Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта

Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта е първият филм на Марвел за 2022-ра (по план предстоят още два тази година). На този етап отдавна е излишно да обяснявам какво точно представлява тази киновселена и колко голям почитател съм на екранизациите по любимите ми комикси. Марвел успешно прилагат своята филмова магия вече 14 години. И явно ще продължават да го правят в обозримото бъдеще, като гледам колко добри са приходите още от първия уикенд на новия Доктор Стрейндж.

Историята е в по-малка степен продължение на първия Доктор Стрейндж и в по-голяма на сериала WandaVision. Стивън Стрейндж се опитва да се адаптира към света след събитията от Отмъстителите: Краят и междувременно сънува странни сънища, в които други негови версии водят битки с чудновати чудовища. Неочаквано в живота му се появява Америка Чавес – млада тийнейджърка, която твърди, че е от друга вселена и че е преследвана от ужасна зла сила. За да се справи с тази нова мистична заплаха, Стрейндж иска помощ от един от най-силните магьосници на Земята – Уонда Максимов, която напоследък прекарва дните си в изолация и уединение.

Няма как да коментирам сериозно филма, без да посоча едно от най-оспорваните решения на Марвел в дългоочакваното продължение. Става дума за сюжетен елемент, който се разкрива около 20-ата минута и който беше загатнат, но не буквално показан в трейлърите. Не го смятам за нещо, чието разкриване би развалило ефекта от филма, но ако изпитвате фанатичен страх от всякакъв вид спойлери, подминете следващите два абзаца.

Та, както казах, Стрейндж се обръща за помощ към Уонда. Но преди още разговорът да е приключил, добрият доктор осъзнава, че тя не е в настроение да му помогне, а вместо това иска да използва ситуацията в своя изгода. И така Алената вещица не е съюзник на главния герой, а по-скоро поема ролята на антагонист. 

Това интересно решение предизвика доста полялизираща дискусия в интернет пространството. Феновете на комиксите се радват, че Алената вещица най-после влиза в ролята на опасна и зловеща разрушителка, в която неведнъж е попадала в хартиените издания на Марвел. От друга страна, почитателите основно на филмовата вселена са донякъде разочаровани, че след като Уонда беше представена по толкова състрадателен начин в WandaVision, тук я виждаме в ролята на антагонист. За мен решението е страхотно. Защото обичам Уонда, обичам всички нейни версии и се радвам да я видя с толкова голяма роля. Освен това от Civil War видяхме, че настройването на героите един срещу друг може да е много емоционално и много успешно, така че определено не съжалявам, че Марвел са приложили този подход отново. А и има нещо гениално в това да ни покажат нейната гледна точка в  WandaVision, да ни накарат да я обичаме, и после да я постават срещу главния герой в новия филм. Това създава уникална ситуация, в която редица зрители ще подкрепят антагониста. Аз лично бях от тях и стисках палци за Уонда във всеки един момент!

Ако трябва да опиша филма с една дума, то бих казал зрелищен – ярки цветове, страхотни ефекти, надъхващи бойни сцени, шарени магически двубои, всичко е просто рай за окото. На места лентата направо граничи с кич, но в нито един момент не преминава тази опасна граница.

Режисурата е поверена на Сам Рейми, станал легенда за феновете на супергеройския жанр с иконичната си трилогия за Спайдър-мен, вдъхновила редица ключови елементи от съвременната киновселена на Марвел. Запознатите с творчество му знаят, че режисьорът има уклон към хорър жанра и това определено си личи и тук. Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта в никакъв случай не е хорър филм, но е изпълнен с повече хорър елементи, отколкото който и да било марвелски филм до момента. Усеща се, че Рейми е получил голямо количество свобода да разкаже историята със средствата, които намери за удачни. Радвам се, че Марвел дават все повече пространство на режисьорите си – както Вечните миналата година несъмнено носеше почерка на Клои Жао, така и тази лента е видимо направена точно от Сам Рейми.

Актьорската игра е страхотна, поне доколкото сценарият го позволява. Честно казано, не съм особено привързан към Бенедикт Къмбърбач в ролята на Стивън Стрейндж и това не се променя и в този филм. Къмбърбач е харизматичен, със силно екранно присъствие и успява да поднесе дори по-нелепи реплики по достоен начин. Същевременно обаче персонажът е прекалено статичен и сух, за да ме трогне истински.

Редица от актьорите от първия филм като Бенедикт Уонг, Рейчъл Макадамс и Чуетел Еджиофор се завръщат и тук и правят нелоши роли, дори изглеждат по-интригуващи отпреди, но може би това е защото не ги виждам за първи път. Ксочитл Гомез влиза в ролята ролята на Америка Чавес – героинята не е особено развита, но Гомез все пак е чаровна и напомня на главна героиня в детски сериал по Disney Channel.

Но всички те бледнеят в сравнение с титаничната Елизабет Олсън в ролята на Алената вещица. Сценарият дава на Олсън възможност да покаже множество различни емоционални състояния и тя доказва, че е напълно способна да се справи с това предизвикателство. Ревютата я сравняват с Мишел Пфайфър в Батман се завръща и Кейт Бланшет в Тор: Рагнарок, но според мен изпълнението ѝ е много повече от ехо на предишни комиксови дами. Каквото и да прави Уонда – дори когато действията ѝ не са особено похвални – зрителят инстинктивно я подкрепя, просто защото играта на Олсън е толкова плътна и поглъщаща, че нямаш друг избор, освен да симпатизираш на героинята ѝ.

Филмът има два по-централни минуса – краткото времетраене и опитите за хумор. Просто два часа не са достатъчни за тази история и би ме искало някои моменти да са по-разгърнати, а някои преходи – по-плавни. Колкото да шегите – знам, че хората не очакват много от хумора на Марвел, но истината е, че в някои моменти този тип майтапи могат да са наистина страхотни – Отмъстителите: Краят беше неочаквано смешен и редом с цялата епика имаше множество откровено забавни моменти. Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта обаче не успява да постигне този баланс и шегите му често са глупави, излишни и съвсем не на място. Но дори в тях се усеща желанието на Рейми да вкара повече ретро-елементи, което все пак мога да простя.

Доста хора са разочаровани от това, че филмът съдържа по-малко появи на други герои от очакваното. В последните месеци из нета вървяха какви ли не безумни слухове – за Том Круз като алтернативна версия на Тони Старк, за сцени с Тоби Магуайър, дори за Даниел Радклиф като Уолвърийн. Но във филма няма нищо такова. За този проблем виня рекламната кампания. Муливселената на лудостта не съдържа много изненади, но все пак има няколко коза в ръкава си. И освен това филмът ни поднася една от най-дългоочакваните появи на комиксов персонаж от по-стари супергеройски филми, която несъмнено щеше да взриви нета, ако не беше разкрита още в трейлърите.

Макар да не е съвършен, Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта все пак успява да бъде зрелищен екшън със сърце и душа. Битките са надъхващи, емоционалните моменти са въздействащи, Алената вещица получава страхотен филм, а Доктор Стрейндж има симпатична поддържаща роля. Какво повече може да иска човек?