Таралежът Соник – синият бързак на SEGA Gotta Go Fast!

Годината е 1991-вa. Не е изминало и десетилетие от краха на видеоигрите в САЩ, а ето че вече конзолните войни са в разгара си. Nintendo доминират на пазара и макар за това да помагат десетки разработчици като Capcom и Konami, ключова роля играе и един конкретен спасяващ принцеси водопроводчик. Марио бързо се превръща в рекламно лице за Nintendo Entertainment System и оставя конкурентите като SEGA с тяхната Master System да му дишат прахта по отношение на продажбите.

SEGA обаче не стоят със скръстени ръце. Тяхната 16-битова конзола Mega Drive (Genesis в Щатите) изпреварва Super NES с 2 години и успява да привлече погледите със своите графични способности. Но SEGA знаят, че само това не е достатъчно. Също както за да се продава една играчка, тя първо трябва да събуди интереса на децата посредством анимационни филми или комикси, Марио на този етап е доказал, че за игровите конзоли е ключово да имат талисман, който да участва в редица игри. SEGA си имат своя Alex Kidd, но той така и не набира кой знае каква популярност. И така нуждата от такъв герой-талисман кара художници и дизайнери в SEGA да започнат да подхвърлят идеи. Сред тях има зайци, закръглени чичковци с мустаци и… син таралеж?

Naoto Oshima представя идеята за своя антропоморфен герой пред шефовете на SEGA. Mr. Needlemouse е готин танцьор и рок-звезда, с русокоса приятелка (която между другото е човек) на име Мадона (вдъхновена силно от Jessica Rabbit и… ами, Мадона), който от време на време спасява света от опасности. Дизайнът се харесва, а от американския клон на SEGA дори смятат, че с малко промени той би бил идеално рекламно лице за тяхната агресивна маркетингова стратегия, насочена основно към тийнейджъри. Но преди това искат някои промени. Мадона например е изключена от плановете. Ами онзи закръглен очилат чичко с мустаците? Той бива пременен в д-р Роботник (или Еggman в Япония) – зъл гений, който превръща безобидни животинки в роботи и иска да завладее света, като използва мощта на седемте изумруда на хаоса. А Mr. Needlemouse се превръща в Sonic the Hedgehog.

И така, Oshima, заедно с програмиста Yuji Naka и музиканта Masato Nakamura от групата Dreams Come True се залавят за работа. Naka смята, че е ключово играта да покаже огромните способности на конзолата, особено предвид че конкурентната Super NES конзола е на път да се превърне в огромна заплаха за бавно нарастващия пазарен дял на SEGA. Той решава да представи това чрез скоростта. Naka започва да експериментира, основно чрез преиграване на ниво 1-1 от Super Mario Bros., и осъзнава колко удовлетворяващо е чувството опитният играч да може да се изстреля през нивото за отрицателно време. Именно това чувство става водещо за дизайна на новата игра и нейните нива.

Минава време и SEGA най-накрая пускат Rad Mobile… Чакайте, нали уж говорехме за Соник?! Ами, да! Той най-накрая прави своя дебют… под формата на ароматизатор за кола в гореспоменатата състезателна аркада. Но не след дълго се появява и Sonic the Hedgehog за Mega Drive/Genesis. Играта незабавно се превръща в хит! SEGA of America дори поемат риск, като решават да я включат безплатно към всяка закупена конзола. Изведнъж пазарният дял на SEGA в САЩ рязко нараства. Соник моментално набира почитатели. Вместо за тайни warp зони в Марио, децата започват да си шушукат за невероятна нова технология, наречена Blast Processing. И макар Yuji Naka да не е успял да постигне всичките си цели с играта (включително отчасти и идеята за бързина и скорост, която е много очевидна в първите нива, но бързо бива изместена от прецизен платформинг), едно нещо е сигурно… появата на продължение е неизбежна.

