Потърсихме 20 спомена за списанието по случай 20-ата му годишнина. Представяме ви приятели на жанра от различни поприща, които през годините са се докосвали до ShadowDance по един или друг начин. Благодарим на всички тях за споделените мигове, за добрите думи, но преди всичко – за това, че помагат фантастиката да намира все повече почва, устрем и сърца в родината. Наздраве на всички тях и на всички вас!

Владо Полеганов

Писател, редактор и преводач на фантастика, член на екипа на списание „Сборище на трубадури“

Първите ясни спомени често са по-голямо дело на въображението и желанието, отколкото на чистата и съвестно работеща памет. Предполагам, че моята най-ранна среща с Шадоуденс се е случила чрез линк, който ме е отвел до текст, който пък е насочил мислите ми към някакъв свят. Фантастичен във всички смисли на думата, също като самото списание. Останалото би трябвало да е, както се казва, история. Но не е.

(Всъщност е или поне може да бъде разказано като такава. И тя да има герои, които от непознати с никнеймове стават близки с имена. И пространства, които от виртуални стават реални. И някои сцени. Например: стая в апартамент, в който се случва някакъв фендъмски купон; не влязох нито веднъж в нея, но надникнах няколко пъти и всеки път хората вътре гледаха нещо на монитора на компютър; стая, която, както се оказа по-късно, е била пълна с хора от Шадоуденс. И разговори, които са почти безброй.)

Така че останалото е по-скоро бъдеще. Защото Шадоуденс е все по-малко списание и все повече свят. И то от онези, които с всяко завъртане разширяват и себе си, и вселената около тях. Като книгите на фантастите, които Ле Гуин нарича “реалисти на по-голямата реалност”. Или като огледалата на отец Инир: не връщат просто образи, а сочат към най-чудни и необятни пространства.

Юри Илков – Генерала

Една от легендите на родния фендъм, основател на пазарджишкия клуб „Аркадий и Борис Стругацки“, създател и главен редактор на списание „Тера Фантастика“

Новината за 20 годишнината на ShadowDance ме гръмна от упор! Кога станаха? За списанието научих от някой от клубните фенове, но вече не помня кой. Беше ми интересно да чета ревюта и други неща от страниците на списанието. Мил спомен ми е наградата за принос към фантастиката, която ми бе връчена от екипа в една много приятна зала на бул. Ал. Стамболийски. Приятни са и спомените от гостуването на фенове от ShadowDance в клуб „Иван Ефремов“ и емоционалното представяне от тях на любими книги. Имам и един комплекс за вина към ШД, свързан с това, че не успяхме с Христо Пощаков през 2006 година в Киев да спечелим наградата за най-добър фензин на тогавашния Еврокон…

По случай юбилея пожелавам дълголетие на списанието и здраве на списващите го! На многая лета!!! 🙂

Асен Цветков – Волкос

Създател на ролевата поредица „Ендивал“ и главно действащо лице в списание „Сивостен“

It began long ago in a land far away, the like of which you will not find in the world today. There was the city of…

Хм.. грешна история.

Но наистина с ShadowDance се познавам толкова отдавна, че някои неща вече са преминали в легенди. Като Еврокон 2004, който за мен ще си остане сред от най-запомнящите се дни в живота ми.

Честно казано нямам спомен кога и как прочетох първите статии в списанието. Със сигурност обаче преди това бях срещнал екипа му, дали покрай Ендивал, Огнекрас или Сивостен, или покрай Dragoneye форума. Може би покрай манията по аниме, която ме беше обзела в началото на хилядолетието.

В екипа срещнах хора, които искрено ме впечатлиха с познанията си за книги, филми и сериали. И с които завързахме приятелства, които ценя много. На някои от тях дължа срещите си с книгите автори, в последствие наредили се сред любимите ми – например Ян, който ми даде да прочета Легенда и ме превърна в доживотен фен на Дейвид Гемел. На Еврокон 2004 заедно с екипа се срещнах с Анджей Сапковски (авторът, а не творчеството му), който пък ме запозна с творчеството на Чайна Миевил.

