Rogue One: История от Междузвездни войни
Режисьор: Гарет Едуардс
Сценарий: Гари Уита, Джордж Лукас, Крис Вайц, Джон Нол
В ролите: Фелисити Джоунс, Диего Луна, Дони Йен, Вен Джианг, Риз Ахмед, Форест Уитакър, Алън Тюдик, Мадс Микелсен и др.
Материалът на: Roland Dr. Horrible
Когато Disney придобиха Lucas Arts и обявиха, че помежду всеки Епизод от Star Wars сагата ще има две странични истории, феновете се разделиха на два лагера: хората, които видяха в това единствено машина за пари, и останалата част, чиято основна мисъл беше „Йей! Повече Star Wars!“ С една значителна среда, която е наясно, че решението означава двете неща едновременно. Е, първият филм с подзаглавието A Star Wars story вече е на големия екран и е време за присъдата.
Още началните надписи дават ясно да се разбере, че това не е един от Епизодите на сагата. Вместо бомбастичната музика на Джон Уилямс и предистория, пълзяща по екрана, действието започва директно и без прелюдии. Заглавието на филма се появява едва след уводната сцена, и дори там липсва етикетът Star Wars. Изненадващо е колко силно тези привидно малки разлики отличават Rogue One от седемте Епизода, излезли до момента, но разликите тепърва започват.
Историята на филма се развива директно преди събитията от Епизод IV. Империята е вкопчила нокти в по-голямата част от галактиката и е на прага да завърши първата Звезда на смъртта. Междувременно Бунтът е изпаднал в хаос. С предстоящото премахване на Сената и новината за новото оръжие на Императора, бунтовниците не са сигурни, че им е останал друг избор, освен пълната капитулация. Но не всичко е изгубено. Джин Ерсо (Фелисити Джоунс) е дъщерята на имперския учен Гейлън Ерсо (Мадс Микелсен), отговорен за изграждането на бойната станция. Бунтовникът Касиян Андор (Диего Луна) я спасява от имперския затвор, с надеждата, че тя може да му помогне да открие баща ѝ.
Най-значителната разлика между Rogue One и останалата част от франчайза е в тона. Този филм не е за семейство Скайуокър, в него няма Джедаи и главните герои не могат да разчитат на Силата да ги предпазва от опасности. Което ни позволява да влезем много по-дълбоко в реалността на галактическата гражданска война от когато и да е било преди. Защото поредицата винаги е била история за войната, но тук за първи път имаме шанса да видим конфликта през очите на обикновени хора. И да осъзнаем колко чудовищен и обезчовечаващ е той. Rogue One не е зловеща военна драма и идеализмът на Star Wars е част от атмосферата, както винаги. Същевременно обаче ни е позволено да надзърнем отвъд героизма и високите идеали и да видим жертвите, които войната изисква от галактиката, компромисите със съвестта и откровените зверства, които добри хора се виждат принудени да извършват. Никой от героите във филма не е истински чист по начина, по който са чисти Люк Скайуокър или Оби-Уан Кеноби, та дори и Хан Соло.
Актьорската игра е на прекрасно ниво. Всички главни роли са изпълнени превъзходно, като особено качествено се представя Диего Луна, който има най-нюансираната роля в Rogue One. Новата посока на инклузивност е все така силно застъпена както в предходния филм. Протагонистът е жена, главната съпътстваща роля е дадена на мексиканец, а останалите членове на групата са с азиатски и близкоизточни корени. Междувременно белите мъже са на практика единствено в „Bad Guys“ лагера, начело с Бен Менделсон в ролята на Директор Орсън Креник, който ръководи проекта за изграждането на Звездата на смъртта. В качеството си на злодей, който е част не от мистичната, а от военната и политическа машина на Империята, Креник е също толкова уникален за франчайза, колкото и останалите герои, а машинациите между него и Адмирал Таркин (CGI, тъй като оригиналният актьор Питър Кушинг почина 1994 г.) са особено интересни на фона на епичната история и Великото Зло, което стои начело на Империята. Всъщност този контрапункт е показан директно, когато Креник се среща с Вейдър. Да, Вейдър. Видяхме го в трейлърите, знаехме, че ще се появи, очаквахме да бъде дразнещо камео, колкото да го има. Няма да спойля нищо от филма, ще кажа само, че Rogue One може да функционира прекрасно без най-емблематичния злодей в историята на киното, но че неговото участие е ЕПОХАЛНО!