И ето че година по-късно се появява и Sonic the Hedgehog 2 – една от първите, ако не и първата игра, която е пусната едновременно в продажба по целия свят, на т.нар. Sonic 2sDay. Графиката е по-добра, нивата – по-големи и забавни, а Соник – по-бърз, благодарение на новата си Spin Dash засилка, която позволява на играчите да набират скорост на място, вместо да се налага да търсят склонове из нивата. Опитните играчи, които успеят да съберат всички изумруди на хаоса, получават способността да се превръщат и в неуязвимия Super Sonic. Появява се и първият от МНОГОТО приятели на Соник – Miles “Tails” Prower (или побългарено – Опашатко) – двуопашата лисица, която може да завърта опашките си като перка на хеликоптер и, поне в тази игра, рядко отстъпва по скорост на Соник. Нещата вървят напред и от технологична гледна точка с добавянето на специални нива, имитиращи 3D перспектива и split-screen режим за двама играчи (макар че дори при самостоятелна игра втори играч може да се включи и да управлява Tails с втория контролер). Ако досега е имало съмнения в потенциала на поредицата да бъде истински хит, на този етап те вече са се изпарили.

След това едновременно започва работа по две нови игри за Таралежа. Едната е странично заглавие за новата CD-Rom приставка за Mega Drive/Genesis. Другата – следващата глава в продължителната битка срещу д-р Роботник, продължаваща оттам, където свършва Sonic the Hedgehog 2.

Sonic CD използва много от вече видяното във втората игра, но добавя и нови механики, основната от които е пътуването във времето; всяко ниво има няколко алтернативни версии – минало, настояще, добро и мрачно бъдеще. Идеята за зъл роботизиран двойник на главния герой, поставена в предната игра, е усъвършенствана с появата на Metal Sonic. А новият CD формат позволява повече графични ефекти, анимирани начални и крайни филмчета и не един, а два великолепни саундтрака –  използвания в американската версия и друг, който се чува в европейското и японското издание.

Тези, които не са инвестирали в CD приставката, трябва да почакат още малко до пристигането на Sonic the Hedgehog 3. Новите герои (появява се за пръв път Knuckles the Echidna) и добавената Save система са повече от добре дошли, а музиката, както и в останалите игри досега, е великолепна. И това не е никак случайно – самият Крал на попа, Майкъл Джексън, е сред композиторите на играта (години по-рано SEGA разработват няколко версии на играта Michael Jackson’s Moonwalker, в която играчите поемат ролята на Джексън). И макар името му да не присъства в крайните надписи, било то заради съдебните дела, заведени срещу него, или слуховете, че не бил особено доволен от възможностите на звуковия процесор на конзолата, едва ли има човек, който би се зачудил семпли от чий глас са използвани по време на някои парчета.

Още едно нещо обаче прави впечатление в Sonic 3 – доста по-кратка е от предните игри. И затова си има причина – плановете на разработчиците са толкова грандиозни, че след време те осъзнават, че няма да могат да спазят сроковете си. Затова решават да разделят играта на две и да издадат навреме поне част от нивата. Останалите ще се появят малко по-късно под формата на Sonic & Knuckles – следващото заглавие в поредицата, което излиза на специална дискета с lock-on технология. Дискетата съдържа слот, в който да може да се постави всяка една от предните три игри. Комбинация с първия Sonic дава достъп до бонус нивата, включването на Sonic 2 дава възможност да се играе с Knuckles в играта, а включването на Sonic 3 най-накрая дава достъп до цялостното продължение и използването на Save системата.

Наред с всички тези игри, Соник има и много други появи – участва в отделна поредица за осем-битовите конзоли Master System и Game Gear, потапя се в други жанрове с игри като Sonic Drift и Sonic Spinball и се прехвърля в телевизионния ефир с два анимационни сериала, дело на DiC (комедийния Adventures of Sonic the Hedgehog и многообичания Sonic the Hedgehog, познат още като SonicSatAm); жъне също така небивал успех на страниците на комиксите, издавани от Archie (поредицата им продължава от 1992 г. до 2016 г. и влиза в рекордите на Гинес като най-дълго продължилата комикс поредица по видеоигра – 290 броя).