Имаше период, в който дори аз се бях включил в писането на списанието и ревюта на книги. Както често се случва, life happened и този миг от вечността отмина. Макар че, кой знае, току виж съм написал нещо за 20 годишнината на списанието. А и нищо никога не е сигурно. И неща от отминали години може да се върнат по съвсем неочакван начин, както съвсем изненадващо наскоро се сдобих с автографи на трилогията за Сарамир от Крис Удинг. А самите книги си бях купил преди години, за да напиша ревюта за тях за ShadowDance.

Oт много време ShadowDance и екипът му са сред основните ми източници за заглавия за гледане и четене и пожелавам поне още 20 пъти по 20 години да продължават да бъдат.

И 20 думи за 20 години:
ShadowDance, екип, приятели, чай, купон, Egyptian, Гемел, Удинг, Сапковски, Еврокон, книги, настолни игри, сериали, китайски, аниме, статия, вдъхновение, Euro trip.

Искрен Зайрянов – Nerxis

Един от създателите на списание „Starlighter“ и автор в книжния блог „Книгоман“

20 години?! Кога минаха. Период огромен за човешки живот и безумно кратък миг за сферата на изкуството, която харесваме. Запознах се с екипа на ShadowDance на Еврокон – 2004 в Пловдив. До тогава ги познавах само онлайн, а там за първи път ги видях и на живо. Все едно се срещнах със стари приятели. Когато си от една кръвна група с някого, много бързо се надушвате. После сме се виждали по различно събития, но това чувство на уют и интелектуален и фенски комфорт никога не изчезна. Последно се видях с тях на представянето на първото им хартиено списание, което между другото е абсолютният кеф на нърда!!! Страхотно е, че списанието оцеля и продължава да се развива след толкова години. А най-хубавото е да знаеш, че някъде там има още откачалки като теб самия и които можеш да срещнеш на чаша бира и да се заговориш с хора, които виждаш за първи път все едно ги познаваш от десетилетия.

Тони Дончева (и Стефан Караманов – Vonamarak)

Артисти, художници, автори – съдържатели на геймърския хан „Другият замък“, организатори на фестивала „През 9 земи“ и дългогодишни любимци на фантастичната сцена

Не познаваме и половината от вас дори наполовина от това, което би трябвалo, но това, което познаваме, е постоянен източник на вдъхновение за нас. Още от времето, когато пишех в Старлайтър и Шадоуденс бяха „другото, по-голямо (по-успешно) списание“, ми беше много любопитно що за хора стоят зад редакционния екип и що за динамика на умове и характери движи толкова неуморно списанието през годините. След години, когато правих портретите на екипа, се докоснах до тайното знание за Истинските Имена на Шадоуденсци и се срещнах индиректно с тази част от списанието, която не познавах на живо. Дните на Фантастичното бяха чудесни! (скоро пак?) Светостроителските работилници станаха любима част от фестивалите ни. Много се радваме, че сложната рецепта от интелектуалци (чешити), идейни двигатели, свенливи писатели и професионални читатели ви се е получила и продължавате да пишете, да привличате нови страхотни хора към екипа си и да случвате списанието!

(И чакаме куиз!)

Калин Ненов – kalein

Автор, преводач, редактор, издател и голямото сърце, което увлича в мечтите на Човешката библиотека  

В началото, разбира се, беше „Последният еднорог“. Поне в началото, което помня ярко. Еднорогата заедно с перления си светлик е внесла най-много начала в живота ми. Двойният отклик на Random и Roland си остава сред най-ярките. (Разбира се, има и по-ранни начала. Тях обаче ги е глътнало Нищото – а в по-реалната версия на реалността, някой мой холеричен пристъп. Най-хубавото е, че вече смътно помня защо са се изгубили. Хубаво ми е да открия, че помня хубавото по-дълго. 😀 )

Друго ярко начало започва с „Препоръчайте ми… препоръчайте ми филм/сериал, който те прекарва през емоционална месомелачка и те изкарва… чист. Нов.“; и продължава с едно от бойните ми кръщенета в аниме света. „Бойно“, защото в младините ни – 2006-а, ех! – не се свеняхме да разливаме преливащата си енергия във форумни патаклами. *почти незасрамено емотиконче* „Кръщене“, защото срещата с хора, които знаят много повече от теб, те учи – не само на нови знания, а и на смирение.

