Пътят към Оскарите: Струва ли си да им се обръща внимание?
Не знам дали някога репутацията на наградите Оскар е била много добра, или още от самото им начало са били обявявани за безсмислени и заблудени. Може би и с тях е като с всяко следващо ново поколение – вървят уж на зле поне от Древен Рим насам.
Стийв Маккуийн, режисьорът на „12 години в робство“
Критиките към наградите на Американската филмова академия са до голяма степен оправдани. Оскарите са по дефиниция американоцентрични; често се прехласват по захаросани или неоригинални заглавия и редовно пропускат да удостоят изпълнения, които според други критерии са много по-заслужаващи тази чест. Тази година недоволството доби нови пропорции, след като за второ поредно издание в четирите актьорски категории бяха номинирани само бели изпълнители. С нашумяването на онлайн възмущението, събрано под чадъра на #OscarsSoWhite, много от известните лица в индустрията бяха попитани относно позицията си. Последваха някои не особено уместни изказвания, които ми припомниха защо е много лоша идея да четеш интервюта с актьори, но и някои проницателни анализи, като мнението на Стийв Маккуийн, че става въпрос по-скоро за структурни проблеми на ниво решения кои филми да бъдат направени, отколкото за вина само у Академията.
На този фон, защо да се интересуваме от тези награди? Ами, най-вече защото отличието има голяма тежест – номинираните и наградените филми обикновено получават по-широко разпространение, а и повече посещаемост. При такова богатство от излизащи филми имаме нужда от ориентир кои си струват гледането, бил той ревютата на критик в Youtube или отличията от някой филмов фестивал. Оскарите все още не са загубили този статут на ориентир, при все изненадващите пропуски в номинациите или противоречивите награждавания на един филм пред друг.
Иън Маккелън в „Г-н Холмс“
А понякога дори се случва Академията да изненада приятно, признавайки ленти, които не попадат в обичайния ѝ интерес към сериозна формулна драматичност. Не очаквах Лудия Макс: Пътят на яростта да получи цели 10 номинации; миналогодишният Камшичен удар да спечели 3 награди и Зверовете на дивия юг през 2013 г. да бъде номиниран в 4 категории. Уви, друг път изненадата не е приятна. Докато гледах лицето на Иън Маккелън в Г-н Холмс си мислех как няма начин подобно майсторство от толкова известен актьор да не бъде сред фаворитите през сезона на статуетките, но в крайна сметка Маккелън не беше номиниран дори от британската филмова академия. При разтърсващо истинското изпълнение на Идрис Елба в Beasts of No Nation пък много се радвах, че това не е първата негова роля, в която го гледам, иначе завинаги за мен щеше да си остане едновременно ужасяващия и жалък Комендант. Елба също не е сред номинираните. Но в крайна сметка, дори по този начин Оскарите служат за нещо – през годините научавах за някои впечатляващи филми именно от статии, оплакващи липсата на номинации за тях.
В идните две седмици преди церемонията по награждаване на 28-и февруари ще се опитаме да ревюираме всички филми, номинирани в категория за най-добър филм, и няколко от филмите в останалите категории. За част от тях вече сме писали – ако досега сте отлагали да прочетете внушителната статия на Jen за Завръщането, направете го днес. Припомнете си и фантастичния (и в двата смисъла) поглед на Random върху Марсианецът; впечатленията на Roland от Междузвездни войни: Силата се пробужда, въодушевлението от които може да се мери с това, породено от самия филм, а докато сте на вълна Roland, хвърлете поглед и на ревюто му на Омразната осморка, където много точно напипва какво работи в последния Тарантино. Сикарио беше пропуснат в категориите за режисура и главна женска роля, но за сметка на това получи завладяващо ревю от Ordo. Писали сме и за облагородените от актьорски талант Джой и Момичето от Дания, както и помежду другото за номинирания в категория най-добър оригинален сценарий Straight Outta Compton.
Двуседмичният цикъл от ревюта по Пътя към Оскарите 2016 ще започне с един филм, за който много се срамуваме, че досега нямахме материал, но тази грешка най-сетне ще бъде поправена днес. О, какъв ден, какъв прекрасен, прекрасен ден!
