Нека навън има мъгла и смог колкото си иска – ние си кютаме вкъщи и гледаме анимета! Този есенен сезон беше сбъдната мечта за всеки анимар, независимо дали е фен на някоя от известните поредици като Food Wars!, Sword Art Online и други или пък по-скоро предпочита нови оригинални заглавия. Както винаги ще си позволя да се спра по-подробно на новите анимета и ще пропусна някои от големите мейнстрийм заглавия. За тях така или иначе по-често пишем цели ревюта (от този сезон вече има за My Hero Academia, предстои и Fate/Grand Order), тъй че така е честно.

Фентъзи и исекай

Cautious Hero: The Hero Is Overpowered but Overly Cautious

И в този сезон имам за вас поредното приятно исекайче, а това конкретно определено си заслужава интереса. Анимето е чиста пародия на исекай жанра и обръща наопаки всички дразнещи клишета, като се превръща в много приятна комедия. В Cautious Hero имаме богинята Ristarte, която призовава от Япония Seiya Ryuuguuin като герой, който да ѝ помогне да спаси бедстващ свят. Seiya има невероятно добри статистики и е ужасно силен, но има едно-единствено лошо качество – твърде предпазлив е. Динамиката между двамата главни герои е отлична и шегите са натурални. Шоуто може би най ме впечатли с това колко комично са изградили Ristarte – тя точи лиги по плочките на Seiya, все гледа да мине метър докато си върши работата и като цяло няма никак божествена аура. Нека бъдем честни – ако някой от нас можеше да е бог, най-вероятно щеше да бъде горе-долу също толкова зле функциониращ и жалък.

Ascendance of a Bookworm

Urano Motosu обожава да чете и целият фокус на живота ѝ са книгите, затова точно преди да загине в инцидент, последното ѝ желание е да може да чете отново и в следващия си живот. Отваряйки очи, тя разбира, че е в тялото на петгодишно момиченце от Средновековието, когато пресата на Гутенберг още не е изобретена и книгите са рядкост.

Няма да ви лъжа, това аниме не ми хареса особено. Действието се развива бавно, липсват вълнуващи случки и дори дизайнът на света и героите е странен. Ascendance of a Bookworm е адаптация на младежка новела, която не съм чела, но може би книжният формат е по-подходящ за такъв тип история, където темпото е много лежерно. Ако трябва съвсем точно да бъде определено като жанр, анимето е нещо като slice of life исекай. Проблемът е, че то не прави добре нещата, които характеризират тези два жанра, и смесването им е несполучливо. Героите не са достатъчно чаровни и интересни сами по себе си, което би го направило добър slice of life, а пък фантастичните елементи почти липсват, което съответно го прави и лош исекай.

Assassins Pride

От сърце ви се моля да не припарвате до този готик лолита фенсървис ад, който се преструва на напрегнато дарк фентъзи, защото този сезон има други много по-подходящи за убиване на време произведения. Има безброй дразнещи неща в Assassins Pride, които мога да изброявам докато пръстите ми хванат мазоли от писане, но нека само попитам следното – кой по дяволите кръщава главния си герой с малоумното име Kufa Vampir, като героят дори не е вампир? Спойлер – главната безполезна героиня се казва Melida Angel и също не е ангел, тъй че… да. Цялото аниме е също толкова объркано и нелогично колкото имената на героите си.

Slice of life и училищни истории

Beastars

Всеки сезон короновам едно аниме за „най-доброто от сезона“ и тази есен това е Beastars. И не, не е заради яките фърита*, кълна се (окей, може би мъничко). Принципно съм болестно критичен човек и мърморя за недостатъците дори на най-най-най любимите ми произведения. Е, в Beastars не успях да намеря нито едно нещо, което да не е наред! Честно да си кажа нямам никаква идея как са го постигнали, но факт. 

Историята е за свят, в който живеят антропоморфни животни, които са успели да изградят модерно и функционално общество, въпреки очевидния конфликт между месоядни и растителноядни животни. Главният герой е вълк на име Legosi, който е ученик в елитна гимназия с всякакви животни. В първи епизод Tem, негов съученик алпака, бива брутално убит от някого. Това всява смут и конфликтите между различните видове се изострят повече от всякога. В Beastars героите са тийнейджъри и действието главно се развива в училището, но не се заблуждавайте – темите му са доста хардкор. Имаме зайче, което всички ползват за секс, черен пазар, където се продава месо от всякакви животни и главен герой, който се побърква от собствените си животински инстинкти, като едновременно с това иска да бъде защитник на всички по-слаби от него видове.