Специалните ефекти са също толкова епохални. В разрез с идеята, че това е странична история и в тази си роля – по-„малка“ част от франчайза от Епизодите, тук имаме някои от най-епичните космически и земни битки в историята на поредицата, на нивото на Завръщането на Джедаите, но без джедайски дуели. Което, разбира се, пасва идеално на филм за военен конфликт, но с лекота можеше да липсва, предвид че историята е в основата си шпионска. Нежните ласки на Звездата на смъртта са също невероятно визуализирани и оставят взривяването на Алдераан да говори само. Друг визуален елемент, който тотално кърти, е стилистичният анахронизъм. Rogue One излиза в края на 2016 г., но иска да купонясва все едно е 1977-ма. Униформите, прическите, технологията – всичко е в духа на оригиналния филм, на който този се явява предистория. И понеже ние сме фенове с интелект, които могат да си „съспендват дисбилийфа“ в достатъчна степен, за да не задават тъпи въпроси в стил „как технологията 30 години след падането на Републиката изглежда като че е 1000 години по-стара?“, това дизайнерско решение носи единствено интензивен кеф.
Интензивен кеф носи и най-новият дроид във франчайза – K-2SO (озвучен от Алан Тюдик). Ако BB-8 беше най-сладкият робот до момента, то K-2SO е най-зловещият. Препрограмиран имперски аналитик, който е едновременно безмилостно саркастичен, умерено нихилистичен и на моменти умилително смотан, той е отчасти инфилтратор и отчасти бойна машина и определено намери място в сърцето ми.
Ако Rogue One се дъни някъде, то това е саундтракът. Майкъл Джиачино е великолепен композитор, чиято филмография включва разкошни изпълнения като Jupiter Ascending, Up и Inside Out. За съжаление обаче, по някаква причина всеки път, когато трябва да изпълнява ролята на бюджетен Джон Уилямс, младежът се дъни кардинално. Jurassic World беше епичен провал в музикално отношение, и тук саундтракът се дъни по сходен начин. Основната „тема“ е буквално мотив от осем ноти, които не водят доникъде (и за щастие се появява само два-три пъти), а познати мелодии от другите филми са използвани или твърде малко, или в неподходящи моменти, или са отрязани преди да вържат какъвто и да е смисъл.
Но това не е достатъчно, за да развали великолепното усещане, което Rogue One създава. При все „страничността“ си и това, че му отнема известно време, докато набере скорост, този филм е сред най-добрите истории, които сме виждали в тази вселена, подплатена със страхотен каст, невероятна визия и епичен и смел финал, който лесно можеше да подвие опашка и да не покрие очакванията, а вместо това ги разби на пух и прах. Доста малко са нещата, които бих променил, и с изключение на постния саундтрак, нито едно от тях не беше достатъчно, за да ми намали кефа. Очаквам да го гледам неколкократно, препоръчвам ви да го направите и вие.
Вижте алтернативната гледна точка на Dr. Horrible тук.
Оценка: 8/10
Материалът на: Roland Dr. Horrible
Първият филм от тая поредица от 1983 г. насам, който с кеф бих гледал повече от веднъж.
Чудесно си се вписва точно в старата трилогия като дух – Гарет Джоунс идеално изгражда свят, атмосфера, същества, обстановка. И зрелищен екшън – някои решения във финалната битка сигурно са изпразнили Лукас от кеф или са го ядосали, че сам не ги е направил, било защото не е можел навремето, било защото просто не се е сетил.
Така не съм се кефил на екшън от Fury Road насам (който все пак предпочитам заради максимума физически ефекти и минимума компютърни).
Като човек, който е гледал „Междузвездни войни“ при първото му излизане на кино преди близо 40 години, някои сцени ме върнаха в онова време с лекота. А други ме стегнаха за гърлото както некадърникът Ейбрамс никога не е успявал (оная реч пред Бунтовническия съвет или оная прегръдка на плажа между сещате се кои двама).
Финалните сцени правят може би най-добрата връзка с „Междузвездни войни“.
Откъм история и развитие на персонажи поначало не очаквах нищо особено, тъй като говорим за конвейерен блокбастър на Дисни, все пак – беше ми достатъчно да са си на ниво „клиширан полуфабрикат“. Историята според мен си работи съвсем добре в зададените й рамки, а персонажите са ОК, можеше и малко по-добро развитие, но не ми е фатално. Специално героят на Дони Йен беше адски Старуорсов персонаж като се има предвид, че в тоя филм нямаше как да се набляга на джедаите и Силата. Фелисити Джоунс не е на нивото на Дейзи Ридли, но пък за персонажа на Джин Ерсо и не й трябваше, та добре си беше. Диего Луна и някои други персонажи показаха бунтовниците в малко по-реалистична светлина, а не като расли в саксия идеалистчета – това все пак са хора, които по правило са загубили дом и близки заради Империята.
