Чернобил

Едва ли сте пропуснали, че Игра на тронове свърши. Много хора останаха със смесени чувства относно финала на тези осем години и съответно сериалът доста пропадна в класациите след последния си сезон. Почти веднага след това обаче НВО успя да създаде следващия огромен хайп с новия си минисериал. Чернобил предизвика силни реакции по целия свят, генерира чудовищно количество миймове и за съвсем кратко време се изстреля на върха на класацията на IMDB за сериали.

Снимка: НВО България

Предполагам, че за почти никой българин не е тайна случилото се в атомната централа в Украйна. Още от малки си разказвахме вицове и се шегувахме с тази авария, засегнала живота на толкова много хора. Последвалото експлозията почистване ангажира огромни ресурси, дори за суперсила като Съветския съюз. Драматизацията на случилото се определено би била интересна за всекиго и би предложила на мнозина поглед към не дотам известна част от историята. Така си и обяснявам този мащабен успех – умело вплитане на драматизация и исторически разказ за последователността на фаталните събития и човешките драми.

Кинематографията е невероятно добра – напоследък характерно за сериалите на НВО. Това, което беше един от малкото плюсове на финалния сезон на Игра на тронове, тук е изведено до съвършенство. Сцената, в която децата си играят в прахта, или в която погребват загиналите пожарникари и бетонът се затваря над оловните им ковчези рамо до рамо с много други, са невероятно въздействащи режисьорски хрумвания. Всичко е красиво и трагично. В епизодите се нижат една след друга безмълвни импресии с дъх на трагедия и обреченост, които подчертават ужаса, изпитан от хората там. На второ място – декорите и облеклото на героите изглеждат изключително автентично. В много от сцените бях удивен от вниманието към детайла (отново нещо, характерно за НBO) и точността, с която е пресъздаден животът в социалистическата държава през 80-те. Кашпите с цветя и парапетите бяха същите като тези в общината, когато бях малък, цедилника за чинии, масите, столовете – всичко това съм го виждал в домовете на бабите ми като малък. С комбинацията си от режисура, красиви сцени и пресъздаване на съветското ежедневие в дълбочина сериалът би резонирал поне у българските зрители с популярната напоследък носталгия по отминалите времена на късния социализъм, без същевременно да спестява нищо от ужаса на трагедията.

Сценарият, от своя страна, се възползва идеално от мащабите, които аварията в Чернобил му предлага. Истинските факти са вплетени в историята и в комбинация с диалозите ни представят широката човешка драма на инцидента. А за драматазъм в тази история мегдан има, и то много. Допълнително тази силна страна е подчертана от изкривяването на някои факти с цел по-силно влияние върху зрителите. Да, сериалът откровено прави промени в полза на кинематографията и драматичното развитие на сюжета. Наистина – не използва актьори с африкански произход, въпреки опитите за скандали в тази посока, придържа се преимуществено към истината. Но катастрофата на хеликоптера например не се случва в момента, в който е представена във филма. Процесът срещу обвиняемите за аварията също не изглежда по този начин и стои леко неубедително в завършека на сериала. Но няма как да направиш драматизация, без да жертваш частично точността, иначе би правил документален филм.

Снимка: НВО България

Плеядата от актьори е успяла чудесно да се справи с опита да пресъздаде руската действителност – за доста от тях не успях дори да допусна, че не са от Съюза. Бях стигнал дотам, че проверявах дали са руснаци или грузинци. Войниците Павел, Бачо и Гаро са типичен пример – само един от актьорите е със славянски произход, но и тримата са толкова естествени в пустошта на Чернобил, че дори за миг не би могъл да си помислиш обратното. Водещите каста блестят с играта си. Стелан Скарсгард е решил да излезе от амплоато си на секси чичко, който забавлява жени от всякакви възрасти, и драматичната главна роля му се е получила много добре. Джаред Харис му партнира като другия главен актьор с брилянтна игра. Няма как да не се споменат и Джеси Бъкли и Адам Нагайтис, които откриват сериала с изключително силна сцена. Голямо впечатление у мен остави и Пол Ритер, който играе Анатоли Дятлов. Последната сцена от сериала, която всъщност ретроспективно ни показва развитието на събитията в командната зала на реактора преди взрива, е изнесена майсторски от него и партниращите му актьори.

Снимка: НВО България

Емили Уотсън също се справя чудесно, макар героинята ѝ, г-жа Уляна Хомюк, да не съществува в действителност. Тя е сборен образ на всички учени, работили по отстраняване на последиците от аварията. Това е добър подход от страна на НВО. Нямаше да е удобно да ни представят комитет от двадесет плюс учени, които навсякъде вървят и консултират Валери Легасов (Джаред Харис) и Борис Шербина (Стелан Скарсгард). Обобщавайки ги в един герой, НВО постига икономия на каста и икономия в съзнанието на зрителя, който сега трябва да възприема само един образ в течение на целия сериал, вместо двадесет от време на време. Проблемът с г-жа Хомюк е, че тя, бидейки една от изкривените драматизации, за които говорех по-горе, често се държи нелогично и действията ѝ бият на очи на фона на останалата достоверност. Еманципацията и смелостта, които проявява на моменти, не кореспондират с осемдесетарската соц атмосфера в сериала. При някои нейни сцени ми се струваше, че действието е спряло да се развива в Съветския съюз, за сметка на някое далеч по-прогресивно общество, в което не се шири такова наблюдение над хората. Включването ѝ, разследването ѝ, влиянието ѝ върху Легасов – всичко изглеждаше малко пресилено, сякаш сценаристите не са били особено наясно с функционирането на държавния и обществен апарат в Съветски съюз. А може би са били наясно, но са направили и тази жертва на цената на драматизъм и малко повече екшън. В крайна сметка обаче Уляна Хомюк излиза като успешен образ, който прекрасно изпълнява своята роля, а Емили Уотсън партнира чудесно на Скарсгард и Харис.

Чернобил разказва по драматичен и визуално въздействащ начин за действителен инцидент. Да, възпява достойно и с уважение подвига на много безименни хора, жертвали здравето си да ограничат аварията – за това няма съмнение. За по-запознатите с историческия контекст обаче сериалът не предлага сюжетно кой знае каква добавена стойност, а може и да ги подразни със съзнателно свободното си аранжиране на сцени и факти от историята. Разбира се, с това си мнение не ангажирам никого, но аз през годините съм се интересувал доста от темата и, както може би си личи от текста, тези моменти веднага ми се набиваха на очи, а за по-достоверните елементи просто знаех какво ще се случи на екрана почти във всеки един момент. Това вероятно влияе на финалната ми оценка, но същевременно признавам, че сериалът все пак ни дава наистина невероятна възможност да видим историята отвътре и без да преувеличавам, Чернобил действително заслужава да бъде смятан за шедьовър.