И все пак имам надежда в българските творци и вярвам, че дори веднъж на няколко години да излизат филми като Урок и книги като Афиши в огледалото, те пак са достатъчно ценни, че да успея да понеса море от бози като Воевода и Софийски магьосници. Надявам се 2019-а да ме срещне с други такива произведения, които да опознавам с удоволствие и да хваля без задръжки. Надявам се и преводната литература на родния пазар да стане по-интересна и разнообразна, надявам процентът на неанглоезична преводна литература да се повиши, надявам се в публичното пространство да се обсъждат заглавия, които не се ограничават до каталозите на Сиела и Колибри.
2. Avengers: Endgame
След като Infinity War ме смаза и съсипа, дойде време Endgame да събере разбитите частици на сърцето ми и да ги обедини отново. Заключителният филм от първата десетилетка на Марвел е нещо, за което се сещам почти всеки ден и което чакам със спокойствие и сигурност, защото знам, че ще дойде навреме и знам, че ще е перфектно. Наскоро продуцентът Кевин Файги обяви, че всичките трейлъри и промоционални клипове за филма ще показват кадри само от началните 15 минути. Което значи, че в киното ще ме чака един велик и неочакван свят. Ще бъде велико!
1. Disney+
Disney+ е името на дългоочакваната стрийминг платформа на Дисни, която ще стане активна около септември. Нямам търпение за всички прекрасни неща, които Дисни са ми подготвили! Имайки предвид колко са популярни гадовете Нетфликс (да, гадове са, спряха Деърдевил просто за да правят мръсно), Дисни ще трябва доста да се постараят, за да убедят зрителите да им дадат шанс. И те действително ще се постараят! Тяхната платформа ще включва не само популярни стари неща като всичките класически анимации, филмите на Марвел и всичко от Star Wars, но и тонове ново съдържание, заснето специално за Disney+. Ще има сериал Vision and the Scarlet Witch с Пол Бетани и Елизабет Олсън, ще има сериал Falcon and the Winter Soldier с Антъни Маки и Себастиан Стан, ще има сериал за Локи, от вчера се появиха слухове за сериал за Лейди Сиф с Джейми Алекзандър, ще има Star Wars сериал на Джон Фавро на име The Mandalorian, развиващ се между епизоди 6 и 7, с Педро Паскал (Оберин Мартел от Игра на тронове) в главната роля. Изобщо ще има много и прекрасни неща! И това няма да са евтини продукти, всеки от изброените сериали ще има бюджет около 100 милиона, които са повече от достатъчно, за да изглежда всичко отлично. Освен това Кевин Мейър, който оглави този отдел на Дисни, наскоро каза, че има възможност стрийминг платформата да върне Деърдевил и другите Защитинци! Представяте ли си???!!!!
Е, най-вероятно тези проекти няма да са готови през 2019-а, но това ще е година на новини, обявяване на творчески екипи, начало на маркетинг кампанията със страхотни рекламни клипове и постери, а всички знаем, че чакането на нещо любимо е не по-малко сладко от гледането на самото нещо. Така че определено ни предстоят славни времена!
Следва Годината на Yan
Hannu Rajaniemi, Ханну Райаниеми, зове се момчето :). но то е ясно – уникална трилогия за Жан льо Фламбьор (не зная дали така точно се изписва). Любима ми е вече, наитсина… даже май е на нивото на първите два Хипериона, хмммм (не, не нищо не може да го бие, обичаме Хипериона съвсем, с милимунка две-три повечко:)).
Финландецът и трилогията му са страхотни! Не зная защо ги няма още на български и не са продали вече няколко милиона ккопия (уви, около 100 хил. само).
Така де, знаем как се казва 😉
Но пък не знам (и ние) защо не са ги издали още…
Моето любимо откритие за 2018 беше Ева Грийн!
Прощавай, Moridin, опитът ми за шега не се получи, явно :)).
Гледах две негови интервюта преди няколко дни и водещите на едно от шоутата го наричаше „Раджаниеми“:D въпреки че той си се представи явно в началото. Не знам как се сдържа да не ги поправи (поне веднъж от 5-16-то пъти когато му объркаха името :)).
Наистина се надявам да ги преведат (па макар и в ограничен тираж)… доста по-добра от други научни фантастики е (например сагата ‘Червен Изгрев’, тук ще сложа още едно „доста“ отпред :Р).
Killua – Ева Грийн, с кое те впечатли ;)?
