Искрено и лично за 2018
Игрите на 2018
Годината за мен премина под знака на Overwatch. Колкото и да ми се струва, че Blizzard правят промените в баланса на прекалено случаен принцип и угаждат твърде много на безценните им професионалисти от Overwatch лигата, играта си остава голяма зарибявка, която все още може едновременно да ме вбеси, че губя, и да ме кара да играя още и още. Да можеше и да изчезнат завинаги Ханзо, Уидоу и Генджи…
Приятната изненада сред игрите, излезли през 2018 г., се оказа Assassin’s Creed: Odyssey. Изобщо не очаквах, че тя ще отнеме около 90% от свободното ми време в продължение на няколко седмици. Знаете как е – „Още един куест и спирам“ и в един момент установяваш, че е време за сън (или за изгрев). Ако трябва да съм обективен, играта има купища кусури – плоски герои, слаб сюжет, досадни морски битки, липса на оригиналност (крали са с две ръце от The Witcher 3 и Shadow of Mordor), липса на разнообразие сред враговете и прочие. Но пък Древна Гърция е изумително красива, битките са чудесни и предлагат предизвикателство почти до края, а някои от куестовете са толкова добре изпипани, че направо човек го хваща яд защо повечето не са такива.
Pillars of Eternity II: Deadfire напълно оправда очакванията ми. Надграждайки солидната основа на предшественика си, тя ни пренася в архипелаг, пълен със заговорничещи фракции, забавни пълнокръвни компаньони и NPC-та и купища врагове за трепане. Признавам, че главната сюжетна линия не е чак толкова интересна, колкото би ми се искало, но за мен добре написаните RPG-та се познават повече по страничните куестове, а тук те са страхотни – разнообразни, с много избори и обрати. Битките също са много по-малко фрустриращи, отколкото при първия Pillars of Eternity.
Разочарованието на годината се оказа Shadow of the Tomb Raider. Признавам си, отказах се далеч преди финала, но доколкото видях, играта не предлага почти нищо ново, сюжетът и диалозите са просто покъртително зле, а графиката не изпъква сред конкурентите както Rise of the Tomb Raider.
При игрите надеждите ми за 2019 г. са да излезе Cyberpunk 2077 и да покрие поне половината от огромните очаквания. PC версия на Red Dead Redemption 2 също е нещо, което би ме зарадвало, макар че имам едно, че и две, наум след прехвалената Grand Theft Auto V.
Книгите на 2018
Голямото ми съжаление за 2018 г. е, че прочетох съвсем малко нови фантастики. Събитие номер едно беше, разбира се, финалът на поредицата за Кейт Даниелс, който, да му се не надяваш, покри почти всичките ми очаквания. На всичкото отгоре, писателското дуо Илона Андрюс зарадва феновете си и с нов спин-оф, в който ме накараха да погледна със съвсем други очи на герой, когото до преди това не можех да понасям. Шапки долу!
В началото на 2018 г. прочетох The Stone Sky, последния том на спечелилата (приблизително) двадесет и девет квинтилиона награди поредица The Broken Earth. Няма да увъртам, той не може да стъпи и на малкото пръстче на първия том и затова останах с не чак толкова положителни впечатления за поредицата като цяло.
Приятната изненада беше The Shadow Campaigns на Джанго Уекслър – тя ме убеди веднъж завинаги, че всъщност фентъзи и барут може да си пасват чудесно, стига авторът да си свърши работата както трябва.
В последните месеци на годината намерих време да препрочета първите два тома от Kushiel’s Legacy на Жаклин Кери. Имах известни опасения, че може би на второ четене ще им открия повече слабости, но не – изчетох ги от кора до кора и за пореден път си помислих колко е жалко, че поредицата е толкова слабо известна у нас и подценена или напълно пренебрегната от болшинството читатели на Запад. Толкова емоционално задоволяваща и богата поредица, а ако човек чете отрицателните коментари, ще си каже, че е нещо като Петдесет нюанса сиво.
За съжаление, и през 2018-а не намерих сили да подхвана Съдбата на убиеца, финалът на последната трилогия за Фиц. Надявам се да успея тази година, колегите Killua и Dr. Horrible са ме убедили да ѝ дам още един шанс, но Фиц така ме вбеси в предишните два тома, че все отлагам ли, отлагам…
През 2019 г. очаквам с нетърпение Holy Sister, последния том на Book of the Ancestor, и началото на новата трилогия на Илона Андрюс с главна героиня Каталина, сестрата на Невада от Hidden Legacy (за която поредица, незнайно как, нямаме ревю?!?).
Сериалите на 2018
Гледах много малко сериали тази година. The Haunting of Hill House е пиршество за очите и ушите, но във втората си половина се дъни на ниво сценарий.
The Bold Type е сериал, който ни пренася в ежедневието на три млади служителки на фикционализирана версия на списание Cosmopolitan. В допълнение към типичните любовни драми и офис премеждия сериалът се опитва да повдига и наболели въпроси, свързани с феминизъм, расизъм и т.н. Проблемът е, че често го прави по твърде наивен начин и човек почва да си мисли защо не си карат по-лековато вместо да се мъчат с нещо по-проникновено. Но пък понякога успяват. Да си призная, поне петдесет процента от причината да не съм го зарязал още е Меган Фахи, актрисата, която играе една от главните героини. Тя е невероятно красива, очарователна и талантлива (не че сериалът е кой знае какво предизвикателство по отношение на актьорската игра, но все пак) и наистина ми се иска да играе в бъдеще в по-качествени сериали.
Надеждата ми за 2019 г. е сериалът по Вещерът да не е много зле.
Следва Годината на Moridin
Hannu Rajaniemi, Ханну Райаниеми, зове се момчето :). но то е ясно – уникална трилогия за Жан льо Фламбьор (не зная дали така точно се изписва). Любима ми е вече, наитсина… даже май е на нивото на първите два Хипериона, хмммм (не, не нищо не може да го бие, обичаме Хипериона съвсем, с милимунка две-три повечко:)).
Финландецът и трилогията му са страхотни! Не зная защо ги няма още на български и не са продали вече няколко милиона ккопия (уви, около 100 хил. само).
Така де, знаем как се казва 😉
Но пък не знам (и ние) защо не са ги издали още…
Моето любимо откритие за 2018 беше Ева Грийн!
Прощавай, Moridin, опитът ми за шега не се получи, явно :)).
Гледах две негови интервюта преди няколко дни и водещите на едно от шоутата го наричаше „Раджаниеми“:D въпреки че той си се представи явно в началото. Не знам как се сдържа да не ги поправи (поне веднъж от 5-16-то пъти когато му объркаха името :)).
Наистина се надявам да ги преведат (па макар и в ограничен тираж)… доста по-добра от други научни фантастики е (например сагата ‘Червен Изгрев’, тук ще сложа още едно „доста“ отпред :Р).
Killua – Ева Грийн, с кое те впечатли ;)?
Откъде да започна!? 😀
Най-вече ме спечели с участието си в Пени Дредфул, който в момента гледам повторно. Такава отдаденост към ролята, такова присъствие, има някои действително феноменални сцени… Страхотна актриса е, и е супер магнетична и интересна.
След като се зарибих по нея и изобщо разбрах коя е (оказа се, че съм я гледала тук-таме, примерно в Мис Перигрин, Дарк Шедоус и т.н., но просто навремето не съм ѝ обърнала нужното внимание), се хванах да гледам и други неща от филмографията ѝ, която всъщност е учудващо кратка според мен, за близо 15 години на сцената. С приятна изненада открих, че доста от култовите ѝ роли са във фантастични/фентъзи филми, което е много яко 🙂
И така, минах 300 (втората част), Dark Shadows (по-готин беше, отколкото си го спомнях, а тук Ева Грийн е руса и я бях запомнила, че ми прилича на Ан Хатауей), Casino Royale (Веспър Линд е със сигурност най-готиното момиче на Бонд, а самият филм всъщност е много добър), Kingdom of Heaven (МНОГО ми хареса филмът, по-точно режисьорската версия… навремето не го гледах, защото беше получил доста слаби отзиви, но явно по кината са пуснали съкратена версия и нещо не се е получило), Perfect Sense (много сладък филм с Юън Макгрегър, в който странна епидемия покосява целия свят и хората започват да губят сетивата си, едно по едно), Sin City 2 (и този филм го бях гледала преди, но сега погледнах на него с нови очи и след като ролята на Ева Грийн във филма приключи, позагубих интерес и не съм сигурна дали изобщо го догледах). Хванах и единствения друг сериал с нейно участие, Камелот, но никога не съм обичала историите за Артур и засега съм само на първи епизод, та ще видим дали ще го мъча само заради нея.
Чакам с нетърпение Дъмбо, за който видях, че има малко участие (но и принципно обичам оригиналния филм на Дисни). Планирала съм да гледам и Еуфория, в който си партнират с Алисия Викандер, да изгледам повторно Златния компас, където явно също се вясва. Има още няколко, неособено известни филма с нейно участие, които със сигурност ще видя по-натам (Cracks, Dreamers, Womb и т.н.). Ще е със сигурност вълнуваща 2019-а! 😀
Ехаааа, наистина те е впечатлила!
Признавам, че Пени Дредфул, Син Сити 2 и още няколко други заглавия нейни, не съм гледала, мкар че са ми в списъка, да :).
Значи ще ги гледам тогава. О, а Дъмбо – кой ли не го чака?!!? Но тя сигурно ще направи добра роля. 2019 се очертва наистина да е пълна с изненади и да няма скучно (напротив пълно да е ;)).
Благодаря за споделените впечатления! Определно ще изгледам още 2-3-4 нейни неща ;)!
))
И аз минах на HBO GO през A1! Супер е според мен, щото трябва да се спонсорира мрежата, която ни продуцира възможно най-върховните сериали, че да влизат в категорията „арт“! И без това пиратстваме достатъчно 🙂 Бтв, само дето намалява lifespan-а на PC-то ти. Изяжда повече CPU и RAM 🙁
Търпението ми за новия албум на Туул също е на път да се изчерпа. Не знаех, че си фен. I hope it blows!
Пожелавам 2019 да е фантастико-щастлива за всички и да се кефим на яки сериали, музика, филми и игри.
Поздрави,
GusherGookVim
Яко! Мерси 🙂 I hope it blows too
Чест и почитания за „The Americans“, много хора правят грешката да го пропускат.
Абсолютно не ми пука колко възмутени, наранени, ужасени, осквернени и поругани се чувстват хората, които не искат да гледат герои от други раси, полове или сексуална ориентация.
–
Те тия хора са толкова много, че „Аквамен“, с цветнокожия главен герой, чак сега мина милиарда. Разбирам ти сантимента, всъщност, и го подкрепям, обаче, честно казано, аз искам по-малко филми за супергерои като цяло и повече високобюджетен екшън, който не е за супергерои и не е вързан към франчайз. Това, уви, няма да го получа, ама мога поне да мрънкам. („Аквамен“ е прекрасен, между другото.)
Както и да е, на първо време, всъщност, искам „Фантомът на операта“, дето ще го гледам в края на този месец, да оправдае очакванията ми. Обичам оригиналния мюзикъл твърде много.
И искам най-после да изсвиря „War of the Gods“, че в момента знам само първите пет такта…