Карол

Този текст е част от амбициозната ни инициатива Пътят към Оскарите 2016 или иначе казано – нашия опит да разгледаме най-важните филми сред тазгодишните номинации на Академията. Карол e номиниран в 6 категории: най-добра главна женска роля (Кейт Бланшет), най-добра поддържаща женска роля (Руни Мара), най-добър адаптиран сценарий, най-добра операторска работа, най-добри костюми, най-добра оригинална музика.

Винаги съм хранел някаква особена симпатия към филмите, номинирани едновременно за главна и поддържаща женска роля. Причината е, че те не са чак толкова много. В повечето оскарови ленти женската роля е една и тя просто или е достатъчно важна, че да я номинират за главна, или пък е по-странична и затова получава номинация за второстепенна. А всъщност повечето филми, които са получили номинации за две женски роли, са си цялостно качествени – като започнем от абсолютно съвършения Отнесени от вихъра, минем през Пианото, огледаме по-старателно нещата от последните 15 години – Часовете, Северна страна, Записки по един скандал, Съмнения (който получи както номинация за главна женска роля, така и две номинации за поддържащи женски роли) и стигнем до миналогодишния Моето приключение в дивото. Съответно много се зарадвах, че и тази година имаме такъв филм, при това с Кейт Бланшет.

За съжаление се налага да призная, че Карол не успя да удовлетвори високите ми очаквания. Филмът не е лош, но не е и особено добър. Някои негови компоненти работят страхотно, но други се провалят ужасяващо и крайният резултат е една неконсистентна лента, чиито отделни елементи са по-интересни от цялостния сбор.

Сюжетът на филма се върти около скандалните (за 50-те години) отношения между Терез (Руни Мара) и Карол (Кейт Бланшет). Терез е млада продавачка в магазин за детски играчки, а Карол избира коледен подарък за своята дъщеричка. Между двете жени от пръв поглед се заражда нещо, или поне филмът се държи така, сякаш зрителят трябва да е видял, че се е зародило нещо. Чифт забравени ръкавици дават на Терез основание да потърси Карол. И оттам започна едно бавно, тромаво и неравномерно натрупване на напрежение, което така и не достига удовлетворяваща кулминация.

Всъщност най-лошото в Карол е това, че основният елемент на филма – любовната история – е реално най-слабото нещо в лентата както на сюжетно, така и на актьорско равнище. Между Терез и Карол просто няма химия. Кейт Бланшет е невероятна, както винаги, и със смазващото си актьорско присъствие успява да придаде чар и многопластовост на героиня, която по сценарий не е особено добре развита.  Руни Мара е сладичка и се вписва прилично в поверената ѝ роля. Но двете стоят ужасно една до друга, взаимодействието им е насилено, общите им сцени са толкова неубедителни, че дори харизмата на Кейт Бланшет не успява да ги направи гледаеми. И докато наблюдавах как устните им се сключват на екрана, сякаш виждах как гранит докосва стомана – целувка, напълно лишена от страст и желание.

Всъщност най-въздействащите моменти от Карол са тези, в които едната от двете главни героини говори с трето лице. Сара Полсън се появява само за няколко кратки сцени, но успява да открадне всяка секунда от тях. Кайл Чандлър (който, колкото и роли да изиграе, винаги ще си остане Гари Хопсън от Утрешен вестник ) е страхотен като отчаяния съпруг на Карол и съумява да провокира състрадание , макар героят му всъщност да е адски антипатичен на хартия. Когато си помисля за най-добрите сцени от Карол, в съзнанието ми изпъкват няколко диалога между Кейт Бланшет и Кайл Чандлър, както и един кратък, но смазващ разговор между Руни Мара и Сара Полсън. Тези моменти са изключително ефектни, но за жалост не те са основният фокус на филма.

В кинематографично отношение Карол е изпипан и красиво заснет, а най-стойностният елемент в целия филм, това, заради което все пак не съжалявам, че посветих на лентата два часа от времето си, са страхотните костюми. Дизайнерката Санди Пауъл многократно е номинирана за Оскар за костюми и е носител на цели три статуетки (за костюмите си във Влюбеният Шекспир, Авиаторът и Младата Виктория).  Тази година членовете на Академията са я почели с още две номинации – за Карол и Пепеляшка (явно тя не само обожава да облича Кейт Бланшет, но и винаги го прави адски добре). Силно се надявам наградата да отиде при нея, без значение за кой от двата филма, но е възможно гласовете за нея да се разпокъсат между двете заглавия и статуетката да се окаже в лапите на Лудия Макс: Пътят на яростта.

С няколко думи – ако имате желание да посетите стилно и елегантно модно ревю от 50-те с водеща Кейт Бланшет – заповядайте, филмът ще ви очарова! Но ако искате да видите затрогваща любовна история между две жени в средата на миналия век, то Карол просто не е подходящото заглавие за вас.