Blade Runner 2019: Отново у дома „Блейд Рънър 2019“ #9-12

Миналата година от Артлайн издадоха Отново у дома, с което сложиха окончание на серията комикси, разглеждащи приключенията на блейд рънъра Аш през 2019-та и последвалите години. Междувременно, от източника получихме две нови серии: Blade Runner Origins, за която безспорно серията от 2019 проправи път, както тематично, така и стилистично, и Blade Runner 2029, от същите автори и де факто продължение на историята на Аш, след събитията в 2019. Тоест Отново у дома не е окончание в абсолютния смисъл, но като всяка, макар и междинна, спирка по пътя, е добър повод за равносметка.

Логично, историята поема след събитията от Далечни Светове, като Аш се е върнала обратно в Лос Анджелис, за да издири Сълуин, който няма намерение да се откаже от търсенето на дъщеря си. Причините за това, както вече знаем, не са бащинската любов и загриженост на Сълуин, а сделката му с Тайрел, които също се интересуват от момичето с неособено хуманни подбуди. Тоест интересуват се от генетичното ѝ наследство, тъй като е продукт на връзката между човек и репликант.

Самите автори използват страниците на Отново у дома донякъде за равносметка. Докато Далечни Светове беше с по-трансцедентална нотка и градеше чужди образи, към които само въображението ни беше препращало, под облеклото си Отново у дома е точно това, което заглавието гласи: архетипна история за завръщането при познатото, за откриването на устойчивите форми във времето и отсяването на преходните елементи. История за поставянето на нещата на мястото им. Виждаме Аш да задейства стари връзки, да се връща по стъпките си (нещо невъзможно според Хераклит) и като резултат стари врагове се разбуждат от привидната си летаргия.

Като последна история, броят в голяма степен съвпада тонално с друг неотдавна ревюиран комикс: четвъртото попълнение на Elric. Можем да зададем и същите въпроси, ако трябва да проблематизираме нещо в него. Дали Отново у дома е уморен и троснат завършек? Дал ли ни е толкова, че това рефлексивно обръщане към него самия, също да е съдържателно или ще се обърне върху себе си?

Безспорно Майкъл Грийн и Майк Джонсън знаят какво се иска, за да се разкаже една Блейд Рънър история. Докарват автентичното усещане и то сякаш без самоцелно препращане към сорс материала. Но този брой сякаш е единствено продукт – на формула, която вече се е износила. Дори ексцентричните моменти, като едни опаковани трупове, в конферентна зала, един лъв репликант и т.н., не могат да реабилитират тази ригидност, дори напротив, затвърждават я, когато не са поднесени подобаващо. Ако позволите сравнението, да го оценим с отличие, ще е като да сме учител, който да постави 6 на ученика за безупречното, но сухо и дословно възпроизвеждане на информация. За жалост има и такива „учители“, но нима този отказ или тази неспособност да се излезе отвъд някаква рамка, заслужава отличие?

На горния въпрос можем да отговорим положително само в една порочна среда. Което пък ни препраща към противопоставянето творба/продукт или изкуство/капитализъм, за което стана на въпрос и при комиксите по Dark Souls. На този фон, би било жестоко и несправедливо да обвиним Blade Runner комиксите в бездушност. Най-много в това, че поставят стила над субстанцията или формата над съдържанието. И в това, че не рискуват, естествено. В този смисъл Далечни Светове ни се хареса повече, като „най-рискова“ творба.

Във всеки случай, не можем да искаме Абсолют от нещо, което не го обещава, съвършенство от място, което не го предполага. Както казахме по-горе, Отново у дома не е окончание в твърдия смисъл. Просто там където е, ми се искаше малко повече тежест, малко повече ефект, по-малко deus ex machina и по-уравновесено темпо. Да, вероятно който не рискува, гарантира бъдещето си. Ала това е само едно порядъчно и поредно бъдеще, лишено от интригата на възходите и паденията. Хоризонтала, която знаем какво значи в клиничната практика.