Вечните

Вечните е третият филм на Марвел, който излиза тази година, след Черната вдовица и Шан-Чи (и това без да броим игралните сериали на Дисни+). Няма как да ви опиша радостта си, че след тежката 2020-та, в която не излезе нито едно заглавия, най-уважаваното студио за комиксови филми отново е на крака и редовно ни доставя материал за обсъждане! Дано повече не се налага да изживяваме година без Марвел!

Подобно на Шан-Чи, Вечните се отдръпва от героите и сюжетите, които вече познаваме, и насочва вниманието ни към неизследвани късчета от богатия художествен космос на марвелската вселена. В центъра на сюжета са вечните – група безсмъртни създания с велики сили, които от древни времена защитават човечеството от своите врагове – зловещи чудовища, наречени девианти. Хилядолетия наред вечните са предпазвали хората от девиантите, като са внимавали да не нарушат драстично естествения ход на човешката история. Така преди няколкостотин години най-после се е стигнало до момент, в който девиантите са унищожени. Изпълнили мисията си, вечните остават на Земята и тихо се опитват да се впишат в човешките общества. Но когато нов девиант с особени способности се появява в сърцето на Лондон, вечните разбират, че трябва отново да се съберат и да разплетат мистерията, която се завърта около тях.

В много отношения това е най-различния филм на Марвел. Нито сюжета, нито характеристиките на героите, нито стила на лента съответстват на познатата ни формула. Може би това е причината някои от зрителите да останат разочаровани и да дадат на филма изключително ниски оценки. Аз съм човек, който принципно харесва почти всички заглавия от тази киновселена и очевидно нямам против шаблона – стига да се изпълни добре, той може да стане основа на множество добри истории. Но също така нямам против да видя нещо различно. Комиксите на Марвел са разнообразни, доста по-разностилни и творчески от филмите им. Беше редно това художествено богатство най-после да се просмуче и върху големия екран. Именно оригиналността на Вечните прави филма не просто добър, а директно го запраща в моя личен топ 5 на тази вселена.

В тематично отношение, Вечните е по-богат и многопластов от почти всички останали марвелски филми. Режисьорката Клои Жао влага символика както в персонажите, така и в сюжетите. Може би това дава основание на някои зрители да твърдят, че метафорите и тематичните пластове на филма са им дошли твърде в повече, но аз лично не го усетих така.

Вечните повдига множество сериозни, философски въпроси, като подхожда към тях по сложен и интелигентен начин. В това отношение филмът ми напомня на класическата научнофантастична литература, занимаваща се с общочовешки проблеми с високо ниво на абстрактност. В него няма да видите елементарно разискване на основните точки от платформа на двете главни партии в САЩ. Целите, които Вечните си поставя, са много по-големи, въпросите са в него са на много по-високо ниво.

Част от ниските оценки се дължат на това, че според някои филмът се фокусирал прекалено силно върху това да покаже хора от различна раса и сексуална ориентация – в лентата има азиатци, индийци и чернокожи хора, една от главните героини има увреждане на слуха, в един момент виждаме на екран първата гей целувка в марвелски филм. За мен лично това е изключително несъстоятелна критика точно за това заглавие, тъй като филмът изобщо не се фокусира върху тези неща. Не крещи проповеднически „Я гледайте – тази маргинализирана група също може да е яка и да рита задници, колко сме смели да го покажем, нали?!“. Вместо това приема разнообразието в човечеството за нещо естествено и нормално. Казва, че има всякакви хора – прост факт от реалността – без да се тупа самохвално по рамото, че го е казал. И насочва вниманието си към философски проблеми като смисъла на живота, правото на власт, еволюцията, конфликта между догматичността и емпатията. И го прави красиво.

И като казах „красиво“ – няма как да не отбележа, че това определено е най-красивият филм на Марвел. Операторската работа е страхотна, цветовете са съчетани изящно, костюмите и декорите са подбрани перфектно. През цялото време на филма чувствах огромна естетическа наслада и си представях как след време си го пускам вкъщи пак и пак.