(Интересното е, че в ретроспекция – каквото си направих скоро за Elfen Lied – такива ситуации те учат и на още нещо: да не се доверяваш сто процента на авторитетите. Особено ако си странен тип… Но това вече е друга приказка. 😉 )

Шадоуданс ми даде шанс да се развивам като писател, редактор и читател. (И да си поговоря – поне мъничко – с Борея, един дух-от-духа-ми, който понякога ужасно ми липсва…). В Шадоуданс за първи път открих, че компютърните игри могат не само да се играят (или, често в моя случай, гледат), а и да се мислят – нашироко, надълбоко, като истинско изкуство (имаше ли нужда да добавям „истинско“? Остана ли кой да се съмнява още?), като композиция, която прави повече от сумата на елементите си. Значи по любимия ми начин: холистично. Ако паметта не ме подхлъзва, точно тези погледи към игрите постепенно ме запалиха да търся още и още… Та до днес.

В Шадоуданс открих, че не съм единственият изрод… ахъм… че не само аз търся във филмите, които гледам, нещо… нещо. Нещо повече. И не само във филмите – вижте блока за соларпънк или целия материал „Опънатото въже на трансхуманизма“ в съвсем пресния ShadowDance #1: Киберпънк. И – което май ми носи най-голяма радост – че търсенето продължава и сега, не спира, не умира…

Dreamers come and go
But the dream’s forever

„Двайсет“, сподели първата ми любов преди горе-долу толкова години, на фарси се ползва като нашето „всичко е шест“. Честити двайсет, Шадоуданс 🙂

Дилян Благов – Гоа

Дългогодишен председател на „Клуб Ефремов“, неуморен изследовател и архивист на българската фантастика

Паметта е като невярна, коварна и потайна жена – никога не знаеш какъв номер ти е спретнала и какво е скрила от теб, какви лъжи ти пробутва и как изкривява реалността. Но има неща – факти, познания, убеждения, спомени (понякога дори откъслечни, но ярки), – които дори най-невярната памет не може да изкриви или скрие. Това са нещата, които ни формират като личности, като хора – маркерите, поддържащи ни живи и стъпили на краката си във все по-изплъзващата ни се действителност.

Едно от тези неизтриваеми неща е запознанството ми с (част от) хората, стоящи зад краткото, но ефектно име Шадоуданс (или ShadowDance – ако ви харесва повече). Едва ли има някой от така наречения български фендъм, който да не е чувал за тази запазена марка, под която вече двайсет години екипът издава (основно – едноменното електронно списание, но наскоро прескочи успешно и в хартиения свят), твори, обсъжда, организира, поддържа жив интереса към фантастиката на непренебрежимо количество (което – превеждам – означава наистина много!) хора в оредяващия български народ.

Пазя ярки спомени от срещите си – и на живо, и електронно – с момчетата и момичетата от Шадоуданс: онези събития, организирани в киносалони, при които се връчваха различни награди от екипа на списанието; пространните дискусии във форума на клуб „Иван Ефремов“; не твърде успешния опит за организиране на кръгла маса по проблемите на българския фендъм; срещите и представянията в „Перото“ и „Гринуич“; събиранията и обсъжданията в онази странна сграда в „Лозенец“, на която нарочно не искам да потърся името – нека невярната памет си мисли, че може да затрие нещо важно и не посяга на истински ценните неща; и още, и още. Сега няма да се спирам конкретно на никоя случка, макар че има поне дузина, които заслужават да бъдат разказани. Вместо това ще се опитам да опиша „танцуващите в сенките“ (простете за фриволния превод) с две изречения:

Ентусиазмът им вече двайсет години е нестихващ и заразителен, енергията им – неизчерпаема, чарът и положителното им излъчване – непреходни и неизменни. Познанията и рутината им растат непрекъснато и засега не се вижда предел за техните способности.