Но да, най-ярките персонажи, за които най ми пука, си остават в старата трилогия, това е положението.
Гарет Джоунс да вземе бонус, а Ейбрамс да вземе да си води записки как се прави екшън и се гради атмосфера в тая вселена.
И още бих писал, ама като гледам какви глупости са нацвъкали някои хора във форума, нещо губя желание.
8/10 за мен и обща класация 5>4>6>Rogue One>>>Clone Wars>>Rebels>>3>7>2>1
Indeed!
Оф, Гарет ЕДУАРДС, де, обърках го с Фелисити Джоунс.
А, и с музиката на Майкъл Джакино нямам особен проблем, нищо запомнящо се, но не ме дразнеше (повече ме стресна загубата на форма на Джон Уилямс в Епизод 7, където хем нямаше култови нови мелодии, хем старите се изпълняваха различно, начело с откриващата).
Откъм звукови ефекти по-скоро леко ме смутиха гласовете на Вейдър и Таркин – Джеймс Ърл Джоунс е на 85 години и си личи, или пък не са обработили гласа както трябва, но си звучеше като актьора, а не като Вейдър, не беше достатъчно плътен и заплашителен. При Таркин имитаторът беше нацелил акцента и ритъма на фразата, но гласът идваше малко по-теноров и лековат някакси, Питър Кушинг звучи малко по-спокойно и самоуверено.
Ама бели кахъри.
Ето и моето мнение за филма.
http://starwarsbg.com/news/rogue-one-%d1%80%d0%b5%d0%b2%d1%8e-%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d1%81%d0%bf%d0%be%d0%b9%d0%bb%d0%b5%d1%80%d0%b8-5099
Много хубаво ревю! 🙂
Хора, забелязвам трайна тенденция у вас да пишете на ишлеме… повярвайте ми, не е необходимо да пишете всичко, което имате да кажете!!! Има една тънка граница, червена линия, която малко хора могат да прекрачват „безнаказано“. В последно време вие я тъпчете и газите на поразия и така олеквате. Тоест, изтървате „пиниза“, така да го кажа.
Ако изказването ми ви се струва остро, то е такова, защото харесвам коментарите ви. А човек е най-взискателен именно към хората, които харесва и обича, както би бил един баща към детето си.
Поздрави и Весела Коледа 🙂
На мен изказването ти ми се струва най-вече неразбираемо. От всичко, което си написал, ми остава само едно „???“.
„На ишлеме“ според тълковния речник означава услуга по изработване на нещо с материали на клиента. Ти в какъв смисъл го използваш този израз?
„Не е необходимо да пишете всичко, което имате да кажете“ – А какво да пишат? Би било голямо постижение да пишат онова, което нямат да кажат.
„Изтървате пиниза“ – хайде пак справка с тълковния речник. „Пиниз“ – чалъм, тънкост, номер. Ъ?
Добре де, включвам въображението и заключавам, с помощта на съседното „олеквате“, че с нещо не те устройват материалите. Сега вземи напиши и с какво точно 🙂
Аз също не съм съвсем сигурен какво точно казваш, но винаги в такива случаи трябва да се има предвид, че Шадоуденс е много голям екип от хора с разнообразни гласове и това е в значителна степен най-голямото богатство на списанието 🙂 Но наистина е интересно да кажеш кой (тип) материал е удовлетворил търсенията ти 🙂
Много трудно тръгва филма. На моменти дори задрямвах. Но финалът е епичен! Иначе ми хареса историята. Доста по-различен е от предишните серии. Определено трябва да се гледа втори път.
Ако в действителност смятате актьорската игра в този филм да е била на невероятно ниво, трябва сериозно да преосмислите работата си в този сайт и въобще като някакъв вид критици… Не си лично засегнат от нито една смърт в този филм, освен тази на робота! Виновни не са сценаристите толкова, колкото начинът, по който са пресъздадени героите от актьорите. Въобще не ми пукаше за смърта на Джин Джин и испанския колонизатор на Star Wars Universe-a 😉 И не е, защото съм безчувствен – гледал съм филми и съм чел книги в огромни количества, където авторът/актьорите/ успяват да влезнат под кожата. Фелисити Джоунс е много слаба актриса – може да се допитате и до световната критика да видите и те какво мислят 😉
Мисля, че в момента коментираш само текста на Роланд.
