Elric The Dreaming City

Последната част от най-новата комикс адаптация на Elric приключи цикъла за Мелнибонé. Така авторите от Франция избраха най-после да рамкират четирите излезли досега заглавия, несъмнено загатвайки, че изпод перото (и четката) им ни очакват още приключения с легендарния албинос-император на Муркок. Това, естествено, може само да ни радва!

Осъвременяването на историята и героите на сагата и изострянето на визията ѝ са неща, за които вече сме говорили тук. The Dreaming City продължава традицията в подобаващ дух. Сюжетно и тази част е хронологически еретична смесица от книжните първообрази. Комиксите обаче притежават собствена, по-синтезирана наративна рамка, в която конфликтите на света и героя изпъкват дори по-ясно отколкото в оригинала.

Скрити в мъглив залив, владетелите на Младите кралства са струпали флота си и се подготвят за нападение над Имрир – Сънуващият град. Островът обаче е достъпен единствено през коварния Морски лабиринт и само Елрик може да преведе човешката войска през него. Отдавна отказал се от претенциите си към Рубинения трон, Елрик сякаш е готов да съучаства в унищожението на собствения си народ, но във въздуха тегнат съмнения.

Сами по себе си, набезите на драконите и баржите на мелнибонианците по човешките брегове не са достатъчен мотив за съдействието на Елрик. Той съвсем не е героичен и движен от алтруизъм. Дори фактът, че тези набези всъщност са част от  собственото му издирване, не предизвикват някакво чувство за вина, не събуждат някакво чувство за дълг, не извикват някаква нужда от изкупление у него. Не би и трябвало. Демоничен пакт с Ариох и дъщеря му го разделят с дома и любимата. Той е прокуден и отговорността му лежи другаде.

Дори след всичките му странствания сред хората, след всичките дружби, които е скрепил с тях, той носи чудовищното си потекло и най-вече – обладания меч Буреносец. И двете по неволя го отчуждават от другите. И двете в един момент го обричат на трагична самота сред всички общности в мултивселената. Но не още… Елрик все още има дом, близки, възлюбена и не е приел подобна съдба. Той ще погуби покварения Имрир, но по свои причини, и ще спаси това, което му е драго на сърцето. Или поне така се надява…

The Dreaming City препраща не само към Имрир, но и към Р’лин К’рен А’а – градът на предците на Елрик, изгубен в джунглите на забравена земя. Преди да потегли като завоевател на бъдещето си, Елрик трябва да покори неясното си и конфликтно минало. Именно там, той търси причините си, там поема отговорността си като император на своя народ, при все иронията на съдбата, която го е разделила от поста. Самото пътуване през джунглата пък илюстрира перфектно един от особено атмосферичните и злокобни епизоди в сагата на Муркок.

Както казахме, французите са дестилирали перфектно книжните сюжети и са ги смесили превъзходно. Тоест, като адаптация, комиксите са брилянтни. Като заключваща част от цикъла ми се щеше обаче The Dreaming City да ни предложи малко повече. От една страна, повече Имрир и по-малко Р’лин К’рен А’а. Сякаш получихме повече от втория, за сметка на първия град, а това ощети контраста, който авторите градиха между двата. В случая не става толкова въпрос на желание за повече екшън наместо диалози, а на желание за по-комплексна развръзка на драмата, която предходните комикси заложиха.

Тоест, проблемът е чисто естестически и касае баланса на повествованието. The Dreaming City се занимава с мотивите на героя си и със светостроене и оправдания повече, отколкото с ефектно и епично разрушение и развръзка, което не е катастрофално, но просто не е подобаващо. Естествено, не съм застъпник на самоцелния и безконтекстуален екшън, но именно като такъв ми се видяха някои от панелите в комикса, поради не докрай балансирания сюжет.

Подобна небрежност извиква леко смръщване, на фона на прекрасното темпо и внимателно конструирания разказ в предходните комикси. The Dreaming City не е прибързана работа, нито е уморено и троснато слагане на окончание на поредицата, но съдържа сянка, която ни загатва за неприятности. В него има едно култивиране на съдържанието и структурата, което е подобаващо за последен комикс или дори за пореден в голяма поредица, но не и когато комиксите ти са едва 4 на брой с по 60-70 страници. Тогава седи твърде самоосъзнато, преждевременно и следователно някак изкуствено и арогантно.

Това обаче по никакъв начин не променя фактите. А те са че французите направиха за Elric това, което мнозина други не съумяха. Тези 4 комикса от по 60-70 страници са тяхната колосална и култова творба. Просто трябваше да го карат по-смирено и да я оставят да говори сама за себе си. Те успешно адаптираха книгите, промениха ги, но само за по-добро. Синтезираха съдържанието и го пренаредиха за новост и свежест, за повече консистентност и драма. Прекрасно илюстрираха света и героите, дариха ги не само живот, но и с по-изявена атмосфера и идентичност. Нададоха силен глас в комикс средите, който не е само ехо на Муркоковия, но е и техния собствен. The Dreaming City ни дава много и обещава повече. Няма как да не ликуваме!