Иван Крумов

Основен организатор на Еврокон 2004 и управител на ИК Квазар, едно от най-ангажираните с българска фантастика издателства

Шадоуденс… Хората, чиито текстове вече 20 години ме ориентират в безбрежния океан на фантастичното изкуство. Не една книга съм прочел и не един филм съм изгледал, запален от критичните статии. Дано още поне 5 пъти по 20 години си останете все толкова готини.

Андрей Велков

Български автор и основен инициатор на поредицата „Библиотека Галактики“ в ИК Колибри

„Аз съм този, който препоръчва книгите. Около мен има немалка група от хора, които вече от отдавна не ме питат за детайли, а директно казват: „Коя да е следващата?“. Любимият ми жанр от най-ранна детска възраст е фантастиката във всичките ѝ проявления и най-голямо удоволствие от досега с литературата и до наши дни изпитвам, когато прочета някоя силна книга от жанра – там степените на абстракция и развиването на идеи и сюжети са фактически неограничени, а за мен това е изключително важно, защото силно вярвам, че човек трябва да надскача хоризонтите и границите си ежедневно.

Това, което имам предвид е, че съм ценител и познавач на фантастичната литература. И някога, преди повече от 15 години, когато се натъкнах на „Шадоуданс“ за първи път, бях изключително зарадван, че там някъде има и други като мен, които дори са се организирали в общност (тогава още нямаше социални мрежи и форумът им беше може би най-интересното място в българския интернет, посветено на жанра). Тези младежи и девойки бяха нещо като по-млади версии на моето аз, четяха дори повече от мен и най-важното – бяха изключително интелигентни и позитивни на общия за онова време фон.

Трябва да призная, че се натъкнах на Шадоуданс в ролята си на интернет шпионин, докато правех дълбоко проучване, което включваше и анализ на няколкото общности от фенове на фантастиката в родния интернет и чиито резултат след години бе водената от мен тематична поредица „Галактики“, с чиято селекция съм много горд. Но да се върна на темата – Шадоудансърите силно се отличаваха от масата в най-добрия възможен смисъл. Радва ме, че тази тенденция продължава и досега и те продължават да вдигат летвата пред себе си. Имам много големи очаквания за следващите им двайсет години.

В личен план за еволюцията на отношенията ми с тях си позволявам да отбележа, че за тези 15 години от шпионин стигнах нивото на Шадоуданс автор в техния първи сборник, посветен на киберпънка, където участвам с разказа си „Последният идеален ден за лов на рибка-бананка“. Това, позволявам си да бъда честен, за мен е едно от най-големите признания, които съм получавал досега в скромната си литературна кариера, защото ценя мнението на Шадоудансърите в пъти повече отколкото това на повечето ни критици.

И да се върна там, откъдето започнах – продължавам обикновено да съм този, който препоръчва книгите. Но ако случайно закъсам и не се сещам какво ново от жанра да започна, никога не съм се колебал кой сайт да отворя, за да намеря нещо подходящо за мен. Сещате се вече кой е този сайт, нали?

Милена Ташева

Редактор и основен двигател в сайта за книги АзЧета

Попаднах на втория брой на ShadowDance при едно от първите си посещения в компютърна зала. Дълго след това всяко ходене “на зала” започваше с проверка на сайта на списанието и чак след това всичко останало*. Хубавото е, че 20 години по-късно ShadowDance не просто продължава да го има, а да бъде нещо повече от адрес в интернет – то е общност. А в години като тази откриваме колко е важно да сме част от общност, която има същите идеи и ценности, да имаме място, където да да намираме вдъхновение и разбиране. Честито на ShadowDance и наздраве за следващите 20!

*Всичко останало: Diablo и mIRC, разбира се.

Пламен Глогов

Писател, поет, режисьор, драматург, учен… и победител в първите два конкурса за разказ на списанието!

Много ме развълнува поводът и поканата! 20, а? Поздравления за юбилея и за дръзновението целия екип на списание ShadowDance. Доказахте, не само че сте талантливи и креативни, но и че феновете се нуждаят точно от списание като ShadowDаnce; както едно време, когато бях малък се нуждаехме – и деца, и възрастни – от списание „Дъга“. Вие сте ниво и компас, които помагат на съвременния човек, който е жаден за изкуство, да не се изгуби и стопи в захарната мъгла на халтурата. Вашите анализи, освен обективни, са едновременно интересни, достъпни и дълбоки (мога да преценя това добре, защото освен с театър се занимавам и с наука и там често повечето от тези качества на публикациите липсват). За мен е било удоволствие и висока чест да участвам като автор в конкурсите на списанието.

Бъдете здрави, не изневерявайте на стила си и продължавайте да радвате феновете с нови броеве на ShadowDance. A за бъдещите юбилеи на списанието – не се тревожете. Ще ги има, сигурен съм! Или както казва един приятел: желая ви безсмъртие 😉

Васил Велчев – Lazy

Дългогодишен преводач, автор и изследовател на фантастична литература от всякакъв калибър и порядък

По времето, когато научих за Шадоуденс и започнах да чета списанието и форума, вече бях сложил началото на кариерата си като преводач на фантастика, пишех и свои собствени произведения. Бях неуморен в стремежа си да научавам повече за фантастиката, да уча нови езици, за да мога да чета повече фантастика и информация за нея, и бях много горд, че съм отишъл много напред в осъзнаването на процесите в научната фантастика спрямо хората от фенската общност от по-старите поколения. Но много бързо се ориентирах кое всъщност е най-трудното – да съм в крачка с новото, което идва заедно с невероятно сложния, пъстър и богат свят на по-младите, както в областта на технологиите, така и в областта на поп-културата. И че динамиката в този свят е толкова голяма, че с него можеш да се справиш само когато си тийнейджър, когато мозъкът ти е гъвкав и жаден за знания, и когато си точно в „пулса“ на нещата. Така че си дадох сметка, че аз в някои отношения вече съм закъснял да разбера напълно този свят, по същия начин както представителите на по-старите поколения бяха закъснели спрямо мен. И все пак, ако човек има правилните напътствия и учители, може да се справи с всичко, така че аз имах своя късмет тогава в България да има издание като Шадоуденс, което да ми помогне да се ориентирам в новото, което идва във фантастиката и в света на по-младите (хората, които правеха списанието тогава, бяха точно на тази възраст, десетина-петнайсет години по-млади от мен, но освен това бяха едни много умни деца, невероятно ерудирани, трудолюбиви и вършеха работата си с много любов). Така че това е за мен Шадоуденс – едно невероятно приключение, едно обогатяване, за което винаги ще съм благодарен на тези момчета и момичета.

Мария Спирова

Журналист в редица престижни европейски издания, политически коментатор, носител на международни награди за журналистика

Шадоуданс е споделена халюцинация. Завихряне от любов и лудост, което с лекота кръстосва мастилената и пикселната вселена. Това завихряне е приятелски настроено към белтъчни орханизми и позволява безкрайно стопаджийство. Можеш да го яхнеш като дракон, да го управляваш като звездоход или дори летящо килимче – в очите на всеки щастлив халюциниращ, надрусан с Толкин, Пратчет, Ле Гуин, Мартин, Зелазни или Ванс, Шадоуданс се явява в мечтаната форма и го засмуква безвъзвратно.

Танцът на сенките. Вечната игра в ослепителната светлина на отвързания ум, в необозримото пространство малко над и леко вляво от реалността на гравитацията и автобусните спирки. Мястото, където всяка мисъл е супернова, а всяко кликване с мишката – Голям взрив. Всеки танцуващ е полубожество, което създава нови светове с такава бързина, че не му стига времето да ги обходи, да ги картографира в цялост– така че за следващия откривател винаги остава неизследван квадрант.

В реалността Шадоуданс е обгърнат с плащ от речникова невидимост: сайт, списание, форум, общност. Слаби и немагични думи, чрез които Танцът неизбежно се примирява да съществува и в това измерение, пълно с нищо неподозиращи непосветени човеци. Танцът не бърза и не се натрапва. Той е мистерия, която не се крие. Танцът чака да бъде открит, ей така, по случайност в дъждовен следобед – с падане в заешка дупка, с отваряне на стар дрешник, с разлистване, с разцъкване. Танцът е навсякъде и никъде, като еднорог в мъглата, готов да те отведе там, където, след дълги скиталчества, най-сетне ще бъдеш у дома – сред своите. Където никога няма да си сам, странен, книжен плъх, шемет, интроверт, особняк. Където всички танцуват с теб, а звездите и слънцата никога не угасват – за да можеш да хвърлиш своята най-дълга сянка и да изживееш своето най-томително приключение, вече двадесет земни години.

Христо Блажев

Зам-главен редактор на ИК Сиела и автор на огромния книжен блог „Книголандия

ShadowDance е мястото, където, след като съм написал ревю за някоя страхотна книга, влизам да разбера какво не съм хванал в нея. Защото там са хората, които не просто обичат литературата, но и я разбират в дълбочина. Сайт за наистина фантастични текстове.

Ирена Радева

Български писател и първият публикуван автор в „Библиотека Хипертекст“

Работата ми с екипа на ShadowDance започна покрай проекта Библиотека Хипертекст, като за мен този проект беше едно от най-значимите творчески предизвикателства. И до днес си спомням трепета на очакването покрай стартирането на платформата, вълнението от дебюта на „Контакт“ и огромната чест да бъда първия автор в Библиотека Хипертекст. Благодаря ви и честит рожден ден, ShadowDance!

Емил Вагенщайн – Wolf

Журналист, геймър и фен, мениджър бизнес развитие и фантастостожер в Ozone.bg

2000-та година беше много различно време. Интернет беше нещо, което се случваше на малко от нас. Свят, в който Wikipedia не е в джоба ти по всяко време, книги и списания се четат изключително на хартия, музика се слуша на „изпечени“ CD-та, а Netflix е услуга за наем на DVD филми. 20 години по-късно сме бомбардирани от съдържание от всички посоки, дори във формати, каквито не сме и предполагали, че могат да съществуват. Константата остава ShadowDance, като навигатор в безбрежния океан от филми, сериали, книги, игри и всякакви заигравки за модерния нърд. Честит рожден ден и нека имаме възможност след още толкова години да погледнем назад и да се подиграем на оскъдицата и технологиятa на 2020.

Елена Павлова

Писател, преводач, автор на книги-игри и легенда на българската фантастична сцена

Преди двайсет години живеех на върха на хълма в Долни Лозен; в едни по-добри и същевременно по-ужасни времена. Тепърва ми предстоеше през 2001 г. да постъпя в „Хемимонт“ и да открия прелестите на интернет, dir.bg и ShadowDance. Далеч във времето отстояха офисът на „Квазар“, „Точка на пристигане“, няколко разкошни Таласъмии (на които съм била) и още няколко чудесни Булгакона… Този разказ е един от най-ярките ми творчески спомени за онези времена. Той е връстник на ШД и е роден именно през онази странна и вълшебна 2000 г.

https://chitanka.info/text/215-po-zakona-na-mahovika

Кристиана Петрова – Tiana

Основен двигател и съосновател на Фентъзи ЛАРП Център, организатор на конкурси, инициативи и фестивали

Морето се вълнува, пясъкът гори, а аз си спомням една мразовита предколедна вечер. Пет години назад във времето пристъпвах през прага на едно малко симпатично барче близо до 5-те кьошета. Отивах на коледното парти на ShadowDance – онлайн списание, за което знаех малко повече от нищо. Бях тръгнала да търся други земни хора, с които да обсъждаме неземни мечти.

До ден-днешен си спомням как влизам в бара и бавно обикалям около насъбралата се група шадоудансъри. Аха смелостта да излезе от джоба и да ме поведе към тях, и Random с усмивка се обърна и пита дали съм за рождения ден. Такава приятна вечер беше, все едно съм познавала хората от години. Усмихнати, добронамерени, вдъхновяващи. И до ден днешен.