От джазовия си opening, през невероятно живите си герои, прецизно конструиран свят и грабващ сюжет, та чак до прекрасната композиция и цветове – Beastars е анимето, което задължително трябва да се гледа този сезон. О, и щях да забравя – всичките развратни животинки са пухкави и махат с опашчици, което е очарователно!

Тук следва да споменем и другото шоу за говорещи животни този сезон – Africa no Salaryman, което отчаяно се опитва да е забавно, но само ме кара да искам да удуша тоя тукан, дето не спира да плямпа. Пропуснете го, моля.

Food Wars! The Fourth Plate

Food wars! е любимата на всички история за Soma Yukihira и неговите съученици, които учат в елитното кулинарно училище Totsuki. Историята в четвърти сезон е продължение на тази от трети, където група ученици начело с Yukihira се обявиха срещу новия директор на училището, заставящ всички да готвят по един и същ „правилен“ начин. Нашите герои се изправят в кулинарни дуели срещу най-добрите техни съученици, които съставляват ученическия съвет, с уговорката, че ако победят, директорът ще подаде оставка. И в четвърти сезон Food wars! ни радва с прекрасни манджички, от които да ти потекат лигите, а арката с борбата за Totsuki завършва напълно задоволително. Единствената ми забележка е, че някои от „лошите“ персонажи като Rindou и Tsukasa не получиха достатъчно развитие и след като минаха техните дуели, анимето общо взето забрави за тях.

Комедия

Are you the only one who loves me?

Amatsuyu Kisaragi, по прякор Жоро (не се шегувам, вижте го), е ученик, който се преструва на невинен персонаж от романтична комедия с надеждата, че така момичетата ще го харесат. За негов ужас две негови съученички му признават, че са влюбени в неговия най-добър приятел и го молят да им помогне да се съберат с него. Жорката прави зъл план да събере едната със своя приятел и да вземе втората за себе си. Но уви, един човек е видял отвъд фалшивата му личност и знае за гнилата му душица – задръстеното момиче с очила от библиотеката. Анимето е наистина забавно, а препратките към различни художествени произведения като Доктор Джекил и Мистър Хайд или пък картината Викът на Мунк го вдигат една идея по-високо от обикновено училищно харемче.

Като стана въпрос за харемчета – We Never Learn! е тук с втория си сезон, ако горното не ви е било достатъчно.

Mairimashita! Iruma-kun

Въпреки че шоуто може би ще се хареса повече на по-младичките аниме фенове, на мен шегите и забавните ситуации доста ми се понравиха. Дайте му шанс, ако ви се гледа нещо простичко и искате поне за малко да спасите мозъка си от всекидневния екзистенциален терор. Главният герой Iruma е момче на 15 години, продадено от родителите си на демон, който мечтае да има внук. Съответно новият дядо на Iruma го праща да учи в демонско училище, където никой не трябва да разбира, че е човек, защото ще го изядат веднагически. Iruma нон-стоп се дъни в разни работи, но някак всичко се подрежда накрая. Като идея много ми напомня на едно комедийно аниме от 2016 г., Handa-kun, където главният герой си мисли, че всички го мразят, но всъщност цялото му училище го обожава.

High Score Girl II

Това е втори сезон на High Score Girl от 2018 г. – аниме за момиче и момче, които обожават аркадни игри и се съревновават един с друг, като в процеса започват да се харесват. Хуморът и героите са супер свежарски и ако сте го пропуснали през 2018, сега е моментът да си наваксате. Анимето е така добре направено и говори с такава любов за игрите от 90-те, че дори аз, дето съм била в детската тогава и никога не съм играла Street Fighter 2 се просълзявам, като гледам щастливите личица на героите, докато играят.

