Blade Runner 2019: Далечни Светове

Blade Runner 2019: Далечни Светове се появи на българския комикс пазар също толкова своевременно, колкото първата част, благодарение на Студио Артлайн. Ако подходите към него с необременен ум, изживяването дори надскача предния том. Това се дължи отчасти на по-оригиналната история – тук вече не можем да я обвиняваме в прекомерно отдаване на почит към предшестващата медия в Блейд Рънър вселената. Комиксът прави своето нещо достатъчно добре, за да не остави място за съмнения по въпроса. Пък и дори да не беше така, достатъчно много хора просто обожават отъркванията в изходния материал.

В случая с Далечни Светове сетингът ни е познат непряко, единствено от култовата реч на Рой Бати в края на първия филм. Далечните Светове са космическите колонии на човечеството, където социалното неравенство е отнесено до краен предел и се изразява на планетарно ниво. Има райски светове, места на вечно слънце, зеленина и отмора – за богатите и способните; има и адски светове, опасните работнически колонии – за репликантите от Нексус серията, които изживяват остатъка на краткия си жизнен цикъл. Но запознанството с тях не бива да е изненада, особено след като ни беше обещано в предходната част.

От този, както и от други панели в комикса, направо звучи Vangelis.

И все пак отчасти е изненада. Историята не поема директно след края на първи том, а няколко години след бягството на Аана „Аш“ Ашина и Клео Сълуин от Александър Сълуин и плановете му с Корпорация Тайрел да използват гените на момичето. Достатъчно време, за да стане Клео самостоятелна. Трансформацията ѝ е стряскаща в преждевременността си, но логична и необходима. И как иначе, героите не са избягали на един от райските светове. Райският свят е само мечта, сън, обетована земя за потиснатите и низвергнатите от съдбата герои. В този смисъл далечните светове са три и всеки е такъв по свой собствен начин – минната колония, на която са се скрили Аш и Клео, райската колония, за която Клео мечтае, и Земята – старият дом, вече недостъпен.

Несъвършенствата на Аш са другото нещо, провокирало израстването на идентичността у Клео. Предимство е това нейно „изваждане от строя“, понеже разчупва разказването и може би парадоксално, развива характера ѝ интригуващо. Дори тогава текстът е минимален: отношенията между героите са оголени до кости, а и в мислите си не позволяват повече, защото, както винаги, са твърде заети да оцеляват и да се справят със ситуациите, пред които са изправени.

Сетингът е представен в началото далечно, със затворническата рутина на репликантите, работещи в минната колония, а героите са някъде там, но те самите са се превърнали в своеобразни далечни светове. Тоест далечните светове вече нямат само физически, но и психически измерения – намираме ги, ако не неузнаваеми, то със сигурност променени. По-студени, по-сурови. И все пак човешкото е там, надеждата – далечна като блясък на звезда, но оцеляла сред цялата несправедливост и вражда. Дружбата между Аш и Клео – несполучлива в дребните неща, но станала несломима в същността си.

На този фон, началото на Далечни Светове идва ударно и със страхотно темпо – въведени сме в историята със затворническия церемониал, сред който познатите ни от предходната част фигури са си намерили места. А сюжетът съвсем скоро навлиза в такива (свойствени за вселената на Блейд Рънър) обрати, че последното нещо, което можем да наречем разказването, е „мудно“. Всъщност комиксът може да отнесе критика единствено в този аспект. Въпреки че историята е майсторски разнесена из страниците и панелите, някои обрати в нея са… посвоему противопоказни, ако не за киберпънк разказа, то за разказа изобщо. Герои идват и си отиват, взаимодействат твърде бегло помежду си и тяхната преходност е толкова осезаема, че не можем да усетим главните такива истински застрашени от или пък загрижени за тях.

По-сполучливата корица

Но изключвайки това, всички черти на доброто писане са там. Стегнатият стил, настроенията и детайлите прекрасно допълват арта. Който, както винаги е изящен. Още в откриващите сцени впечатлява с детайл и зрелище. Палитрата е от далечни цветове. Наситеността им е чужда, разнообразието – още повече, но това трябва да се счита за комплимент, предвид сетинга. В тази си част още по-силно ми напомня Invisible Republic, особено по-късните броеве (който ги е разлиствал, разбира какво имам предвид).

Като цяло Далечни Светове е прекрасно попълнение не само към Блейд Рънър вселената, но и към поредицата комикси, която очевидно се задава. Едно прекрасно продължение, по мое мнение дори по-добро от Лос Анджелис. Бързо набира темпо след поставянето на основите и е очевидно, че авторите му са във вихъра си. Поддържащите персонажи сякаш можеше да са по-разработени, но не отнемат много от иначе брилянтния сюжет и разказ. Артът отново е очарователен и сякаш критиките ми този път не важат с такава сила. Аз поне с нетърпение ще очаквам следващия брой на български.