Прочети мнението на Dr. Horrible 🙂 https://www.shadowdance.info/magazine/movies/rogue-one/2/
И той мисли като теб!
Номинациите на Фелисити Джоунс за Оскар, БАФТА и Златен глобус показват, че критиците са на друго мнение.
Въобще много са ми забавни мненията от типа „Щом мнението ви е различно от моето значи нищо не разбирате и трябва да си смените професията“. Свят широк, вкусове различни.
Мнението ми съвсем не е от този тип 😉 По този начин сякаш казваш същото на всички критици, които критикуват по подобен начин 😉
Много бих искал да ти разкажа някои неща, но не съм никой, за да го правя – просто се поинтересувай за някои течения в Холивуд и общоприети практики 🙂 Само ще се закача за малко – Фелисити Джоунс получава всички тези номинации за един и същ филм, всички знаем кой е той и как се представя главния герой в този филм – НЕВЕРОЯТНО! В Холивуд има редица примери – даже в момента, без да се замислям, се сещам за около 10 примера, когато или поддържащ актьор/актриса, или главна такава, си печели номинация, само защото leading actor/actress-a е на феноменално ниво. Самият филм тогава предполагаше тя да бъде номинирана по същите причини, поради които редица афро-американски актьори/aктриси държат непрекъснато да имат представител на големите филмови награди. В случая – присъствието на силния женски образ – ако не я бяха номинирали – не ми се мисли какви скандали щеше да има … Не знам дали си гледал въпросния филм, ама … не беше кой знае какво даже и там 🙂 В други два, що-годе, стойстностни филма – The Invisible Woman и A Monster Calls, не знам дали си ги гледал, но даже и там Фелисити е покъртителна. Самият факт, че дори Dr.Horrible изразява мнение, че Daisy Ridley ( Star Wars й беше една от първите екранни изяви ) се е справила по-добре от вече обиграна и известна актриса, те кара поне малко да се замислиш 🙂 Да, Фелисити няма чар, няма харизма – тя не е виновна за това, но дори и въпреки това е слаба актриса. Ще ти дам един пример, за да разбереш, че не съм просто хейтър, ами изразявам мнение ( малко по-пламенно и нападателно, но такъв съм си ) е, че например намирам за удивително нехаризматична, НЕчаровна Мерил Стрийп и откровенно не я харесвам, но не като актриса – защото тя е брутално добра актриса и размазва с всяка роля, но това не ми пречи да призная таланта й и да я наредя в топ 3 на най-добрите в тази професия. Да, всеки си има мнение – но да кажеш, че Фелисити е играла добре в Rogue One e смехотворно – пусни си го отново, след 2-3 месеца и наблюдавай очите й във всички нейни сцени. Ако включим разплакването – може да преброя с трудност около 3 емоции, които те изразяваха – на всички задкулисни кадри, интервюта за филма, участия в шоута – тя изразяваше повече емоции, отколкото във филма – гледах го 3 пъти, за да съм сигурен в мнението си за нея и самият Rogue one 🙂 Живи и здрави и Весели празници 😉
С невъоръжено око се забелязва натрупания у автора или екипа автори на ревюто негативизъм, който най-вероятно е причинен от трудното детство или липса на родителска грижа. Неистовото желание да се набляга на недостатъците характеризира слабохарактерни личности, намиращи удовлетворение единствено, когато омаловажават труда на останалите. Посредствеността и непредизвиканата злоба, на които вони жалкият материал, който драскачите, може би, определят като критически труд върху филм с приход от $290 милиона са меко казано смешни на фона на одобрението на критиката и обикновения зрител по цял свят. Целият материал ми изглежда като есе от нереализиран учител по български език и литература със средна диплома от свободен университет.
Двама автори, две ревюта има.
Едното е на човек с ник Роланд, което е почти изцяло положително (като изключим критиката по музиката), 9/10!
Второто е на човек с ник Др. Хорибъл, което е доста негативно, 3/10.
Всеки с вкуса си – това че някой филм е масово харесван от критика или от зрители, не означава, че всеки човек трябва да го хареса 🙂 Аз, също като Доктор Хорибъл, съм много чувствителна на тема развитие на персонажи и взаимоотношения, които, колкото и да си говорим, доста липсват в Роуг 1, дори да има други качества филмът, които за повечето хора да компенсират.
