Краят на пътя към Оскарите 2016
Преди две седмици се колебаехме дали тази година да обърнем повече внимание на наградите Оскар, раздадени от Американската филмова академия снощи. Знаем, че за много хора (включително и за повечето в нашия екип) те отличават блудкаво драматични свръхемоционални скучни филми, без дори да споменаваме останалите критики към демографията на гласуващите и номинираните. Но снощи Академията засвидетелства защо все още не сме я зачеркнали – присъди наградата за най-добър филм на Спотлайт, един сдържан и страхотно направен филм, който разглежда въпроси за властта на институциите и мълчанието на хората, без да бъде снизходителен към интелигентността и емоциите на зрителите си. Публиката му досега беше малко, къде заради по-скромните възможности на продуцентското му студио, къде заради сюжета му (журналисти разследват сексуалните посегателства върху деца от Католическата църква). Надявам се вследствие от наградата си вече да бъде гледан от още хора, които до този момент не са знаели за съществуването му. Именно това за мен е и най-доброто, което може да направи Академията: да насочи прожекторите към наистина стойностните заглавия, които не са придобили огромна известност.
Що се отнася до останалите категории, Иняриту стана най-добър режисьор за втора поредна година, този път заради Завръщането, а кинематографът на същия филм, Еманюел Любецки, получи третия си пореден Оскар след Бърдмен и Гравитация. Завръщането донесе и статуетката за най-добра мъжка главна роля на Леонардо ди Каприо, чиято реч според Roland беше всичко, което можехме да искаме от него. Обичаният страшно интензивно, но пък от изненадващо малка част от екипа на ShadowDance Лудия Макс получи най-много награди, 6, обирайки горе-долу всички технически категории, включително – предполагаемо за ужас на Dr. Horrible – за костюми. Изпречи му се само Ex Machina: Бог от машина, който взе статуетката за най-добри визуални ефекти.
Бри Ларсън очаквано взе наградата за най-добро главно изпълнение при жените за Стая, а гамбитът на студиото да брои ролята на Алисия Викандер в Момичето от Дания за поддържаща се оказа успешен и тя получи отличието в тази категория. Марк Райлънс съвсем заслужено взе статуетката за поддържащата си роля в Мостът на Шпионите, единственото отличие за този филм. Само един Оскар получи и The Big Short – за адаптиран сценарий, а отличието за оригинален отиде при Спотлайт.
Всеобщият любимец Отвътре навън беше определен за най-добър анимационен филм на годината, а в категорията за документално кино спечели Ейми. Омразната осморка получи Оскар само за музиката на Енио Мориконе, което все пак беше по-добро постижение от тръгналите си със съвсем празни ръце Марсианецът, Карол, Бруклин, Междузвездни войни: Силата се пробужда, Стив Джобс и Сикарио.
Споделете ни и своите реакции към церемонията и крайните победители. И вие ли като Roland сте възмутени, че наградата за най-добра песен отиде при Sam Smith за Writing’s on the Wall от Спектър, вместо при Лейди Гага за Til It Happens to You от The Hunting Ground? Беше ли за вас отличието на Спотлайт добра изненада?
Аз също бих дал наградата за най-добра песен на „Writing`s on the Wall“.
Очаквах визуалните ефекти да отидат при Лудия. Иначе Ди Каприо щеше да си получи оскара рано или късно. Според мен тази година в някои категории нямаше кой знае каква конкуренция.
Аз си го казах и във форума, песента на Сам Смит ме накефи бая. Не съм слушал конкурентите й, но мисля, че си заслужава признанието.
Що се отнася до другото – единственото хубаво нещо от наградата на Ди Каприо е, че утрепа второто най-досадно меме в историята на Интернет изобщо. (Най-досадното е Чък Норис.) Точно за тази роля не заслужаваше награда, особено предвид убийственото изпълнение на Брайън Кранстън, което също беше номинирано. Мат Деймън също ми се видя доста по-силен.
А Епизод 7 сигурно щеше да вземе някой „Оскар“, ако шефовете на Дисни не бяха решили да направят немислимото и да откажат да разпратят скрийнъри на гласуващите в Академията. Чак се учудвам, че изобщо беше номиниран за каквото и да е при това положение.
Още не съм гледал „Спотлайт“, обаче и на него ще му дойде времето.
Ще се съглася и за дразнещото меме, и за не съвсем заслужаващата си роля този път.
Всъщност коя ти е любимата роля на Ди Каприо?
С уговорката, че неморално дълго време се мислех за твърде мъжествен, за да го харесвам – най-много ми е допаднал като че ли в „Кървав диамант“. И в „Джанго без окови“ беше безумно силен, а тогава даже не го номинираха.
По някаква причина още не съм гледал „От другата страна“ и „Злокобен остров“, но и на тях ще им дойде времето 🙂
О, определено за „Джанго без окови“!
На мен в „От другата страна“ сякаш най-много ми хареса 🙂
Не съм му гледал половината филми, но определено в Уолстрийта беше много по-силно изпълнение и от Джанго, и от Департед 🙂
Наградата за най-добра песен се надявах да я вземе simple song от Youth. Нямаше много изненади тази година. Аз се надявах The Big Short да вземе оскар за най-добър филм, но явно само аз не можах да оценя Spotlight, което не означава, че не заслужава наградата. Просто поради няк’ви субективни причини, не можах да го оценя.
Иначе на Ди Каприо не му е най-добрата роля, но тази година категорията за най-добра мъжка роля бе най-слаба, сякаш. Далеч по-интересно ми бе при поддържащите и жените.
За мен, най-добрите роли на Ди Каприо са в „От другата страна“ и „Защо тъгува Гилбърт Грейп“. В „Авияторът“ и „Плажът“ също ме впечатли, доста.
Аз само да кажа, че много се радвам за този чудесен, напълно незабележим, никому непознат човек Марк Райлънс, след чието име в imdb стои ‘widely regarded as the greatest stage actor of his generation’. Това последното даже от едноминутната му Оскарова реч си личи.
Абсолютно си заслужи наградата 🙂
Марк Райлънс е брутален актьор. Гледах го в „Йерусалим“, „Дванайсета нощ“, където играеше Оливия, но наистина – наистина! – се изненадах, че Академията не послуша наставленията на пресата и не даде „Оскар“-а на Сталоун. Разбираемо е, че много от тях не мислят, че е за „Оскар“, но преди една седмица „Оскар“-ът за Сталоун изглеждаше неизбежен.
Аз съм го гледала като Ричард II на Шекспирс Глоуб преди години, тогава не съм знаела кой е де, но цялата възхитителна постановка се крепеше на него. Тази година обаче е големият екранен пробив – беше жесток и като Кромуел в Wolf Hall. Жалко (или пък не толкова :)), че оттук насетне вероятно ще е прекалено зает и няма да го има на сцена.
Да, аз също очаквах, че ще дадат почетен Оскар на Сталоун за вероятно последната му добра роля, но браво, браво за неемоционалната оценка.
Едва сега попадам на този Honest Trailer и не мога да не го споделя тук!