Фантастичните животни: Тайните на Дъмбълдор

Когато първият филм от поредицата Фантастичните животни тръгна по кината през 2016 г., той беше посрещнат с общо взето единодушен възторг. Вълшебният свят от романите на Джоан Роулинг се беше завърнал на екран в цялата си прелест – магьосническите дуели, специфичния хумор, епиката, визуалния екстаз, чудатите създания – всичко си беше на мястото. Е, да, историята изглеждаше малко по-обикновена и не чак толкова емоционална, но все пак това беше само първи филм и изпълни задачата си да постави добри основи и да ни запознае с новите герои. При втората лента обаче нещата бяха различни. Неясният и объркан сюжет и липсата на напрежение и динамика бяха само част от нещата, които накараха доста зрители да загубят вяра в бъдещето на поредицата. Няколко години по-късно, след редица забавяния и безброй драми зад камера, се появява и третата част – Тайните на Дъмбълдор.

Действието се развива няколко години след събитията от предишния филм. Злият магьосник Гриндевалт (в чиято роля този път влиза Мадс Микелсен) е посъбрал съюзници, поразршил е влиянието си и сега си поставя още по-амбициозни цели. Единственият, който може да застане на пътя му, е Албус Дъмбълдор (Джъд Лоу) – негов бивш любим и настоящ най-силен противник. Когато двамата са били във връзка, те са сключили кръвен пакт – нещо като магическа клетка, заради която не могат да се атакуват директно. За да осуети плановете на Гриндевалт, Дъмбълдор събира малка група магьосници, включваща както познати герои като Нют Скамандър (Eди Редмейн) и Джейкъб Ковалски (Дан Фоглър), така и нови лица като професор Ели Хикс (Джесика Уилямс). Армията на Гриндевалт, от друга страна, включва разкайващата се Куини (Алисън Судол) и объркания Кридънс (Езра Милър). Двете групи се изправят една срещу друга в поредица от сложни маневри и контраманеври, въртящи се около живота на едно изключително рядко фантастично животно.

Цялостното ми мнение за Тайните на Дъмбълдор е, че това е един несъвършен, но все пак изключително ценен филм. Историята е по-сериозна отколкото в първия филм и много по-динамична отколкото във втория. За жалост сюжетът е и една идея по-объркан, отколкото би ми се искало. Актьорската игра е отлична, във визуално отношение филмът е същинско пиршество. За мен това е най-добрият филм от поредицата до момента.

За да се подготвя, реших да изгледам първите две части непосредствено преди новия филм. Определено не съжалявам за решението си – редица от по-слабите елементи на предишните заглавия се осмислят, ако бъдат разглеждани като преход към третия филм. Това е още един от големите плюсове на Тайните на Дъмбълдор – той прави и предишните части по-ценни и по-необходими.

За разхвърляността на сюжета няма смисъл да говоря особено. Истината е, че всички филми от света на Хари Потър до момента са били малко или много разхвърляни, всички са съдържали странни неща, които са неизяснени или объркващи. Просто в миналото имахме книгите, където всичко беше разказано подробно и обяснено по ясен и достъпен начин. При Фантастичните животни нямаме тази основа, не можем да си кажем „ооо, това беше много по-детайлно представено в книгата. И това определено е проблем.

Като изключим този съществен минус, Тайните на Дъмбълдор е просто прекрасен. Това е може би най-красивият филм от магьосническата вселена. Операторската работа е отлична и придава на историята изящество и плътност. Гримът и костюмите също са на високо ниво, като визията на някои от персонажите, особено Куини и Кридънс, е много илюстративна за психичните процеси, които се случват в тях. Магьосническите битки са вълнуващи, визуалните ефекти са на ниво.

Но най-голямата сила на филма е несъмнено актьорската игра. Джъд Лоу е поразителен в ролята на младия Дъмбълдор и успява да пресъздаде един изключително комплексен и многопластов образ. Мистериозност, самота, остроумие, мъдрост, суетност – всички пластове на Дъмбълдор, всичките му различни аспекти – всичко е там. И е просто вдъхновяващо. Макс Микелсън също е отличен в ролята на Гриндеволт – много по-добър от Джони Деп, много по-обран, по-харизматичен, по-властен. И химията между двамата е страхотна. Еди Редмейн и Дан Фоглър отново са хем забавни, хем затрогващи. Новото попълнение Джесика Уилямс също е много свежо – актрисата е чаровна и придава човечност на всяка сцена с нейно участие. Героинята не е особено развита и ден след филма не мога да кажа нищо за характера ѝ, но самата Уилямс има много приятно присъствие.

Емоционалното ядро на филма категорично са отношенията между Дъмбълдор и Гриндевалт. Връзката им е представена сложно и интригуващо. Уорнър брос станаха обект на критика с решението си да отрежат 6 секунди от филма за китайския пазар – става дума за точно две реплики, в които Дъмбълдор казва, че той и противникът му в миналото са били „lovers”. Макар да е ужасно тъпо, че подобно рязане изобщо е изисквано, не мисля, че премахването на въпросните две реплики успява да заличи романтичния хомосексуален характер на връзката между двамата персонажи. Няма как да се премахне основата на целия филм. Тайните на Дъмбълдор е история за един интелигентен самотен магьосник, който разбира, че любимият му вече е преминал границата, отвъд която няма връщане, който осъзнава, че тази любов му е коствала всичко, и който, дълбоко в сърцето си, още носи трошици от тази любов. Това не са просто шест секунди, целият филм е за това! Дори с премахнатите две реплики, пак имаме ключовата сцена, в която двамата докосват гърдите си и слушат туптенето на сърцата си, пак имаме елегичната реплика на Гриндевалт от финала на филма – Who will love you now? . За да се изреже тази история, трябва да се забрани целият филм.

О, за малко да забравя – фантастичните животни тук са не просто притурка към филма, а са централен елемент от сюжета. Това беше много яко развитие и определено ме зарадва.

Първоначално поредицата беше засмислена като съставена от пет филма. Но безбройните скандали зад камера и по-непопулярната втора част си казаха дума и за момента Тайните на Дъмбълдор има най-слабия бокс-офис от всички ленти от света на Хари Потър. Така че е доста възможно това да е последният филм от поредицата. И ако се притеснявате за съдбата на героите – тук съм, за да ви успокоя. Тайните на Дъмбълдор всъщност представлява един доста приличен завършек на историята до момента и финализира сюжетните линии на повечето от главните герои по уместен начин. Разбира се, би ми се искало да видя финалния сблъсък между Дъмбълдор и Гриндевалт – дуел, за който знам, че е бил най-зрелищният магьоснически двубой в историята. Би ми се искало да видя как Нют се жени за Тина. Би ми се искало да има още магия и още фантастични животни. Но ако историята завърши тук, то аз определено няма да остана неудовлетворен, защото с тези филми получих повече, отколкото очаквах.

Ако все още не сте гледали Тайните на Дъмбълдор, то определено ви съветвам да го направите. Струва си.