Жанр: Всякакви

Студио: Всякакви

Тази пролет имахме няколко големи заглавия, които се завръщат с нови сезони и въпреки това общото ниво като че ли беше по-ниско в сравнение със зимния сезон. Вероятно защото липсваше разнообразие в жанра на водещите заглавия – повечето бяха екшън фентъзита. Нямаше качествени мистерии, в романтиката имаше само един впечатляващ римейк, а slice of life и комедиите бяха по-слаби от зима 2019. Въпреки че уж е началото на годината, не усетих достатъчно свежест на аниме фронта… Но не унивайте – все пак има на какво да се радваме! Четете надолу!

Свръхестествено, фентъзи и научна фантастика

Западът си има Марвел и Авенджърите, а Изтокът си има… One Punch Man. С излизането си през 2015-а анимето стана пълна сензация и оттогава на всеки Анивенчър и Комик кон виждам поне пет-шест човека, облечени със суитшърта на Сайтама™. Не сте чували за него? Това е най-великият и непобедим герой на Земята (а май и във Вселената), който също така по една случайност е плешив и има депресия.

Ако сте фенове на One Punch Man, няма как да не знаете, че вторият му сезон е дело на друго студио. Вместо Madhouse шоуто вече е в ръцете на J.C.Staff. Въпреки че и двете студия са от големите играчи в аниме индустрията, разликите в подхода им към анимацията са големи и това веднага личи. Интернетът гръмна по въпроса и коментарите за новия стил на One Punch Man варираха от леко критични до гневно-истерични. Като се започне от очевидно пониженото качество на бойните сцени, мине се през променените дизайни на героите и се стигне до въпроса защо, за бога, има градиентен цвят по блестящото плешиво кубе на Сайтама – тълпата се изказа за всичко. Но мрънкането настрана, One Punch Man си е One Punch Man. Бих го гледала анимирано дори в оригиналния стил на автора на мангата, Onе – изглежда все едно сте оставили 5-годишния си братовчед с моливника и блокчето без надзор.

Другото огромно заглавие, което се завърна тази пролет, беше Attack On Titan, чиято първа част от трети сезон излезе през лятото на 2018-а и нещастните фенове трябваше да чакат почти половин година за втората част. За тяхна радост, във втората половина на сезона има много повече екшън и *drumroll* атаки на титани, за разлика от първата половина, която бе по-фокусирана върху героите и връзките помежду им. Чакането между частите може и да е било неприятно, но Attack On Titan е едно от малкото популярни анимета, които нямат филър епизоди, така че бъдете благодарни! Аз като човек, четящ манга, мразя от дъното на сърцето си цялата концепция на филърите, и шапка им свалям на Wit Studio, че още не са се поддали на изкушението. Трети сезон на Титаните е може би най-добрият досега, много сюжетни арки на героите биват завършени и драмата е на макс. Ако още не сте гледали анимето, ето едно малко фактче, което може да ви убеди – 54-ти епизод (17-и от трети сезон) с рейтинг 10/10 зае първо място в класацията на IMDb за телевизионни епизоди, като би сериали от ранга на Чернобил и Игра на тронове!