Откъде да започна!? 😀
Най-вече ме спечели с участието си в Пени Дредфул, който в момента гледам повторно. Такава отдаденост към ролята, такова присъствие, има някои действително феноменални сцени… Страхотна актриса е, и е супер магнетична и интересна.
След като се зарибих по нея и изобщо разбрах коя е (оказа се, че съм я гледала тук-таме, примерно в Мис Перигрин, Дарк Шедоус и т.н., но просто навремето не съм ѝ обърнала нужното внимание), се хванах да гледам и други неща от филмографията ѝ, която всъщност е учудващо кратка според мен, за близо 15 години на сцената. С приятна изненада открих, че доста от култовите ѝ роли са във фантастични/фентъзи филми, което е много яко 🙂
И така, минах 300 (втората част), Dark Shadows (по-готин беше, отколкото си го спомнях, а тук Ева Грийн е руса и я бях запомнила, че ми прилича на Ан Хатауей), Casino Royale (Веспър Линд е със сигурност най-готиното момиче на Бонд, а самият филм всъщност е много добър), Kingdom of Heaven (МНОГО ми хареса филмът, по-точно режисьорската версия… навремето не го гледах, защото беше получил доста слаби отзиви, но явно по кината са пуснали съкратена версия и нещо не се е получило), Perfect Sense (много сладък филм с Юън Макгрегър, в който странна епидемия покосява целия свят и хората започват да губят сетивата си, едно по едно), Sin City 2 (и този филм го бях гледала преди, но сега погледнах на него с нови очи и след като ролята на Ева Грийн във филма приключи, позагубих интерес и не съм сигурна дали изобщо го догледах). Хванах и единствения друг сериал с нейно участие, Камелот, но никога не съм обичала историите за Артур и засега съм само на първи епизод, та ще видим дали ще го мъча само заради нея.
Чакам с нетърпение Дъмбо, за който видях, че има малко участие (но и принципно обичам оригиналния филм на Дисни). Планирала съм да гледам и Еуфория, в който си партнират с Алисия Викандер, да изгледам повторно Златния компас, където явно също се вясва. Има още няколко, неособено известни филма с нейно участие, които със сигурност ще видя по-натам (Cracks, Dreamers, Womb и т.н.). Ще е със сигурност вълнуваща 2019-а! 😀
Ехаааа, наистина те е впечатлила!
Признавам, че Пени Дредфул, Син Сити 2 и още няколко други заглавия нейни, не съм гледала, мкар че са ми в списъка, да :).
Значи ще ги гледам тогава. О, а Дъмбо – кой ли не го чака?!!? Но тя сигурно ще направи добра роля. 2019 се очертва наистина да е пълна с изненади и да няма скучно (напротив пълно да е ;)).
Благодаря за споделените впечатления! Определно ще изгледам още 2-3-4 нейни неща ;)!
))
И аз минах на HBO GO през A1! Супер е според мен, щото трябва да се спонсорира мрежата, която ни продуцира възможно най-върховните сериали, че да влизат в категорията „арт“! И без това пиратстваме достатъчно 🙂 Бтв, само дето намалява lifespan-а на PC-то ти. Изяжда повече CPU и RAM 🙁
Търпението ми за новия албум на Туул също е на път да се изчерпа. Не знаех, че си фен. I hope it blows!
Пожелавам 2019 да е фантастико-щастлива за всички и да се кефим на яки сериали, музика, филми и игри.
Поздрави,
GusherGookVim
Яко! Мерси 🙂 I hope it blows too
Чест и почитания за „The Americans“, много хора правят грешката да го пропускат.
Абсолютно не ми пука колко възмутени, наранени, ужасени, осквернени и поругани се чувстват хората, които не искат да гледат герои от други раси, полове или сексуална ориентация.
–
Те тия хора са толкова много, че „Аквамен“, с цветнокожия главен герой, чак сега мина милиарда. Разбирам ти сантимента, всъщност, и го подкрепям, обаче, честно казано, аз искам по-малко филми за супергерои като цяло и повече високобюджетен екшън, който не е за супергерои и не е вързан към франчайз. Това, уви, няма да го получа, ама мога поне да мрънкам. („Аквамен“ е прекрасен, между другото.)
Както и да е, на първо време, всъщност, искам „Фантомът на операта“, дето ще го гледам в края на този месец, да оправдае очакванията ми. Обичам оригиналния мюзикъл твърде много.
И искам най-после да изсвиря „War of the Gods“, че в момента знам само първите пет такта…