Актьорската игра също е отлична. Джема Чан, която познаваме от Humans, поема ролята на Серсея – най-близкото, което филмът има до главна героиня. Серсея е от този тип персонажи, които често присъстват в отборни филми, но никога не са основния фокус – емпатична и топла героиня, с малко по-пасивни суперсили. Аз лично винаги съм обожавал такива образи и бях изключително доволен, че точно този персонаж е главната водеща фигура, вместо да е част от фона. Ричард Мадън (Роб Старк от Игра на тронове) влиза в кожата на Икарис – великолепен войн, който е безстрашен, непоклатим и божествено красив. Ролята отива изключително много на Мадън и не мога да си представя друг съвременен актьор, който би се вписал в нея по-добре. Кумейл Нанджиани е Кинго – най-забавния герой във филма, който осигурява гладка ведрост в иначе по-сериозната история. Анджелина Джоли играе Тена – енергична борбена героиня, влизаща с охолство във всяка битка. Честно казано нейната роля е по-малка, отколкото очаквах, и съм доста доволен от начина, по който Джоли се вписва сред останалите. Аз много я харесвам, но леко се притеснявах, че тя ще изпъква прекалено много, ще се опита да привлече вниманието към себе си, което би било лошо, тъй като отборните филми са групова задача. Но Джоли напълно ме опроверга!

Всъщност ако трябва да посоча недостатък, може би бих казал, че все пак персонажите бяха прекалено много и филмът не успя да отдаде нужното внимание на всеки от тях. Няколкото най-главни са реализирани добре, но другите бяха само щрихирани. Може би ако филмът беше още малко по-дълъг (макар 156 минути да не е малко!), или пък ако беше представил три-четири героя по-малко, нещата щяха да са по-балансирани.

И въпреки това не знам дали разговорът за дълбочината на героите изобщо е удачен в случая. Вечните наистина е различен филм, не следва шаблона на Марвел, в който се запознаваме добре с някой персонаж и после виждаме как този персонаж избира да се превърне в герой. Структурата на филма напомня повече на 60-тарски фантастичен разказ – цялото нещо е построено около концепция, а не около героите. Да, персонажите си имат личности, имат си специфични чувства, характери и настроения, не са празни дъски (или поне повечето от тях). Но филмът не си задава въпроса как героите са стигнали до тези чувства, не изследва психологическите причини за тях, а се фокусира върху последствията от тях за историята. В интернет се срещат мнения как това не е трябвало да бъде филм, а Дисни + сериал. Не съм съгласен. Първо, тогава историята щеше да загуби уникалната си визия, която е създадена за киноекран. И второ, един евентуален сериал би разкрил повече за героите, да, но би загубил ядрото на историята, би загубил фокуса върху конкретна научнофантастична концепция и би размил централния конфликт.

А именно централният конфликт беше много интересен и изключително въвличащ. Това лично за мен беше един от най-смислените, най-интригуващи проблеми, които сме виждали в супергеройски филм – не беше просто някакъв лош злодей и някакъв благороден герой, а съдържаше множество пластове, множество философски и етични измерения. За мен беше удоволствие да гледам как ситуацията се развива и с радост мога да кажа, че филмът не се подхлъзна към избора на лесно и повърхностно решение.

Много ми е интересно по какъв начин събитията от Вечните ще се отразят на цялостната Марвел вселена. И ми се струва, че последиците ще бъдат изключително значими. Струва ми се, че рано или късно Земята ще трябва да отговоря за изборите, които вечните направиха, докато бяха на нея, героите на нашата планета ще трябва да защитят действията на безсмъртната извънземна раса. И аз лично нямам търпение да го видя!

Цялостното ми мнение за Вечните е изключително положително. Ако във времена на пандемия и зелени сертификати решите да отидете на кино само веднъж, моят съвет е да видите на голям екран точно този филм. Заслужава си!