„Целият материал ми изглежда като есе от нереализиран учител по български език и литература със средна диплома от свободен университет.“ – Доктор Хорибъл е докторант по психология! ^_^
„С невъоръжено око се забелязва натрупания у автора или екипа автори на ревюто негативизъм, който най-вероятно е причинен от трудното детство или липса на родителска грижа“ – Не е хубаво така, това е грозно изказване. Доктор Хорибъл плюе само филма, никъде не казва „личи си, че създателите зад филма са създали лош продукт, защото са некадърни същества, и тази некадърност трябва да се търси в липсата на родителско внимание“. Не е редно да се критикува човека – критикувай труда му, не самия него.
„Неистовото желание да се набляга на недостатъците характеризира слабохарактерни личности, намиращи удовлетворение единствено, когато омаловажават труда на останалите.“ – ти в момента се опитваш да анализираш един човек на базата на ревю, с което не си съгласен? Коментирането на недостатъци би могло да характеризира ВСЯКАКВИ личности, нали ти е ясно?
А всъщност е толкова просто: „Ревюто ти е тъпо и не съм съгласен с него, защото 1) 2) 3)“ – ок изказване. „Ревюто ти е тъпо, значи и ти си тъп“ – не ок изказване.
Приходите в първите дни нищо не доказват. Колкото и да е зле даден филм, ако е част от франчайза Star Wars ще има огромни приходи в началото. Да не забравяме, че The Phantom Menace счупи почти всички възможни рекорди по приходи в първата си седмица, а беше ужасен във почти всяко едно отношение. Има и доста други подобни примери.
А „анализът“ на личността на ревюиращия, който си направил, е меко казано смехотворен. Овладей си малко нелепата фенбойщина, моля. Никой не е длъжен да харесва всеки високобюджетен независимо колко приходи и запалени фенове има.
Ревюто на Хорибъл е хорибъл. Филмът е по-добър от всичките нови серии взети заедно. Правен е за фенове, има сюжетна линия, актьорите играят, ефектите са супер, включени са доста познати лица и великденски яйца, които ми беше приятно да разпозная. Гледах го с удоволствие два пъти поред и ще потретя при първа възможност.
Терминът е „Easter eggs“ и се ползва само този термин. Такова чудо като „Великденски яйца“ няма 😉
Ще си позволя да не се съглася с д-р Хорибъл по повод на персонажите – поне двама от тях ставаха за нещо! 😀 Капитан Андор например си има вътрешен конфликт, който е може би доста бегло показан, но все пак го има! И дроидът е прекрасен дори само поради факта, че е бог на сарказма!
Трябва за се присъединя към мнението на daredevil4o …Наистина смъртта на нито един от новите герои не „докосва“…изключение прави само новия андроид! За цялото не допринася, и участието на Дони Йуен…който щеше да е великолепен джедай ! Фен съм на поредицата, и ме дразнят дреболии като променената маска на Дарт Вейдър с прозрачните „очила“ Не знам за ишлемето, но започва ( поне за мен) да понамирисва на конвеер – което лично на мен – не ми харесва!Но както е казал народа:
„Маймуната облизала задните си части, и рекла:- Е те това е вкус“
Лично аз тендирам към лагера на „скептиците“
Безспорно сагата ще остане класика!
Не е никак случайно, че последните два филма у нас се пускат в кината и с дублаж на български език. Този, който се е сетил, е мъдър човек. 🙂 Моята непредставителна извадка показва, че на този филм трябва да се сложи възрастово ограничение 6-. Т.е. – за деца до шест години. Над тази възраст…, е, всеки е свободен да губи времето си, както му харесва.
Аз лично няма повече да гледам на кино Star wars. Не си заслужава да ходя още 4 пъти на един и същ филм. Стигат ми толкова звезди на смъртта, духовити роботи (роботи, пичове, роботи!!!!), блокади на планети, пробиви на блокадите, барове с нелепи извънземни и прочее.
Честно – завидях на сценаристите, които са писали диалозите на този филм. Искам и на мен да ми плащат пари за такава работа. За героите, които не докосват – вече се изказаха и други. А, да, а ако не сте гледали, как пернишки голф избутва тир от магистралата – в този филм можете да го видите. 🙂 Страаашен ефект. (Отделно от това – бяха лепнали на Вейдър една реплика, която е меко казано – дискусионна, но странно защо – това не се дискутира засега).
Стана ми интересно, за коя реплика на Вейдър говориш?
За неговото нареждане/указание, че на императора не трябва дори да се намеква, че планът на Звездата на смъртта може да е саботиран (цитирам приблизително; смисълът беше този).
Точно този момент не съм го запомнила, жалко.