Bungou Stray Dogs също се завърна с третия си сезон, но нашият гост-автор Кицуне ме изпревари, като вече писа за него в своето ревю. За да не се повтарям с нея, само накратко ще кажа, че анимето разказва за детективи и мафиоти със суперсили, до един кръстени на известни писатели – японски и чуждестранни. Освен, че е очарователно визуално, успява да увлече вниманието – лично мен ме вдъхнови да прочета нещичко от класически японски автори като Осаму Дазай, например. Има негови разкази, преведени на български, тъй че налазвайте, мои книголюбни приятели!След като отметнах големите заглавия, време е да кажа и за личния си фаворит за сезона – Carole & Tuesday. Първоначално изобщо не очаквах да ми хареса, понеже на пръв поглед изглеждаше като сантиментална глупост, но много сгреших! Двете главни героини живеят на Марс и въпреки че са много различни една от друга, мечтата им е еднаква – да бъдат музикантки. Когато Tuesday бяга от задушаващия богаташки живот и семейното имение и отива в метрополиса Alba, съдбата я среща с независимата, решителна Carole. Тя е сираче, живее сама и си изкарва хляба с честен труд, като в свободното си време свири и пее на улицата. Тук не мога да ви опиша всички блестящи аспекти на шоуто, но може би най-впечатляващо е вниманието към детайла и безкрайната прецизност, с която е създадено. Това не важи само за анимацията (можете да видите прахта, която блести на слънчевата светлина!), но и за музиката, която ще си тананикате по цял ден, сценария, безкомпромисно орязан от излишни реплики и сцени, и дори заглавията на епизодите – известни песни, които всички обичаме. Доставете си това удоволствие и гледайте Carole & Tuesday дори да не е сред типичните жанрове, които харесвате.Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba е чедо на Weekly Shounen Jump, което гарантира за качеството му, и наистина аниме версията е на ниво. Историята се развива в миналото и проследява Танджиро, бедно момче, чието семейство е убито от демон. Оцелява единствено сестра му, която обаче също е превърната в демонично същество. Танджиро не я изоставя, а се заклева да намери начин да я направи отново човек. Длъжна съм да кажа, че откъм темпо сюжетът върви малко бавничко, но пък красивата анимация компенсира. Анимето, макар и не най-доброто от всички, все пак е сред отличниците на сезона.Като казахме отличници, да споменем и двойкаджиите. Първото разочарование се казва Wise Man’s Grandchild и е адаптация на младежка новела. Това аниме освен че е безсрамно клиширан исекай, успява да набута в себе си и безкрайно клиширана ученическа харем история, тъй че направете си добро и не го гледайте. Вторият пропуск, който може да направите, е на Fairy Gone, което главно дразни с пропиляния си потенциал. Артът – хубав, героите – симпатични, но сюжетът… Заливат те тонове суха информация под формата на отегчаващи разкази и задрямваш по средата на епизода.

Романтика и комедия

Животът е прекрасен, когато получаваме успешни нови тейкове на любими стари анимета. TMS Entertainment преобразяват шоджо класиката от 2001-ва Fruits Basket и резултатът е повече от добър. Историята за сирачето, което започва да живее в къщата на трима красавци с огромна тайна, се завръща преобразена с нов арт и по-модерно звучене. Разликите с анимето от 2001-ва са особено забележителни в бекграундите, светлосенките и доста по-реалистичния стил, какъвто имат новите шоджота. Големи промени в историята – в духа например на Dororo от миналия сезон – няма. Новото аниме следва плътно вече завършената манга, така че очакваме развитието на историята и финала да са доста по-консистентни.

На комедийния фронт имаме Sarazanmai, което определено не е за всеки. Разказва се за трима ученици, превърнати в каппа, след като счупват статуята на божеството пазител на града. За да си върнат човешкия облик, момчетата трябва да се борят срещу каппа-зомбита. Може би забелязвате, че шоуто силно набляга на тези типични японски демони каппа, които, интересен факт, са известни с това, че могат да извлекат душата на човек през дупето му. Това би трябвало да ви насочи горе-долу какво да очаквате от анимето. Като стил анимацията е цветна, весела и новаторска, както само студио МAPPA си могат.

Slice of life и училищен живот

Статуетката за най-рилейтабъл аниме получава Hitori Bocchi’s oo Lifestyle с главната си героиня, която има социална тревожност, не може да говори с хора и изобщо успява да направи всяка ситуация много неудобна и излагаща. Докато го гледате, хем ви е безкрайно сладко, хем смътно ви се струва, че гледате себе си в ролята на 15-годишно смотано хлапенце. Забавна е заигравката с имената на персонажите, които буквално значат най-характерните черти на героите – името на главната героиня Hitori Bocchi се превежда Сам Самичка, приятелката ѝ от детинство Yawara Kai е Добродушка, а двете ми най-любими са Kurai Kako – Тъмно Минало, и Onaka Peko – Къркорещ Корем (или Гладна Съм).

За десерт приключвам с едно мило музикално аниме, което определено си има кусури, особено в анимацията, но въпреки това е достатъчно добро, че да му отделите от времето си. Stop This Sound! ни разказва за група ученици, които се опитват да спасят от затваряне клуба по кото* в училището им. Имаме стандартните теми за силата на приятелството, доверието в другите и усърдната работа, но на мен най-интересно ми беше да науча повече за този класически японски инструмент и разните му там чалъми при свиренето. Чакам с нетърпение деня, когато ще излезе анимация за клуба по свирене на гайда от най-добрата гимназия в Смолян… Сигурна съм, че ще е не по-малко интригуващо (НФЦ, вас гледам!!).