Спомням си вечерната разходка под дъжда с Random, Moridin и Калин (от ЧоБи), в която се родиха много идеи за родния фендъм. (Дали всъщност всички добри идеи не се раждат, когато над теб е само небето?) Спомням си организацията по фестивала „Дни на фантастичното“ – едно от най-значимите събития, които съм организирала. Замаха, с който изградихме програмата, заедно с Random, Moridin и Vonamarak (от „През 9 земи“). Спомням си всички трудности, през които минахме тогава, по повод Дебата за родния фендъм. И вярата, и доверието ми в екипа, с който за първи път работих. Първи път, а все бяхме на една вълна. (Това магия ли е?) Спомням си и всички събития, на които е имало shadowdance-ъри, обикновено най-отпред в публиката, замислени, следящи с интерес събитието, обсъждащи, енергични. (Винаги с усмивка поздравяващи).

Спомням си техните тематични седмици в списанието, които ни представиха и някои крайни течения в литературата, непознати за мен дотогава. Смел проект, не само откъм съдържание, но и откъм организация. Спомням си премиерния разказ на Библиотека Хипертекст от Хараламби Марков, а малко текстове си спомням в детайли след толкова време. Спомням си най-последно премиерата на великолепното издание „Киберпънк“. И да, наистина е великолепно като визия, като съдържание. И колко щастливи, може би и малко уморени, бяха представящите. Но мен впечатлиха с подготовката, в която са хвърлили толкова сърце, но и опит, познания, изследвания, анализи, съпоставки, безброй време. (Спомням си и безкрайния смях със Супер Къци :).

Благодаря ви за всички спомени, благодаря ви, че името сте си избрали от любимата ми фентъзи поредица.

Колелото на времето се върти и Вековете идват и си отиват, като всеки от тях оставя спомени, които се превръщат в легенди.

Това е моето пожелание към вас. Бъдете легендарни.

Герасим Симеонов – penzata

Най-енигматичният автор на родната фантастична сцена

Миналата година, на десети декември, бе моята десетгодишнина като регистриран потребител във форума Шадоуденс, а ето, че тази седмица, самото същество ШД става на 20, и макар да не го познавам в детския му период, имах възможността да наблюдавам цялото му юношество: промяната в лика, трансформацията на гласа в един по-плътен, висок и разпознаваем, и с ръка на сърцето мога да кажа, че фантастичното същество ШД е много повече човек, отколкото аз съм бил на тази възраст. Благодарение на него и аз израснах последните десет години във версия, която все повече харесвам и уважавам.

В кратките моменти, в които се отърсвам от параноичните си и конспиративни мисли, че светът е един експеримент, симулация във видео игра, и задълбавам в екзистенциални блуждения, винаги достигам до едно и също място – единственият смисъл за моето съществуване, и на човечеството като цяло, е постоянно да се полагат усилия, за да опиташ поне малко да подобриш света, в който си попаднал. Съвсем скоро екипът на списанието се сдоби с мъничък нов член, а тези същества, повече от всички други, заслужават да им се предостави възможно най-добрата версия на света.

Бъдете здрави, пазете се, пазете и хората около вас и не спирайте да се усмихвате.

Светлозар Желев

Дългогодишен активист в областта на културата, редактор, автор и директор на Националния център за книгата – НДК

Вие верно ли 20 години правите днес! Да са ви честити! С цялата ми благодарност и респект към всичко сътворено от вас! Още 5 пъти по толкова да сте флагманите на бъдещето! И искам книга през тази година, и другата, и по-другата, и следващите 98, а после ще му мислим! Тъй и тъй вече ще сме телепати 😉 Поздрави на целия екип! Наздраве!

​

Петър Атанасов

Голям фен на жанра и създател на уеб портала за фантастика Scifi.bg

Честит юбилей на най-големите ни конкуренти 🙂 Бъдете живи, здрави, ентусиазирани, многобройни, вдъхновени и успешни!