По отношение на игрите, обаче, за бързоногия таралеж започват да настъпват смутни времена. Следващата приставка на SEGA – 32X, получава единствено страничното заглавие Knuckles’ Chaotix. Състезателната Sonic R е разочароващ 3D дебют за Соник на новата конзола – Saturn, която остава без емблематична игра от поредицата (такава бива разработвана дълго време, но в крайна сметка остава недовършена). Междувременно обаче Соник не остава напълно забравен. Анимационният филм от 1996 г., макар и кратък, е доста сполучлив, а DiC пускат и третия си сериал – Sonic Underground, в който оригиналната концепция за рок групата най-накрая вижда бял свят.

SEGA обаче планират нещо мащабно, което пристига с гръм и трясък на това, което ще се окаже последната им конзола – Dreamcast, през 1998 г. Sonic Adventure служи като soft reboot на поредицата, с нови дизайни, дело на Yuji Uekawa, и показва на геймърите по цял свят, че Соник има още какво да покаже, вече в 3D. Всеки от героите, с които може да се играе, има самостоятелна история и различен геймплей стил, а меко казано епичната финална битка може да бъде отключена само чрез завършване на всички кампании. Традицията с превъзходната музика продължава, с все по-голямо наблягане върху вокалните изпълнения, включително и култовата „Open Your Heart“ на Crush 40, основана от гостувалия неколкократно в България Johnny Gioeli (вокалист на Hardline и Axel Rudi Pell) и композитора от SEGA Jun Senoue.

Adventure определено има трески за дялане, но въпреки това е запомнена като една от любимите на феновете игри в поредицата и съвсем скоро се сдобива и с продължение. Различните геймплей стилове от първата игра се завръщат, но кампаниите тук са само две, като просто включват нива с всеки от героите. Напълно в тон с предното заглавие, саундтракът е изпълнен с вокални изпълнения, и историята има някои по-мрачни обрати, свързани най-вече с новия образ Shadow the Hedgehog.

И макар Sonic Adventure 1 и 2 да се радват на добри оценки и да стават основата за аниме сериала Sonic X, нещата за SEGA не са никак розови и те се оттеглят от производството на конзоли. Това означава обаче, че Соник започва да се появява и на много нови платформи. Двете Adventure игри получават обновени версии за Nintendo Gamecube, Sonic Heroes e достоен дебют на поредицата за Playstation 2, Shadow the Hedgehog експериментира с мрачен тон, стрелба и каране на мотоциклети, а пък за зажаднелите за класически 2D заглавия съществува трилогията Sonic Advance за преносимата Gameboy Advance (като първата част излиза дори и за Nokia N-Gage под името Sonic N).

През 2006 г. SEGA опитват още един reboot, този път озаглавен просто Sonic the Hedgehog. Играта, както вече сме свикнали, има хубави дизайни и музика, но е пълен провал от техническа гледна точка и на нея се гледа най-вече подигравателно. Фактът, че Соник най-накрая получава за гадже младо момиче-човек, не помага.

И съответно SEGA продължават да опитват нови неща: съмнителна смесица с beat ‘em up в Sonic Unleashed; няколко spin-off-а за портативни конзоли като Sonic Rivals; състезателни игри като Sonic Riders и изключително сполучливата Sonic & All-Stars Racing Transformed; просъществувалата за кратко серия, вдъхновена от приказки, за Nintendo Wii (Sonic & the Secret Rings и on-rails hack’n’slash играта Sonic & the Black Knight); опит за завръщане към корените на поредицата с двата епизода на Sonic the Hedgehog 4 и истински сполучливи заглавия като Sonic Colors. Идва време дори и за crossover, когато „новият“ и „старият“ Соник се срещат за пръв (но не последен) път в юбилейната Sonic Generations. Последвалата Sonic Lost World не прави кой знае какво впечатление и съответно идва време за поредния reboot.