Спорт

Ahiru no Sora

Главният герой Sora Kurumatani е твърде нисък, за да е добър в баскетбола (също като Hinata от Haikyu!!), но въпреки това обожава да тупка топчица и се включва в клуба на новото си училище. Там обаче го посрещат група умрели отвътре гамени, дето хич не им се занимава със спортни работи. Sora обаче се заема да повдигне духа им и заедно да станат баскетболни мелачки. Анимето не открива топлата вода и може да не е Kuroko no Basket или Slam Dunk, но ако харесвате спортния жанр, ще ви вдъхнови неговата чистосърдечност и отдаденост на баскетбола. А и песента от opening-a е една от най-готините този сезон!

Stars Align

Това е второто спортно заглавие, което заслужава внимание. Интересното при него е, че освен на спорта (тенис в случая) доста внимание се отделя и на връзките между героите и по-точно на проблемите на учениците с родителите им. Според мен шоуто на моменти прекалява с драмата и може би това ме кара да мисля, че Ahiru no Sora е по-доброто спортно аниме от есенния сезон, но все пак Stars Align е напълно гледаемо.

Е, поне знам със сигурност кое е най-лошото спортно аниме – саркастични аплодисменти за Kandagawa Jet Girls. По принцип нямам нищо лично срещу ечито* само по себе си, но ме дразни, че това аниме има наглостта да нарича себе си спортно. Kandagawa Jet Girls е създадено по-скоро като промо на играта със същото име, така че ако искате да гледате как момичета си унищожават банските с водни пистолети докато карат джет-ски, по-добре играйте играта – поне там няма да се мъчите с жалките бездиханни опити за сюжет, които прави анимето.

Психология, трилър и мистерия

Babylon

Анимето е доста сполучлив психологически трилър и ни представя Zen Seizaki, прокурор в новоформиран независим окръг на Токио, където точно се провеждат избори. Seizaki разследва фармацевтична компания, която е обвинена във фалшифициране на медицински проучвания, но случаят става все по-заплетен, странен и опасен, като дори коства живота на помощника му. Babylon е доста обрано откъм естетика и е създадено да изглежда като истински сериал за прокурори, така че не очаквайте типичните грандиозни аниме сцени и гръмки реплики. Засягат се някои много интересни теми като какво наистина е моралът, етично ли е да се легализира самоубийството и има ли право обществото да съди тези, които просто имат различни възгледи.

Kabukichou Sherlock

Очаквах с нетърпение това заглавие, защото съм голям фен на Шерлок Холмс, но уви то доста ме разочарова. Въпреки че има някои забавни хрумки, като това че Холмс разказва решението на престъпленията под формата на театър ракуго, като цяло персонажът му е доста скучен. Липсва специфичният чар и хаплив език, типични за Шерлок Холмс, като вместо това имаме някакъв пропаднал чичак, който яде ориз с праскови от консерва и се оставя да го блъсне кола като пълен идиот. Случаите, които разследват, също са доста простички и по-скоро ти се струва, че цялото нещо е весел театър, а не реално разследване на жестоки убийства. Ако целта на шоуто е то да е комедия, то тогава е трябвало да се постараят доста повече, защото не открих нищо смешно в него, а единствено много, много слаб аниме прочит на историите за Шерлок Холмс.

Музика

Stop This Sound! 2nd Season

Учениците, които дрънкат на кото, се завръщат за втори сезон и съм много доволна, че анимето набра такава популярност от първия си сезон насам. Тъй като вече съм писала за него в един от миналите обзори, няма да се повтарям, но ако си падате по училищни истории и класическата японска култура, то задължително му дайте шанс!

Actors: Songs Connection

На пръв поглед поредната боза с хубави момченца, Actors всъщност има доста интересен сюжет, ако човек си направи труда да го загледа. Главните персонажи са ученици, които обичат музиката – Saku Otonomiya пее, Sousuke Kagura композира, а Uta Outa пише текстове за песни. Още в първи епизод обаче усещаме, че нещо в света на героите не е баш наред и любопитството започва да ни човърка. На хоризонта се издига висока бяла стена, а хората понякога виждат неясни бели фигури. А и котките са навсякъде и са доста подозрителни! Та какво всъщност се случва? Не казвам! Гледайте и ще разберете! По необяснима за мен причина анимето има ужасно ниска оценка в MAL, въпреки че не е никак лошо. Още едно доказателство, че не трябва да вярваме на статистиките и винаги да гледаме новите неща с отворен ум!