Този път това е Sonic Boom, нова поредица, начело на която трябва да е играта Sonic Boom: Rise of Lyric за Nintendo Wii U. Играта, меко казано, е пълна издънка, но за щастие двете заглавия за 3DS – Shattered Crystal и Fire & Ice – се представят по-добре. Това, което обаче абсолютно обира точките, е съпътстващият анимационен сериал. Епизодите са едва по десетина минути, но са безспорно едно от най-забавните филмчета от последното десетилетие.

Sonic Boom поредицата е загърбена и SEGA се връщат към по-познатия стил. Пътищата на модерния и класическия Соник се пресичат отново и в последната за момента игра в поредицата, Sonic Forces, в която играчите създават и свой собствен аватар, който да се бие рамо до рамо с таралежа и неговите другари.

Само че това не е всичко. Редом с Forces, SEGA поднесоха на феновете огромна изненада и най-хубавия подарък, на който те можеха да се надяват – Sonic Mania. Великолепно, класическо 2D приключение, с pixel art графика, създадено под ръководството на Christian Whitehead – дългогодишен почитател на Соник, създал многобройни фен-игри, който в последствие толкова впечатлява SEGA, че те го наемат да създаде портове на първите няколко заглавия от поредицата за компютри и мобилни платформи.

Sonic Mania e абсолютен шедьовър на 2D гейминга, който подбира някои от най-добрите нива от ранните заглавия, вплита измежду тях съвсем нови и доказва, че когато нещо се прави с любов и разбиране, крайният резултат е наистина специален! Tyson Hesse предоставя няколко анимирани сцени (а в последствие създава и няколко късометражни филмчета), а Tee Lopes стои зад невероятния саундтрак.

И докато феновете се радваха на Mania, извън света на игрите се породиха тревоги. Дългогодишните планове да се направи игрален филм по поредицата реално се задвижиха, но предвид че екранните адаптации на видеоигри рядко са сполучливи, притесненията бяха напълно основателни. Уви, били са и напълно оправдани, както се видя при излизането на първия трейлър. Новият дизайн на Соник меко казано фрапира зрителите. Из интернет плъзнаха гневни коментари за пълен бойкот и подписки за това дизайнът на главния герой да бъде променен. И ти да видиш… получи се. В изявление на режисьора на лентата – Jeff Fowler, стана ясно, че студиото и екипът зад филма ще се вслушат в „съветите“ на феновете и ще забавят премиерата на филма, за да може Соник да бъде доизпипан. И след известно време излезе нов трейлър – този път Соник изглеждаше точно както всички очакваха (благодарение на напътствия от работилия по Mania Tyson Hesse) и хората запяха друга песен. Гневните коментари се превърнаха в окуражаващи: „Идете да гледате филма за Соник, дори само защото поне веднъж големите студия се вслушаха във феновете.“ Но това съвсем не е единствената причина да отидем да го гледаме! Трейлърът ми вдъхна доверие – да, действието се развива на Земята, но съвсем ясно виждаме и Green Hill Zone. Не съм убеден дали д-р Роботник ще ме грабне с маймунджулъците си, но майтапите на таралежа-многознайко определено ме разсмяха. А пък и си признавам, има филми по игри, като първия Mortal Kombat или Double Dragon, които са ми слабост, и предвид че Соник не ми е безразличен, най-малко ме гложди любопитство. Но и надежда.

Така че дойде ли 14 февруари, ще изключа за малко своя Mega Drive, ще обуя червените маратонки и ще се затичам към най-близкия кино-салон. И се надявам, че ще прекарам два часа, усмихнат до уши, също както първия път, когато братовчед ми ми пусна Sonic the Hedgehog 2 и ми подаде джойстика.

П.П. Ако не сте се наситили на Соник, можете да хвърлите едно око на YouTube канала Fellvoid, където наскоро бях поканен да взема участие в серия кратки клипове по темата. Първия клип можете да намерите тук: